Лицата на Промяната: Откровено за секса с Николета Попкостадинова

| от |

Тя е от онези хора, които обичат да бъдат на открито – в буквалния и преносен смисъл. Обича откровените разговори, в които се говори без задръжки и без притеснения – дори когато на прицел е поредната за обществото тема-табу. Вярва, че сексът е преди всичко общуване, близост и удоволствие. Така трябва и да се говори за него – ясно, приятелски, интригуващо, но със задължителната доза уважение и сериозност.

Представяме ви Николета Попкостадинова, финалист в инициативата Game changers – Промяната, и нейната онлайн платформа за сексуално образование. Има ли сексуално образование у нас? Защо винаги сме начело на негативните класации за сексуално здраве и може ли един сайт да промени начина, по който говорим за секса? Отговаря самата Николета. Запознайте се и с останалите финалисти и техните проекти и ги подкрепете до 9 ноември ето тук.

Коя е Николета Попкостадинова?

Последните близо три години бях Мениджър „Международни проекти” във фестивалите One Design Week, One Dance Week и One Architecture Week на сп. Едно. Преди това живях и работих в Амстердам, където завърших магистратура Communication Studies и бях част от стартовия екип на проект на Radio Netherlands Worldwide за подобряване на сексуалното здраве в Югоизточна Азия.  Преди да замина за Холандия бях редактор на списание Vice в София, а преди това журналист в отдел „Общество” на вестник „Капитал”. В „Капитал” започнах работа, докато бях последен семестър бакалавър в Американския университет в България със специалност „Журналистика и масови комуникации”.

През цялото това време съм работила в по-малки и по-големи проекти в сферата на човешките права по света и у нас. Фокусът им винаги е бил маргиналните хора, чийто живот някак си все изпада от полезрението на мнозинството.

Защо избра сексуалното образование за своя проект?

Защото у нас няма сексуално образование. То е оставено за часовете по СИП и обхванатият брой деца е много малък, а в семейството темата „секс” е табу. Децата се учат от връстниците си, от порно филмите, от неформалния си опит на принципа проба-грешка. И резултатът е – България е на дъното на всички положителни и в челото на всички негативни световни статистики за сексуално здраве. Каквото и да хванете – използване на контрацепция, нежелани бременности, аборти, полово-предавани болести…

Ето едни от последните: „Девет от всеки нови десет случаи на ХИВ са хванали инфекцията по сексуален път. Преди 3-4 години най-много заразени е имало след инжекционна употреба на наркотици“, по данни на МЗ за 2014. Тук става въпрос за ХИВ/СПИН – тема, за която като че ли се тръби отвсякъде, едва ли не е отживелица. А какво остава за по-непопулярни аспекти от сексуалното здраве?

Ето защо, според мен, образователна онлайн платформа за сексуално здраве и ефективното й популяризиране са страшно необходими у нас. Още повече – тя няма да е само за рисковете на половия живот, но и за интимните отношения между хората. Защото сексуалното образование, каквото няма у нас, е много повече от информация за контарцепция. То е и възпитаване на отношение към собственото ни тяло, към себе си и към другите около нас, както и на уменията за общуване.

Тук не е ли особено важна ролята на семейството и, според теб, българските родители говорят ли открито с децата си по тази тема?

Да, изключително важна е. Трябва децата да са спокойни и уверени, сигурни, че винаги, с какъвто и да е въпрос или проблем могат да се обърнат към някого от семейството и да знаят, че ще бъдат приети и изслушани с разбиране. Ако в семейството няма отговор, да го потърсят заедно. За съжаление това е рядкост у нас. В по-голяма част от българските семейства има едновременно  старомоден свян и недостатъчна информираност, за да говорят честно и адекватно по тази тема.  И става въпрос не само за „Как се правят бебета” и „Какво е презерватив”, но и въпроси като „Напоследък ерекцията ми е болезнена, какво да правя”, както и „Може ли да съм влюбена в две момчета едновременно” и „Откакто най-добрата ми приятелка си има гадже, не ми обръща никакво внимание. Как да си я спечеля обратно?”. Сексът и интимността са едни от най-вълнуващите и в същото време най-смущаващите и объркващи теми в живота на всеки тийнейджър. Но за съжаление, те са само шушу-мушу, а не откровени и приятелски разговори.

