„Лига на нациите“ вместо контроли за националните отбори по футбол от 2018-а

| от |

УЕФА прие новия формат за провеждане на турнира за национални отбори „Лига на нациите“. Идеята за новото състезание е на Мишел Платини, президент на Европейската футболна централа, и сега получи одобрението на всички 54 страни – членки на федерацията, съобщава БНР.

Турнирът трябва да започне през 2018-а година и ще замени досегашните контролни срещи на националните отбори, които често не предизвикват интерес сред феновете.

Съперниците ще бъдат разделени в четири групи съгласно коефициентите на отборите – първа група (12 отбора), втора група (12 отбора), трета група (14 отбора) и четвърта група (16 отбора). Тивомете ще могат да се изкачват или ще изпадат от съответната група в зависимост от класирането си в кампанията, която ще продължава две години.

12-те отбора в елитната първа група ще бъдат разделени на четири групи по три отбора. Победителите от групите се класират на Финалната четворка с полуфинали и финал, който ще се играе през юни 2019-а година, когато ще бъде определен първият шампион в „Лига на нациите“.

Основната идея на турнира е да върне престижа на мачовете на националните отбори.

 
 

„Три билборда извън града” е големият победител на наградите БАФТА

| от chr.bg |

Тази нощ в Лондон се проведоха годишните награди на Британската академия за кино и телевизия (БАФТА). Филмът на режисьора Мартин Макдона „Три билборда извън града” взе 5 отличия включително за най-добър филм, за най-добра актриса – Франсис Макдорманд в главната роля, а Сам Рокуел получи наградата за най-добър актьор в поддържаща роля.

Приза за най-добър режисьор отиде при 53-годишният мексиканец Гийермо дел Торо за филма „Формата на водата”.

Гари Олдман пък бе удостоен с наградата за най-добър актьор за ролята на Уинстън Чърчил във филма „Най-мрачният час”.

Много звезди носиха черни дрехи като знак за солидарност с пострадалите от сексуален тормоз.

Почетни гости бяха принц Уилям и съпругата му Катрин, която бе облечена с тъмнозелена рокля с черен колан. Призивът за черни тоалети постави Катрин в деликатно положение, тъй като кралското семейство се стреми да не изразява политически позиции.

EE British Academy Film Awards - Red Carpet Arrivals

 
 

“Формата на водата“: приказката, която ни вдъхва надежда

| от Дилян Ценов |

Тъмносин екран. Помещенията сякаш отдавна са под вода, а мебелите са в безтегловност. На този фон разказвачът споделя с нас, че не знае как да започне. Истина е. За „Формата на водата“ на Гийермо дел Торо се пише трудно. Тези, които все още вярват, че приказките не са заключени завинаги в томовете на Андерсен и Оскар Уайлд ще разберат безсилието да говориш за нещо толкова чисто, фантастично, което ти вдъхва вяра. Другите, които си падат по по-hardcore неща, молим да ни простят това, което наричат „розов романтизъм“.

Истината е, че „Формата на водата“ е добре направената екранна приказка за вярата и любовта, от която хората имат нужда. За филма започна да се говори, откакто спечели голямата награда на кинофестивала във Венеция през 2017 г. Равносметката от тогава: вече близо 100 млн. долара приходи, номинации за всички големи награди, винаги печелеше в големите категории, и почти максимални рейтинги от критиците. 13-те номинации за „Оскар“ го правят рекордьора тази година.

the shape of water ,формата на водата

Зародишът на идеята за любовната история между митично морско създание и жена се ражда още през детството на Гийермо дел Торо след като гледа филма Creature from the Black Lagoon. Днешната история обаче е доста по-различна. Действието се развива в САЩ по време на Студената война. Американска военна база. Руснаците дишат във врата на американците и обратното. В този свят на убити цветове и сиво ежедневие живее Илайза Деспозито – чистачка във военната база, сираче, намерено в река, което заради белезите на врата не може да говори. Никой не знае от какво са причинени те. Ежедневието е едно и също, монотонно, най-екстремното нещо е сутрешното мастурбиране във ваната, преди сваряването на трите яйца. Следва посещение при съседа и единствен приятел – художникът гей Джайлс. В работата пък е Зелда – едрата афроамериканка, която не млъква и ту се оплаква, ту кълне съпруга си Брустър. Денят, в който „обектът“, както го наричат в базата, е докаран, започва приказката…

На първо място, заслугата за този майсторски филм е на дел Торо, за когото това е първият такъв пробив от началото на кариерата му през 1985 г. Ако зависеше от нас, веднага му даваме „Оскара“ за най-добър режисьор. Без излишни протяжни моменти за времетраене от два часа. Действие, напрежение, обрати, конфликт – всичко майсторски изградено и съшито така, че приказката да добие максимално достоверен вид, но все пак да знаеш, че не бива да бъдеш краен буквалист, когато гледаш. В това е чарът и на сценария на дел Торо и Ванеса Тейлър (Hope Springs, Divergents, и продуцент във втори и трети сезон на Game of Thrones). Той те освобождава от вродената ни склонност да търсим причинно-следствени връзки, логика и по този начин ни потапя в паралелната вселена, където вратата не е изкъртена от напора на водата, хомосексуалният прощава на чудовището, че е изяло котката му, косата му пониква отново, а раната му заздравява. Подходът  deus-ex-machina, тук е на мястото си. Както подобава на истинските приказки.

hero_Shape-of-Water-2017

Пак, благодарение на дел Торо, успяваме да видим Сали Хоукинс така, както дори в „Син жасмин“ не я видяхме. Добрият актьор може и без текст, това е. Сали Хоукинс е повече от добра актриса. Няма пародиране, няма наиграване. Има отмерени жестове, намеци, смигвания, ясни и в същото време достатъчно загадъчни, за да ни изненада Илайза със следващия си ход. До нея е Зелда (Октавия Спенсър), за която третата номинация за „Оскар“ е напълно заслужена – тя е антиподът на нямата чистачка, който обаче успява да запази самообладание дори когато комплексираният расист командващ поделението, полковник Ричард Стрикланд, я заплашва в собствения й дом. Триото от добри актьори е завършено от Ричард Дженкинс в ролята на съседа Джайлс – старият мъж, неизживял младостта си, който редовно купува пайове, които не изяжда и се опитва да завърже разговор с красивия, но груб продавач.

