Kръстовището до българското посолство във Вашингтон вече е „Dimitar Peshev Plaza”

| от |

След 30 дневната мълчалива процедура в американския Конгрес Законът за именуване на кръстовището до българското посолство във Вашингтон на името на Димитър Пешев влиза в сила, предаде Радио „Фокус” позовавайки се на източници от Градския съвет на Окръг Колумбия.

Церемонията по поставянето на табела „Dimitar Peshev Plaza” на кръстовището на улиците „22nd St” и “R St” ще се състои на 12 ноември, уточниха от посолството във Вашингтон.

w-Dimitar-Peshev-060813

Инициаторът на идеята е американският гражданин с еврейски произход Нийл Глик. През 1994 година при посещение в София, той се запознава с личността на Димитър Пешев и ролята му за спасяването на българските евреи и решава, че най-малкото, което може да направи е да има „зелена табела с името му” във Вашингтон. Предложението за именуване на кръстовището на Димитър Пешев е внесено в Градския съвет на Окръг Колумбия на 15 януари 2013 година.

Предложението привлече обществения интерес в САЩ след публикация на Асошиейтед Прес, дала публичност на критичното мнение на представител на Мемориалния музей на Холокоста във Вашингтон към начина, по който България представя действията на правителството по време на Втората световна война и съдбата на евреите от Вардарска Македония и Беломорска Тракия.

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

На 28 май в Градския съвет се проведе изслушване, в което участваха Нийл Глик, д-р Питър Блек, старши историк в Музея на Холокоста във Вашингтон и Джон Ситилидес, изследовател на историята на Балканите. В рамките на изслушването д-р Блек заяви, че Музеят на Холокоста във Вашингтон няма позиция по именуването на кръстовище на Димитър Пешев. Той посочи, че позицията на музея е да направи необходимото историята през този период да бъде коректно представена.

Първото гласуване на проектозакона беше на 18 юни, а финалното на 10 юли, при което Градският съвет на Окръг Колумбия го прие с единодушие. На 31 юли кметът на федералната столица Винсент Грей подписа „Dimitar Peshev Plaza Act”.

 
 

5 екранизации на книги, които очакваме през 2018 г.

| от chronicle.bg |

Отдавна известен факт е, че най-добрият източник на истории за киното е литературата. Едни от най-добрите филми на всички времена водят своето начало от хартиения лист – „Отнесени от вихъра“, „Кръстникът“, „Полет над кукувиче гнездо“… списъкът е много дълъг, а това са само три неоспорими примера.

Всяка година едни от най-добрите филми са именно екранизации на известни или не толкова известни романи, разкази или биографии. 2018-а не прави изключение.

Вече видяхме достатъчно екранизации на романи. Имаше достатъчно хубави, и предостатъчно лоши. Към първите слагаме „On Chesil Beach“, „You Were Never Really Here“, „BlackKKKlansman“ и още няколко. Във втората група само ще споменем „Red Sparrow“ и няма да ви отегчаваме повече. Днес обръщаме внимание на хубавото, което предстои да видим.

2018-а се откроява с редица очаквани и обещаващи екранизации на книги. Някои от тях вече бяха показани по кинофестивалите и спечелиха одобрението на критиците. Други ще получат присъдите си директно от киносалоните. И в двата случая ще има приятни и неприятни изненади. Но преди да сме сигурни, показваме 5 от тазгодишните екранизации на книги, които очакваме да видим. Вижте ги в галерията горе.

 
 

Най-обичаните животни в киното

| от chronicle.bg |

Милиони деца по света отрастват с поне един филм с животно в главна роля. И в повечето случаи това се превръща в любимо животно и е начало на връзката с бъдещ домашен любимец.

В киното има специална ниша именно за филми, в които животните заемат централно място. И това са едни от най-добрите филми за деца (и не само), идеални за всеки период. Защото могат да ни научат на старата максима, че животните в много случаи са по-добри от нас.

За щастие на хората с различни вкусове, ако тръгнем да събираме всички животни от киното, ще имаме генетичен материал за няколко природни парка с размерите на „Серенгети“. В галерията горе сме подбрали само част от едни от най-обичаните животни, които сме гледали и ще продължаваме да гледаме от екрана.

