Kuwait airways отказва да приема израелци в самолетите си

| от CHR Aero с БТА |

Авиокомпания Kuwait airways реши да спре полетите си между Ню Йорк и лондонското летище Heathrow, защото не иска на борда на нейните самолети да се качват израелци, съобщи Франс прес.

Министерството на транспорта на САЩ изпрати през септември писмо до авиокомпанията с искане тя да сложи край на дискриминацията срещу пътници с израелско гражданство.

Говорител на министерството потвърди вчера за АФП, че Kuwait airways е информирала американските власти за решението си да спре полетите си между двата града.

Аферата започна през 2013 г., когато компанията отказа да продаде билет на израелеца Елдад Гат. Системата за регистрации на компанията не позволява да бъде закупен билет, ако пътникът опита да се регистрира с израелски паспорт.

Компанията отговори тогава, че се подчинява на кувейтското законодателство, което забранява всякакви търговски връзки с фирми със седалище в Израел или хора с израелско гражданство.

 
 

Хората от провинцията са по-щастливи от тези в града

| от chr.bg |

Проучване, проведено сред 400 хиляди канадци установи, че жителите на малките провинциални градчета се чувстват осем пъти по-щастливи от живеещите в мегаполисите.

Изследването отчита, че големите градове имат някои предимства – в тях безработицата е много по-малка, заплатите са по-високи, и образованието е по-качествено. Но това не прави жителите им много по-щастливи. Това се дължи на факта, че в мегаполисите социалното отчуждение е много-по голямо, което снижава индекса на човешкото щастие. Нещата съвсем не стоят така в малките провинциални общности, където хората живеят много по-задружно.

При провеждане на изследването учените от университета „Макгил“ в Монреал използвали утвърдена „скала на щастието“. Респондентите трябвало да отговорят колко са щастливи от живота си и да му дадат оценка по десетобалната система. Страничните въпроси потвърдили заключението.

Оказа се, че хората от големите градове са 800 процента по-малко щастливи от сънародниците си в дълбоката провинция. Жителите в градските зони имат значително по-малко контакти с роднини и приятели.

Учените отдавна предупреждават, че социалната изолация променя човешкия мозък, който се зарежда със съставка, която генерира страх и агресия.

Жителите на големите градове харчат около 30 процента от доходите си за подобрения в дома, което е допълнителен стресиращ фактор. Градската среда се възприема от живеещите в нея като по-малко безопасна, дори и на подсъзнателно ниво. Хората си имат по-малко доверие, тъй като градската човешка маса не е хомогенна, а много по-хетерогенна, отколкото в дълбоката провинция.

 
 

Знаменитости отправят призив за проблема с неравноправието между половете

| от chr.bg |

Над сто екранни знаменитости са се включили в кампания, организаторите на която призовават световните лидери да намерят разрешение на проблема с неравноправието между половете, който според тях е тясно свързан и с бедността.

Близо 140 000 души и знаменитости от ранга на Опра Уинфри, Мерил Стрийп и Райън Рейнолдс са подписали отворено писмо, публикувано онлайн, призовавайки световните лидери да признаят, че „бедността е сексистка“, и да поемат ангажимент за спасяване на момичетата и жените от нея.

„Никъде по света жените нямат равни възможности с мъжете. Неравноправието между половете обаче е най-осезаемо за жените, които живеят в бедност. Бедността е сексистка. Няма да отстъпим, докато жените и момичетата навсякъде по света не получат справедливост“, се посочва в писмото.

 
 

Една четвърт от населението на Земята ще е затлъстяло през 2045 г.

| от chr.bg |

Ако сегашната тенденция остане непроменена, близо една четвърт от населението на планетата ще е затлъстяло през 2045 г., предупредиха учени, цитирани от Франс прес. Заключенията им бяха представени на Европейския конгрес за затлъстяването във Виена.

Световната здравна организация (СЗО) смята, че около 13 процента от възрастните хора – 11% от мъжете и 15% от жените, са били засегнати от затлъстяване през 2016 г.

Според прогнози на датски и британски учени, това процентно съотношение ще нарасне до 22 на сто през 2045 г.

“Тази тенденция може да бъде обърната в обратна посока, но за това е нужна политическа воля”, прецени един от авторите на изследването д-р Алън Моузес, който работи за датската компания “Ново нордиск” – най-големия производител на инсулин в света.

