Космическата нация Асгардия избра свой президент

| от chr.bg |

Асгардия, самопровъзгласила се за първата космическа нация в света, избра свой президент във Виена и обещава на бъдещите си граждани да изведе в орбита държава, в която се живее в мир и хармония.

Церемонията събра около 200 души в бившия императорски дворец Хофбург. Знаме, химн, конституция – руският компютърен инженер и бизнесмен Игор Ашурбейли не е оставил нищо на случайността, за да осъществи проекта си, кръстен Асгардия, на град от скандинавската митология.

Ашурбейли иска да предложи „философска, юридическа, научна и техническа рамка, за да предостави на всички народи на планетата равен достъп до космоса“. Според бизнесмена, около 200 000 души в целия свят вече са представили кандидатурите си в интернет, за да станат граждани на Асгардия.

„Всяка история на цивилизация на Земята е доказала, че човечеството е въвлечено в непрекъсната спирала от кръвопролитни войни, битки за територии и природни ресурси – заяви ръководителят на Асгардия в речта си пред парламентаристите на космическата нация. – Събирайки се около Асгардия, прогресивната част от човечеството може да предложи алтернатива на цивилизацията на Земята посредством замяна на геополитиката с космическа политика.“

Бившият английски депутат Лембит Опик бе избран за председател на парламента. Асгардия възнамерява скоро да се сдобие с министерски съвет, администрация, централна банка за бъдещата си крипто валута, поясни президентът.

Изстрелването миналата година на първия спътник на Асгардия в космоса би трябвало да бъде последвано от извеждане на други спътници в орбита, предоставящи цифрови услуги на гражданите й. Досега Ашурбейли е финансирал проекта със собствени средства и частни дарения. За в бъдеще жителите на Асгардия ще трябва да плащат годишна такса за гражданство от 100 евро.

 
 

Ирландия обяви професури само за жени

| от chronicle.bg |

Ирландия има нов план за справяне с половото неравенство в академичните среди. Той се съдържа в това да създаде професорски позиции само за жени в университетите в цялата държава. Министърът на образованието Мери Мичел О’Конър казва, че 40% от позициите на професорско ниво ще бъдат заети от жени до 2024.

Планът е по препоръки нова работна група, която се занимава с половото неравенство. Тя е установила, че жените са исторически слабо представени на ръководни позиции в университетите и технологичните институти. 

Жените заемат 51% от преподавателските места на начално ниво в академичния сектор, но са само 24% от професорите. Никога жена не е била президент на нито един от седемте университета и само 2 от 14-те президента на технологични институти са били от женски пол.

Министър-председателят Лео Варадкар аплодира историческата стъпка и каза, че това ще помогне за изкореняването на дълбоките полови предразсъдъци в страната. „Половото неравенство, както всички знаем, е дълбоко вкоренено в обществото ни. С този план равенството в образователните институции ще се подобри. Положителната промяна ще доведе до домино ефект за пладите студентки, защото женските модели на подражание на високи позиции ще им дадат пример.“

През 2016 година количеството на жените професори във Франция е бил 24%, в Германия 23%, в Швейцария 21%. В Норвегия през 2017 29% от работните места на ниво професор са били заети от жени.

 
 

Досиетата CHR: 100 години от края на Първата световна война

| от Радослав Тодоров |

Този месец се навършват 100 години от края на Първата световна война, с капитулацията на Германия на 11 ноември 1918 г., а последни подписват капитулацията унгарците на 13 ноември.

Тенденциозно тази война е по-малко популярна и позната на съвременния читател, отколкото, например, Втората световна война. Това се дължи най-вече на факта, че втората е значително по-мащабна във всички отношения от предходната. По-скорошна хронологически, а вероятно и по-интересна с идеологическите си сблъсъци и по-развитите технологии, които се използват в нея. Но пък и покрай Първата световна война има ред любопитни обстоятелства, повечето от които са малко известни на широката общественост.