 
 

„Джейн Фoнда в пет действия“ – историята на една жива икона

| от chr.bg |

Момичето в съседство, секс символът, активистката, фитнес магнатът – носителката на „Оскар“ Джейн Фонда е живяла живот, белязан от противоречия, трагедии и трансформации, като през цялото време е била в светлината на прожекторите. Режисиран и продуциран от награждаваната документалистка Сюзaн Лейси, филмът е интимен портрет на живота на Джейн до момента. Включени са интервюта с Робърт Редфорд, Лили Томлин, продуцентката Пола Уайнстийн и бившите й съпрузи Том Хейдън и Тед Търнър. Първите четири действия са посветени на четирима мъже, с които е била и които са повлияли професионалните и личните й амбиции. Петото действие е посветено на самата Фонда, която най-после се изправя срещу демоните си, намира път към семейството си и продължава кариерата си като актриса и активистка, която слуша вътрешния си глас.

Документалният филм „Джейн Фoнда в пет действия“ на HBO се базира на 21 часа интервюта с Фонда, която говори скромно за живота и грешките си. Тя изследва болката от самоубийството на майка си, емоционалната липса на баща й, 30-годишна борба с хранителни разстройства и три брака с влиятелни и тотално различни един от друг мъже. „Джейн Фoнда в пет действия“ също така включва интервюта със семейството и приятелите й, както и лични видеа и кадри от 80-годишния живот на Фонда до днес, както тя сама та го нарича – „началото на последното действие, в което играя“.

© 2018 Home Box Office, Inc. All rights reserved_1

Премиерата на „Джейн Фoнда в пет действия“ по HBO GO е днес, 25 септември, а любителите на традиционната телевизия могат да го гледат по HBO на 4 октомври от 22:45 часа. Трейлърът можете да видите накрая на текста

Нейните спомени разкриват степента, в която е била определяна и контролирана от желанията, амбициите и богатството на влиятелните мъже в живота й и колко много нейните несигурност, страхове и импулсивни действия са й пречили да бъде човекът,  когото се стреми да бъде.

Джейн си спомня, че израства „под сянката на национална икона“  –  баща си Хенри. Един от най-обичаните актьори на своето време, Фонда е дистанциран баща в личния живот, пренебрегващ семейството си и забъркал се в афера, която води до разклатеното психическо състояние и самоубийството на майката на Джейн.

Пътят на Джейн я води импулсивно във Франция, за да преживее кинематографичната революция на френската Нова вълна. Там тя се омъжва за режисьора Роже Вадим, съгласявайки се да живее „оживен и хедонистичен“ живот. Близостта на Фонда с лявото политическо движение в Париж я вдъхновява да говори за ролята на Америка във Виетнам. Тя се е включва в антивоенния активизъм и с дейностите си печели прякора „Ханой Джейн“ и познанства в администрацията на Никсън, където се среща с втория си съпруг, политика Том Хейдън.

© 2018 Home Box Office, Inc. All rights reserved_2

„Горда съм за повечето от онова, което направих“, спомня си Фонда за периода, когато тя се превърна в раздвояваща политическа фигура, „но и много съжалявам за някои неща, които направих“. Паралелно с активисткото й пробуждане актьорската й кариера се развива с филми като „Клут“ и „Завръщане у дома“, а „Барбарела“ поставя завинаги отпечатъка на секссимвол към името й, тя създава касета с упражнения, която да финансира активистките и начинания и се развежда със съкрушения Хейдън, от който има син. Погълната от привързаността си към третия си съпруг, милиардерът-магнат Тед Търнър, се оттегля от светлините на прожекторите, докато не осъзнава, че има с какво още да допринесе и на двата фронта, в които се развива.

Днес Джейн Фонда се занимава с актьорска и политическа активност и продължава да демонстрира, че няма ограничения за възможностите в един живот, когато е пълен със самоосъзнаване, честност и упорита работа. Като такава я показва и Сюзан Лейси в двучасовия документален филм на HBO.

 
 

Игри на дискриминация

| от Вучето |

Нека започнем с малко вероучение, за загрявка. В сура 17 от Корана пророкът Мохамед се обръща към мъжете: “По-добре ще е прасе да се изходи върху един мъж, отколкото да се допре дори до лакътя на жена, която не е негова”. В тази история няма прасе, но затова пък има една жена. При това крайно възмутена жена. А ръката не принадлежи на някой хипотетичен мъж-мюсюлманин, а на Джама. Той е на 20 години, от сомалийски произход, но роден и отрасъл в един от емблематичните емигрантски квартали на Осло, Грьонлан.

