Красивите лозя във френското шампанско

| от |
Шампанско, или „Champagne“ на френски език, е историческа област в североизточната част на Франция, на 160 км от Париж, а световната си слава получawa благодарение на прекрасните лозя, от които пък в крайна сметка се получава пенливото вино, известно като шампанско.

Вината с произход от региона Шампан са били известни още преди Средновековието, а римляните са първите, които започнали да садят лозя в този район от Североизточна Франция и още в 5 век.

Най-старото открито пенливо вино, т.е. първо шампанско, било „Blanquette de Limoux“, което според някои твърдения е било произведено от бенедиктинците в абатството Сейнт Хилъри през 1531 година.

Днес шампанското е известна напитка, призната като световна марка и име, запазено изключително за пенливите бели вина с произход от провинция Шампан. Това място е истинска туристическа атракция за всички романтици, които искат да се насладят на красивата природа и дегустацията на превъзходните вина.

 
 

Най-добрите роли на Мила Йовович

| от chronicle.bg |

Мила Йовович има специално място в сърцата ни, не само заради филма „Chronicle“ от 2012, в който участва. Тя ни е присърце и заради зелените си очи, славянския си произход и защото днес има рожден ден. По този повод събрахме 

Тя е родена в Киев, Украйна в семейството на сръбския лекар Богдан Йовович и руската актриса Галина Логинова. Семейството се премества в Лондон, след това и в Сакраменто, Калифорния, а накрая завършват в Лос Анджелис, Калифорния.

Тя следва съдбата на майка си и става актриса. Дебюта си като актриса прави на 13 години в „The Night Train to Kathmandu“ на Disney. Следват „Two Moon Junction“ и „Return to the Blue Lagoon“.

В семеен план Мила претърпява няколко неуспешни брака – първият на 16 години, когато се омъжва за актьора Шон Андрюс. Бракът им се проваля не след дълго и през 1997 година се омъжва повторно за режисьора Люк Бесон, с когото пък се развежда 2 години по-късно. През 2009 Йовович се омъжва за дългогодишния си приятел, режисьора Пол Уилям Скот Андерсън, от когото има дете. Сватбата се е състояла в дома им в Бевърли Хилс, Калифорния, пред 50 гости.

 
 

Бракониер беше осъден да гледа „Bambi“

| от chronicle.bg |

Бракониер беше осъден да гледа „Bambi“ периодично до края на присъдата си. „Bambi“ е петият пълнометражен филм на Walt Disney Pictures, излязал преди 76 години, през 1942. Историята за малкото еленче изглежда издържа теста на времето и днес е една от класиките на анимационното студио.

Бамби се помни като сладък персонаж и важна фигура от поп културата, но във филма в изключително трогателна сцена майката на еленчето умира убита от ловец. Това е един от най-тъжните и мрачни моменти в цялата филмография на Disney, редом със смъртта на Муфаса в „The Lion King“ и историята на Ели и Карл от „Up“.

Дейвид Бери-Младши беше заставен да гледа филма „Bambi“, докато не изтече присъдата му за бракониерство.

Бракониерството не е точно рядко срещано престъпление, но делото срещу Дейвид е с особена тежест, защото действията му са продължавали с години като през това време той е убил хиляди елени за трофеи. Това е едно от най-големите дела за бракониерство в щата Мисури.

Бери ще прекара 1 година в затвора, а след това ще е на пробация още 120 дни заради незаконно притежание на оръжие. Той трябва да гледа „Bambi“ всеки месец от присъдата си по решение на съда, започвайки преди 23 декември. Още двама човека бяха осъдени в делото, но няма да гледат с Бари.

В последно време Disney преправя старите си класики в нови игрални филми. Феновете вече видяха „Cinderella“, „Beauty and the Beast“ и „The Jungle Book“, а догодина очакваме „Dumbo“, „Aladdin“ и „The Lion King“. По-нататък: „The Little Mermaid“, „Mulan“ и „The Sword in the Stone“. За съжаление „Bambi“ все още не е сред планираните.

Трябва да похвалим съда за макар и екстравагантно, изключително уместното му решение. Въпреки че повечето хора биха се радвали да гледат филм на Disney, докато са в затвора, на бракониера „Bambi“ ще втръсне сравнително бързо. Надяваме се популярната тъжна сцена във филма да го вразуми от бъдещи подобни нарушения.

