Културният павилион FLUCA за първи път в София

| от chronicle.bg |

Чували ли сте за австрийския културен павилион FLUCA? Ако сте от Пловдив, може и да сте. Това лято (по случай последователното председателство на Съвета на ЕС на България и Австрия) той за първи път ще пристигне и в столицата, за да остане цяло лято.

От май до август FLUCA ще бъде основната сцена за съвременно изкуство в София с изложби, пърформънси, дискусии, концерти и партита. Павилионът ще обикаля ключови столични локации – Mузея за съвременно изкуство САМСИ през май, градинката на „Кристал“ през юни, площад Света Неделя през юли, а в най-отпускарския месец ще се спре пред Народния театър „Иван Вазов“. Програмата ще представи произведения на артисти от България, Австрия, Израел, Западните Балкани, Германия, Франция, Швеция, Швейцария и САЩ. Целта е публиката от наблюдател да се превърне в участник в създаването на артистичните продукции.

FLUCA

Програмата на първата локация включва изложба на Алдо Джианоти „Олимпия“. Тя вече е в ход и ще остане така до 31 май пред Софийски арсенал – музей за съвременно изкуство САМСИ. Изложбата е създадена първоначално за музея Kunsthaus Graz. Сега тя е премодулирана за пространствата на САМСИ и FLUCA. Алдо превръща музея във фитнес център, като чрез привидно спортната тематика на неговите произведения се търсят внушения, провокирани от съвременната социална или политическа действителност.

На 17 и 18 май в Гьоте Институт ще се проведе конференция за културните политики и сцената на Западните Балкани. През юни FLUCA ще изникне на една от най-горещите точки в София – градинката на „Кристал“. Там ще бъде и специалното представяне на Пловдив 2019 – Европейска столица на културата. Следва видео-програмата на нюйоркския куратор Наоми Лев и пърформънсите на Камен Стоянов и Иво Димчев. През юли, контейнерът ще се появи на площад „Света Неделя“, за да представи нови идеи за градската среда на София. Програмата ще завърши в началото на август пред Народния театър „Иван Вазов“.

FLUCA_opening_3.05_preview

Идването на австрийския културен павилион е инициирано от фондация „Отворени изкуства“ и Австрийското посолство в България. Първото му идване у нас е през 2016 г. в Пловдив. За първи път публиката в София ще има възможността да наблюдава живата и променящата се платформа, посветена на съвременните визуални изкуства, музика, пърформънс, архитектура, литература и танц – дело на български и международни артисти.

 
 

Кой са най-високо платените звезди

| от chr.bg |

Американският боксьор Флойд Мейуедър оглави класацията на сп. „Форбс“ за най-високоплатените звезди на развлекателната индустрия в света, а Джордж Клуни зае второто място с най-големите годишни приходи в кариерата си, съобщи Ройтерс.

На трето място е 20-годишната риалити звезда Кайли Дженър, благодарение на процъфтяващата ѝ козметична линия заради която е на път да стане най-младата милиардерка в САЩ.

Класацията на сп. „Форбс“ е съставена на базата на приходите от юни 2017 г. до юни 2018 г., преди да бъдат обложени с данъци.

Флойд Мейуедър е спечелил около 285 милиона щатски долара за този период.

Джордж Клуни е спечелил 239 милиона долара, след като е продал компанията си за производство на текила „Касамигос“ миналата година.

Благодарение на тази сделка той е с най-високи годишни приходи за 35-годишната си кариера в киното и телевизията.

На пето място е Дуейн „Скалата“ Джонсън със 124 милиона долара. Неговите приходи са най-големите от актьорство, отчетени от „Форбс“ за 20 години.

В челната десетка са също U2, Coldplay, Ед Шийран.

Водачът в класацията от миналата година Шон Диди Кумс сега е на 32 място.

 
 

300 гейове разбиха спартанците в битката при Левктра

| от Радослав Тодоров |

В контекста на съвременните оживени полемики около термина „джендър”, прайдовете, ролята и правата на ЛГБТ общността в обществото е интересно да погледнем какви са били те през Античността.

Ако съвременния типичен гей обикновено е крехък мъж носещ розови ризки и работещ във фризьорски салон да кажем, то в Древна Елада той е бил далеч по-различен, дори съвсем противоположен на днешния.

