Летният вирус – едно драматично преживяване

| от Terry Voskanyan |

Август – месец на море, пясък и розови коктейли. Взимаш си отпуска, идваш към морето и оставяш грижите си на някой друг офис-сухар. Пускаш косите, махаш дрехите и се гмурваш в соления въздух на чилакса (англ.chill+relax). Потапяш се в безвремието и се оставяш на ласките на слънцето.

Сядаш в някой ресторант, предлагащ средиземноморски храни, с изглед към пристанище и си поръчваш от менюто най-ааа.. ап … най-апет… ааапппчиху!

Всички подобни планове изчезват във втория момент, в който усещаш първите симптоми на летния вирус.

Защо втория момент?

Защото първият винаги е отрицанието – „О, не, нищо ми няма. Просто тази студена Кола-кола ми раздразни гърлото“; „Не, не! Кихам от парфюма, който си пръснах преди 100 часа“; „Явно не съм пила достатъчно кафе. Не виждам от какво друго, може да е това главоболие“. Защото никой от нас не иска да си признае, че вместо да купонясва до ранни зори и да се плиска в морето, ще трябва да се друса с хапчета като Чарли Шийн и вместо да хване тен като на Бийонсе, да изглежда като някой герой от „Здрач“. След последното самозалъгващо – „Моля? Болна? Не, най-вероятно от цигарите ми се е променил гласът“, осъзнаваш колко е абсурдно това отрицание, защото, по дяволите ти дори не пушиш. Крайното заключение е, че си си лепнала нещо лятно и досадно и това далеч не е атлетичен морски гларус, а нещо още по-нежелано – вирус.

Стъпките към оздравяването започват с Фейсбук статус и туит с хаштаг „мрън“. Готово, сега всички из социалните мрежи са информирани за твоята неволя. Време е да се обърнеш към Д-р Гугъл със симптомите и да останеш очарована от резултатите на рисърча – честито, скоро ще умреш. Най-вероятно си хванала нещо рядко и нелечимо и тъй като в момента е модерно да се акцентира върху „еболата“ търсачката ще изкара, че симптомите съвпадат. Ха-ха, много смешно Гугъл, няма що!

След цял ден обикаляне на всички възможни повърхности, на които може да се лежи из дома, най-накрая умората те унася и сладко захъркваш в леглото.

На следващата сутрин, решаваш да поканиш на свиждане някоя приятелка с по-силна имунна система от твоята, за да изгледате заедно всички нови серии на <въведете тук име на любимо шоу>. Едновременно с това тя ще те информира за всичко важно и неважно случило се навън в цивилизацията, докато ти си затворничка на най-уютното място на света за теб през последните 24 часа.

Трети ден от болестта

Припомняш си мантрата на един от гениалните философи на нашето време – Барни Стинсън, която гласи „Когато се чувствам зле, спирам да се чувствам зле и започвам да бъда страхотен“. Или както е казал народът „Всеки вирус за три дни“. Взимаш си дълбоко въздух, изкашляш се няколко пъти, ставаш от леглото, слагаш си най-удобните бохемски одежди, дигаш си косата на небрежен кок и излизаш на освежаваща и прераждаща разходка …. която нека да не се лъжем, най-вероятно ще приключи с оздравителен шопинг.

 
 
Коментарите са изключени за Летният вирус – едно драматично преживяване