Крехкото „примирие“ отваря пътя за засилване на военните действия в Източна Украйна

| от |

Оливър Карол, в. „Индипендънт“

Това бе година на постоянен стрес за Георгий Тука. Заради събирането на достатъчно пари за снабдяването на „бойците от Майдана“ с основни средства за лична защита и заемането на оставена от правителството празнина 50-годишният предприемач, превърнал се в активист, няма време за почивка. „Работата е неумолима и ние всички се нуждаем от отмора, но се съмнявам, че ще видя морския бряг през следващите три до пет години“, казва той.

Понастоящем Тука посвещава повечето от часовете, когато е буден, за организирането на доставки за фронтовата линия на боевете срещу сепаратистите на изток. Неговата доброволческа „Армия SOS“ осигурява на войниците всичко – от долни дрехи до специализирани снайперски пушки. Когато организацията „Армия SOS“ започва да работи, бронираните жилетки и храната се реален проблем. Днес проблемите са неадекватните комуникационни системи (много от частите на украинските сили използват съветски системи отпреди 30 години) и острият недостиг от шлемове кевлар, обувки и зимни дрехи. Докато температурите на изток рязко паднаха под нулата, може би едва половината от около 50-те хиляди украински войници във военната зона имат дрехи, подходящи за студено време.

Даренията от обикновени украинци и бизнесмени сега се върнаха на равнището от разгара на кампанията през лятото, казва Тука. А заявките за зимно облекло прииждат неудържимо. Но заявката, която Тука чува най-често, гласи: „Кога ще можем отново да се бием?“.

Крехкото „примирие“ в района, което съществува само където не е от от военно значение, сега отстъпва на засилваща се вълна от военни действия. През последните дни няколко колони от бронирана техника  бяха наблюдавани в регионите под контрола на подкрепяните от Русия бойци.

По-чести са боевете в най-стратегическите точки в региона – пристанищния град Мариупол, летището на Донецк, важния транспортен възел град Дебалцеве (рус. Дебалцево) в Донецката област и Шчастя (рус. Счастие) в Луганска област, където има електростанция. През уикенда в много квартали на Донецк възникна паника заради засилената артилерийска дейност край летището. Сега правителствените сили се прегрупират в подготовка на евентуална нова офанзива на бунтовниците. „Ние препозиционираме нашите въоръжени сили в отговор на действията на (бунтовническите) бойци“, каза в сряда министърът на отбраната Степан Полторак. „Смятам за своя най-важна задача подготовката за военни действия“, добави той. НАТО обяви, че са забелязани колони с руска военна техника, навлизащи в Украйна. „Руски танкове, руска артилерия, руски системи за ПВО и руски войници“, са забелязани, каза в България американският генерал Филип Брийдлав.

През периода на „примирието“, започнало след споразумението от Минск на 5 септември, украинските сили се прегрупираха и подготвиха две линии на отбрана по границите на отцепилите се „републики“. Големите сражения в региона продължават няколко седмици без съществени териториални придобивки за някоя от страните. Мнозина смятат, че като се изключат значимите подкрепления от изток засега статуквото остава непроменено.

Въпреки това военните сякаш са склонни да повишат опасенията си от евентуална инвазия на Русия. На редовната си пресконференция в понеделник военният говорител полковник Андрий Лисенко каза, че районът „е наводнен от голям брой вражески войници и модерни оръжия“. Като доказателство то представи видеоматериал, който показва военна колона, придвижваща се вероятно от Русия към Снижна в Донецката област. Проблемът, както отбелязаха впоследствие военни блогъри, е в това, че видеото е заснето през март в район, който сега се контролира от украинските сили. Това е смущаваща и несъмнено най-сериозната грешка, допусната от украинските военни, а подобни глупости все повече дразнят активистите.

„Не мога да работя с тези хора“, признава Тука. „Всичко, което виждам, е лъжа и измама и мъртви украинци.“ Активистът казва, че избягва да работи с правителствените служби, които са „пробити“, и предпочита да действа чрез преки отношения със силите на изток.

Александър Золотухин е един от многото завърнали се войници, който споделя гнева на Тука по адрес на новата власт. Той е служил като снайперист и ротен командир в батальона „Айдар“ – противоречива и анархистична бойна единица с база в Луганската област. Формално батальонът се подчинява на министерството на отбраната, но на практика е отговорен само пред себе си. „Айдар“ участва в някои от най-ожесточените боеве през лятото и даде към 240 убити.

