Кубрат Пулев отказа Ивица Перкович след третия рунд

| от |

61192574

Кубрат Пулев победи без проблеми Ивица Перкович на боксовата галавечер в Рощок.

Кобрата изигра поредния си силен мач и без проблеми стигна до успеха. В първия рунд Пулев спази тактиката си от последните срещи и разузна своя опонент. През втория рунд Пулев започна да отправя тежките си удари и нанесе тежки поражения на Перкович. След края на третия рунд хърватинът се отказа и по този начин Пулев спечели този мач.

На срещата присъства и Бойко Борисов, който по-късно сподели и тази снимка в профила си в „социалната мрежа“:

1185060_1486566664904732_4973303568183472870_n

Очакванията са следващата среща на Пулев да бъде за световната титла, която е притежание на Владимир Кличко.,

„Радвам се, че отново зарадвах българите в залата, както и тези, които са гледали мача по телевизията. Не мога да кажа, че съперникът е бил особено труден, но въпреки това имаше напрежение. Опитаха се да съм максимално концентриран и знаех, че Перкович сам ще падне след множеството удари, които понесе“, сподели Пулев в ефира на „Диема“.

„Надявам се да има мач срещу Кличко. Време е българин да излезе в спор за световната титла в тежка категория. В големия бокс мръсните номера са нещо често срещано, но аз гледам оптимистично на нещата и това ми понага да съм по-устойчив. Очаквам още номера от страна на Кличко, но съм се въоръжил с търпение. От моя клуб ще се опитат да притиснат украинеца. Той трябва да каже кога ще се състои мачът помежду ни, или да оваканти титлата. Има правила, които трябва да се спазват“, категоричен беше Кобрата, писа Спортал.

 
 

„Уестууд – пънкарка, икона, активистка“ е заглавието, което чакаме с нетърпение

| от chronicle.bg, по БТА |

Подготвя се документален филм за Вивиан Уустууд, който ще проследи живота и кариерата й, както и дейността й като активистка, съобщи Контактмюзик.

Компанията „Догууф“ работи над пълнометражен филм за 76-годишната модна дизайнерка, озаглавен „Уестууд – пънкарка, икона, активистка“. „Уиминс уеър дейли“ поясни, че филмът ще представи кариерата й през годините.

Той ще включва интервюта със сина й Джоузеф Коре и други членове на семейството й, с приятели, колеги и модели, с които тя е работила през кариерата си.

Зад проекта стои режисьорката Лорна Тъкър, която е заснела късометражни ленти за Уестууд и някои модни къщи и брандове, сред които този на Александър Маккуин. Тъкър възнамерява да използва архивни кадри, за да проследи кариерата на Уестууд и да хвърли светлина върху връзката й с една от ключовите фигури на пънк движението Малкълм Макларън, който вече не е между живите.

„Уестууд – пънкарка, икона, активистка“ трябва да се появи по екраните във Великобритания и Ирландия на 23 март 2018 г.

Преди това лентата ще бъде включена в конкурсната програма за документални филми на кинофестивала „Сънданс“ през януари.
Вивиан е оставила толкова голяма следа в модната индустрия, че голямата й фенка, 25-годишната дъщеря на Мик Джагър и Джери Хол – Джорджия Мей Джагър, вече си е забранила да пазарува в магазина й, защото купувала прекалено много облекла.

 
 

Модата си отива, но глупостта остава

| от Кристина Михайлова |

„С ръка на лице”. Тези от вас, които се вълнуват от последните музикални течения, веднага ще се сетят за песен с такова име.

Само че през последните дни все имам повод да си сложа ръката на лицето – нали се сещате, по онзи начин, казващ „спрете Земята, искам да сляза”.