А каква трябва да бъде ролята на образованието?

Да възпитава отношение към собственото ни тяло, към себе си и към тези, с които общуваме. Да дава информация за кое къде е и за какво служи, как да се грижим за него, как да опазим себе си и другите около нас. Кое е OK и кое не е. Да възпитава хигиенни навици, както и отговорно и толерантно поведение отново първо към себе си и после към другите. Да е изчерпателно, както за рисковете в сексуалния живот, така и по актуални теми като „секс и насилие в интернет”, „как да се предпазим от неприятни ситуации на купон”, „влиянието на алкохол, цигари и наркотици”…  Да дава идеи, когато не знаем нещо, кого и как да попитаме за най-добрия съвет, за да не изпадаме в рискове.

Как би изглеждал сайтът, който предлагаш, и с какво той ще бъде полезен на младите хора? Как ще се казва той?

Най-важното е, че всичко ще е написано просто, ясно, приятелски. Без жаргони и цинизми, изчерпателно, на езика на тинейджърите, така че да могат да го разберат, запомнят, асимилират и възпроизведат. (На английски има термина за този начин на писане, който не се използва само за тийнейджъри – „като за умни тийнейджъри”.) Качеството на информацията ще е много високо, проверено и научно доказано. Само факти, но поднесени по атрактивен и достъпен начин за тинейджъри.

Как ще отговориш на хората, които ще си кажат „Защо ни е подобен сайт, след като всеки може да влезе в Интернет и да си намери информацията, която му е необходима?”

Защото като напишеш в браузъра „вагина” първите резултатите са: „осигурява евакуацията на менструалната кръв и подсигурява депонирането на семенната течност след полов акт” и „жена плете с вагината си”. Защото трябва да си много търпелив и упорит и да умееш да пресяваш тоновете информация, много често напълно излишна, неподходяща и зле поднесена, за да намериш това, което наистина ти трябва. А тийнейджърите рядко притежават всички тези качества накуп.

Работила си по проект за повишаване на сексуалната култура в Югоизточна Азия – какъв беше проблемът там и как подходихте?

Там проблемите са съвсем различни. Например, в Индия е забранено да се целуваш на обществени места. Най-честото търсене в Интернет е „как да се целувам” – всеки месец  37 милиона души питат това в Интернет. Огромен проблем е посегателството над жени – включително опипването им по улиците от непознати мъже (eve teasing), насилствени аборти като стане ясно, че детето е момиче, защото момичетата не могат да се омъжат без солидна зестра. Много често на арабски или иврит дори няма думи, с които да се нарече нещо, което в западните езици е като „а” и „б” – например в арабския думата мастурбация се отнася само до мъжка мастурбация, няма дума за „женска мастурбация”, 47% от момичетата се омъжват преди да са навършили 18, и т.н., и т.н.  Публичното говорене за секс е немислимо, сексуалното образование в повечето индийски провинции е забранено. Затова, като независим външен проект, взимахме вече наличната, предоставена ни от местните организации информация и я правихме публично достояние. От една страна говорехме за това, за което биха затворили всички местни организации, а от друга, насочвахме хората, които имат нужда от помощ или съвет към тези организации.

Големите резултати дойдоха тогава, когато не просто говорехме за безопасен секс, но за безопасен и приятен секс. Според ООН всеки човек има правото на „безопасен и удовлетворяващ секс”. И когато подходиш към младите с посланието, че да, сексът не е само репродуктивен метод, но и удоволствие, те много по-ефективно приемат и посланието за безопасен секс.

 

С Нова Телевизия

 
 

Джордж Клуни се завръща в телевизията с „Параграф 22″

| от chronicle.bg, по БТА |

Близо 20 години след като напусна сериала „Спешно отделение“ и се отдаде на филмова кариера, наложила го като едно от най-големите имена в Холивуд, актьорът, режисьор, сценарист и продуцент Джордж Клуни ще се завърне към телевизията, съобщават Ройтерс и ТАСС.