Джама живее на границата на два паралелно съществуващи свята откакто се помни. И въпреки че слуша Дрейк и Ники Минаж в колата си, той и връстниците му в свободното си време се обличат само в традиционни ислямски одежди, поддържат брадите си гъсти и не се разделят с характерната бяла молитвена шапчица куфи.

Преди известно време Джама кандидатства за работа в Норвежки пощи и е поканен на събеседване. Докато е на рецепцията и чака да бъде повикан, Джама решава да изпрати sms на интервюиращата го началник на отдела, в който я предупреждава, че заради културния си произход може да поздравява жените само с думи, но не и с ръкостискане. Така де, да си има едно наум, за да не се получи изведнъж конфузна ситуация. Шефката от своя страна решава да отмени интервюто, оправдавайки се със своя културен произход. Пак със sms.

“Здравейте, Джама. Не одобрявам подобно поведение и затова отменям интервюто. Съжалявам.”

Джама обаче не приема нейното “не” за окончателен отговор и размяната на съобщения продължава.

Джама: “Дойдох по-рано в пощата и докато Ви чаках на рецепцията, сметнах, че е добре да Ви предупредя. Надявам се, че ще промените решението си и ще ми дадете още един шанс. Аз съм човек, който със своите умения би могъл да бъде от голяма полза за отдела ви.”

Шефката: “Религията е нещо лично и обикновено не вземам отношение. Когато Вие я намесвате обаче, трябва да се съобразя с това и да взема страна. За мен не е актуално да ви назнача на работа.” Освен това тя смята, че с поведението си Джама няма да се впише добре в екипа и че очевидно не е подходящ за позицията.

Джама е шокиран. Въпреки че смята себе си за добре интегриран в норвежкото общество, не проумява как така отказът му да се здрависва ще му коства назначението на работа. Той обаче не се отказва и пренася битката на по-високо ниво като отива да се жалва по държавната телевизия NRK, че е бил подложен на дискриминация. На журналистката й се струва, че трябва да обяснява социално адекватните маниери в норвежкото общество на 20-годишен човек, роден и израсъл в страната, но все пак го прави:

“В Норвегия ние подаваме на ръка на хората без значение на пол, религия и възраст като знак на уважение, а и защото това е обичай, залегнал в културата ни. Началникът на отдела е норвежка и за нея очевидно е важно да бъде поздравена с ръкостискане.” Джама обаче отвръща, че за него здрависването между хората не е непременно проява на уважение и че има други форми за демонстрирането на такова. Норвегия нали се води мултикултурно общество, така че е редно да коригира представите си за културни обичаи и за това кое е редно и кое не.

Джама не е глупав и знае, че има смисъл да се оплаква на висок глас в държава като Норвегия. Той възнамерява да отнесе случая до Комисията по дискриминация, а омбудсманът по въпросите на равноправието Ханне Бюрстрьом със сигурност ще се обяви в негова защита. Най-вероятно тя ще излезе пред медиите с изявление, че е ОК да поздравяваш с ръце зад гърба или на тила, понеже… ами понеже господин Джама всъщност е прав, ръкостисканетето е то-о-о-лкова демоде!

Сега се сещам, че преди две години нашумяха подобни случаи в Швейцария и Германия, където ученици-мюсюлмани отказаха да приемат ръкостискането на учителката си. Мюсюлманите избягват дори най-незначителния телесен контакт с жена, защото той е изкушение, водещо към прелюбодеяние. Малко са тези мюсюлмани, които биха поставили под въпрос думите на Мохамед, затова и неговите “заръки” важат със същата сила и днес, както са важили и преди 2000 години. От друга страна, в култура, в която пророците са с други имена, да отблъснеш подадена ръка говори за неуважение и враждебност.

И не мога да не се запитам: Когато представителите на две толкова различни култури се срещнат и никой не е склонен да отстъпи от обичаите си и религиозните си вярвания, кой кого дискриминира всъщност? Или дискриминацията е двупосочна? Ясно е, че все по-неизбежни и трудноразрешими ще стават сблъсъците и конфликтите на ниво културни разбирания и обичаи в страни като гореспоменатите, а ние малко или много сме безсилни да предотвратим това.

А и още не е създаден такъв международен орган, който да има правомощията да решава кой крив, кой прав. Само че да не стане така, че Мохамед надиграва Исус, Исус връща топката в полето на Мохамед, пък накрая Сидхарта печели мача!