shareit

Крим и Косово – открийте разликите

| от |

Западът обвинява Русия, че действията ѝ в Крим са в нарушение на международното право. Москва пък твърди същото за Запада, визирайки събитията в Косово от 1999. Какво показва обективното сравнение на двата случая? Анализ на Дойче веле.

sub-secession2-articleLarge

Както изтъкнаха от НАТО за пореден път – между конфликтите в Крим и Косово няма нищо общо и те не бива да се сравняват. Руският президент Владимир Путин обаче е на противоположното мнение и прави точно това – позовава се на действията на Запада в Косово преди 15 години, за да оправдае поведението на Москва в Крим. Бившият германски канцлер – социалдемократът Герхард Шрьодер, разсъждава като Путин, а американският президент Барак Обама се опитва да докаже тезата за разликите между двата международни конфликта с един референдум, какъвто всъщност не е имало.

Има и прилики, и разлики

Едно нещо е ясно – и в двата случая има нарушение на международното право: през 1999 г. НАТО се намеси в Косово без да разполага с мандат на ООН, а сега – както се вижда – и Москва действа на своя глава. Въпреки това между двата случая съществуват две огромни разлики, пише агенция ДПА: в Косово стотици хиляди албанци бяха обект на преследвания и гонения от страна на сърбите, а до операцията на НАТО се стигна едва след дългогодишни дипломатически усилия, така и неувенчали се с резултат. В същото време в Крим дипломацията не получи никакъв шанс. Да не говорим за това, че на украинския полуостров не е имало гонения и преследвания на руснаци, докато в Косово чрез проведените „етнически чистки“ сръбската армия и полувоенизираните отряди са прокудили около 800 хиляди албанци от домовете им.

Друга съществена разлика е това, че докато Косово се превърна в самостоятелна държава, Крим беше присъединен към Русия. Изтъкнатият от американския президент Обама аргумент обаче, че получаването на независимост от Косово е било предшествано от референдум, предизвиква само насмешки в руските медии – тъй като не става дума за международно признато всенародно допитване, а за един вътрешноалбански референдум от септември 1991 година, когато страната все още е част от Югославия.

Намесени ли са българските тайни служби?

В действителност и до днес операцията на НАТО и бомбардировките в Сърбия остават спорни от гледна точка на тяхната правна аргументация. Като конкретно основание за военната интервенция навремето бяха посочени две кланета от януари 1999 година, извършени от сърбите: в Рачак и Ругово с около 65 жертви албанци. И до днес обаче не е изяснено дали в случая става въпрос за албански цивилни граждани, както твърди Западът, или за паднали в бой албански терористи, както казват в Белград.

Доста оспорвано е и съществуването на мистериозния план „Подкова“, представен през април 1999 г. от тогавашния германски военен министър Рудолф Шарпинг, и също използван за легитимация за намесата на НАТО. Има основания да се смята, че въпросният план е дело на българските тайни служби с цел да се докаже, че сърбите планирали да прокудят над 1 милион албанци от Косово, пише ДПА.

Според руския посланик в Белград Александър Чепурин всичко е съвсем елементарно – Косово е било откъснато от Сърбия напълно незаконно, докато Крим е бил присъединен към Русия съгласно международното право. Същевременно руският президент Путин настоява, че случилото се в в Крим не противоречи на решенията, взети навремето от ООН и САЩ по повод на събитията в Косово. За Белград обаче, който разчита на подкрепата на Москва по въпроса за Косово, нещата не изглеждат толкова прости: от една страна Сърбия признава териториалната цялост на Украйна, но от друга е против политиката на санкции срещу Русия, както заявява Александър Вучич.

 
 
Коментарите са изключени за Крим и Косово – открийте разликите

Повече информация Виж всички