първа световна война

Ето някои от тях:

Поводът за избухването на войната е един малшанс, който е можело и да се размине, но съдбата сякаш тласка събитията към конфликт. Когато австро-унгарският престолонаследник, ерцхерцог Франц Фердинанд е на посещение в Сараево, в наскоро анексираната Босна, тайните националистически организации „Млада Босна” и „Черната ръка”, без знанието или одобрението на Белград, решават да го убият. Първоначално опитът за покушението пропада. Вместо принца, бомбата им ранява шофьора на автомобила му. Повечето от заговорниците са заловени или пребити от тълпата. Един от тях, студентът ултранационалист Гаврило Принцип, успява обаче да избяга, след което отива в първата кръчма да утешава мъката от провала си с алкохол. Ерцхерцога вдига луд скандал на австрийските наместници задето са допуснали атентата, след което се отправя към болницата на посещение при ранения си шофьор. Новият му и неопитен шофьор обаче обърква пътя и давайки на заден ход по една от уличките спира точно пред кафенето, в което Принцип вече се пропива, буквално пред масата му. При този невероятен втори шанс, подхвърлен му от съдбата, Гаврило Принцип съобразява бързо, вади пистолета и този път не пропуска.

първа световна война

- При влизането си във войната България обхваща територия от 114 хиляди квадратни километра (малко повече отколкото е сега) и население от 4.9 милиона души. Въпреки наскоро преживяната национална катастрофа от 1913 г., икономиката на страната успява да се възстанови напълно до нивото от преди Балканските войни за по-малко от година.Към средата на 1915 г. износът на стоки превишава с 1/3 размера на вноса, като в днешно време е точно обратното – разчитаме на вноса. Макар и тогава да сме без Добруджа, обемът на производството в селскостопанския сектор позволява изхранването на до половинмилионна армия без това да задъхва икономиката. Мирновременната армия в началото на войната е 90 000 души, като до края й нараства до над 800 000 души, което е най-високото мобилизационно напрежение в света по това време – близо 21% от цялото население, или буквално всеки здрав мъж в активна възраст е на фронта.

Въпреки че Втората световна война е известна като Войната на танковете, те всъщност са изобретени през Първата и още тогава масово навлизат в действие. През този период те все още са доста големи и тромави, като първоначалната им концепция е била просто да закарат пехотата невредима до вражеските окопи.

Срещу българите съюзниците не използват танкове през войната, като изключим няколко британски бронирани коли, които се появяват в руската армия на Добруджанския фронт.

първа световна война

Самолетът се превръща в боец малко преди началото на войната. Италианците (в Итало-турската война, 1911 г.) и българите (в Балканската, 1912 г.) вече хвърлят гранати от самолет, но първите истински бойни самолети (изтребители и бомбардировачи), конструирани точно и само за това, се появяват през Първата световна война. Поради все още ниското техническо ниво, късия обхват на действие и множеството технически повреди, маневрените боеве между изтребителите (тогава моторни биплани и триплани) се водят непосредствено над линията на фронта и пред очите на пехотата. Поради което имат и голямо психологическо значение за общия боен дух.

Тогава за пръв път се появяват бойните отровни газове (химически оръжия за масово поразяване) и съответно противогазите към екипировката. Такива масово са използвани срещу българите на Солунския фронт.

Изключително много нараства и силата на артилерията през тази война, реално тя прибира над 80% от всички жертви паднали по бойните полета. Немците конструират така нареченото „Парижко оръдие”, с което обстрелват Париж директно от фронта, намиращ се тогава на 160 км от града. Първият 120-килограмов снаряд (с калибър 211 мм) изстрелян от това оръдие е и първият предмет създаден от човека, който напуска атмосферата на планетата и достига стратосферата преди да падне в Париж с огромна парабола.

първа световна война

Противно на схващанията, че тогава сме преживели национална катастрофа и сме дали много тежки жертви в борбата за национално обединение, загубите ни всъщност не са толкова големи колкото на останалите участници. Всички жертви, които даваме през Първата световна война (загинали в бой, безследно изчезнали, убити цивилни, умрели от болести) са около 180 000 души и представляват само около 3% от населението на страната.
За сравнение съюзниците ни от Германия дават 2 800 000 жертви (4.3% от населението й), Австро-Унгария – 2 млн (4% от населението), Османската империя – близо 3 млн (15%).

