Корупция, облечена във власт

| от |

Подкупността, заедно с мизерията и безработицата, са трите най-големи злини, според българите. През последните 2 години корупционният натиск в България осезаемо е нараснал, сочи проучване на фондация „Фридрих Еберт“, цитирано от Дойче веле.

През последните две години участие в корупционни действия декларира всеки седми пълнолетен български гражданин. Засилва се усещането на гражданите и бизнеса за нарастване на корупционния натиск от страна на администрацията. Когато чиновниците искат подкуп, нерегламентирана услуга или подарък, до 70 на сто от рекетираните са съгласни на „сделка“.

sogi37088

Всеки втори дава рушвет по своя инициатива

Корупцията продължава да бъде най-ефикасното средство за решаване на проблеми в социалната сфера и бизнеса. Вместо да бъде изкоренено, прокорупционното поведение в България завладява и новите поколения. Този срамен факт е илюстриран в изследването на фондация „Еберт“ и Центъра за изследване на демокрацията с красноречив пример: 47 на сто от анкетираните, които са дали поне веднъж подкуп през 2013 година, са заявили, че са го сторили без да им е искан такъв. През последните години се наблюдава нарастване на случаите, в които гражданите и бизнесът вземат „инициативата“ като сами предлагат рушвети. Така прокорупционното поведение се възприема като очаквано, макар и да не е поискано по явен и недвусмислен начин, се казва в изследването „Корупция и антикорупция в България /2012–2013/“.

Корените на злото

“На всички е известно, че корупцията е сред основните проблеми в България. Затова непрекъснато напомня и Европейската комисия. Много съм разочарована от това, че не откривам напредък в противодействието на това социално зло“, декларира шефката на софийското бюро на фондация „Еберт“ Регине Шуберт. Според изводите на изследователите, корупцията в страната остава на старите си равнища.

Директорката в Центъра за изследване на демокрацията Мария Йорданова посочва основната причина за високия корупционен фон в България: трайното бездействие на всички специализирани звена и механизми за противодействие на рушветчийството. Злополучията започват от комисиите в Народното събрание, където законите продължават да бъдат предлагани и приемани по непрозрачен начин и с неясни за хората извън лобитата мотиви, пояснява Йорданова. Регине Шуберт я допълва с констатацията, че в България съществува среда, способстваща за разцвета на подкупността. Проблемът не е в ежедневната корупция, а в подкупността по високите етажи на властта, констатира германската експертка.

Една от причините за жилавостта и ненаказуемостта на политическата корупция в България е, че всяко управление назначава свои хора на ключови постове в управлението, чиято цел е не да управляват, а да консумират властта. Така всяко разследване на висши чиновници за корупция лесно се преквалифицира като „политическа метла“ или политически гонения, казва научният директор на Центъра за изследване на демокрацията Александър Стоянов. „Осъдените за корупция през 2013-та са само 42 души, което е едва 0,3 % от общия брой на осъдените. А това е крайно непропорционално спрямо степента на разпространението на корупционните престъпления в страната“, допълва Мария Йорданова жалката картина на българската антикорупция.

Представителят на БСП, бивш зам.-външен министър и предишен посланик в Лондон Любомир Кючуков отказа да коментира за Дойче веле резултатите от изследването.

eleonora-nikolova

Разочарованието „БОРКОР“

Според Александър Стоянов от Центъра за изследване на демокрацията, най-активни в ежедневната корупция не са най-бедните българи, а по-скоро хората с доходи над средните за страната. „Бизнесът също не излъчва сигнали, че нещо се е променило в механизмите на българската корупция. Отчетените двойно по-ниски равнища на подкупност в икономиката след влизането на България в ЕС се дължи на чисто механични причини – просто българските митници по гръцката и румънската граница се оказаха излишни след 1 януари 2007-ма“, напомня Стоянов.

