Либия: една колабираща държава

| от |

Три години след смъртта на Кадафи /20.10.2011/ Либия е на прага на гражданската война. Мечтите за ново политическо начало отстъпиха място на политическата анархия. При това повечето проблеми са „собствено“ производство.

Когато в началото на 2011 започнаха протестите срещу 40-годишното господство на Кадафи, диктаторът тръбеше публично, че младите революционери всъщност са наркомани, които си доставят дроги от ислямистките милиции около Ал Кайда, и не са съвсем наясно какво точно вършат. Протестиращите отхвърлиха тези обвинения, но това не попречи на Кадафи да потуши бунтовете с огромна жестокост, при което загинаха десетки, предава Дойче Веле.

През следващите месеци конфликтът се изостри допълнително – особено в източната част на страната, в провинцията Киренайка, където бунтовниците успяха да завземат властта. Те постигнаха някои успехи и в западните райони, но бяха отблъснати от армията на Кадафи. През март диктаторът започна мащабна офанзива, а бунтовниците отправиха призиви за помощ към международната общност.

На 17 март Съветът за сигурност на ООН прие резолюция 1973, в която се настояваше за незабавното сключване на примирие и за прекратяване на нападенията срещу цивилни граждани. За целта се предвиждаше създаването на зона, забранена за полети, както и прилагането на някои военни средства. Идеята беше политическото решение на конфликта да съответства на „легитимните искания на либийския народ“. Но преди гласуването в Съвета за сигурност Русия предложи да се приеме най-напред резолюция за сключването на примирие в Либия. Останалите членове на Съвета обаче отхвърлиха предложението.

Атаките продължиха до края на октомври 2011. Един от градовете, около които се разгоряха най-ожесточени боеве, беше Сирте, родното място на Кадафи. Там той беше заловен на 20 октомври, и незабавно разстрелян от бунтовниците.

Въпреки несекващите сражения между поддръжниците на Кадафи и бунтовниците, на 20 юни 2012 бяха организирани парламентарни избори, за свикването на Велико народно събрание, което да изработи нова конституция. Избраният на тези избори Национален конгрес в продължение на две години беше най-високото парламентарно представителство на страната. От август тази година насам Либия има нов парламент, наследник на Конгреса.

Безпринципни коалиции между противници и привърженици на Кадафи

Още през първите седмици от работата на Националния конгрес обаче се открои един проблем, който и до днес не е намерил решение: племената и милициите, сражавали се срещу Кадафи, не се оказаха готови да се подчиняватт на държавната власт и да спазват демократичните правила на поведение. Вместо това всички те издигаха различни искания и претенции за участие във властта. Така бяха създадени всевъзможни коалиции, базиращи се на повече и по-малко прозрачни материални интереси и идеологически мотиви.

През лятото на 2012 се стигна и до разрушаването на ценни либийски светини, по повод на което либийският публицист Мустафа Фетури заяви пред Дойче Веле: „Вероятните извършители на това насилие са фанатизирани групи, спадащи към Ал Кайда или някое друго терористично обединение“.

„Към бездната!“

Ислямистките групировки обаче се съюзиха и с някои от бившите поддръжници на Кадафи. Едно от тези обединения осъществи смъртоносното нападение срещу американския посланик Крис Стивънс през септември 2012-та година. „Накъде тласкат тези хора страната?“, запита онлайн-изданието „Al watan al Libia“, и само си отговори: „Към бездната!“.

Вълненията и сраженията продължават и до ден днешен. На 18 май части от командваните от генерал Халифа Хафтар бригади нападнаха парламента и го окупираха, но по-късно се изтеглиха. Други негови части пък водиха сражения в околностите на Бенгази. Правителството, парламентът, както и представители на либийската армия обвиниха в съвместна декларация Хафтар, че е предприел опит за преврат.

Борбата срещу ислямисти и джихадисти

След юнските парламентарни избори въоръжени ислямисти се опитаха да завладеят Триполи, след като техните представители бяха постигнали доста слаби изборни резултати. След осъществената атака те заявиха, че те са тези, които ще влязат в новия парламент. В резултат на това редовният парламент се изтегли от съображения за сигурност в град Тобрук, на 1000 км източно от Триполи. От там народните представители помолиха ООН за помощ, за да бъде предпазена Либия от окончателен срив.

В крайна сметка Либия получи помощ от съседен Египет. Египетски военни самолети атакуваха позиции на ислямистите в Триполи, както и на милициите на „Ислямска държава“, която има свои подразделения в Либия. При нападение на либийски джихадисти срещу египетски граничари през юли т.г. загинаха 22 войници.

Разпространението на епидемията от ебола, кризата в Украйна и настъплението на „Ислямска държава“ в Сирия и Ирак в момента насочват вниманието на световната общественост към други региони. А в сянката на тези събития насилието в Либия продължава. Опитите за прекратяването му може да отнемат години.

 
 

Wizz Air предупреди за подвеждащи оферти и сайтове

| от Wizz Air |

В официално съобщение Wizz Air се обръща внимание на съществуването на уебсайт и Facebook страница, които заблуждават клиентите, че посещават официалния сайт и страница на авиокомпанията. Сайтът предлагал на потребителите да купят 2 билета за 1 евро, ако споделят поста и коментират във Facebook.

Авиокомпанията съветва всички потребители да не посещават и да не кликат върху линкове към други страници, различни от официалните комуникационни платформи на авиокомпанията. От компанията предупреждават, че ще предприемат необходимите действия срещу всички субекти, които разпространяват лъжливи твърдения и подвеждат потребителите.

