Либия: една колабираща държава

| от |

Три години след смъртта на Кадафи /20.10.2011/ Либия е на прага на гражданската война. Мечтите за ново политическо начало отстъпиха място на политическата анархия. При това повечето проблеми са „собствено“ производство.

Когато в началото на 2011 започнаха протестите срещу 40-годишното господство на Кадафи, диктаторът тръбеше публично, че младите революционери всъщност са наркомани, които си доставят дроги от ислямистките милиции около Ал Кайда, и не са съвсем наясно какво точно вършат. Протестиращите отхвърлиха тези обвинения, но това не попречи на Кадафи да потуши бунтовете с огромна жестокост, при което загинаха десетки, предава Дойче Веле.

През следващите месеци конфликтът се изостри допълнително – особено в източната част на страната, в провинцията Киренайка, където бунтовниците успяха да завземат властта. Те постигнаха някои успехи и в западните райони, но бяха отблъснати от армията на Кадафи. През март диктаторът започна мащабна офанзива, а бунтовниците отправиха призиви за помощ към международната общност.

На 17 март Съветът за сигурност на ООН прие резолюция 1973, в която се настояваше за незабавното сключване на примирие и за прекратяване на нападенията срещу цивилни граждани. За целта се предвиждаше създаването на зона, забранена за полети, както и прилагането на някои военни средства. Идеята беше политическото решение на конфликта да съответства на „легитимните искания на либийския народ“. Но преди гласуването в Съвета за сигурност Русия предложи да се приеме най-напред резолюция за сключването на примирие в Либия. Останалите членове на Съвета обаче отхвърлиха предложението.

Атаките продължиха до края на октомври 2011. Един от градовете, около които се разгоряха най-ожесточени боеве, беше Сирте, родното място на Кадафи. Там той беше заловен на 20 октомври, и незабавно разстрелян от бунтовниците.

Въпреки несекващите сражения между поддръжниците на Кадафи и бунтовниците, на 20 юни 2012 бяха организирани парламентарни избори, за свикването на Велико народно събрание, което да изработи нова конституция. Избраният на тези избори Национален конгрес в продължение на две години беше най-високото парламентарно представителство на страната. От август тази година насам Либия има нов парламент, наследник на Конгреса.

Безпринципни коалиции между противници и привърженици на Кадафи

Още през първите седмици от работата на Националния конгрес обаче се открои един проблем, който и до днес не е намерил решение: племената и милициите, сражавали се срещу Кадафи, не се оказаха готови да се подчиняватт на държавната власт и да спазват демократичните правила на поведение. Вместо това всички те издигаха различни искания и претенции за участие във властта. Така бяха създадени всевъзможни коалиции, базиращи се на повече и по-малко прозрачни материални интереси и идеологически мотиви.

През лятото на 2012 се стигна и до разрушаването на ценни либийски светини, по повод на което либийският публицист Мустафа Фетури заяви пред Дойче Веле: „Вероятните извършители на това насилие са фанатизирани групи, спадащи към Ал Кайда или някое друго терористично обединение“.

„Към бездната!“

Ислямистките групировки обаче се съюзиха и с някои от бившите поддръжници на Кадафи. Едно от тези обединения осъществи смъртоносното нападение срещу американския посланик Крис Стивънс през септември 2012-та година. „Накъде тласкат тези хора страната?“, запита онлайн-изданието „Al watan al Libia“, и само си отговори: „Към бездната!“.

Вълненията и сраженията продължават и до ден днешен. На 18 май части от командваните от генерал Халифа Хафтар бригади нападнаха парламента и го окупираха, но по-късно се изтеглиха. Други негови части пък водиха сражения в околностите на Бенгази. Правителството, парламентът, както и представители на либийската армия обвиниха в съвместна декларация Хафтар, че е предприел опит за преврат.

