shareit

Легендата за японския Исус

| от |

На върха на стръмен хълм в далечния край на северна Япония се намира гробницата на овчар, който преди две хилядолетия се заселва там, за да отглежда чесън. Той се влюбва в дъщерята на фермер на име Миюко, заедно правят три деца и в крайна сметка почива на зрялата възраст от 106 години. В планинското селце Шинго той е познат с името Дайтенку Таро Джурай. Останалият свят обаче го знае като Исус Христос.

Оказва се, че Исус от Назарет – Месия, творец на чудеса и главна духовна фигура на една от най-големите религии в света – не умира на кръста на Голгота, както широко се смята. Според местните фолклорни предания в Шинго, това е по-малкият му брат Исукири и дори негово отрязано ухо се пази в гробница в Япония.

Живописното място има само един жител християнин (Тошико Сато, на близо 80 години) и няма църква в радиус от 50 киометра, въпреки че Шинго се зове Кирисуто но Сато (родния град на Христос). Всяка година около 20 000 поклонници и езичници посещават селцето, което се издържа от близката фабрика за кисело мляко. Някои посетители плащат входната такса от 100 йени в Музея на легендата за Христос, в който се съхраняват редица религиозни реликви и се продава всичко от подложки за чаши с лика на Исус до самите чашите. Някои участват в пролетния Христов фестивал – амалгама от обреди от различните деноминации на християнството, в които облечените в кимоно жени танцуват около гробове близнаци и пеят тристихова литания на непознат език. Церемонията, предназначена да утеши духа на Исус, се организира от местното туристическо бюро от 1964 г.

Ascetic Sumedha and Dipankara Buddha

Японците са предимно будисти или шинтоисти и в нация от 127,8 милиона, едва около 1% се самоопределят като християни. В страната обаче има и доста хора, които следват фолклорни религиозни ритуали, омагьосани от мистериозното и тайнственото. „Те намират духовното удовлетворение в това, че са еклектични“, казва Ричард Фокс Йънг, професор по религиозна история в Принстънската теологична семинария. „Тоест, можете да имате всичко: Чувство за близост – към Исус и Буда и много, много други божествени фигури – без нито едно от задълженията, които идват от по-конкретната религиозна ориентация.“

Amanohashidate view from Mt Moju02s3s4592

Аманохасидате 

В Шинго събитията от Библията се разказват така: Исус за пръв път идва в Япония на 21 години, за да учи теология. Това става по време на така наречените му „изгубени години“ – период от 12 години, за които не пише нищо в Новия завет. Той слиза на пристанището на западния бряг на Аманохасидате, тясно и дълго парче земя, която се протяга през залива Миязу, и става ученик на велик майстор близо до планината Фуджи, където изучава японския език и източната култура. На 33 години той се връща в Юдея – като минава през Мароко – за да разгласи на всички това, което една брошура на музея нарича „свещената земя“, която току-що е посетил.

След като се сблъсква с римските власти, Исус е арестуван и осъден на разпъване на кръст за ерес. Но той успява да излъже палачите като си разменя местата с невъзпятия днес и дори незапомнения свой брат Исукири. За да избяга от закона, Исус се връща обратно в Япония с две реликви – едно от ушите на брат си и сноп от косата на Богородица. Той ходи през замръзналата пустиня на Сибир чак до Аляска – пътешествие от 10 000 километра, което му отнема 4 години и безброй лишения. Това своеобразно второ пришествие приключва след като отплава за Хачинохе, което вече е съвсем близо до Шинго.

Когато стига до селото, Исус се оттегля за живот в изгнание, приема нова идентичност и създава семейство. Твърди се, че изживее, служейки на нуждаещите се. Той оплешивява, носи палто с много гънки и има отличителен нос, което, както отбелязва брошурата на музея, му спечелва прякора „гоблина с дълъгия нос“.

Когато Исус умира, тялото му е оставено изложено на върха на хълма, който виждаме на снимката най-горе, в продължение на четири години. В съответствие с обичаите на онова време, костите му след това са събрани и погребани в гроб на същия хълм.

***

Историята за Спасителя от Шингго се защитава страстно от музея и продължава да живее в местния фолклор. Смята се, че в древни времена селяните имат традиции, чужди за останалата част от Япония. Мъжете носят дрехи, наподобяващи тогите от библейска Палестина, жените носят воали, а бебетата са полагани в плетени кошници като тези в Светата земя. Новородените са обличани в дрехи с бродерии, които много наподобяват звездата на Давид, а за късмет на челата им с въглен се рисуват кръстове.

 
 
Коментарите са изключени