Корупционна афера разтърси американския военноморски флот

| от |
Проститутки и зелени банкноти срещу информация и надписани фактури: американският Корпус на морските пехотинци е изправен пред корупционна афера, която се разраства и въвлича висши
офицери на фона на огромните логистични нужди на американските военноморски сили.
Следствието на Службата за криминално разследване на военноморските сили, детективите на морската пехота, започна в средата на 2010 година, но първите обвинения бяха повдигнати
едва през изминалите седмици и редица високопоставени служители на военноморските сили предричат нови арести.
Navy-Scandal-Loveless-Branch
В центъра на скандала е малайзийски бизнесмен на 49 години, живеещ в Сингапур. Ленард Франсис с прякор Дебелия Ленард заради пищната обиколка на талията му бе арестуван през септември в
Калифорния и оттогава е в ареста.
Този човек управлява компанията „Глен дифенс марин Ейша“, която снабдява американските кораби, когато правят междинен престой в пристанищата в Югоизточна Азия и Тихия океан. Тя се занимава  по-конкретно с доставките на храна, вода и гориво, с предоставянето на влекачи и дори със събирането на отпадните води и боклуците.
Сумите, за които става дума, са значителни – през юли 2011 г. фирмата си е осигурила договор за пет години в размер на 200 милиона долара.
090015-us-navy-scandal
Ленард Франсис и дясната му ръка Алекс Уисидагама са заподозрени в подкупване на редица офицери, капитани на кораби и началници по логистиката и в надписване на разходите за някои
от услугите на компанията.
Сред тях фигурира името на капитан Хосе Луис Санчес, отговарящ за логистиката в Седми флот, действащ в Тихия океан. Той е заподозрян в приемане на 100 000 долара подкуп и в ползване на услугите на проститутки и платени от Ленард Франсис екскурзии в замяна на информация за движението на кораби, част от която класифицирана.
В имейл от 20 октомври 2011 г. Франсис иска например от капитан Санчес да се договорят американският ескадрен миноносец „Мъстин“, който щял да направи престой в едно тайландско
пристанище, да не бъде зареден с гориво с предплатени карти на предварително договорена тарифа, а задачата да бъде възложена на компанията. Цената на услугата  била 1 милион долара, което е
два пъти по-скъпо от сумата, която е щяла да бъде платена с предплатените карти.
„Преди даже да поискаш, желанията ти бяха изпълнени. Тази сутрин заредихме“, му отговаря офицерът. Друга поредица от имейли от октомври 2009 г. разкрива подготовката за пътуване на
офицера в Куала Лумпур заедно с негови приятели на разноски на „Глен дифенс марин Ейша“. „Ще ви намеря гнездо, момчета, и няколко птички“, обещава бизнесменът, като под птички се
разбират проститутки.
Майкъл Ванак Кем Мизиуик, бивш капитан на миноносеца „Мъстин“, бе обвинен в корупция. 46-годишният мъж, избягал като дете от Камбоджа по времето на червените кхмери и осиновен в
САЩ, бе смятан за изгряващата звезда на Корпуса на морските пехотинци на САЩ.
333800_US-Navy-Scandal
Като отговарящ за логистиката той е заподозрян в пренасочване на корабите към определени пристанища, където „Глен дифенс марин Ейша“ е можела да надписва фактурите за своите
услуги. Трети капитан, Даниъл Дъсек, също е разследван и бе освободен от длъжност в началото на октомври.
Джон Бертран Бьоливо, офицер от Службата за криминално разследване на военноморските сили, е обвинен в това, че е осведомявал Франсис как върви разследването.
Миналата седмица вицеадмирал Тед Бранч, началник на военноморското разузнаване, и контраадмирал Брус Лъвлес, началник на разузнавателните операции, бяха разпитани. Тяхната
роля не бе уточнена, но американските ВМС обявиха, че прекратяват достъпа им до класифицирана информация, докато тече разследването.
Високопоставен служител на морската пехота потвърди за АФП опасението си, че тази афера достига мащаба на скандала „Тейлхук“ от 1991 година. Тогава стотина служители на авиацията на морската пехота бяха замесени в афера със сексуални насилствени актове, извършени по време на симпозиум на тяхната асоциация в Лас Вегас – скандал, който разклати за дълго военноморските сили на САЩ.
 
 

Бен Афлек и Оскар Исаак в „Triple Frontier“ от Netflix (ТРЕЙЛЪР)

| от chronicle.bg |

Netflix имаше много добра година по отношение на авторските филми с „The Ballad of Buster Scruggs“, „July 22″ и „Roma“, както и други. И няма никакво намерение да спира и през 2019.

Стрийминг платформата пусна трейлър на „Triple Frontier“, пълен със звезди и режисиран от Дж. С. Чандор („All Is Lost“ и „A Most Violent Year“). Филмът събира отново Чандор с Исаак като тях ще се присъединят Бен Афлек, Педро Паскал, Чарли Хънман и Гарет Хендлънд.