Борбата срещу ислямисти и джихадисти

След юнските парламентарни избори въоръжени ислямисти се опитаха да завладеят Триполи, след като техните представители бяха постигнали доста слаби изборни резултати. След осъществената атака те заявиха, че те са тези, които ще влязат в новия парламент. В резултат на това редовният парламент се изтегли от съображения за сигурност в град Тобрук, на 1000 км източно от Триполи. От там народните представители помолиха ООН за помощ, за да бъде предпазена Либия от окончателен срив.

В крайна сметка Либия получи помощ от съседен Египет. Египетски военни самолети атакуваха позиции на ислямистите в Триполи, както и на милициите на „Ислямска държава“, която има свои подразделения в Либия. При нападение на либийски джихадисти срещу египетски граничари през юли т.г. загинаха 22 войници.

Разпространението на епидемията от ебола, кризата в Украйна и настъплението на „Ислямска държава“ в Сирия и Ирак в момента насочват вниманието на световната общественост към други региони. А в сянката на тези събития насилието в Либия продължава. Опитите за прекратяването му може да отнемат години.

 
 

Министърка отиде да ражда с колело

| от chr.bg |

Новозеландската министърка по въпросите на жените Джули Ан Джентър от партията на зелените демонстрира до края на бременността си ангажираност към устойчивото развитие, като предпочете да отиде с велосипед до болницата, в която ще роди, съобщи АФП.

Разстоянието от дома й в Окланд до болницата е 1 км.

„Партньорът ми и аз въртяхме педалите, защото нямаше достатъчно място в автомобила“ – пошегува се Джули Ан Джентър в социалните мрежи, където качи своя снимка на велосипеда. – Това ми осигури също много добро настроение“.

Джули Ан Джентър уточни, че бременността й продължава вече 42 седмици и е отишла в болница вчера за изкуствено предизвикване на раждането.

Говорител на партията на зелените каза днес, че г-жа Джентър още не е родила.

Новозеландското лявоцентристко правителство полага много усилия за налагане на екологичен транспорт.

 
 

Възпитавайте си децата, за да не ги ошамарят някъде

| от |

Пътуваме за морето и, разбира се, в автобуса има едно чудовище, което просто не спира! С баща чужденец и майка от нашите детето говореше английския език, но понеже е прекалено младо, нямаше особен речник. С майка му седяха заедно, а баща му – на предната седалка. Между другото, баща му имаше вид на човек, който би пътувал и в багажното отделение на автобуса само и само да е далече от потомството. Но това са догадки от моя страна, базирани на изражението на лицето му. Догадки, но все пак доста сериозни.

Вие може би сте запознати с играта, която чужденците играят по време на път – „I spy with my little eye…“. Ако не сте – в адаптиран превод името й означава „Наблюдавам с малкото си око…“, а целта е да кажеш цвета или първата буква на нещо, което виждаш през прозореца, а останалите да познаят какво е то. Детето имаше свое демонично разбиране за тази игра и с високия си детски глас директно казваше какво гледа. Може би не знае цветовете и буквите, да, но той просто провтаряше, че наблюдава с малкото си невъзпитано оче ферма. И така много пъти, безброй пъти. Погледнах през прозореца му – ферми няма, само поле. Но малкото протеже на рогатия, а защо не и човешката инкарнация на самия него, продължава да твърди неверни твърдения! Фейк нюз.

Това капиталистче сигурно вижда потенциала на почвата ни за чуждестранни инвестиции! Ферма може и да няма, но се обазалагам, че всеки в автобуса би му показал шамарената фабрика. Междувременно, от майка му – нищо, да не говорим за баща му. Само по едно вяло „По-тихо де“, когато малкият изпищи или се провикне, без дори да го погледне.

Нека сега поговорим за Алекс. Той изглежда като човек, който един ден ще пипа заспалите пияни момичета на стълбите пред някой бар. Лицето на малкия Алекс е такова, че ако го мернеш, докато пиеш от шише, инстинктивно ще се обърнеш настрани, за да не ти го удари в зъбите. Алекс ще стане човекът, който ви кара да си отворите устата и да си затворите очите. И това е истинското му име, апропо, има милион Алексовци в България, няма да му пазим анонимност.

