Красотата няма да спаси света

| от |

Запознайте се с Пикси. Тя е модел, обича анимации, картинки, Дисни филми и е жената с най-тънка талия в света. Не, това не е шега.

Преди години Пикси решава, че иска все повече и повече да прилича на анимационен персонаж, тъй като именно тези същества са нейните идоли. Затова тя започва да спестява пари и в рамките на няколко години, 120 000 долара и премахнати 6 ребра по-късно, Пикси се сдобива със сегашния си вид и има най-тънката талия – точно 16 инча, което е равно на 40 сантиметра. И големи изкуствени гърди и устни, както може да видите.

„Понякога хората идват и ми казват: Извинявай, не го приемай по грешния начин, но ми приличаш на анимационен персонаж“, но за мен това е комплимент.“

Pixee-Fox 1

Манията на Пикси по анимациите започва с Тинкърбел или Звънче – популярната фея от Питър Пан, тъй като самата тя смята, че доста прилича на нея. Оттам манията очевидно се засилва, защото днес русата шведка, която Пикси е била някога, напълно отсъства. На нейно място имаме някаква еклектика между Тинкърбел и Лоло Ферари (по-големите сред вас трябва да я помнят много добре). Но Пикси се гордее с вида си.

Когато грозното и красивото имат размити граници

Да обсъждаме дали решението на човек като Пикси е правилно или не, дали я прави по-красива или по-грозна, и според чий стандарти, е излишно. Предвид факта, че в света съществуват поне три жени, които се имат за „човешкото Барби“ и поне един мъж, който наистина иска да прилича на скапания Кен – тоест мъжа на Барби.

Красотата толкова е размила границите си, че ти виждаш право през тях и онова, което стои пред погледа ти е редица от клонирани жени с гигантски цици. Наскоро четох история на човек, който работи в еротично списание и обясняваше, че всяка черта на жените, които се снимат в него и която ги прави малко по-различни бива премахната и изчистена.

Пикси хем е като тези жени, хем е различна. Тя е гротескната форма на красотата в днешния свят, който е достатъчно свободен да ти позволи да си каквото си пожелаеш и след това да ти се смее, че си го избрал.

Пикси в света на анимацията

Докато живее в шведското градче, в което е родена, Пикси изглежда като симпатично, но нищо особено като цяло, момиче. В момента тя е уникална. Атракция. Дали е по-хубава от преди? Не, не е. Дали прилича на Тинкърбел? Ако това е Тинкърбел в човешката й форма, единственото, което може да докара в мен е липсата на каквото и да било желание за отлитане към Невърленд.

Много хора ще кажат (примерно баба ти): „Какво симпатично момиче е била, а какво се е направила!“ Но Пикси се гледа в огледалото и вижда красавица. Кои сме ние, че да й казваме, че е сбъркала.

Нейната история е като на жената, която си е сложила прекалено големи цици или тази, която е спечелила измислен конкурс в Харманли за най-голяма уста. Стандартите за красота отдавна са се изродили в нещо друго и светът се е превърнал в тъмните дълбини на интернета, където можеш да намериш всичко, стига да те кефи достатъчно. И да правиш с него, какво си пожелаеш.

Пикси желае да е анимационна фея и вярвам в своята глава, тя е именно такава.

Репортажа за нея може да гледате в клипа долу.

 

 
 

Текилата е полезна за здравето

| от chr.bg, БТА |

Алкохолните напитки са първото нещо, което експертите препоръчват да се изключи при спазването на диета. Резултатите от редица международни проучвания обаче показват, че има едно питие, от което има редица ползи за здравето – текилата, пише в. „Дейли стар“.

Изследване на Американското дружество на химиците установи, че питието от растението агаве включва съставки, които могат да помогнат на спазващите диета да отслабнат. Специалистите обясняват, че агавините – естествените захари в растението, не влияят върху кръвната захар, тъй като са несмилаеми, и не повишават нивата й, както се смяташе досега.