28161816_10156135688137402_8630534296068459429_o

Останалите компоненти на филма трябва също да бъдат споменати. В него почти няма светли и живи тонове, всичко е пастелено, почти монохронно. Този скопен, а после умъртвен тон придава на една усмивката на Илайза или на примигването на създанието още по-енигматичен вид. Целият вътрешен свят на жената контрастира с обстановката около нея, подсилвайки приказния ефект. Тук се появява и музиката, от 50-те и 60-те години, феминизирана до краен предел (която Джайлс обожава). Грамофонът се върти, а от него звучи Кармен Миранда. Така, неусетно, едно яйце, малко музика, нежен допир стават достатъчни.

Кое обаче прави „Формата на водата“ толкова добър? Техническата реализация разбира се, че има заслуга. Режисурата и играта също. Но това са само добре сработени помежду си проводници, по които преминава идеята. Идея, която човечеството винаги е търсило. Нуждата да слушаш приказки. Детски, нереални и наивни, достатъчно силни, че да вдъхнат вяра. Тази година това е „Формата на водата“.

До болка познати са изводите, че чак е втръснало да ги повтаряме. Любовта е навсякъде. Всесилна е. Възможна е. Приказките се сбъдват. Не само между жена и морско създание, а между хората като цяло. Защо да не вярваме? Все пак никой не знае какво се е случило в реката, и откъде е белегът на врата на Илайза.

А за себе си знаем ли? Къде сме били в онзи момент? Не. Затова най-добре е да вярваме и да се благодарим на „Формата на водата“, че ни напомни това.

 
 

Има четири основни типа пиячи

| от chr.bg, БТА |

Консумацията на алкохол лесно може да се обясни като резултат от хилядолетни ритуали и привички. Замисляли ли сте се обаче защо всъщност избирате да пиете? На базата на мотивите, подтикващи хората да посягат към чашката, изследователи от Австралия извеждат четири основни типа пиячи, пише в. „Дейли мейл“.

По-доброто разбиране на потребностите по отношение на алкохола може да помогне за насърчаване на хората да пият по-малко или поне да го правят по по-щадящ начин, смятат авторите на изследването от университета „Ла Троуб“ в Австралия.

В личен план всеки може да изтъкне куп мотиви защо избира да пие, което прави по-трудно научното разбиране на причините. Все пак науката разполага с т.нар. мотивационен модел за употреба на алкохол, според който хората пият, защото очакват след това да се почувстват по различен начин.

В частност моделът обяснява, че индивидите разчитат на алкохола да повиши позитивното усещане и да намали негативното. Мотивацията се обуславя и от фактори, свързани с психологическа награда. Те могат да бъдат вътрешни, например подобряване на желано емоционално състояние, или външни, например търсене на социално одобрение, предаде БТА.

Въз основа на това и имайки предвид останалите фактори, играещи роля в консумацията на алкохол – генетика, характер, заобикаляща среда, австралийските специалисти извеждат четири категории.

Според тях хората пият основно, за да се чувстват по-добре (защото е вълнуващо), за да се справят (да забравят тревогите си), от социални съображения (за да се забавляват и да празнуват) и от конформистки съображения (за да се впишат в заобикалящата ги среда).

 
 

Софи Търнър или Санса Старк?: И двете стават на 22

| от chronicle.bg |

По-известна като Санса Старк (засега) , Софи Търнър определено има всички шансове за златно актьорско бъдеще пред себе си.

Тя е млада, красива, играе добре, активно се появява на всякакви събития, на които е постлан червен килим.

Неслучайно Търнър е номинирана за награда „Млад актьор“ и три награди на „Гилдията на киноактьорите“. Родена е на 21 февруари 1996 г. в Нортхамптън, Англия. На двегодишна възраст се премества да живее в град Уоруик. Софи учи в девическото училище The King’s High School в Уоруик  и от тригодишна възраст е член на театралната трупа „Playbox Theatre Company“ в Уорикшър.

Дебютната й роля е през 2011 г. в сериала на HBO – „Игра на тронове“, където влиза в кожата на Санса Старк – по-голямата дъщеря на Нед и Кейтлин Старк, която от доверчиво и заблудено девойче, се превръща в силна и умна млада жена, готова да играе играта на тронове.

Тя е насърчена от учителят си по актьорско майсторство да се яви на кастинга за сериала. Софи всъщност е натурална блондинка и заради сериала боядисва косата си в оранжево-кестеняво заради ролята на Санса.

През 2013 г. играе главнa роля във филма „Другият аз“. През същата година участва в телевизионния филм „Тринайсетата приказка“ – по едноименната новела на Даян Сетърфийлд.

През 2015 г. участва в екшън комедията „Особено опасни“. И сме сигурни, че ще я гледаме в още много продукции и с интерес ще следим развитието й.

Дотогава – Хепи бърдей, Софи. И галерия за вас с някои от най-яките й снимки.