Клуни ще режисира и ще изпълни роля в поредица от шест епизода, адаптирана по култовия роман „Параграф 22″ на Джоузеф Хелър. Почитателите на актьора ще го видят в образа на полковник Каткарт. Очаква се снимките за телевизионната поредица да започнат в началото на следваща година. Все още не е ясно коя телевизия ще получи правата за излъчването й, но се очаква ожесточено наддаване предвид участието на Джордж Клуни в проекта.

Клуни е поредната водеща холивудска звезда след Никол Кидман, Рийз Уидърспун, Джулия Робъртс, Робърт де Ниро и Майкъл Дъглас, която през последните години насочва вниманието си към малкия екран.

Пътят на Джордж Клуни към славата тръгва от телевизията. След скромни роли в сериали като „Розан“, актьорът прави големия си пробив като д-р Дъг Рос в хитовата медицинска драма „Спешно отделение“. Клуни напуска сериала през 1999 г., успявайки впоследствие да се нареди сред водещите звезди на холивудското кино.

 
 

Три пъти „наздраве“! Три титана на 80!

| от Амелия Понд |

Трима великони тази година навършват 80 години. Те са предвождани от непобедимия Джак Никълсън. Чичо Джак навърши 80 през април и обяви, че се връща в играта на голямото кино с нова роля, нещо което не е правил от 7 години насам. След него се носят Дъстин Хофман и една жена – гранд дамата Джейн Фонда.

Единствено мадам Фонда не е завъртяла осмицата около себе си, но това ще се случи през декември. Родният кинофестивал Киномания отбелязва тази годишнина, като пуска три големи класики на голям екран – абсолютният шедьовър „Сиянието“, великолепният „Волният ездач“ и, разбира се, първата любовна афера между мадам Джейн Фонда и доброто романтично кино „Боси в парка“.

Общото между тримата е, че са абсолютни титани в киното. Макар на 80 те все още са в играта и има причина за това…

Големият Джак Никълсън
Джак Никълсън

Джак Никълсън е един от най-великите актьорите на всички времена. Той е най-номинираният за „Оскар“ актьор в историята на Академията и зад гърба си има общо 12 номинации, от които печели 3. Колкото и купчини награди да му дадат обаче, нито една от тях не може да обеме гигантския талант, който Никълсън носи. От избора на роли до тяхното изобразяване на екран, Джак е ненадминат титан. След дългогодишно затишие в началото на тази година, малко след като новината, че може би Джак Никълсън окончателно къса с киното, актьорът обяви, че ще се снима в американската версия на германския хит, номиниран за „Оскар“ – „Тони Ердман“.

джак никълсън

Когато говорим за Джак Никълсън е много трудно да бъдат подбрани най-добрите негови превъплъщения. Crème de la Crème на неговото творчество обаче се отличава с прецизни изпълнения, острота и пълно отдаване на ролите. Easy Rider е ролята, с която е редно да стратираме, по простата причина, че изпълнението на костюмара Джордж Хенсън от 1969 година му носи първа номинация за „Оскар“. Шест години по-късно следва превъзходният нео-ноар филм на Роман Полански Chinatown. Архетипният, вулгарен, изпълнен с похот и цинизъм детектив Джейк Гитс е една от най-добрите метафори на жанровия детектив, особено в ръцете на Джак Никълсън. Chinatown носи поредна номинация за „Оскар“ на Никълсън. Наградата обаче идва година по-късно с „Полет над кукувиче гнездо“ на Млош Форман. Полският режисьор вади най-доброто от Джак до момента и адаптира откачения роман на Кен Киси по изключително прецизен начин. Краят на 70-те и началото на 80-те е сигурно най-силният период в творчеството на Никълсън.

Година след снимките на „Полет над кукувиче гнездо“ той започва работа по „Сиянието“ на Стенли Кубрик. Режисьорът създава превъзходен хорър шедьовър, бижуто в неговата корона е изпълнението на Джак Никълсън. Никълсън играе Джак Торънс – млад писател, който прекарва една зима изолиран с жена си и сина си в голям хотел. Кубрик успява да покаже огромния психопатски потенциал, който персонажът носи, като поетапно и настоятелно наслагва патологичното поведение в контраст с цялата обстановка.

Джак Никълсън

Джак Никълсън и Шели Дювал снимат известната сцена с бухалката точно 127 пъти. Стенли Кубрик буквално ги изтисква. След тази роля Джак Никълсън се бетонира като един от най-добрите актьори на своето поколение. Какъвто е и до днес. В годините мистър Джак снима с превъзходни режисьори от калибъра на Мартин Скорсезе в превъзходния „От друга страна“, Джеймс Брукс, в Terms of Endearment, който носи на Никълсън втори „Оскар“ и в „Колкото, толкова“, Джак работи и с Александър Пейн, Шон Пен, Тим Бъртън, Джордж Милър и още много други през годините. Очкваме го в амераканският „Тони Ердман“, вярваме, че няма да разочарова. А тези, които не са гледали „Сиянието“ нека тазгодишното издание на „Киномания“ да промени това.

Различният Дъстин Хофман

дъстин хофман

Само преди няколко месеца Хофман навърши 80 години, само преди месец попадна в примката на онези-които-поругаваме-днес след обвинения за сексуален тормоз от писателката Ана Греъм Хънтър и въпреки това, Дъстин Хофман все така си позволява да е нахакания и претенциозен гадняр на Холивуд. Нещо, в което са го обвинявали не иден и двама души. Няма как да му се сърдим.

Дъстин Хофман е титаничен актьор, освен това е един от мъжете в Холивуд, за които определението „хамелеон“ не е просто клиширана дума. Дъстин Хофман напуска колежа през 1956 година, защото има ниски оценки и никакво желание да гони образование или кариера в тази област. Той се записва на курс по актьорско майсторство в рамките на година и си намира работа в Columbia Pictures като човек, който отговаря за реквизита. Още тогава решава да преследва актьорска кариера, тъй като смята, че работата от 9 до 5 в офис или друг тип труд в сферата на услугите, не е за него. В началото приема почти всичко, което му се предлага и работи здраво, и няма скрупули.

дъстин хофман

Официално кариерата на Дъстин Хофман стартира през 1961 година с два сериала, в които играе второстепенни роли. Изключителната му амбиция го води до първата роля, за която му сваляме шапка – тази в „Абсолвентът“. Хофман изгражда прекрасен образ на прелъстител и чаровник, който почти бива принуден да участва в неконвенционален любовен триъгълник, за да подсигури собственото си битуване. Ролята му носи и първа номинация за „Оскар“ и го поставя там, където му е мястото – сред най-добрите.

дъстин хофман

Дребен и не класически красив, Дъстин Хофман влиза в серия, която по-късно някои ще определят като златните години на неговите транформации. Следват роли в „Среднощен каубой“, който ви препоръчваме да гледате на „Киномания“ тази година, Little Big Man и, разбира се, Lenny. Боб Фос прави биографична драма за комика Лени Брус, който пасва на Хофман като добре ушита ръкавица.

От прелъстител, през каубой, до комик или престъпник, промените на Хофман са ярки и осезаеми. По-късно се появяват „Цялото президентско войнство“, „Крамер срещу Крамер“ и, разбира се, в „Рейн Мен“. Хофман няма слабо изпълнение в ранната си кариера. Редно е да завършим този разнолик и пищен преглед с две от най-запомнящите се негови роли, и това са „Тутси“, където Дъстин доказва, че е може да бъде и великолепна жена, и „Да разлаем кучетата“ – политическата драма на Бари Левинсън носи последната засега, номинация за „Оскар“ на актьора.

Гранд дамата Джейн Фонда

8-jane-fonda

Тя е бивш модел и гуру в света на дамската аеробика сортирана на VHS носители, днес тя е кино легенда. Джейн Фонда ще навърши 80 години през декември, но прилича на изваяна порцеланова статуетка, която стои гордо на своя пиадестал в Холивуд и зад гърба си има завидна биография и още по-пищна филмография. От телевизия през кино, седмото изкуство обича Джейн и тя обича него.