Агавините допринасят и за потискане на пристъпите на глад и дават по-осезаемо усещане за ситост в сравнение с други захари, дори когато приетото количество храна е по-малко.

Мексиканско проучване показва, че текилата може да се окаже полезна за доброто здраве на костите и съответно за предпазване от остеопороза. Благоприятният ефект се дължи на съединения в агавето, които улесняват абсорбирането от костите на полезните за тях калций и магнезий.

Установено е също, че популярната мексиканска напитка действа като пребиотик благодарение на съдържащите се в нея фруктани – несмилаеми хранителни фибри, стимулиращи растежа на „добрите“ бактерии, които обитават дебелото черво и се борят с „лошите“.

Друго проучване показва, че текилата повишава настроението, тъй като за разлика от другите алкохолни напитки действа като стимулант, а не като депресант.

Мексиканското питие освен това е и по-нискокалорично, което също го прави съвместимо с диетата на хора, желаещи да отслабнат.

 
 

„Без последна спирка“ е най-гледаният филм у нас

| от chronicle.bg, БТА |

Екшънът „Без последна спирка“ с Лиъм Нийсън в главната роля е най-гледаният филм у нас след миналия уикенд.

Случващото се със застрахователен брокер, който трябва да спаси собствения си живот и живота на останалите пътуващи във влака, с който се прибира от работа, е гледано от 11 953 зрители и е събрало 121 257 лева приходи за първите три дни от излизането на филма у нас.

На втора позиция е „Джуманджи: Добре дошли в джунглата“. Историята, продължаваща разказаното в първия филм по едноименната книга на Крис Ван Олсбърг приключение на Алън Париш, в което се включват нови четирима гимназисти, е от месец на екраните у нас, като за това време вече са я гледали 125 372 зрители и е събрала 1 222 140 лева приходи.

Трето място според зрителския интерес след миналия уикенд е за анимацията „Бикът Фердинанд“. Рисуваната история, която ни отвежда в малко испанско градче и разказва за пътя на един бик до арената, е гледана от 72 439 зрители и има 636 484 лева приходи за месец на екраните у нас.

Четвърто място е за българския филм „Нокаут или всичко, което тя написа“. Романтичната история, развиваща се зад Океана и у нас, е вече 10 дни на екраните и за това време са я гледали 27 612 зрители и има 232 989 лева приходи.
На пето място в топ 10 са „Междузвездни войни: последните джедаи“. След пет седмици осмият по ред филм за битката между остатъците от Републиката и войските на Първия ред е гледан вече от 251 446 зрители и има 2 725 659 лева приходи.

Шеста позиция сред най-гледаните филми у нас е за драмата „Чудо“, създаден по книгата за деца на Ар Джей Паласио. Филмът с Джулия Робъртс, Оуен Уилсън и Джейкъб Трембли, разказващ за интеграцията на момче с лицеви деформации в училище, е гледан от 12 868 зрители и има 111 722 лева приходи за 10 дни у нас.

На седмо място е българският филм „Дъвка за балончета“. Романтичната драма за случващото се с двамата главни герои в края на 80-те години на миналия век и в настояще време, е от месец и половина на екраните у нас и за това време са я гледали 60 352 зрители и е събрала 499 443 лева от билетите им.

Осма позиция е за втората премиера от миналия уикенд – „Малък голям живот“. Утопичната история за план, в който всички хора трябва да бъдат смалени до ръст от 10 сантиметра, като това трябва да се случи за два века, е гледана от 2 284 зрители и има 23 764 лева от билетите им.

На девето място е биографичната история за американския политик и бизнесмен П. Т. Барнъм – „Най-великият шоумен“. Разказът за спектакъл, който завладява публиката в средата на 19-ти век в Америка, е гледан от 16 026 зрители и има 143 622 лева приходи за 17-те дни по екраните у нас.

Десета позиция е за анимацията „Падингтън 2″. Приключението на мечето Падингтън, което заедно със семейство Браун трябва да намери крадеца Финикс, за си върне книга, която е избрана за подарък на любимата леля Люси, е гледано от 32 211 зрители и има 261 439 лева приходи за почти два месеца на екраните у нас.