В гръцката област Беотия, където се намира град Тива гейовете се явяват воинска прослойка от доблестни и уважавани мъже. За това говори многократно описваният от древните автори Свещен отряд на Тива.

Това е военна част от елитни бойци, съставен от 150 хомосексуални двойки, представляващ ядрото на тиванската армия. Отряда е сформиран от пълководеца Горгид през 378 пр.н.е. Той е създаден с идеята, че един влюбен мъж би имал мотивация да се сражава по-яростно и по-сплотено рамо до рамо с партньора си, пред когото не би искал да се изложи. Камо ли пък да побегне и да го изостави в боя, колкото и да е критично положението.

Трябва да се отбележи, че общественото мнение за хомосексуалните през Античността в цяла Елада е като цяло толерантно, а по-късно и в Рим. Макар при спартанците това да не е характерно, но за тиванците пък е. А при атиняните е характерна дори педофилията с млади момченца.

2

Изключение сред тези порядки прави известната и уважавана хетера (компаньонка) Фрина от Теспия. Тя обаче е предпочитана от мъжете не толкова поради външната си женска красота, колкото поради своята висока компетентност в политиката и философията, което за разлика от останалите жени в елинското общество я прави желан събеседник и за чисто „мъжки” приказки.

Въобще в повечето области на Елада на почит е атлетичността на мъжката физика и съответно самите мъже й се възхищават и боготворят в доста по-голяма степен от общоприетото днес. При олимпийските игри тогава всички участници се състезават чисто голи. Като само мъже имат правото да участват в тях, както и само мъже имат право да ги наблюдават като публика. На олимпийските игри участва и самият Александър Македонски, а и неговите хора впоследствие възприемат типичните елински вкусове и поведение спрямо мъжете.

Така по подобен начин и в Тива голяма част от иначе коравите и свирепи воини обичат и се възхищават на себеподобните си. Именно от такива е съставен Свещения отряд и впоследствие практиката показва, че той е изключително ефективен.

След Пелопонеските войни Спарта доминира над Елада и установява властта си включително и в Беотия където се намира Тива. През 371 пр.н.е. тиванците въстават водени от лидера си Епаминонд. Още в ранните си години той дава пример за бъдещия Свещен отряд като в една битка излага на краен риск своя живот за да спаси този на партньора си Пелопид, което ги сплотява за цял живот.

3

Епаминонд е прочут като доблестен воин с невероятна физика, но и като невероятно добър пълководец и тактик. А също и с още по-редки и ценни качества като неподкупност и липса на жажда за повече власт. Той никога не се жени през живота си въпреки обществения и политически натиск над него да остави наследници, най-вече синове разбира се. На това обикновено той отговаря, че победата при Левктра е негова дъщеря, която ще живее вечно.

Сблъсъкът при Левктра се завръзва на 6 юли 371 пр.н.е. когато в Беотия пристига спартанският цар Клеомброт заедно с 10 000 хоплити (тежковъоръжени пехотинци) от Пелопонес за да подчини отново областта. Беотийците, които пресрещат нашественика са на брой едва 6000, но разполагат с по-добра конница от пелопонеската, както и с по-добър стратег в лицето на Епаминонд.

Той предприема неочакван от врага и от общоприетото подход. Дотогава бойния строй наречен фаланга винаги е построяван в права линия и с разполагане на най-елитните части в дясното крило („крилото на честта”), където Клеомброт разполага елитния си отряд от 700 спартанци, а на лявото си крило – по-неопитните войници на пелопонеските си съюзници.

Епаминонд обаче решава да разположи ядрото си, заедно със Свещения отряд, в левия си фланг (тоест срещу десния на Клеомброт), а по-слабия си десен да дръпне на по-задни позиции. Така докато достигне врага до по-слабите му задни позиции той губи време и се разпилява, паралелно с това и тиванската конница успява да надделее над пелопонеската.
Отделно поради по-малобройните си сили той не се старае да ги разтегне така, че да покрият целия по-дълъг противников боен ред, ами ги скупчва по-близо, особено в ядрото, където подсилва дълбочината на строя – въвеждайки цели 50 редици от хоплити с копия, вместо стандартните между 8 и 12.