Дъщеря на друг колос в киното – легендарния Хенри Фонда, младата Джейн се превръща в секс символ и икона за мнозина още преди да е навършила 30 години. Тя е едва на 27, когато „Кет Балу“ става хит, а няколко години по-късно е сексапилната Барбарела. Между тях снима „Боси в парка“ с вечния Робърт Редфорд, а тази година на фестивала във Венеция двамата отпразнуваха своето първо появяване като екранна двойка с нов филм Our Souls at Night.

джейн фонда

За над 50 години на екран Джейн Фонда може да се похвали, че се е превърнала от секс символ и красавица в сериозна и улегнала актриса. Ролята, която я прави комерсиална звезда, разбира се, е тази на Кет Балу. Каубой лолитата поставя младата актриса в центъра на Холивуд и това се случва само пет години, след като кариерата й стартира. Ролята, която я води в сериозното кино е тази в драмата They Shoot Horses, Don’t They? на Сидни Полък.

джейн фонда

Филмът й носи първата от общо 7 номинации за „Оскар“. Трябва да мине година и да се появи драмата Klute, за да може актрисата да заслужи наградата си. Klute е един от иконичните филми в кариерата на Джейн, където тя е в образа на проститутката Бри Даниелс – нейното изпълнение е и до днес едно от най-добрите в жанра.

Когато вече е голяма звезда и ярък социален активист, Фонда вече е снимала „Боси в парка“, а няколко години по-късно и „Барбарела“ – фантастиката я бетонира като абсолютен секс символ в киното. Вторият „Оскар“ идва през 1978-а за драмата Coming Home. Годините минават и Джейн Фонда променя образа си на сладко и секси момиче в сериозна жена. Не се притеснява да приема роли и в телевизията.

Великолепният сериал „Нюзрум“ й носи „Златен глобус“. В момента мадам Фонда прави с една страст и отдаденост, както кино, така и телевизия. Може да я гледате в комедията „Грейс и Франки“, както и в поетичния „Младост“

 
 

Пекинезът – повече от куче и домашен любимец

| от Стефан Генадиев |

Всеки собственик на куче обича домашния си любимец и може да убие събеседника си от скука с безконечни часове, прекарани в изтъкване на хубавите страни на своето животно. По-запалените кучкари пък, подобно на хора, които не просто носят само маркови дрехи, а носят само и единствено една марка, отиват още по-далеч и признават само определени породи.

Този текст е от един кучкар и е посветен на една непопулярна, често подценявана, дори осмивана порода кучета. Дами и господа…днес ще говорим за…пекинеза!

Пекинезът, за когото ще ви разкажа е на 9 години. След две години увещаване, най-накрая, в един юнски ден в къщата ни влезе той – 4 килограма, 20 см висок, 40 дълъг, безкрайно любопитен и все още страхлив.  Кучето, което се превърна в повече от домашен любимец. И което заслужава да му бъде посветен текст. Собствениците на пекинези знаят, че всяко всяко куче ще се радва да бъде обект на възхвала и могат да продължат да четат.

Пекинезът, който вече 9 години е част от нашето семейството, е свидетел на всичко, което се случва с нас пред големите му очи и преживява всичко, което усеща, че се случва с нас и извън дома. Това е кучето, което може да подлуди съседите с лаене, наподобяващо звук от гумена играчка. То може да лае до припадък по всеки, който прекрачи прага ни. А може и да замълчи за дни, когато къщата е препълнена с непознати, дошли защото такъв е обичаят при лошите събития. Той усеща какво се случва и се оттегля тихо в леглото си, без да издаде звук срещу хората, които по принцип би разкъсал (ако можеше). Защото знае, че моментът не е подходящ. Защото просто усеща това.

Понякога е трудно да повярваш, че имаш до себе си куче, тъй като пекинезът носи белезите на няколко животни в себе си. Подобно на лъв, той ще се нахвърли към всеки човек или животно (независимо, че може да бъде смачкано с един удар) без да мисли изобщо. Ще нададе вой до небесата, защото не харесва новодошлия и ще трябва да го затворите в спалнята, за да не ухапе гостите. Не го интересува дали е възпитано или не – не можете да го накарате да хареса някого. Той, също както котките, преценява дали ще ви удостои с вниманието си или ще ви покаже поклащащата се опашка – знак за безкрайно презрение.