И не защото съм префърцунена интелектуалка, съвсем не. Обаче когато нещо е „модерно”, „на гребена на вълната” или „последен писък на модата”, то не задължително е „яко”. Като чуя песен с „яко” тъп текст, колкото и модерен бийт, танцови движения и готини дрешки да има, пак няма да ми хареса. Да, вероятно като ида на дискотека ще танцувам, но няма да си я пусна вкъщи, няма да я запомня и точно след няколко месеца ще тъне в забрава, не само за мен, но и в публичното пространство. Замислете се – има песни, които от толкова дълогогодишно слушане, вече почти ни прилошава. Например наближи ли Коледа (както сега), коя е първата песен, която ще ви атакува в мола, в кафенето, в ресторанта, по радиото, по телевизията, в социалните мрежи (споделена от хората, на които това им е любимата песен в живота), че и като предложение в youtube? Да… правилно се сетихте – ‘All I want for Christmas is you’. Когато пък си пуснете прахосмукачката вкъщи, някак естествено в главата ви (или в тази на човека около вас, лежащ на дивана) зазвучава… ‘I want to break free’. Разбира се, няма как да пропуснем ‘It’s my life’, която е лайтмотивът на всеки купон (дори на феновете на поп-фолка, точно преди да си пуснат Преслава).

Та стига примери, разбрахте ме. Има песни, които остават – не за месец-два, а за години наред. И най-вероятната причина е, че просто са смислени, някак си успели да съчетаят в идеална симбиоза музика, текст, визия и послание. Само тези песни ще останат в световния музикален фонд, ще бъде помнени и ценени. Например никога няма да разбера защо има изпълнители, които завинаги ще останат известни за не-толкова-големите-си-фенове само с една единствена песен, а имат поне 10 албума!?

Мисля си, че изкуството (театрално, танцово, театрално) би трябвало да дава повече смисъл, отколкото фойерверки. Че като го изпиташ, то трябва да остане, да те накара да мислиш, да чувстваш и леко, едва осезаемо да те промени към по-добро. Но когато културата стане халтура, когато се опростачи и единствената й цел стане печалба и „кинти”, то проблемът е сериозен. Когато един ден играеш на сцената на Сатиричния театър, а на другия – призоваваш хората да търкат лотарийни билетчета, значи има проблем. Когато можеш имаш диапазон от цели 4 октави, с което парадираш, и същевременно пееш, че „от икебана дървесата ги боли”, значи има проблем. И колкото и да ми се иска да застана пред Народното събрание и да вдигна юмрук срещу властта, че не подкрепа българската култура, а музикантите и актьорите се налага да правят простотии, за да се справят с финансовото битие и да влязат в полезрението на медиите, не мога да го направя. Защото не само „държавата” е виновна.

Когато излизат тревожни статистики как българските ученици нямат критично мислене, всички се тревожим. А когато консумират халтура, никой не го е… грижа. И няма как да искаш да възпитаваш смислени хора само с преструктуриране на учебните програми, докато извън училище ги залива безсмисленост. Затова критичното мислене е важно. То е начин да прецениш, кога модерното е вредно и е по-добре да избереш старомодното. Кога да ходиш с късо яке до под мишниците и с летни кецки през зимата може да бъде последен писък на модата, но после у вас ще стане като модерна аптека. Кога да слушаш „готин” бийт те прави готин, но да пееш тъпия текст (и да го смяташ за поетически връх, интерпретиращ „нещата от живота”) те прави повърхностен.

„Движението с ръка на лице е част от модерната хип-хоп култура”, чета аз из интернет. И аз харесвам хип-хоп културата, музиката, начина на обличане, танците, хип-хоп приятелите си и все пак… когато нещо е тъпо, просто е ТЪПО. И не е редно да облечеш един тъп текст в съблечено тяло и много тежкарско поведение. Не защото на мен много ми пречи, не. Когато не ми допада нещо, го игнорирам или се забавлявам за момент с него, после го забравям. Но когато 11-годишната ми братовчедка го види и реши, че е „яко”, тогава става лошо. Когато пък реши, че не е яко, започват да й се подиграват. И това е още по-лошо.