 
 

Страната, която е ад за любителите на алкохола

| от Вучето |

Който го е страх от мечки да не ходи в гората. А на когото му се пие, да не ходи в Норвегия. Защото веднъж попаднал там, психиката на всеки човек с изострен афинитет към консумацията на алкохол се срива.

Ако сте фактологически неподготвени за това, което ви очаква в Норвегия, сблъсъкът със суровата действителност наистина може да бъде брутален. Преценете сами защо.

Петък вечер е и искаш да си купиш бутилка червено вино. На пръв поглед, съвсем безобидно  и напълно изпълнимо човешко желание. Само че ако си в Норвегия, това не може да се случи, защото в делнични дни магазините нa държавния монополист Vinnmonopolet затварят в 18, а в събота – още в 15 часа. Затова ако ти се пие, си изправен пред две възможности. Или отиваш в заведение и си поръчваш жадуваната чаша вино, 200 мл, срещу 90-100 крони (20 лв.). Или се обаждаш на Том Круз, той доплита до местонахождението ти с лекотоварен хеликоптер Боинг MH-6 Little Bird и след серия от каскади и премеждия двамата кацате в някое населено място  в съседна Дания, до където, слава Богу, пипалата на алкохолния октопод не се простират.

По традиция Норвегия си е изградила имиджа на изключително прогресивна страна с висок жизнен стандарт. Затова и може би стриктното отношение към алкохола изглежда малоумно на повечето чужденци. Норвежците, разбира се, са се примирили със статуквото, но въпреки това с горчивина и неприкрита завист гледат на онези райски места в Европа и по света, където да си купиш бутилка водка е също толкова лесно и безгрижно, колкото и кило картофи.

Кой е “потисникът”?

Името му е Vinmonopolet (буквално “винен монопол”), а на галено му викат Polet. Това е единственият държавен търговец на дребно в Норвегия, който има право да продава напитки с алкохолно съдържание  над 4. 75%. Броят и териториалното разпределение на магазините на монополиста са строго съблюдавани. Правилото е, че на 30 хиляди души се пада само един магазин. Това значи, че освен ако не живеете в някой по-голям град, ще се налага да пътувате с километри, за да купите напитки, с които да почерпите гостите си в събота вечер. Алтернативата е да си ги поръчате онлайн и да си вземете доставката от местния пощенски клон.

Защо цените са толкова високи?

Просто. Акцизите. Спрямо средните цени на алкохола в Европа, тези в Норвегия са завишени с 250 %. В другите негостоприемни за любителите на чашката страни, положението не е по-различно, но определено не е толкова зловещо. В Исландия процентите са 226, във Финландия – 172, в Швеция – 141, а в Дания – 138.

Кое е наложило всичко това?

Още по-просто. Норвежците искат да живеят вечно. Шегата настрана, от години националната политика включва всевъзможни рестрикции с цел да се ограничи употребата на алкохол и тютюневи изделия. В умовете на законотворците това не е злокобен план за вгорчаване живота на населението, а тъкмо напротив. Идеята е норвежците да бъдат една здрава, просперираща и дълголетна нация. А това, разбира се, не може да се постигне, ако хората пафкат цигари и се наливат с концентрати, както им падне. И очевидно са прави, защото според скорошно проучване цели 80 % от населението подкрепят така провежданата политика. Логиката, зад която застават, изглежда желязна (макар и само от гледна точка на заклетия въздържател): Хората биха купували и съответно консумирали повече алкохол, ако можеха да го намерят редом до кутиите с мляко в супера.

Какви са резултатите?

Те са налице. Норвежците наистина почти не употребяват алкохол през седмицата. Но веднъж като започнат в началото на уикенда, нещата обикновено излизат извън контрол, а при по-младите се стига дори до ексцесии, които завършват в спешното или под някоя пейка в парка.

Разбира се, когато на една нация, исторически и географски предопределена да пие много, й спрат кранчето “централно”, представителите й става много изобретателни. Сред най-популярните начини за снабдяване с големи количества по-евтин алкохол са фериботните воаяжи до Дания. Тъй като корабът се счита за такс-фрий зона, норвежците предприемат тези пътувания главно с цел да пият тънко и напоително на борда.