Не очаквайте любвеобилността на голдън ретрийвъра или лигавата безусловна обич на кинг чарлз кавалера от тази порода. Пекинезът сякаш има памет, стигаща до времето, когато е бродило из двореца на някой китайски император. Ако не то, баба му със сигурност е била куче на имератора… а дядо му на императрицата. Затова то ще иска от вас да му подсигурите онова, което му се полага, когато му се полага – а това е винаги. Не си позволявайте да пренебрегнете която и да било нужда на вашия пекинез, защото в противен случай най-малкото, което ще трябва да правите след това, е да перете чаршафите или възглавниците на дивана.

Не очаквайте и вашето малко императорче да ви гледа с навлажнени очи, докато го галите. То по всяка вероятност дори няма да ви погледне, а в мига в който спрете, ще си тръгне от вас и ще легне кротко.

Пекинезът няма да ви прости безхаберието. Той е ваше отражение и не е безрезервно до вас. Ако сте агресивни, и той ще стане такъв. Ако сте лоши, и той ще е лош. И обратното. Така че бъдете отговорни и се подгответе за голяма борба с едно голямо его и две големи очи, на които няма да можете да устоите. Знайте, че всичко това си струва. Козината, която няколко пъти в годината е навсякъде в дома, лаят, който не спира, и белите, които неизбежно бележат дома и дрехите ви.

И все пак, въпреки цялата си надменност и сприхавост, това малко късокрако създание с плоско лице и вирната опашка ще застане до вас в момент, когато няма никой вкъщи, а вие имате нужда от някого. Мелодраматично, знаем, но е факт – вашият пекинез няма да ви позволи да се наплачете на спокойствие.

Той ще усети тъгата ви и ще дойде до вас , за да ви покаже с ограничения си запас от средства, че не може да сте тъжни. И в тези моменти ще разберете, че животното, на което приятелите ви се присмиват, защото било „грозно“, „бабешко“ или „закърняло“ наистина може да бъде вашия най-добър приятел.

 
 

Музей на Библията отвори врати във Вашингтон

| от chronicle.bg по БТА |

Библията вече има свой музей във Вашингтон. Построяването му е финансирано от богато семейство християни, което се защитава от какъвто и да е прозелитизъм в страна, където религията има важно място.

Музеят днес отваря врати за посетители. Той обхваща 8 етажа и площ от 40 000 кв.м. Музеят представя Стария и Новия завет и тяхното въздействие върху света. Импозантната сграда се намира близо до Капитолия и това стана причина за полемика за влиянието на религията върху американската политика.

Построяването на музея е струвало 500 милиона долара, осигурени отчасти от семейство Грийн, което е собственик на веригата магазини за декоративно изкуство „Хоби лоби“. „Библията оказа влияние върху живота ми и този на семейството ми – заяви Стив Грийн, ръководител на „Хоби лоби“ и председател на административния съвет на музея. – Музеят обаче не е посветен на една вяра или религия, а на книга, повлияла върху целия свят.“

В музея посетителите ще могат да видят фрагменти от Кумранските ръкописи, писмо на Мартин Лутер (1483 – 1546), в което инициаторът на Реформацията отстоява възгледите си преди срещата си с посланика на папа Лъв Х, английски ръкописен молитвеник от 14-и век, намерен в Египет юдейски молитвеник от 9-и век, Библията, пребивавала на Луната по време на полета на американския космически кораб „Аполо 14″ през 1971 г., Библията, принадлежала на краля на рокендрола Елвис Пресли (1935 – 1977), екземпляри от Тора, част от Библията на Гутенберг. За събирането на експонатите помогнал историкът Скот Керъл, смятан за Индиана Джоунс на библейската археология.

В музея има три главни раздела, разказващи за Библията, за библейски сюжети и за влиянието, което тази книга е оказала върху развитието на човечеството.