 
 

СЗО въведе ново психично заболяване: що е то „разстройство на геймъра“?

| от chronicle.bg |

Световната здравна организация (СЗО) обяви пристрастеността към видеоигри за психично разстройство, съобщиха Асошиейтед прес и Ройтерс.

Разстройството на геймъра“ е определено като „устойчиво или повтарящо се геймърско поведение“, което „надделява над жизнените интереси“. Според представители на СЗО включването на пристрастеността към видеоигри в новото издание на Международната класификация на болестите ще „помогне на държавите да са по-добре подготвени да разпознаят този проблем“.

Решението на СЗО да определи пристрастеността към видеоигри за психично разстройство срещна критики, поради опасения, че може да доведе до стигматизиране на младите играчи.

 
 

Кога имате моралното право да ползвате болничен в България

| от Емил Кирилов |

Навярно сте забелязали, че у нас е въпрос на чест и престиж да умреш от бронхопневмония на работното си място. Хора губят зрение при 40 градуса температура, но продължават героически да изготвят екселска таблица минути преди спешни екипи да нахлуят в офиса и да ги сложат на системи.

Другото е просто несериозно. Ще ми изчезваш ти от работа за една хрема и едни 38 градуса, дето дори 4 дена не си ги поддържал… Къде ги дават тия? Какъв мъж си ти? Ти си жена? Каква жена си ти? Едно време са раждали на полето като крави, не са пили антибиотици и са умирали на 29 от ангина, ти ще се лигавиш тука за два сопола. Пуууууууу….

Няма значение, че човек, всъщност, може и има пълното право да го направи – да си остане три дни вкъщи и да гледа сериали, за да му мине вирусът по нормален начин, без да зарази други хора и да се инвалидизира до живот. Има законовото право, а може би работи и в нормална фирма, където това не е проблем. Може и да има свестен шеф, който даже го поощрява да се лекува у дома си. Но морално ли е? Това ли е отговорният и зрял избор?

С какви очи да изчезнеш от работното си място, когато колежката Каролина презентира на пауърпойнт с два абоката на всяка ръка?

Някак не върви, някак безотговорно е да се погрижим за здравето си, когато имаме задачи за вършене.

Редки са случаите, в които болничният е морално обоснован и няма защо да ви е много гузно и виновно пред колегата от Силистра, че сте се възползвали от такъв. Нищо че пак може да усетите после укорителен поглед зад гърба си, отправен от човек, прекарал два плеврита и 3 шарки на крак в заседателна зала.

Така, де, хората имат наеми да плащат. По-добре смъртно бял в София, отколкото здрав и румен обратно в родния град.

И все пак… Понякога се налага човек да отсъства от работа. Нека приемем, че е допустимо и удачно да излезете в болничен за не повече от два дни в някой от следните случаи:

Ебола.

Раждате до час.

Ухапан сте от акула преди 20 минути, вследствие на което нямате крак и няма как да стигнете до офиса.

Диагностициран сте с остър инфаркт на миокарда и инсулт едновременно.

При кърлеж в окото, ако засяга зеницата.

Сгазил ви е ТИР.

Имате три деца. И трите не са яли от пет дни.

Куршум в корема по време на престрелка пред дискотека в родното ви село.

Имате разстройство, докато депутат предупреждава за химикал в питейната вода в София.

Ядрен взрив.

Нагълтали сте се с вода в подлеза на метрото.

Навярно съществуват и други редки случаи, в които не е необходимо да чувствате вина, че сте оставили колегите си да работят сами нещо, което приемат за супер смислено и важно, без то да бъде мозъчна хирургия или пътешестване около света. Никой обаче не е открил на практика, поне за момента, кои са тези случаи.

И така… Хубаво да не прекаляваме с приказките за болести, да не чуе дявола. Чукайте на дърво. Плюйте в пазва. Важното е да сме живи и здрави! Другото ще си го купиме със заплатите от хиляда и нещо лева.

 
 

Ева Лонгория роди първото си дете

| от chronicle.bg |

На 43 години актрисата Ева Лонгория най-накрая тръгва по-стъпките на най-известния си персонаж, Габриел Солис, която след дълъг период на безгрижен семеен живот роди прекрасните Хуанита и Силия. Преди два дена Лонгория роди първото си дете, съобщава списание „Хелоу!“.

Бебето е момче и се казва Сантяго Енрике Бастон. То се е родило на 19 юни в медицинския център „Сидърс-Синай“ в Лос Анджелис. Тежи 3 кг.

„Толкова сме благодарни за тази красива благословия!“, споделиха Ева Лонгория и съпругът ѝ пред американското списание „Hola“. Те споделиха и снимка на бебето, на която актрисата го държи близо до лицето си.

Съпругът на Ева Лонгория – Хосе „Пепе“ Бастон, е мексикански медиен магнат. Двамата сключиха брак преди две години.

Хосе има още три деца – две момичета и момче от предишната си съпруга Наталия Есперон. Голямото момиче Наталия е на 22 години, а близнаците Мариана и Хосе – на 14.

Ева Лонгория е на 43 години. През март тя каза, че вече е подготвена за майчинството.

„Вече имаме три деца. Аз имам три доведени деца, така че това няма да е нищо ново. Харесва ни“, заяви актрисата пред американското списание „Hola“.