След като е огласил публично съмненията си относно военното командване, се е озовал в хватката на мощни интереси, казва Золотухин. Бюрократите са почнали даже да блокират прости неща като регистрирането на ранените и убитите, за да може семействата им да получат обезщетения. Твърдяло се, че тези войници изобщо не са участвали в боевете на фронтовата линия. Видимо развълнуван, Золотухин пита как би могъл да обясни това на роднините. „Някои от нас се бият на война; за други тя е по-скоро възможност да забогатеят“, казва той.

Според Золотухин част от военните командири в „Айдар“ прибягват до престъпни действия – използват униформите си като средство да се сдобият с автомобили, имущество и оръжия. Той твърди, че е виждал как офицери от този, „другия Айдар“, носят със себе си големи количества пари  и ползват бяла пудра, за която допуска, че е кокаин. Той казва още, че е станал свидетел как те поставили граната в нечия кола като претекст да я откраднат. Когато Золотухин и група други войници се върнали в Киев, той посетил главните правителствени сгради, вкл. министъра на вътрешните работи Арсен Аваков, за да изложи притесненията си. По думите на Золотухин тогава министърът „предложи да решаваме проблемите си помежду си“. „значи трябва да вкараме себе си в затвора, ако последваме този съвет“, казва Золотухин.

Бъдещето на свадливия вътрешен министър е една от темите, която най-активно се обсъжда днес в Киев. Обезпокоен от властта, с която разполага неговото разраснало се и милитаризирано министерство, президентът Петро Порошенко е казал, че ще прави промени в кабинета. Но неговата партия – „Блокът на Петро Порошенко“ – се представи доста по-зле от очакваното на последните избори, докато партията на Аваков и премиера Арсений Яценюк стана изненадващо победител.

В разговор с репортера на „Индипендънт“ високопоставен служител потвърди, че позицията на Аваков остава главната пречка в текущите преговори за нова коалиция. В понеделник пет партии подписаха „коалиционен проект“, но източникът отбеляза, че засега малко подробности са уточнени.

Другото нещо, което може да промени новата политическа аритметика в Киев, е политиката на изток. Имайки предвид популистките, антируските и твърдолинейните позиции на партията „Народен фронт“ на Яценюк, отговорът на Украйна на засилената военна активност едва ли ще бъде сключването на ново примирие“.

Изглежда Георгий Тука е прав да отмени почивките си на море. /БТА/

 
 

Салма Хайек пусна снимки по бикини от ваканцията си

| от chronicle.bg |

Не че имаме нужда от доказателство, че Салма Хайек е красива, но все пак то се появява.

51-годишната актриса пусна снимки без филтри от ваканцията си и трябва да признаем, че много малко от Инстаграм моделите, които печелят парите си единствено благодарение на снимките си в мрежата, могат да й стъпят на пръста.

Ето какво имаме предвид:

A post shared by Salma Hayek Pinault (@salmahayek) on

Wind hair. Cabello de viento ‍♀️ #hair A post shared by Salma Hayek Pinault (@salmahayek) on

#nofilter #noretouching

A post shared by Salma Hayek Pinault (@salmahayek) on

In my element. En mi elemento ‍♀️. #water #nature #gratitude A post shared by Salma Hayek Pinault (@salmahayek) on

А гифът, който ви привлече, е кадър от филма „From dusk till dawn“.

tumblr_oj408sJidv1w0et12o4_400

 
 

CRF450L: Машина за всички пътища

| от chronicle.bg |

От януари 2019 започва производството на CRF450L: моделът, създаден да допълни On/Off гамата на Honda. Разработен на базата на CRF450R, този мотоциклет с лекота преодолява тежките офроуд терени, но подлежи на регистрация.

Добре познатите dual-purpose мотоциклети трябва да отговарят на много условия: за безпроблемната offroad експлоатация трябва да бъдат леки, с висококачествено окачване, лесно управление, здрави и надеждни. Двигателят трябва да е мощен, с висок въртящ момент в целия работен диапазон, а сцеплението: перфектно, независимо от терена. За безпроблемното движение в градския трафик мотоциклетът трябва да е компактен и маневрен, с добро ускорение и плавно управление, да пали лесно, и да е с удължени междусервизни интервали.

Разбира се, CRF450L разполага и с фар, с подсвет на регистрационната табела, стоп-светлини и мигачи: LED, гарантиращи с над 30% по-добра осветеност.

Основната идея на проекта е възможността за използване на мотоциклета в изключително широк диапазон: от магистралата през града до калните планински пътеки и каменните сипеи.

Няма да откажем тестдрайв, с който скоро да ви запознаем.

 

 
 

Секс скандали и разврат в средновековна България

| от Радослав Тодоров |

Да разгледаме слабо известните, но затова пък доста интригуващи сведения относно порочния живот във Второто Българско царство, които могат да се открият из летописите.