Голямото разочарование се нарича „БОРКОР“, смятат експертите от Центъра за изследване на демокрацията. „Проектът за национален център за противодействие на корупцията започна много амбициозно през 2009 с помощта на Германия. Той обаче не даде признаци за някаква особена ефективност въпреки направените големи инвестиции“, заключава Мария Йорданова от Центъра за изследване на демокрацията.

 
 

Как кралят на Англия, Хенри VІІІ, се оказа първият измамен с Фотошоп

| от Радослав Тодоров |

Всички знаем как текат виртуалните запознанства на по-непривлекателно изглеждащите младежи из социалните мрежи. Снимките, които показват на „жертвите“ си, са затъмнени или кропнати и най-вече фотошопнати.

Но ако си мислите, че тази социална тактика се е пръкнала със социалните мрежи в последните десетина години, жестоко се лъжете. По абсолютно същия начин през ХVІ в. е бил изигран и самият крал на Англия!

Когато Хенри VІІІ решава да се жени за четвърти път (а дори ще му предстоят още два), по политически причини изборът пада върху дъщерята на Йоан ІІІ, херцог на Клеве, който също като Хенри е подръжник на Реформацията и Еразъм Ротердамски.

За сключването на замисления съюз най-вероятно краля е бил убеден от канцлера Кромуел. Хенри обаче е твърде придирчив, за което говори и броя на браковете му, докато този на любовниците му пък е направо неизчислим. Така че той иска да е сигурен, че няма да се прекара и решава да се информира за външния вид на бъдещата си съпруга.

Скоростта и качеството на нета през 1539 г. обаче били отчайващи. За да се изпрати еквивалента на един съвременен файл тип .jpg от Германия до Англия е било нужно да изпратиш на кораб биологична единица снабдена с бои и платно, тя да вземе данните от мястото и да бъде върната по същия начин обратно. Като времето за извършването на тази операция е било няколко месеца. В днешно време всички мрънкат ако тегленето на видео или изображение вземе, че се забави с някоя и друга секунда повече, Хенри обаче чака стоически.

2
Картина на Хенри VІІІ от 1537 г.

Въпросната биологична единица, която трябва да пренесе изображението е придворния художник Ханс Холбайн младши. Краля изрично му казва да не пести никакви детайли и да нарисува Ана точно така както тя действително изглежда, без да се притеснява, че някой може да го обвини за качеството на портрета.

Художникът обаче явно е минал и втора консултация при Кромуел впоследствие, който, така да се каже, му е разбърникал настройките. Дали с подкупи или заплахи не е ясно, но успява да го убеди да излъже със своята картина.

Кромуел успява да консултира и пътуващия хроникьор на пратеничеството Едуард Хол, така че и той в хрониката си да опише Ана с възможно най-хвалебствени думи за външния й вид:

„Her hair hanging down, which was fair, yellow and long … she was apparelled after the English fashion, with a French hood, which so set forth her beauty and good visage, that every creature rejoiced to behold her“

Колкото до Холбайн, ето как той изобразява Ана фон Клеве:

1

Жената гледаща от портрета се харесва на Хенри и той се съгласява на брака. Когато обаче в Англия пристига истинската Ана, усмивката бързо угасва от лицето на Хенри.

Достатъчно показателно е че дори първата им брачна нощ така и не била консумирана. Гневното обяснение на Хенри към Кромуел за това е, че „тялото и миришело лошо и имала остри гърди“. В резултат на това няколко месеца по-късно бракът е разтрогнат.

Как точно е изглеждала в действителност Ана фон Клеве, никога няма да узнаем. И слава Богу.

 
 

Камбаната бие за Хемингуей

| от Дилян Ценов |

Руснаците имат Чехов, Толстой, Достоевски, британците имат Шекспир, Дикенс, Остин, французите имат Молиер, Мопасан, Саган. Американците имат Хемингуей! Автор толкова голям, че само той е достатъчен, за да бъде емблема на американската художествена литература.