Прогнозите са различни за отделните страни. Ако тенденцията се запази, над 55% от населението на САЩ ще е затлъстяло през 2045 г., при 39% през 2017 г. Според авторите на изследването, увеличаването на затлъстяването ще е придружено от повече случаи на диабет тип 2, които ще обхванат 12 на сто от глобалното население през 2045 г., при 9 на сто през 2017 г.

Затлъстяването е проблем на общественото здравеопазване в целия свят. Според резултатите от миналогодишно американско изследване, процентното съотношение на затлъстелите хора в света непрестанно се увеличава от 1980 г., като се е удвоило в 73 страни. В резултат се е увеличила смъртността вследствие на сърдечносъдови болести, диабет и някои видове рак.

Наднорменото тегло и затлъстяването са свързани с храненето и начина на живот. СЗО препоръчва да се ограничи приемът на липиди и захари и да се извършват редовни физически упражнения. “За да може случаите на диабет да обхващат около 10 процента от глобалното население през 2045 г., ще трябва нивото на затлъстяване сред населението да бъде сведено също до 10 процента”, отбелязаха авторите на изследването.

 
 

„Късметът на кукувицата“: смях по време на тревожност

| от Цветелина Вътева |

Две кукувици кацат на сцената. Нямат пера, нито човки, едната носи криле. Но по-скоро ангелски криле, отколкото кукувичи. Ще представя новата си книга пред публика. Другата няма криле, а руса коса и китара. Тя ще ползва същата сцена по същото време, за да изнесе първия си рок концерт. Сцената е една, времето е едно, а желаещите да са на нея са две.

И така се заформя първият конфликт в постановката „Късметът на кукувицата“ на Мариана Събева и Здрава Каменова.

Два диаметрално противоположни типа жени се сборват за мястото и времето, от което и двете се нуждаят, за да се утвърдят (и излекуват) и това се случва по приятен, хумористичен начин. И докато всичко е „аху-иху“, а публиката се смее на сблъсъка между една попораснала бунтарка и една съвременна „толерастка“, на сцената започва да се разгръщат не толкова смешни теми, които раздвижват емоциите по един неочакван начин.

Двете кукувици се превръщат в трагични образи-проводници на темата за майчинството: за добрите майки. И за лошите. За представата каква трябва да бъде една майка и за реалността, в която има изоставящи майки, майки-инкубатори. Но дали наистина са изоставящи и какво стои зад решението едно дете да бъде оставено от майка си?

Двете кукувици започват да разкриват себе си, отмахвайки пласт по пласт от наслоените психични защити, които са си изградили срещу хората. Те са изградили спорно работещи механизми за справяне с  травмите си през изкуството: едната пише (лоша) литература, другата – свири на китара и пее.

Песните, които изпълнява на живо актрисата Яна Огнянова са смислена добавка към действието. Чуваме „авторски кавъри“ на „Freedom“ на Антъни Хамилтън, на „Take me back to the start“, „Runnin“ на Naughty boy ft. Beyonce и Аrrow Benjamin, „Here comes the rain again“ на Eurythmics др.

Докато едната кукувица се страхува да пее авторски парчета, може би защото изразяването на индивидуалност я оголва емоционално така, както не би могла да понесе, другата „ражда“ книги. Сравнението между написването на една книга и раждането на дете е много точно и отново насочва публиката към мислите за изкуството като метод за справяне с нерешените конфликти, които ни пречат да живеем живота си.

От време на време в действието се появява Гелето – собственикът на клуба, в който се разиграва действието. Неговото споменаване е кратко бягство от тревожността, с която са наситени диалозите. Опит за връзка с външния свят и избягване на срещата със собственото несъзнавано, пропито от страхове и болки.

Връзката между неспособността някой да се справи със загубата в детството и последвалият бунт и очакване, че всички трябва да съчувстват на неговата болка, е видима в образа на музикантката. На дълбинно ниво обаче има и още.

Две жени. Едната иска деца, другата – майка.

Възможно ли е майката да е намерила отдавна изгубеното си дете? Или то да намери завет от нея в срещата с напълно непознат (ангел)?

Как се оформя една личност, която се чувства като в ковчег в корема на майка си? Как се преработва загуба?

Може ли една случайна среща да е равносилна на 100 терапевтични сесии с психотерапевт?

Може да си отговорите на тези въпроси довечера в 19,30ч. на камерна сцена „Славянска беседа“ с постановката „Късметът на кукувицата“ на Здрава Каменова и Мариана Събева. Текстът е поставен от Милко Йовчев и е с участието на Яна Огнянова и Здрава Каменова.

Тук може да видите ивента във Фейсбук.