По данни на Никита Хониат например деспотът на Струмица Добромир Хрис се отличавал с особена свирепост и разпасаност. Въпреки че българската му съпруга била жива, той се оженил за дъщерята на протостратора Мануил Камица през 1198 г. На сватбената трапеза Хрис не спирал да се тъпче и налива с вино. В един момент като забелязал, че булката не посяга към чашата я накарал да пие с него. При отказа й той вбесен й креснал „нито яж, нито пий“ и я напсувал на български, нещо в което явно сме били добри още по онова време. През 1201 г. същият Хриз без притеснение взел като трета жена внучката на император Алексий ІІІ, вдовицата на Иванко, убиеца на Асеня и се сдобил по този начин с малък, но аристократичен харем.

Семейно-брачните отношения в онези времена са достойни за „Декамерон“ на Бокачо, стига средновековната българска земя да беше родила някой, който да опише целият низ от трагедии, трагикомедии и откровени комедии, разигравали се из Българско през ХІІ-ХІV век. И все пак сред прашните съдебни архиви на Охридската архиепископия изскачат чутовни пикантерии.

Като откровен анекдот например звучи историята на призренския селянин Георги. Той се оженил за Омбрада от село Долни Полог, дъщеря на някой си Радослав. Но по едно време двамата се развели по взаимно съгласие, отказвайки се под клетва от каквито и да е претенции между семействата на двамата съпрузи. След развода Георги се оженил за някоя си Чернокоса от Призрен, с която явно още по време на първия си брак е имал връзка. Омбрада също се омъжила за друг и имала от него деца. След като минали 18 години, Георги внезапно изоставил Чернокоса, която му родила 8 деца и отново взел междувременно овдовялата Омбрада. Той се оправдавал, че Чернокоса го била омаяла с магия и така го откъснала от първата му жена.

Жените обаче също не изоставали от мъжете в участието в средновековните родни латиносериали. Някоя си Ирина от Прилепско зарязала законния си съпруг Йоан и избягала в Прилеп, където 6 месеца живяла както й сърце и душа иска. Мъжът й завел дело да му бъде върната, но когато Ирина била докарана насила в село Вода на съд, тя се хвърлила в реката, за са се удави. Когато я извадили мокра като кокошка от водата, тя се развикала, че не може и не иска да живее повече с Йоан. Подобна мелодрама разиграла и Ана от Преспа.

След кратък брак с някой си Нико тя избягала от него. Колкото и мъжът й да я търсел и да я молел да се върне при него, тя постоянно бягала от дома. Накрая заявила на охридския архиепископ, че ако не бъде разведена, щяла да се хвърли в някоя пропаст или да се обеси. От същия род е и историята на една друга Ирина, дъщеря на воденчанина Михаил. Тя била влюбена в някой си Георги Холавра, обаче родителите й я омъжили против волята й за жених на име Георги Куцоногия. Него Ирина така и не успяла да обикне, постоянно бягала при Георги Холавра и по цели месеци не се вясвала у дома. Всеки път като я връщали насила при мъжа й, Ирина стояла по 2-3 дни и отново зачезвала. В отговор на жалбата на Георги Куцоногия жена му заявила пред охридския архиепископ, че ако не получи развод, ще се хвърли от някоя скала или ще се обеси.

сел2

За разлика от двете Ирини и Ана, Хриса, племенница на някой си Георги Спата, лично познат на охридския архиепископ Димитър Хоматиан, предприела по-крайни действия. Тя се опитала да отрови мъжа си и себе си, защото повече не можела да търпи живота с него.

Всеобщото веселие в „Долната земя Охридска“ не се свеждало само до извъбрачни авантюри. Не били редки случаите, в които напук на забраните на църковния канон мъже живеели без никакво стеснение с наложници. Например богатият охридчанин Георги Десислав имал много незаконни деца от различни наложници.

Нещата загрубели дотам, че в завещанието си той приписал повечето от състоянието си на незаконните си деца и ощетил законния си син Констан. Жителят на Сопот Хрисойоан пък първоначално бил определил законния си син за наследник на цялото си имущество, но когато приел монашеството, съставил ново завещание, в което за наследници били обявени и законният му син, и незаконните му синове.

Имало случаи и на пълни крайности. В Янинска епархия един мъж след смъртта на жена си почнал да живее отново с една от предишните си наложници, като изоставил на произвола на съдбата законното си дете, което било на съвсем невръстна възраст. Чужда жена се смилила над пеленачето и го взела в дома си да го откърми.