Ърнест Хемингуей омагьосва. Той привлича и тегли към себе си, дори през фотографиите. Това явление няма име. Всеки го нарича по различен начин. Гений, талант, сияние… Каквото и да е то, едно е сигурно – обективът го улавя и образът свети дори от остарелите вече черно-бели снимки. Този огромен мъж, с грубовати черти и силна челюст не може да не събуди интерес у всеки. И същевременно цялата тази мъжка грубост влиза в силен конфликт с двете големи кафяви очи, побрали и видели толкова много неща за 61 години.

Ърнест Хемингуей
Getty Images

Животът на Хемингуей е една непрестанна борба. Битките, които води не свършват до последния му дъх. Всичко в този човек си противоречи. Най-голямото противоречие обаче е това, че това е мъж с душата на пеперуда и тялото на лъв. Онази пеперуда, която е толкова ефирна и усеща дори най-малкия повей на вятъра. Тази, която никога не лети в правя линия, винаги се лута, каца върху някое красиво цвете (в случая жена) за да създаде илюзията, че ще остане върху него вечно, а после за миг отново отлита. На другия полюс е огромният хищен лъв, който живее като цар на Саваната. Лъвът, който ходи бавно по нагорещената земя, убива безскрупулно, и предпочита да умре като цар, отколкото да позволи нещо да не се случи както той иска. Точно такъв е най-великият американски писател. Груб отвън и деликатен отвътре.

Първата битка е тази с майка му. Грейс Хол Хемингуей е музикант по професия. Майка на 4 деца  и амбициозна до краен предел, тя задължава Хемингуей да стане музикант. Когато е дете, тя го облича като момиче, за да прилича на сестра си. Отношенията между тях завинаги ще останат крехки, а в бъдеще синът й дори ще я нарече „кучка“. Типично в негов стил. Рязък и лаконичен. Като книгите му.

Ърнест Хемингуей
Getty Images

Всичко в романите на Хемингуей е изтръскано от ненужното, остава само същественото. Онова, което ще придвижи историята напред, ще хвърли светлина върху героите и ще накара читателя да настръхне. Всичко е толкова реално, че дори днес, в XXI век, имаш чувството, че циганката Пилар от „За кого бие камбаната“ ще излезе от страниците и ще насочи пушката си към теб. Мъжете са груби, водят войни, убиват се като кръвожадни зверове и са безскрупулни. Живеят като за последно, независимо дали убиват или правят любов. Също като създателя си, Робърт Джордан от „За кого бие камбаната“ преминава през крайности, за да докаже накрая, че никой мъж не е толкова силен. Че слабости има всеки, и че дори най-едрият и най-силният може да изчезне и да се погуби в собствената си вселена. Защото когато мъжът намери своята Мария, борбата престава да има значение.

Животът на Ърнест Хемингуей е един безкраен празник точно като заглавието на неговия автобиографичен роман, превърнал се в шедьовър. Геният на американската литература така и не завършва колеж. Започва кариерата си като журналист във вестник. Никога не се разделя с бурния си нрав. Иска да бъде част от въртележката, която върти света. През второто десетилетие на ХХ век тази въртележка е Втората световна война. Не го приемат в армията заради проблем с едното око, но успява да стане шофьор на линейка и за първи път среща ужаса, който години по-късно ще се отрази на страниците на „За кого бие камбаната“ и „Сбогом на оръжията“. Ранен е почти смъртоносно в крака, но след тежка операция се възстановява.

Ърнест Хемингуей
Getty Images

Приключенията в живота му следват едно след друго. След войната започва най-романтичният период в живота му. През 1921 г. със съпругата му, Хадли Ричардсън, се местят от Чикаго в Париж. Градът, който е в разцвета си през 20-те години, обещава на всяка бедна двойка само мизерия, несигурност, алкохол, бохемски живот… и любов. Хемингуей пише разкази и двамата живеят ден за ден. Тук се запознава със своите ментори Езра Паунд и Гертруд Стайн и заформя приятелство със Скот Фицджералд. След години бурният му нрав ще доведе дотам, че ще се скара с всички тях. Но през 20-те години животът е само „Безкраен празник“.