Тъй като производството на алкохол в домашни условия е строго забранено със закон и нарушителите ги грозят колосални глоби, норвежците се обръщат за помощ към братята по чашка – полските гастарбайтери. Освен с пословичното си трудолюбие и физическа издръжливост, последните са известни и като умели контрабандисти.

Когато заминах да живея в Осло преди няколко години, ми трябваше около месец, за да преодолея първоначалния шок от цените на алкохола и да пренастроя дневния си режим така, че да бъде съобразен със странното работно време на Vinnmonopolet.

Постепенно измислих всякакви трикове и стратегии, за да поддържам, доколкото ми беше възможно, питейния лайфстайл, който си бях изградила в България. Така например, вечерната дажба уиски се измерваше със специална мензурка, която предвидливо си бях свила от един бар. Когато затрих някъде мензурката, с прискърбие трябваше да я заменя с капкомер. Никога не отказвах, когато ме канеха “на кафе”, но ако предчувствах, че ще ме черпят,  винаги избирах заведения, в които се сервира не само кафе, но поне и бира. Защото аз кафе след 9 сутринта не пия. Ако някой ми идваше на гости от България или чужбина и ме питаше какво да ми донесе, винаги казвах с уж небрежен тон: “Абе не се притеснявай, просто вземи някоя бутилка от фрий шопа на летището.”

И ако трябва да обобщя цялостното настроение през всичките тези месеци, прекарани в норвежката столица, мога да кажа, че наложеното ми от обстоятелствата въздържание ме превърна ако не в по-добър човек, то поне в хладнокръвен индианец с много силна воля.

 
 

Игра на „топло и студено“: открий деликатесите с Джина

| от chronicle.bg |

Декември е най-вкусният месец в годината – с аромат на печена пуйка, борови иглички и балончета от шампанско.

За да ви спестим време, разгледахме каталога на Kaufland и изпратихме тайния ни агент Джина на маратон по бързо ориентиране сред омари, скариди, шоколад, салчичон и много хамон! Мммм.

Нашият агент под прикритие имаше 20 минути, в които да напълни количката си с top of the top и creme de la creme от Kaufland.

Джина всъщност е от Солун, което означава две неща – че харесва хубавата храна и си пада по морски деликатеси.

Между другото, ако се чудите кои са дните с най-много клиенти за търговската верига, то това са 23-ти и 30-ти декември. Така че за да сте подготвени и да не ви се налага да чакате на големи опашки, направете си план. В Kaufland има 22 000 артикула, а по празниците – допълнителни над 1300 предложения.

Оказва се, че и в храната има доста мода. Хамонът от луксозната марка на Kaufland – EXQUISIT, който веригата предлага ексклузивно по празниците, бележи троен ръст в продажбите през 2018 г. в сравнение с 2017-а. В последните години нараства значително и продажбата на пуйки. До момента те са с 22% повече, отколкото за цялата 2017 г.

Специалната задача на Джина беше да намери някои от 100-те продукта на Kaufland, които са за ценители. Селектирани от три континента – Европа, Северна и Южна Америка, те включват висококачествени месни специалитети като уругвайски говежди ростбиф, испански и италиански колбаси, сурово сушена шварцвалдска шунка, френски терини – от заек, глиган и патешко месо, пастети и деликатеси от гъши дроб.

Допълнителната празнична брошура е валидна само до 31 декември.

Джина се справи особено добре с канадския омар и маринованите белени скариди, които откри за отрицателно време.

И нещо, което ще ви е полезно да знаете преди Бъдни вечер, е, че в свежата витрина на веригата можете да намерите готови всички традиционни ястия за постната трапеза.

Освен да и пожелаем добър апетит…

1170x1753 (3)
STAR FISH – Мариновани скариди

1170x1753 (2)
ГУРМЕНИЦА – Пеперончини със сирене в олио

1170x1755 (1)
NORDIC SEA FOOD – Омар, който перфектно се допълва с пенливо вино LUNCIEN LALAPDIER

1170x1753
Коледа, изпълнена със свежест с над 120 вида плодове и зеленчуци

1170x1753 (1)

Снимки: Мирослава Дерменджиева

Грим: Росина Георгиева

Гардероб: Marc O’Polo