Така силния фланг атакува двойно по-бързо, докато слабия отстъпва и увлича врага.

Скоро след челния удар на двете фаланги пада убит спартанският цар Клеомброт, елитните спартанци все още се държат достатъчно здраво и удържат, докато Пелопид не въвежда в боя срещу тях Свещения отряд и не резбива фалангата им обръщайки ги в бягство. Виждайки какво става на десния фланг моментално се разбягват и пелопонесците от центъра и от левия фланг. В битката загиват над 4000 пелопонесци и само 300 беотийци. Смайващо е и, че отрядът на легендарните спартанци дава цели 400 убити от общо 700, катастрофална загуба от която те дълго след това не успяват да се възстановят и тяхната слава постепенно започва да залязва.

Парадоксалното е, че в зората на тяхната слава и могъщество, когато се води най-емблематичната тяхна битка при Термопилите през 480 пр.н.е. срещу безкрайните персийски орди на Ксеркс спартанците са само 300 хоплита. Точно толкова колкото са и тиванците от Свещения отряд, които ги разбиват при Левктра.

Тяхната слава и доминация обаче трае доста по-кратко, едва около четвърт век. След внезапната смърт на Епаминонд в битката при Мантинея тиванците се връщат към традиционната си отбранителна политика и скоро след това Атина ги измества от водещата им позиция в Елада, много от съюзниците на Беотия започват да се откъсват от влиянието й преминавайки на страната на Спарта или Атина.

4

Така Елада отново влиза в период на изтощителни политически и военни противоборства, докато накрая от север не се появяват македонците водени от Филип ІІ, бащата на Александър. Който междувпрочем в младините си пребивава за известен период в Тива и вероятно именно от тиванската фаланга взима и доразвива бъдещия модел на страховитата македонска фаланга, която под ръководството на сина му ще разбие всички армии от Босфора до Индия в следващите десетилетия.

Това бележи и края на Свещения отряд, който също е прегазен от многобройните македонски войски в битката при Херонея през 338 пр.н.е.

Нито един боец от тристата тиванци от отряда не се предава, всичките остават да се бият докрай и умират заедно рамо до рамо с партньорите си. Откривайки телата им след битката Филип заявява пред хората си: „Ще убия всеки, който се осмели да каже, че тези мъже са вършили нещо низко!”

 
 

Как да реагираме, когато други хора имат постижения или качества

| от Антония Антонова |

На никого не му е приятно, когато някой друг се изявява, прави готини неща или хване, че блесне с нещо. Какъв българин сте, ако в такива кофти ситуации не се опитате максимално много да омаловажите чуждия успех, докато бодете пресолен домат на пейката пред блока и коментирате международното положение с нормални хора като съседите? Така де – те пият ракия всяка вечер с вас, а не се правят на интересни да имат кариери, амбиции и постижения.

“ – Глей го па тоя, к’во като е учИл езици и к’во ходи да изхвърля разделно, все едно не знаеме откъде е.“

Ясно е, че няма как някой да е по-умен, по-хубав, по-кадърен и по-голям разбирач от вас. Освен това правенето на готини неща като това да имаш професионална реализация, образование, хоби, да се занимаваш с благотворителност, спорт и да общуваш с умни хора в същината си няма никакъв смисъл, ако човек не изкарва пари от тях и няма кола, и пари в сак в багажника на колата. То успехът се измерва в пари, не в някакви изгъзици.

Тоест, какво ще се прави толкова тоя на много отворен и интересен, като само се развива и усъвършенства? Ето как да реагираме, в случай че около нас хора вземат, че постигнат нещо в тоя живот или пък блеснат за момент:

Никак. Не реагираме никак. Все едно нищо не се е случило. Просто си пием мастиката и си качваме холестерола с бирени пръчки, както във всеки друг нормален ден. Това е най-доброто.

Ако все пак стане дума за постиженията им, защото някой е дръзнал да ги коментира, игнорираме чутото или рязко сменяме темата. Все едно не чуваме какво се говори, дори това да не изглежда логично и адекватно. К’во ти пука?