 
 

Далчев – творецът, който ни разкри красотата на грозното

| от chronicle.bg |

Не можем да си представим българската поезия без приноса на Атанас Далчев към нея. Труден би бил и достъпът на милиони българи до едни от най-великите световни произведения на литературата, без преводите му. Чехов, Стендал, Емили Дикинсън, Гьоте, Лорка и още десетки автори излизат на български език за първи път благодарение на работата му като преводач.

Представителят  на диаболизма ни показа красотата в грозното, жизнеността в старото, статичния, спрял, минорен свят на мъгла, самота и отчаяние. Предците ни го обикнаха, ние го обичаме, тези след нас също ще го обичат.

Един от ярките умове на миналия век описва в поезията си предметите, не само защото още като млад се запознава с експресионизма – заплашен от ослепяване, той започва да пише за вратата, прозореца, часовника, камъка, за да може да ги запечати и  те да могат  да бъдат видяни винаги. Завършва философия  и педагогика в Софийския университет, живее за кратко в Париж, основава мисловния кръг „Стрелец“. След 1944 г. творческият му път е спрян от новия политически строй и ще минат години, докато го публикуват отново. Строят не гледа с добро око  на този вид поезия. Едва през 60-те на пленум на ЦК на БКП е  взето решението да бъде обновен културния пейзаж на страната и Далчев е удостоен със звание „Заслужил деятел на изкуството и културата“. По-късно става и „Народен деятел на изкуството и културата“. Умира на 17 януари 1978 година.

Не можем да си представим българската поезия и проза без следното и много повече от него, което е невъзможно да сложим тук. 

„Човек трябва да отиде да живее на село, в полето, за да види звездите. Светлините на града ни пречат да ги виждаме.“

„Когато се изкачва по планината, пътят захваща да лъкатуши, отбивайки се веднъж в едната, после в срещуположната посока. Нашите противоречия са едно уверение, че ние се издигаме нагоре.“

„Героизмът съществува за другите. Никой не изглежда герой на себе си.“

„Човек много често приказва само, за да не мълчи. Мълчанието е най-трудното нещо и на сцената, и в живота.“

„Приятелството се измерва с искреността, която то може да понесе.“

„Езикът е развитие, но и традиция. Днес ще чуеш писатели и редактори, пък и други интелигенти да казват често: „тази дума е остаряла”, „тази дума не се употребява вече”. И за да се обосноват, те почват да теоретизират, че езикът се менял: той бил развитие. Без съмнение, езикът е развитие. Но той е и традиция. Инак, ако се откъсне от корена си, той скоро ще престане да бъде български. Развивайки се, езикът се обогатява непрекъснато, като прибавя новото към старото.“

„Изостанеш ли назад, щом не виждаш вече никой зад себе си, обхваща те паника. Да можеш да бъдеш последен е необходимо, види се, не по-малко мъжество, отколкото да бъдеш пръв.“

„Съгласен съм: чувството за малоценност е недостатък. Но този недостатък прави чест на оня, който го има. Един простак не страда никога от чувство за малоценност.“

„Старостта – тази безобразна възраст, когато космите падат от главата и почват да растат по ушите.“

„Популярността е опасна: тя плоди подражатели, обръща оригиналните приумици в общи места, води след себе си пресищане, ускорява идването на забравата. Неуспехът, наопаки, запазва произведението, както флаконът запазва парфюма от изветряване.“

„Ние умираме по малко със смъртта на всеки свой близък.“

„Приятно е да бъдеш възмутен: едновременно чувстваш другите виновни и съзнаваш собственото си превъзходство.“

„Цинизмът в някои случаи е една форма на срамежливостта.“

„Хората дължат често моралното си тегло не толкова на себе си, колкото на средата, в която се движат. Колцина от нас, попаднали при друго общество, в друга среда, олекват неимоверно много или се обезличават напълно.“

