shareit

Космическите събития през 2014 година – част втора

| от |

Първа част може да видите тук

През декември НАСА извърши първия успешен изпитателен полет на космическия кораб за многократно използване „Орион“. Той е първият американски пилотиран апарат, създаден за полети отвъд пределите на орбитата на Земята след края на лунната програма „Аполо“ през 1972 година. Американското космическо ведомство предвижда да го използва за по-нататъшно усвояване на космоса, включително за превоз на астронавти до Марс и до астероиди.

По време продължилия близо четири часа и половина полет, „Орион“ постави няколко рекорда. Той направи две обиколки на Земята, отдалечавайки се от нея на максималното разстояние от 5800 км. – 14 пъти по-далече, отколкото е Международната космическа станция. При връщането си космическият апарат навлезе в плътните слоеве на атмосферата със скорост близо 32 000 км/ч, а температурата на повърхността му достигна 2200 градуса Целзий.

Преди броени дни НАСА изведе от спящ режим космическия апарат „Нови хоризонти“, който започва изследване на планетата-джудже Плутон.

Годината обаче беше белязана и с някои неуспехи. На 28 октомври след старта се взриви ракетата „Антарес“. Тя трябваше да изведе в орбита товарния кораб „Сигнус“ на частната американска компания „Орбитъл спейс“. На 31 октомври над пустинята Мохаве в Калифорния се взриви суборбиталният космоплан „Спейсшип 2″ на компанията „Върджин галактик“, собственост на милиардера Ричард Брансън, предназначен за туристически полети. Катастрофата бе тежък удар за сектора на космическите полети за търговски цели.

През 2014 година се навършиха две големи и важни за България годишнини – 45 години от създаването на Института за космически изследвания към БАН и 35 години от полета на Георги Иванов, първия българин, летял в космоса. „За тези 45 години повече от 100 наши космически прибора и апаратура бяха изведени в космоса“ – съобщи директорът на института проф. Петър Гецов. През последните пет години учени от института са участвали в над 100 проекта, сред които и такива с практическа насоченост – например за дистанционно изследване на Земята.

Разработва се трето поколение българска космическа оранжерия „Свет“, в която ще може да се отглеждат ряпа, салата, пшеница. Освен че ще осигурява свежа храна, космонавтите ще получават по време на продължителни полети кислород, отделян по време на фотосинтезата на растенията. Български оранжерии вече са използвани по време на руски и американски космически полети. Извършват се два нови важни експеримента, свързани с космическата радиация и въздействието на условията в открития космос.

През март екип астрономи, ръководен от българския астрофизик Веселин Костов, откри с помощта на данни от космическия телескоп „Кеплер“ клатушкащата се екзопланета Кеплер-413b. Тя се върти около оста си като детски пумпал. За откритието на завършилия Софийския университет млад българин, който сега е докторант в университета „Джонс Хопкинс“, САЩ, писаха всички водещи научни издания по света.

с БТА

 
 
Коментарите са изключени