Официалният синопсис на „Triple Frontier“ е:

„Екип от бивши агенти от Специалните служби (Афлек, Исаак, Хънман, Хендлънд и Паскал) се събират отново, за да организират обир малко населена зона в Южна Африка. За първи път в престижните им кариери, тези невъзпяти герои ще предприемат мисия за себе си, а не за родината. Но когато всичко се преобърне неочаквано и излязат извън контрол, уменията им, лоялността им и моралът им ще бъдат изпитани в борба за оцеляване.“

„Triple Frontier“ е един от няколкото основни драми, които ще видим от Netflix през 2019 година заедно с „The Irishman“ на Скорсезе.

Това е първият филм на Чандлор от „A Most Violent Year“ през 2014 година. Сценарият е дело на Марк Боул, който освен с Оскара си е известен и с работата си по „The Hurt Locker“ и „Detroit“ съвместно с Катрин Бигълоу. Самата Бигълоу първоначално трябваше да режисира и „Triple Frontier“, но промени в графика на снимките наложиха и смяната й с Чандор.

Филмът излиза през март 2019 година в Netflix, а ето и трейлъра:

 
 

Планета или пластмаса: голямата промяна започва от малкия жест

| от chronicle.bg |

Замърсяването на океаните с пластмаса е световен проблем, но не и изгубена кауза.

Пластмасовите изделия са се превърнали в неизменна част от ежедневието ни. Някои могат да се използват многократно, да се рециклират или играят важна роля в ключови сектори като медицината, но други са създадени, за да бъдат използвани само веднъж. Една найлонова торбичка, например, се използва средно около 15 минути, след което се изхвърля.

Повече от 40% от пластмасата по света се използва еднократно преди да бъде изхвърлена, а след това остава в природата стотици години наред. Често се разлага на по-малки частици наречени микропластмаси, които попадат в организмите на хора и животни.

Към момента е документирано, че около 700 животински вида са поглъщали пластмаса или са попадали в неин плен. Пластмасовите изделия често успяват да погубят повече от едно живо същество, понеже се разлагат за средно 450 години. Учени са открили микропластмаси в 114 морски животни, повече от половината от тях се озовават на трапезата ни.

Jasper Doest

Консумацията на пластмаса от животни води до хроничен глад, от който те загиват.

Пластмасата, която използваме,  превръща океаните в минно поле за хиляди морски животни и птици. Заклещени в мрежите на различни пластмасови изделия или погълнали такива, морски обитатели по целия свят умират заради материалите, които употребяваме в ежедневието си.

„Най-тъжното е, че животните се хранят с тази пластмаса, мислейки я за храна”, казва д-р Матю Савока морски биолог от Националната агенция на океанските и атмосферните изследвания – „Представете си, след като се наобядвате, да почувствате слабост, замаяност и глад, които не отминават. Би било много неприятно.”

Young Bermuda sea chub, Kyphosus sectatrix, eating plastic debris that are falling from plastic garbage floating on the ocean surface. Plastic

Савока е открил риби, които често консумират пластмаса, защото тя започва да им мирише на храна, след като бъде в контакт с водорасли. Много морски птици пък изразходват ценна за немощните си тела енергия в търсене на истинска храна, която да занесат на малките си и въпреки това  често се връщат при тях с пластмасови отпадъци.

За щастие все още можем да допринесем за промяната, като намалим и дори преустановим използването на пластмаса за еднократна употреба, започнем да изхвърляме разделно боклука си и подсещаме близките си да последват примера ни.

Дали вредата от пластмасата е видима там, където живеем е без значение, защото девет милиона тона пластмаса попадат в океаните всяка година. Това е проблем, който ще намалее драстично, ако всички ние променим начина си на живот.

Какво може да направи всеки от нас, за да допринесе за промяната?

– Факт е, че най-много пластмаса се използва за пакетиране на стоки. Близо половината от всички пластмаси, които се изхвърлят, представляват опаковки, повечето от които никога не достигат до контейнера за рециклиране. Затова вместо да пакетираш обяда си в пластмасова кутия или торбичка, може да ползваш съд, който след това да измиеш.

– Трилиони пластмасови торбички, се използват в световен мащаб всяка година, за да намалиш с няколко тази бройка, си носи торбичка за многократна употреба, когато пазаруваш.

– Близо милион пластмасови бутилки се продават по света всяка минута. Пълни отново! Използвай бутилки за многократна употреба.

– Можеш да носиш метални прибори, вместо да използваш такива за еднократна употреба и да се откажеш от пластмасовите сламки, залагайки на метални или бамбукови.

-

Чрез кампанията Планета или Пластмаса? National Geographic кани аудиторията си да даде своето обещание, че ще намали и дори преустанови използването на пластмасови изделия за еднократна употреба.

Давайки своето обещание, хората стават част от една глобална общност, решена да предприеме действия за намаляването на пластмасата за еднократна употреба. Тази общност ще продължи да получава информация и съвети, касаещи проблема.