В крайна сметка модата си отива, младостта и дързостта също. Но глупостта остава. И е пагубна.

Но нали знаете – „всичко е точно”…

 
 

Разград дава двете лъвчета на зоопарка в Пазарджик

| от chronicle.bg |

Двете 3-месечни лъвчета от зоологическата градина в Разград, които бяха спасени след стъпкване, няма да заминат за специализиран резерват в чужбина, а ще бъдат дарени на Зоопарка в Пазарджик.

Това е решението на кмета на Разград Валентин Василев, въпреки предварително споразумение между местните власти и организациите „Дивите животни“ и „Четири лапи“.

Лъвчетата Масуд и Терез бяха намерени в тежко състояние, след като броени дни след раждането им бяха стъпкани от майката в клетката в разградския зоопарк. Причината за агресивното й поведение се оказа шумът от организиран в близост до градината панаир. Едно от трите й новородени не успя да преживее травмите си.

Двете животни все пак бяха стабилизирани във ветеринарна клиника в София, а екоинспекцията в Русе обяви, че ще наложи санкции на община Разград заради неадекватните условия на живот в зоологическата градина.

Оказва се, че въпреки разговорите за бъдещето на малките Терез и Масуд, въпреки споразумението което община Разград подписа с колегите ни от „Четири лапи“, общината се готви да дари малките лъвчета на зоопарка в Пазарджик. В момента Зоологическата градина в Пазарджик отглежда двойка амурски тигри, които преди година се сдобиха с поколение. Три от четирите малки бяха раздадени на зоопаркове в страната.

„Оказва се, че кметът на Разград е внесъл докладна записка за даряването на двете малки на зоопарка в Пазарджик. Докладната предстои да се гласува в комисии и на сесия на общинския съвет съвсем скоро. Бързат да се разпоредят със съдбата им преди коледните празници“, се казва в съобщението на „Дивите животни“.

Първоначалният план е бил животните да се изпратят в спасителен център в Холандия, където за тях се строи ограждение.

„Община Разград, която с безхаберието си е убила реално десетки животни в този коптор наречен зоокът, изглежда много бързо забрави че носи отговорност по случая много по-голяма от това просто да се разпореди набързо да се отърве от двете оцелели лъвчета. Общината няма моралното право да спре заминаването на двете малки за място в пъти по-подходящо за живот за тях“, казват още от организацията.

Животните продължават да са собственост на Община Разград, въпреки че грижите за тях още се полагат от доброволци. Те не могат да се върнат обратно в Зоопарка в Разград, тъй като разрешението за развъждане на големи котки в него беше забранено. Оказа се, че възрастните лъвове никога не са били преглеждани от ветеринар, а заради липсата на пространство е допуснато създаване на поколение между лъвове – брат и сестра.

 
 

Мрачни, дистопични, дълбоки: Най–очакваните продължения на сериали през 2018 г.

| от Антония Апостолова |

Номинациите за „Златен глобус“ показват и друга тенденция – триумфа на силните женски драматични образи в телевизията, които очакваме и догодина.

Мрачни, дистопични, злокобни, изпълнени с перфидно или съвсем буквално насилие, проследяващи дълбинните пропадания на човешкото, еволюцията на злото, но и жилавостта на интелекта и духа,задаващи сложни философски и морални въпроси за самите нас сега и в обозримо бъдеще… Такива са повечето от най–очакваните продължения на малкия екран през настъпващата 2018 г. Зловещо, а?

Тазгодишните номинации за „Златен глобус“ разкриват и друга тенденция – триумфа на силните женски драматични образи в подобни сериали, чиито следващи сезони очакваме догодина, като „Историята на прислужницата“, „Малките големи лъжи“ и „Друговремец”.

Ето и някои от най–очакваните продължения от този род, според импровизирана анкета в най–популярната сред любителите малкия екран група в родното фейсбук пространство – „Препоръчай сериал“: