Космическите събития през 2014 година – част първа

| от |

Първото в историята на човечеството кацане на комета, осъществено от Европейската космическа агенция /ЕКА/, безспорно ще остане най-запомнящото се събитие в космическата сфера през 2014 година.

Уникалната операция започна през 2004 година с изстрелването на сондата „Розета“. През август, след дълго пътуване, тя достигна кометата „67P/Чурюмов-Герасименко“, на чиято повърхност спусна апарата „Фила“. Учени разглеждат успешното кацане на „Фила“ на повърхността на кометата като третото епохално събитие в покоряването на космоса след полета на Юрий Гагарин и кацането на американски астронавти на Луната. Те смятат също, че това е „най-дръзкият проект“ в историята на непилотираната космонавтика. Един от специалистите го сравнява с уцелването на бактерия с карабина от голямо разстояние.

Уникалната операция се разигра на 511 милиона километра от нашата планета. От Европейския център за управление на полетите в Дармщат, контролиращ близо 7-часовото спускане на „Фила“ върху кометата, генералният директор на ЕКА Жан-Жак Дорден заяви: „Това е голяма крачка за цялото човечеството!“, цитирайки проф. Клим Чурюмов, един от двамата откриватели на кометата. Целта на мисията за „космическа археология“, както я нарекоха учените, е да разкрие някои от тайните на Вселената чрез кометите, смятани за първични останки от зараждането на Слънчевата система. Те са се запазили на практика в първоначалното си състояние от преди 4,5 милиарда години.

Взетите проби ще помогнат на специалистите да анализират развитието на Земята и останалите планети, да надзърнат „вътре“ в ядрото на кометата. Учените се надяват също мисията да им даде възможност да разберат как е възникнал животът на Земята. Въпреки че кацна в подножието на голяма скала, която засенчва слънчевите му панели, апаратът „Фила“ не спря да работи до пълното изтощаване на батериите и да изпълнява поставените му задачи. Очаква се сондата да заработи отново през март следващата година с приближаването на кометата до Слънцето.

През 2014 година следихме с огромен интерес първите успехи на китайските и индийски национални програми по изследване на Луната и Марс. Още в началото на януари Индия изстреля първата си ракета-носител с криогенен двигател и стана петата страна в света, разполагаща с тази технология. През септември страната влезе в космическата история като изпрати сонда на Марс. Още от първия си опит нискобюджетната марсианска орбитираща мисия „Мангалиан“, която струва около 74 милиона долара или три четвърти от бюджета на филма „Гравитация“, достигна Червената планета. А с такова постижение не може да се похвали нито една друга космическа агенция в света.

Сондата „Мангалиан“, която ще кръжи около Червената планета поне 6 месеца, ще търси метан на Марс, ще проучва марсианската метеорологична система и какво се е случило с водата, която някога е съществувала в големи количества там.

В средата на декември миналата година Китай осъществи първото меко кацане на Луната от повече от 37 години. Въпреки че луноходът „Нефритен заек“ имаше проблеми и не беше в състояние да се движи повече по повърхността на естествения спътник на Земята, той продължи изследователската си дейност и изпрати ценни данни, които помагат на учените да си създадат точна представа за размера, свойствата и температурата на лунното ядро. А тези познания са нужни за по-нататъшното изследване на Луната. Китай възнамерява да изстреля през 2017 г. космически апарат, който да върне проби от Луната, както и да стане първата азиатска страна, изпратила човек на естествения спътник на Земята.

В началото на декември Япония изстреля успешно космическата си сонда „Хаябуса-2″, която трябва да достигне астероида 1999 JU3 през 2018 година. Целта на мисията е да се събере прах от грунта на съдържащия въглерод и вода скалист космически обект, за да се разбере какви органични материи са съществували първоначално в Слънчевата система. Космическият апарат трябва да се завърне на Земята през 2020 година.

с БТА

 
 

Филмите на Дисни, които направиха детството ни приказка

| от chronicle.bg |

Още точно 5 години и „The Walt Disney Company“ става на 100! На 16 1923 година братята Уолтър и Рой Дисни основават „Disney Brothers Cartoon Studio“ – това е първоначалното име на компанията. През годините то става „The Walt Disney Studio“, а после и „Walt Disney Productions“преди финално да се смени през 1986.

Уолтър Елиас Дисни не е просто кинаджия. Една от най-влиятелните личности в киното на миналия век е създател на стотици светове, в които растат милиони деца по света. Помните ли видеокасетите от 90-те, дублирани от един единствен мъж, който озвучаваше всички персонажи? Днес е странно, но тогава това правеше детството ни. Сядахме на дивана и се радвахме, когато можем вече сами да превъртим касетата без да викаме възрастните.

Кой може да отрече очарованието на тези стари анимационни ленти, в които първоизточникът са били хартията и моливът? В които дори можеш да видиш щритихите с течение на филма. Това е по-прекрасно и от най-изпипаната 3D анимация. Не искаме да ставаме по-носталгични, отколкото вече сме, но днешните анимации биха могли да си вземат един или два урока от онези, излезли изпод ръката на самия Дисни… който е роден на днешната дата между другото.

Да не говорим, че класиките на „Дисни“ ще бъдат екранизирани за игралното кино все повече и повече. Вече имаме „Пепеляшка“ и „Красавицата и Звяра“, предстои и „Мулан“.

Силно се надяваме, че тези любими анимации, няма да бъдат забравени скоро. Припомняме ви няколко от тях, защото отраснахме с тях, имахме прекрасно детство (за което частично са виновни те) и искаме и днешните деца да го имат. Вижте ги в галерията горе.

 
 

Меган Маркъл е бременна

| от chr.bg |

Днес, чрез акаунта на двореца Кенсингтън в Туитър и Инстаграм херцогинята и херцогът на Съсекс съобщиха, че Меган Маркъл е бременна. Двамата се ожениха в средата на май, а в момента двойката е на обиколка в Австралия.

 

„Техни кралски височества херцогът и херцогинята на Съсекс с радост съобщават, че херцогинята на Съсекс очаква бебе през пролетта на 2019 г.“  

Меган и Хари „оценяват цялата подкрепа, която получиха от хора по света от сватбата си през май, и с удоволствие споделят тази щастлива новина“.

Детето на Меган и Хари ще бъде седмо по линията за наследяване на трона.

 
 

Спирането на „Iron Fist“ е добра новина за Marvel

| от |

Когато Netflix спря “Marvel’s Iron Fist”, никой не беше изненадан, Сериалът имаше кофти история и разочарова както критици, така и фенове. Тогава никой не симпатизираше на Дани Ранд (Фин Джоунс). Но сега, след края, Дани вече има шанс да изгрее!

Най-добрият епизод с Iron Fist не е епизод на „Marvel’s Iron Fist“, a „Luke Cage“ – епизод „The Main Ingredient“ от сезон 2. В него Дани влиза във фризьорския салон и прекарва малко време с Люк (Майк Колтър), който се чувства раздвоен.

В „The Main Ingredient“ Дани не е точно сайдкик. Но истината е, че героят му не е достатъчно развит, за да износи собствен сериал. Netflix и Marvel за съжаление обаче го спряха на най-интересния момент от креативна гледна точка.

Минисериалът на Netflix „The Defenders“ от миналата година създава динамика между Дани и Люк.  Все още чакаме потвърждение за сезон 3 на „Luke Cage“, но да вкарат Дани в този сериал и да спрат неговия има доста логика. Сезон 2 свърши с това как Люк приема тъмната си страна и решава да бори криминалния подземен свят на Харлем отвътре. Ако има някой, който би му бил отличен помощник, то това е Дани.

 
 

„Безкрайната градина“: не пипай нищо и бъди готов да видиш себе си

| от Дилян Ценов |

В продължение на десетилетия вече родното кино се надпреварва как най-добре да покаже на екран тежкия живот на малкия човек от Източна Европа. Докато някои режисьори и сценаристи все още си мислят, че това е интересно за световната публика, един от най-известните български режисьори в чужбина ни дава глътка свеж въздух. Това в няколко думи представлява филмът „Безкрайната градина“, с който театралният режисьор Галин Стоев дебютира в киното. Тази година заглавието заема специално място в програмата на CineLibri.

Всичко започва от пиесата на Яна Борисова „Приятнострашно“, която Галин Стоев поставя в Театър 199. В сценичната версия участват Радена Вълканова, Стефан Вълдобрев, Вежен Велчовски, Сженина Петрова и Владимир Пенев. Девет театрални сезона след премиерата на пиесата се появява и филмът по нейни мотиви. Режисьорът не взима нито един актьор от спектакъла. Тук всичките са млади актьори или натуршчици – Мартин Димитров, Димитър Николов, Глория Петкова, Елица Матева. Контрапункт на тази свежа група от млади хора е покойният Никола Анастасов, за когото това е последна роля в киното. Сценарият е дело на Яна Борисова и Галин Стоев. С кинематографията се захващат други двама майстори: Борис Мисирков и Георги Богданов.

maxresdefault (1)

За любителите на синопсисите, в които А среща Б, а В прави нещо трето, ще кажем, че историята разказва за двама братя, Виктор (Димитър Николов) и Филип (Мартин Димитров), които все още се справят с последствията от преживяна в миналото трагедия. Виктор работи в цветарница заедно с младата Ема (Елиза Матева), Филип е пиар на кмета на София и е обвързан със Соня (Глория Петкова) – успял мъж, който се опитва да помогне на брат си. В цветарницата, където Виктор работи обаче, има нещо специално – в задната част на помещението, скрита от околните, се крие тайната градина на Ема. И от тук започва всичко…

Най-прекрасното в „Безкрайната градина“ е неговата противоречива природа. По много параграфи не можем да наречем това добър филм – той има няколко основни недостатъка, които биха спънали всеки материал за киното. И въпреки това, той е натоварен с очарование и заряд, които нямат общо със сантименталността, или още по-малко със сляпото възхищение (което трябва да признаем, че върлува у нас) към режисьора, който идва от Франция и затова трябва да го хвалим. Не. Галин Стоев се справя добре с дебюта си в киното, просто защото е добър режисьор. И защото независимо от контекста или средствата, може да извади заспалото у нас.

4d21Infinite-Garden-filmstill-Color-01

Най-силната черта на филма е неговият образ. Картината. Това, което винаги е било най-важно в киното. Мисирков и Богданов успяват майсторски да представят всичките думи на Яна Борисова в картини. Тук не можем да не споменем и работата на Юлиян Табаков като художник и на сценаристите (Яна Борисова и Галин Стоев), които трансфомират всички условности в театъра и ги превръщат в конкретика, за да може добрият театрален продукт да се превърне в кино. В „Безкрайната градина“ декор, камера и режисьор са в перфектно взаимодействие, за да получи зрителят картина, която говори като персонаж. Няма да бъде пресилено да кажем, че някои кратки откъси във филма напомнят на филм на Уес Андерсън – контрастът, симетрията (или асиметрията), цветовете. За всичко това „Безкрайната градина“ може да бъде пример за добро българско кино, каквото от много време не бяхме виждали по екраните. Именно този ярък образ влияе на зрителя и работи в услуга на персонажите – показва ги по-добре, разкрива част от характера им. Доразказва вече намекнатото.

А намекнатото тук е прекалено много. Прекалено намекнато и недоизказано. Това е и моментът, в който „Безкрайната градина“ се препъва. Прекалено много образи, недостатъчно действие. Няма как да бъде казано по-кратко. Прекалено много хора с проблеми, но какво се променя като следствие на тези проблеми, не става ясно, освен при един от героите.

42426821_1382097705226170_6462877232934158336_n

Има и друг аспект на този въпрос обаче. Европейското кино (и особено френското) отдавна са доказали, че е възможно филм извън класическата драматургична рамка да бъде добър. Не е необходимо да има конфликт, действие, събития и всичко останало. Зависи от публиката. „Безкрайнта градина“ изисква друга настройка. Това е. Изисква отваряне на сетивата за красивото. Само тогава зрителят, заедно с актьорите, може да потърси убежище в някоя тайна градина. Да се спаси от демоните и от света, който е неприветлив. Просто трябва да бъдем готови да видим себе си там, да не пипаме нищо и да не бягаме, защото ще се събудим… И още няколко правила, с които ви съветваме да се запознаете като гледате.

„Безкрайната градина“ е хубав филм. Далеч не най-добрият, но определено най-обнадеждаващият от последните години. А нали това всъщност е смисъла на изкуството? Да излезеш променен, да събуди в теб дремещи усещания, лица, демони. „Безкрайната градина“ може да го направи. Това е хубав филм, след който виждаш света по различен начин. Някак по-плътен и по-смислен.

Информация за прожекциите на „Безкрайната градина“ на CineLibri 2018, вижте тук