Избери Планета или Пластмаса? Дай своето обещание ТУК.

Ние от медийната група Webcafe избираме планетата и решихме да намалим драстично употребата на пластмасови изделия. 

 
 

Селската амбиция ръжда не хваща

| от Емил Кирилов |

Във всяка нормална фирма, във всеки офис в София, всеки ден и час, има минимум по един много амбициран човек без особени личностни качества, но пък изпълнителен и зверски решен на успех и победа. Човек, дошъл не на работа, а на война.

Той пристига от далечни земи. Може и да е местен, но неговата вътрешна същност, неговото действително същество, скрито зад костюмчето, шито на ишлеме, е точно от там, ако ще на гърба на Коня да е расъл.

Душата му е от Злокучене, от Марс, от Тъмната, зла, сенчеста паралелна вселена на болезнено амбицираните селяндури, които си вардят службицата с цената на живота и оставят у малкото нормални хора на тази планета усещането, че биха правили на шефа всякакви мръсотии. След малко. В кенефа. Буквално.

Той е тук, за да се поти, да се пъне, да се мори, да не издържа, да прави впечатление, да избухва, да е номер едно, да поема задачки, да победи, да се доказва. Напрежението е постоянно и много голямо.

Като на някаква приказна селска сватба е този човек непрекъснато. Като една застаряваща братовчедка на булката е, решена да си намери мъж на това дългоочаквано тържество на кича и безумието, но и разяждана от непосилно тежка злоба и завист към своята вече „уредена“ роднина в бяла рокля.

За тия хора да ходиш на работа е всичко. Но не самата работа и нейното вършене е от значение, не крайният резултат и удовлетвореността от това да създадеш нещо е водещо в техните кански усилия. Важното е да се покажеш, да се навреш сред обществеността, да се наместиш на сигурно, нещо там да се овъртолиш във влиятелни хора и слава.

Селската амбиция е много коварна работа, защото създава непоносим дискомфорт в живота на физически най-близкия нормален човек, свидетел на цялата тая мъка, който не е възпитан да се напиня като умопомрачен, само и само да му вдигнат заплатата със 150 лв, да го потупат по рамото и евентуално да си намери гадже с висок служебен пост и апартамент в СОФИЯ.

Селската амбиция е нещо страшно.

Нейният приемник вечно се страхува да не би да изпусне нещо, той знае всичко и е вечно в час, докато ти си пиеш обедната бира на слънце в почивката и оглеждаш задниците на малкото хубави колеги, дето останаха в този живот.

Селски амбицираният човек ще те купи и продаде, облечен като някаква стюардеса или кондуктор в БДЖ, каквито са й/му разбиранията за елегантност и офисен дрескод.

Той влага толкова енергия в това да се чекне по офиси по цял ден, да е винаги информиран за всичко, да е насреща за тези над него, да принтира някакви листа, задъхан и наведен, да създава добро впечатление на директори, че като се прибере вечер у тях, се размазва на дивана като желе, изнемощял, няма сили за книга, за филм, за спорт, за любов, за нормална вечеря, за малко мисъл в тая глава, бе.

Яде спържа от буркани от селото на своята душа и крои с цялата й неописуема нищожност дребни схеми, с които да блесне на работа и в утрешния ден.

И така ден след ден. Та цял живот…

 
 

Как се прави коледен хит?

| от chronicle. bg |

От сензационни класики като „Do They Know It’s Christmas“ от 1989 година до малко необичайните песни като „Killing In The Name“ от 2009 състезанието за коледен хит винаги е било разнообразно. Но как точно се прави коледен хит?

Екип експерти от британски музикален лейбъл смятат, че са открили печелившата формула. Те я създават след като анализират коледни хитове от последните 50 години и определят характеристиките им.

Според получената информация, песента трябва да бъде 3 минути и 57 секунди, в тоналността сол, темпото трябва да е 114 bpm, а самата песен да се изпълнява от 27-годишен солов изпълнител. Също така голяма част от коледните песни са били балади, а половината са кавъри.

И нещо забележително – почти всички песни са били за нещо друго, а не за Коледа. 

„Мисля, че сме далече от алгоритмичното създаване на коледен хит“, казва Хауърд Мърфи, основателят на лейбъла. „Но определени характеристики наистина правят песента по-лесна за приемане.“ Той също така сподели, че „Always On My Mind“ Pet Shop Boys (която е на върха на празничните чартове през 1987) е най-близо до иконичния коледен хит.

Това е така, защото е идеалната дължина и тоналност – също така е и кавър. Темпото обаче е 125 bpm, а не 114, и е записано от дует, чиято средна възраст е 31,5 година. „Mary’s Boy Child“ на Boney M идва на второ място.

„Можеш да направиш хит по всяко време на годината. Като сложиш звънчета в началото на една песен, няма да я направиш по-добра, ако вече не е добра“, казва Мърфи.