Та на връщане бе същото, но друго. Алекс е на 4 и пътува с много красивата си баба Катя. Алекс пътува прав върху седалката с гръб към движението, за да може да вентилира липсата на внимание от роднините си върху девойката на задната седалка. Горката девойка, а и жената до нея също. Алекс, дяволът в човешка кожа, не спря да я пита как се казва и да взима „тежки коли“ от през прозореца и да ги хвърля по нея. Баба му, едвам-едвам: „Стига…“ и както и майката на райхсфюрера – първият под фюрера Алекс от преди малко – дори не го поглежда. Може ли бе! Може ли да си толкова безотговорен към собствената си семка! Срам!

* * *

Едно от лошите качества на децата е, че го гледаш цели 10 години, а то е едва на 10 години. 

Никой не харесва невъзпитаните деца, но най-много от всичко – безучастните родители! Децата не са виновни, виновни са родителите и никакво „омръзнало ми е вече“ не ги извинява. Правете им забележка, говорете с тях, обяснете им като на голям човек, ако трябва 100 пъти, че на публично място трябва да се държат възпитано, да не шумят, да не досаждат на другите и прочие. Това ще им отвори безброй врати в бъдеще, защото всички ще ги харесват и ще ги смятат за умни! Единствените ви две задължения като родител са да гледате детето да не умре и да го възпитате добре. Това е! Това се иска от вас и от всеки един от нас!

 
 

Бенедикт Къмбърбач с увеличение на заплатата за д-р Стрейндж

| от chr.bg |

Бенедикт Къмбърбач ще получи 5 милиона британски лири повече за ролята на д-р Стрейндж във втория филм от вселената на Марвел, отколкото за първия филм, съобщи в. „Сънди мирър“.

Хонорарът на актьора за втория филм ще е 7,5 милиона британски лири. Снимките ще започнат през пролетта на 2019 г. и се очаква да продължат шест месеца. Това означава, че сериалът „Шерлок“, в който Бенедикт Къмбърбач изпълнява главната роля, отново ще трябва да почака.

Бенедикт Къмбърбач вече получи хонорари от 4,2 милиона британски лири за ролите си в „Доктор Стрейнж“, „Тор: Рагнарок“ и два филма от поредицата „Отмъстителите“. Приходите му ще се увеличат, ако бъдат пуснати стоки с образа на героя му.

 
 

ТОП 10 песни за тренировка в края на лятото

| от |

С този плейлист ще забавите темпото на лятото и ще задържите още малко слънчевите емоции, докато спортувате.

Ако през юни и юли са по-подходящи веселите поп песни, то в края на лятото се слушат по-еклектични мелодии с различно темпо и жанр. С по-бързите парчета и по-голямото разнообразие във вашия микс, ще бъдете перфектно подготвени за намаляващата дневна светлина.

За загрявка перфектно пасва електронния денс на Krewella, а песента от Деми Ловато е страхотен финал за всяка тренировка. Останалите предложения са с около 130 удара в минута (BPM), както и няколко с по-бърз ритъм.

Krewella – Somewhere to Run – 112 BPM

Hilary Duff – Sparks – 122 BPM

Cash Cash – Surrender – 128 BPM

We Are Twin – Come Alive – 159 BPM

Mako & Madison Beer – I Won’t Let You Walk Away – 128 BPM

Third Eye Blind – Everything Is Easy – 128 BPM

David Guetta, Nicki Minaj & Afrojack – Hey Mama – 128 BPM

Jeremih & Flo Rida – Tonight Belongs to U! – 130 BPM

The Mowgli’s – Bad Dream – 168 BPM

Demi Lovato – Cool for the Summer – 114 BPM