Слънцето в литературната му кариера изгрява през 1926 г. с публикуването на романа „И изгрява слънце“. Талантът на писателя е признат и следват десетилетия, в които той не спира да пътува и да пише. Изключение прави десетгодишната творческа пауза, но накрая, през 1952 г.,  е публикуван „Старецът и морето“. Книгата му донася Нобелова награда за литература.

Истината е, че този автор няма най-добра книга. Всичко от „И изгрява слънце“ до романите му издадени след смъртта му е най-добро. Всичко свети по своя уникален начин. „Безкраен празник“ например говори за лудостта на младостта и вярата, че морето наистина е до колене, „За кого бие камбаната“ е разказ за каузата на бореца и любовта, „Старецът и морето“ е борбата за оцеляване и приятелството… Геният живее навсякъде между хилядите изписани страници, написани на крак и редактирани с часове, докато бъдат намерени верните думи.

Ърнест Хемингуей
Getty Images

Битката със себе си. Вечната, най-важна, най-трудна и непрестанна – това е битката на Ърнест Хемингуей. Кой знае къде започва тя? Кой знае каква е причината за 61-годишната война в душата на писателя. Едва ли и той самият е знаел. Можем ли да кажем дори , че я е загубил? На 2 юли 1961г. Хемингуей се самоубива с любимата си пушка – „Винченцо Бернардели“. Това е краят на неговата борба, но дали е загуба?

Както пише Е.Е.Шмит в чудесния си роман „Оскар и розовата дама“, „Болестта е като смъртта – тя не е наказание, тя е факт.“ Самоубийството на Хемингуей е факт – физическият край на една личност, живяла бурен бохемски живот, опитала от всички сладости и гадости, които може да поднесе животът.

Трябва ли изобщо да има загуби и победи? Може би за Папа трябва. За всички хора на литературата обаче със сигурност е по-важно, че животът, благодарение на литературния му талант, е един безкраен празник, в който и слънце изгрява, и всички казваме сбогом на оръжията сред зелените хълмове на Африка, плачем и се смеем със „Старецът и морето“ и няма значение за кого бие камбаната. Защото тя бие за нас.

Благодарим ти, Папа!

 
 

Как Ким изкара 5 милиона за 5 минути

| от chr.bg |

Риалити звездата Ким Кардашиян е заработила 5 милиона долара само за 5 минути при продажбата на новите си парфюми от бранда й KKW Beauty.

В козметичната серия на звездата са включени три аромата – кимоджи череша, кимоджи праскова и кимоджи вайбс. Кардашиян не вложи нито един долар за реклама на парфюмите, но те предизвикаха невиждано търсене сред нейните фенки. Всяко шишенце струва по 45 долара и те се харчат като топъл хляб за отрицателно време.

В качеството на единствен маркетинг Ким изпратила няколко артикула от новата серия на своите сестри и на видни холивудски знаменитости, които публикуваха подаръците си в Инстаграм.

Брандът KKW Beauty беше основан от Ким Кардашиян-Уест през месец юни 2017 година. Продуктите от първата й козметика в серията бяха продадени за един ден след пускането им за 14 милиона долара.

 

KIMOJI Peach, Cherry & Vibes fragrances are available NOW on KKWFRAGRANCE.COM @kkwfragrance

Публикация, споделена от Kim Kardashian West (@kimkardashian) на

 
 

Почина първата съпруга на Владимир Висоцки

| от chr.bg |

Иза Висоцка, първата съпруга на легендарния руски поет, певец и актьор Владимир Висоцки, е починала на 82 години в Нижний Тагил, Свердловска област, съобщи ТАСС.

Агенцията цитира Олга Анисимова, диектор на местния театър „Д. Мамин-Сибиряк“, където Висоцка работи до смъртта си.

„Иза Константиновна почина тази сутрин в 5, 30 часа. Тя до последно играеше в театъра“, сподели Анисимова.

Иза Висоцка е родена на 22 януари 1937 г. в град Горки, сега Нижний Новгород. Завършва театралната школа при „Немирович-Данченко“ към МХАТ.