Подобно нещо се случило и в град Верея. Бащата на някой си младеж на име Мелия след смъртта на съпругата си си взел наложница, която му родила деца. Тях той много обичал, а законния си син Мелия ненавиждал и го лишавал от дрехи и храна. Наложницата дори се опитвала да убие Мелия, който от страх потърсил убежище при охридския архиепископ Димитър Хоматиан.

Сред духовниците, слава богу не сред всички, се ширели пороци не по-малки от тези на миряните. От въпросите на епископа на Драч Михаил Кавасилас до Димитър Хоматиан се разбира, че в тамошната епархия сред свещениците имало незаконнородени, както и такива, които вършели богослужения преди да са били ръкоположени. Кавасилас споменава и за свещеник, който се оженил без разрешение на епископа, а след това се покалугерил, за друг свещеник, който откраднал златен кръст и го продал.

Свещеникът Владимир от Прилепско и дяконът Михаил Хризоверг от село Арменохор (Леринско), пък имали незаконни деца и до последно отричали, че кръшкали с любовници. Някой си пък Леон Хрис се разболял и никакви дози „Трибестан“ не му помагали да вдигне самолета. Жена му почнала да живее с любовници, а той се замонашил. След време обаче оздравял (явно трибестанът подействал), поискал да напусне манастира и взел за съпруга друга жена.

Магията също била неизменен спътник в живота на средновековния българин и изобщо на населението на Балканите. В Янинско например мъж имал две наложници преди да встъпи в брак. След венчилото той не искал да живее съгласно брачния договор в дома на родителите на жена си (то кой ли обича да е заврян зет), а наел отделна къща, където взел една от предишните си наложници като слугиня.

Скоро по ъглите на къщата съпругата му започнала да намира разни магически предмети като змийски глави увити с косми от косата й. От тези чародейства жената се разболяла, а мъжът й се преместил в друга къща близо до дома на наложниците си. Десет дни по-късно съпругата му умряла, а бившият й благоверен си присвоил цялата й зестра, без да му мигне окото.

сел1

Тук навлизаме в несъмнено най-пикантната част и с усмивка можем да установим, че нищо ново не сме открили през последните 700 години. Например някоя си влахиня Джола, проститутка в Охрид, прелъстила акрита (граничаря) Хрис и дотолкова му взела ума, че той зарязал семейството си в родния си град Костур и дошъл в Охрид да търси препитание, където заживял с проститутката.

Но това са дреболии на фона на другите документирани забавления на миряни и клирици в Охридската архиепископия. Пред архиепископа например били изправяни стари мъже блудствали с моми, мъже спяли със стринка си, или с братовчедката на братовата си жена, или с балдъзата си.

Някой си монах Нифон от Гребена пък бил хомосексуален и с помрачен от мъжеловска ревност разсъдък извършил убийство. За друг гей съобщил на Димитър Хоматиан епископът на Драч, който питал какво наказание да му наложи заради това, че уважил (не ще да се е минало само с един път) арабин.

Други, като Николай Алмириот от Прилепско, вършели същите неща, но поне със собствените си жени. Въпросният Николай бил фен на аналния секс и понеже жена му твърдо отказвала, мъжът й я изтезавал сурово, за да получи разрешение за това.

 
 

Готови ли сте за Натали Портман във „Vox Lux“?

| от chronicle.bg |

Тази година очакваме две обещаващи заглавия на широкия екран, в които ще видим историите на две поп певици. Едното е „A Star Is Born“, където в главната роля е Лейди Гага, а другото е рядко споменавания филм (засега) „Vox Lux„, който се надяваме, че ще бъде поредното голямо заглавие за Натали Портман след изключителния „Джаки“, който й донесе номинация за „Оскар“ миналата година.

Vox Lux“ разказва историята на Селест (Натали Портман), световно известна поп звезда, която се изправя пред миналото си часове преди голям концерт. Зрителите се връщат 15 години назад, за да се запознаят с възходите, паденията и пътят до голямата слава на певицата.

В началото на годината стана ясно, че Руни Мара, която трябваше да играе главната роля, ще бъде заменена от Портман. Изпълнителката Sia е автор на саундтрака, а Брадли Корбет е режисьор на музикалната драма. Това е вторият филм на Корбет след дебюта му „The Childhood of a Leader“.  Вчера от екипа показаха първия кадър на Натали Портман в ролята на Селест.

Премиерата на филма е на тазгодишното издание на кинофестивала във Венеция, който ще се състои между 29 август и 8 септември.

Поддържащите роли се поемат от Джъд Лоу, Дженифър Ел и Стейси Мартин.

Въпреки че филмът ще бъде показан във Венеция,  а премиерата по киносалоните се очаква да бъде през септември.