Опитваме се се да омаловажим фактите, колкото и трудно да е това. Обясняваме, например, че стипендията от „Харвард“ не е лошо нещо, но и лято на Слънчака, вместо учене и потене залудо, не е за изхвърляне и ние залагаме на второто. Защо да се мъчи човек, веднъж се живее? Иначе който, както си прецени, разбира се.

Заявяваме, че само арогантни и егоцентрични хора имат такива успехи, останалите нормални хора сме скромни и добри. Обясняваме им, че не може така да имат постижения, защото това наранява чувствата на околните, кара ги да изпитват негативни емоции. Все едно по този начин ги обиждат като правят някакви неща, които те не могат или не желаят да правят. Откъдя накъдя всички ще правят едно и също, а някой ще прави повече и ще се отличава? Откъдя накъдя?

Започваме с „А ПЪК АЗ, КОГАТО…” и разказваме история за себе си. В случай, че някой около нас е срещнал любовта на живота си, умира от щастие и ще се жени, например, обясняваме, че бракът е отживелица и е за хора, които си нямат доверие, след което разказваме история за себе си, без значение дали тя има някаква смислова връзка с контекста на разговора в момента или не.

Хвалим случаен човек или животно за нещо съвсем различно в присъствието на човека, който изпъква с разни неща. Изпробвана стотици пъти в човешкия опит дотук и доказано работеща тактика. Пример: Диди идва във компанията, облечена в невероятна и шармантна мега секси рокля на цветя, която събира всички мъжки погледи, женските също. Няколко хора ахват. Сега е перфектният момент да надигнем глас и да кажем: „Жоро, много ми допадат очилата ти, откъде си си взел, искам същите“. Така сменяме темата още преди да има тема. Висш пилотаж.

Държим се се сякаш сме лично обидени от случилото се. Нека осанката ни издава, че просто не е редно някакви хора около нас да са по-изявени от нас в който и да било отрязък от време, в каквато и да било област. Така не може.

Директно заявяваме, че това е тъпо. Ако ще да става въпрос за спасяване на деца от гладна смърт. Казваме, че това е супер тъпо и е по-яко това, което НИЕ правим в момента. И край. Или че самият човек е тъп и за нищо не става, и да не се прави на интересен. Почваме да го обиждаме за външния му вид, напомняме му, че и той ходи до тоалетната, казваме му, че каквото и да направи, за нищо не става и да не се прави.

За по-възвишено се подиграваме на човека, да не звучи като директно заяждане. Няма какво да го щадим и да се офлянкваме. Директно му се присмиваме, че се занимава с някакви неща и че изобщо е жив.

И така. Тъпаци, ще се различават те…

 
 

Трейлър на „Boy Erased“: добрите новини нямат край

| от chronicle.bg |

Добрите новини от киното пристигат всеки ден в последната седмица под формата на трейлъри, обещаващи продукции поне над средното ниво. Един такъв излезе в последните 24 часа. Става въпрос за базирания на реални събития филм „Boy Erased„, който е следващият филм на режисьора и актьор Джоел Еджъртън.

Този път той сменя психологическия трилър (какъвто беше „The Gift“) и се потапя в разказа за младо момче, което е изпратено от родителите си на терапия, която трябва да го излекува от „болестта“ … хомосексуализъм. В състава влизат Лукас Хеджис, Никол Кидман, Ръсъл Кроу и Ксавие Долан.

„Boy Erased“ разказва историята на 19-годишния Джаред (Лукас Хеджис) – син на баптистки пастор (Ръсел Кроу) в малко американско градче, който признава на родителите си (майката е Никол Кидман), че е гей. Следва ултиматум от тяхна страна – терапия или отвхвърляне от семейството, приятелите и най-вече, вярата.

Еджъртън участва във филма си като ръководителят на терапевтичната програма. А Хеджис отново блести в главната роля след участията си в „Манчестър край морето“, „Лейди Бърд“ и „Три билборда извън града“. Ролята му в „Манчестър край морето“ му донесе номинация за „Оскар“ за поддържаща роля. Филмът е базиран на едноименните мемоари на Гарард Конли от 2016 г., които са посрещнати с одоберние от критиците.

Премиерата на филма е планирана за 2 ноември. Ето и новия трейлър.