„Някога, когато бях млад, обичах да дружа с по-възрастни от мене. Сега за приятели предпочитам млади хора. Старите няма вече на какво да ме научат – аз сам остарях, докато чрез младите долавям полъха на новото, надниквам сякаш в бъдещето.“

„Човек е най-самотен в успеха си. Тогава всичките му приятели го напускат. Едни от завист, други от страх да не помисли, че му се докарват.“

„Един писател личи и по това, което той не си позволява да пише.“

„Делото на твореца трябва да бъде безкористно. Затова и всяка истинска слава е посмъртна.“

И за финал, нещо любимо:

Дяволско

Стрелките на отсрещния часовник

описват върху своя циферблат

дванайсетте кръга на моя ад

и жънат мойте часове отровни.

 

И аз лежа на дървения под

с коси от леден лепкав пот измокрени,

и аз умирам в стаята под покрива

тъй близко до самия небосвод.

 

А долу преминават автомобили,

трамваи като ветрове фучат

и смехове и крясъци звучат,

и тътнат кръчмите и публичните домове.

 

И за да заглуша във себе си скръбта,

понякога аз сядам на прозореца

и яростно оттам замервам хората

със пръст от старите саксии без цветя.

 

О, аз разбирам: този весел свят

със мене и със мойта смърт не свършва;

аз съм една ненужна жалка мърша

и мога ли да бъда техен брат?

 

Не искам състрадание от хората!

Аз имам всичко: моя е смъртта.

И аз ще се изплезя на света,

обесен върху черния прозорец.

1927 г.

 
 

Берлинале обяви още 10 филма от конкурсната програма

| от |

Берлинският кинофестивал обяви още 10 филма, включени в основната конкурсна програма, с което заглавията, съперничещи си за наградата „Златна мечка“, станаха 18, съобщи ДПА.

В 68-ото си издание фестивалът ще представи от 15 до 25 февруари филми както от големи, така и от новоизгряващи центрове на световното кино – Латинска Америка, Централна Европа, Франция, Германия, Азия, САЩ, Иран.

Британецът Робърт Патинсън ще се завърне на Берлинале в комедията-уестърн „Damsel“ (Девойка) на американския режисьор Дейвид Зелнър. Във филма участва и Миа Вашиковска. Световната премиера на „Damsel“ ще е на кинофестивала „Сънданс“.

Германският режисьор Кристиан Пецолд ще представи на Берлинале филма си „Транзит“ за изгнаническия живот във Франция.

В конкурсната програма е и световната премиера на дебютния филм на румънската режисьорка Адина Пинтилие „Не ме докосвай“. Иранецът Мани Хагиги ще покаже новия си филм „Khook“ (Прасе).

Латиноамериканското кино ще бъде представено от парагваеца Марсело Мартинеси с „Наследничките“.
В конкурсната програма на кинофестивала в Берлин са включени също филми на родения в Дъблин Ланс Дейли, на швейцареца Маркус Имхоф, французина Седрик Кан, шведа Манс Мансон.

През декември в конкурсната програма на Берлинале бяха включени „Ева“ на френският режисьор Беноа Жако, с Изабел Юпер, и новият филм на Гюс Ван Сант „Не се притеснявай, не можем да стигнем далече пеша“ с Хоакин Финикс.

В първата селекция за конкурсната програма влязоха два германски филма – „На пазара“ (In den Gaengen) на режисьора Томас Щубер със Сандра Nюлер и „Брат ми се казва Роберт и е идиот“ на Филип Грьонинг.

Руският филм „Довлатов“ на Алексей Герман младши, италианският „Моя дъщеря“ на Лаура Биспури и полският „Чаша“ („Mug“) на Малгоржата Шумовска също бяха избрани за конкурсната програма на Берлинале.

Кинофестивалът в Берлин ще бъде открит на 15 февруари със световната премиера на анимационния филм „Островът на кучетата“ на режисьора Уес Андерсън. Председател на журито ще бъде германският режисьор Том Тиквер.