Дори и държавите от победилата Антанта – Англия, Франция и Русия дават по над 1 милион жертви всяка.

От Балканските страни само Гърция дава по-малко жертви от нас – около 160 000 жертви (3.5%), при положение обаче, че нейното участие във войната е съвсем кратко, но въпреки това като процент от населението жертвите им са повече от нашите. Румънците дават цели 600 000 жертви (8%) – над три пъти повече от нас. А сърбите дават близо 1 200 000 (27%), или почти седем пъти повече от нас.

 
 

Да летиш на 100-годишен самолет

| от chronicle.bg |

На 2 часа от Ню Йорк се намира Old Rhinebeck Aerodrome (летище и музей), където 60 ретро самолета- включително репродукции на известните SPAD VII и Sopwith Camel – летяха по повод 100 години от Първата световна война.

Чувството да гледаш невероятните машини от онази епоха се допълва от факта, че Първата световна война започва едва 10 години след като братята Райт извършват първия полет. Затова и да служиш като пилот се считало от мнозина за самоубийство. По време на войната загиват около 15 000 пилоти.

Разбираме популярното мнение по онова време много добре, когато видим колко крехки и чупливи изглеждат самолетите. Пилотите са на открито, което също е смущаващо и изумително.

Заради откритите кабини и близкият характер на боя, често пилотите виждали лицето на противника и така враждата им придобивала личен характер.

„Самолетите са много интуитивни за управление“, казва вицепрезидентът на музея Клей Хамънд. „Носиш каска, очила и усещаш вятъра с бузите си. Виждаш и чуваш, и подушваш всичко по самолета. Летенето е много повече от момент. Много повече от осезателно усещане.“

Традицията пилотите да броят убийствата си започва именно през ПСВ. Само пилоти с 5 и повече убийства можели да се наричат асове.

Много от самолетите в Old Rhinebeck са оригинални включително Nieuport 10 от 1915 година, Morane-Saulnier A-1 и Curtiss JN-4H от 1917. Последният е по-известен с названието Джени. През 1918 година над Ню Йорк Джени става първият самолет, който излита от дирижабъл. Той е и първият самолет, който се използва от Пощата за доставяне на писма. Истинска перла в короната.

Curtiss JN-4H

 

Old Rhinebeck Aerodrome е открит през 1958 от Кол Пален, авиатор, който обожавал да работи по стари самолети. След като той почива, мястото става музей с нестопанска цел.

 
 

„Venom“ победи „Justice League“ в боксофис класацията

| от chronicle.bg |

„Venom“ продължава да надминава очакванията като официално победи „Justice League“ в боксофиса. Въпреки не особено лъчезарните ревюта, филмът успя да предизвика силна реакция от публиката. 

Главният персонаж Еди Брок (Том Харди) е разследващ журналист, който влиза в контакт с извънземна субстанция, докато върви по стъпките на Карлтън Дрейк (Риз Ахмед), основател на организацията Life Foundation. Той и субстанцията стават едно цяло – Венъм.

Венъм традиционно е един от иконичните противници на Спайдърмен, но тук образът е по-скоро на анти герой, отколкото на враг.

Статистиката е следната: „Venom“ – $673,5 милиона; „Justice League“ – $657,9 милиона 

Успехът му се дължи главно на приходите извън Северна Америка, защото там всъщност „Justice League“ изкарва повече – $229 милиона на $206 милиона за Еди Брок. Приходите извън САЩ обаче са повече за Еди като последната финансова инжекция идва, съвсем очаквано, от Китай, където филмът направи $111 милиона само за премиерата. Така той се нарежда на второ място по приходи от премиера след „Avengers: Infinity War“.

В тази победа има известна ирония. През 2013 година преди Зак Снайдер (режисьорът на „Justice League“) да бъде нает от Warner Bros. за „Man of Steel“, твърдеше се, че режисьорът на „Venom“ Рубен Флечър ще снима „Justice League“. Това обаче не се случва – Флечър успява да избегне всички главоболия с критиците и публиката, пренаписванията на сценария, преснимания на сцени и т.н. Вместо това той обърна Sony към собствената им вселена. Сега от студиото очакваме филми като „Morbius the Living Vampire“ и „Silver and Black“.