shareit

Либия се самоунищожава

| от |

Три години след свалянето на диктатора Муамар Кадафи, Либия се разкъсва от битки за надмощие. Ситуацията е драматична за хората и за страната, която се приплъзва към гражданска война. Репортаж на Дойче веле.

Бомбени атентати в Триполи, експлозии в източнолибийския град Тобрук, тежки сражения между враждуващи помежду си военизирани групировки в Бенгази – почти не минава ден без лоши новини от Либия. В четвъртък в столицата на страната избухнаха две коли-бомби, а ден по-рано, при серия от атентати в източните райони, загинаха най-малко петима войници. Всички тези събития показват, че властите в страната все повече губят контрол над сигурността.

Две правителства и два парламента

Това не е чудно, като се има предвид, че в Либия в момента има два парламента и две различни правителства, които си оспорват властта. Едните са доминирани от ислямистите, а другите – от техните противници. И двете страни се броят за влияние, пари и ресурси и се крепят на многобройните въоръжени милиции в страната. Тези групировки в продължение на години се бореха срещу режима на Муамар Кадафи, а след неговото сваляне от власт те се опитват да прокарват собствените си интереси. Последиците от това са катастрофални.

„В Либия се води гражданска война, придружена от атентати, бомбени експлозии и отвличания на хора. В такава обстановка просто не е възможно да се води нормален живот“, казва ръководителят на Центъра за изследване на арабския свят към университета в Майнц Гюнтер Майер.

Нестабилната ситуация в страната се дължи и на това, че политическите институции в Либия са твърде слаби или въобще липсват. Това е заслуга още на бившия диктатор Кадафи, който полагаше усилия да задуши в зародиш всеки елемент на конкуренция, която би могла да застраши властта му. Затова той не полагаше грижи за армията и редовните сили за сигурност, но старателно засилваше позициите на личната си гвардия. След неговата насилствена смърт, имаше план, според който гвардейците на Кадафи да се влеят в новосъздадените сили за сигурност, но от това не излезе нищо. Тъкмо обратното: въоръжените милиции и днес получават парите си от държавата, но се бият предимно в защита на лични и регионални интереси.

На този фон някои наблюдатели прогнозират скорошен разпад на страната, която и без друго не съществува отдавна като единна държава. До 1963 година съществуват три до голяма степен автономни области – Триполитания, Киренайка и Фезан, които след това се обединяват в обща държава. Това единство днес е сериозно застрашено, защото ислямистите не признаха изборното си поражение и през август превзеха столицата Триполи, подкрепени от милиции от региона на Мисрата. Те успяха да постигнат и друго: под техен натиск, избраният през юни нов парламент беше обявен от Върховния съд на страната за нелигитимен, след което ислямистите излъчиха свой собствен парламент.

„Либия е проекция на ситуацията в целия арабски свят“, казва Гюнтер Майер. Близкоизточният експерт припомня, че ислямисткият лагер в Либия получава подкрепа от Катар и Турция, докато официално признатото правителство на страната се подкрепя от Египет и Обединените арабски емирства. Затова легитимно избраният парламент не заседава в Триполи, а в Тобрук, недалеч от границата с Египет. Напрежения между ислямистите и техните противници има и в източните райони на страната. Генералът от запаса Халифа Хафтар, който в края на 80-те години се обърна срещу Кадафи, сега води сражения срещу ислямистите в Бенгази, начело на създадената от него Либийска национална армия.

Жадуваната стабилност

Либия отдавна има славата на средище на джихадисти. В източнолибийския град Дерна, който още по времето на Кадафи представляваше ислямистка крепост, организацията „Съвет на шура на младежкия ислям“ се закле във вярност към „Ислямска държава“. В самата Дерна почти няма функциониращи държавни институции. Всичко това кара експерти като Гюнтер Майер да смятат Либия за „провалена държава“. Аргументите им: в страната не съществува авторитетна държавна власт, която да е в състояние да контролира постоянно влошаващата се ситуация. „Затова много либийци с носталгия си спомнят за стабилността от времената на Кадафи, макар той да беше авторитарен управник“, казва Майер.

 
 
Коментарите са изключени