Корените на враждите между балканските народи

| от |

Причините за днешните вражди между балканските народи трябва да се търсят в историята, и по-точно в годините на Балканските войни. На това мнение са норвежкият историк Вемунд Аарбаке и унгарският му колега Габор Деметер. Ето какво казаха те за Дойче веле.

Преди 100 години Балканската и Междусъюзническата война изкопават дълбоки ровове между страните в региона. От тогавашните рани и до днес продължават да избликват напрежения, агресии и взаимни подозрения. Ето един пример, който макар на пръв поглед да изглежда незначителен, е всъщност доста показателен: между балканските държави все още не са изградени модерни транспортни връзки. Работещият в Гърция норвежки историк Вемунд Аарбаке посочва някои исторически причини за този анахронизъм. По онова време всяка от балканските страни се страхува, че транспортната инфраструктура може да бъде използвана за бързо придвижване на вражеските армии. Така трансграничните комуникации били занемарени и това е една от най-съществените последици от напреженията между нововъзникналите национални държави в Югоизточна Европа, смята Аарбаке.

Норвежкият учен е бил наскоро в Скопие. Претрупаният с паметници център на македонската столица е според него проява на „лош вкус“: „В търсенето на нови идентичности има и немалка доза комплексарщина. В Европа имаме обаче и противоположните примери. Вижте, да речем, как немският език не разделя, а обединява австрийци и германци“, казва Аарбаке.

130917_EYE_ManRay

Кой е бил против Велика България?

Историкът Габор Деметер от Унгарската академия на науките, който е проучил дневниците на унгарски представители в Тайния имперски съвет във Виена от началото на ХХ-ти век, анализира скритите механизми на Балканската и Междусъюзническата война по следния начин: „Независимо от противоборствата помежду си, както австрийските, така и унгарските министри във Виена не приемали идеята за Велика България. Имперското правителство на Австро-Унгария предпочитало именно една бита и ограбена от бившите си балкански съюзници България – най-вече с оглед на задаващата се голяма европейска война. Правителството на Австро-Унгария смятало, че загубите на територии, население и национално достойнство са важен стимул, който ще накара българите (доказали се току-що на бойното поле) да подкрепят Германия и Австро-Унгария.

Виена и Будапеща изрично одобряват конфронтацията между България и Сърбия в Македония, защото се надяват, че така ще бъде отслабен Белград, който се очертава като враг на империята. Австро-унгарската дипломация дори обещала, че ще подкрепи София, ако избухне война между България и Сърбия, но „подкрепата“ така и не се случила“, казва д-р Деметер. Той припомня, че измислянето на нови нации не е било специалитет само на Коминтерна. Австро-Унгария също изобретява няколко погранични народа, за да задържи спорни земи в очертанията на империята. Така например Виена обосновава „научно“ съществуването на „трансилванска“ нация. “Разделяй и владей – този традиционен принцип следват всички европейски империи спрямо балканските народи. До Санстефанския договор австроунгарската дипломация признава, че Македония е обитавана главно от българско население. Но опасенията от продължение на руската инвазия променят вижданията на Виена и към 1903 година империята вече твърди, че областта е заселена главно от македонци“, посочва унгарският историк.

Д-р Габор Деметер обяснява, че Унгария, която преди Първата световна война владее Трансилвания, иска да използва България като противотежест срещу подкрепяните от Русия румънски претенции на северозапад от Карпатите. Според него Русия се опасявала, че свързаният с Централните сили Фердинанд може да пробие при Чаталджа и да лиши Руската империя от заветната ѝ цел – завладяването на Константинопол. “В крайна сметка Русия насъсква Букурещ да изпрати армия през Дунава и да нападне България в гръб по време на Междусъюзническата война”, припомня унгарският учен.

Скандинавският опит

„Не вярвам, че случилото се през Балканските войни вечно ще вгорчава взаимоотношенията между страните на полуострова. Вярно е, че засега не е възможно да се появи обща история на региона, написана от съвместен екип учени от балканските страни. Все още има голям разнобой във вижданията и всеки дърпа чергата към себе си. Общите проекти в икономиката, търговията и инфраструктурата обаче няма как да не сближат хората на Балканите“, твърди на свой ред проф. Вемунд Аарбаке. Той сравнява последното столетие в Югоизточна Европа с един период от историята на скандинавските страни преди 300 години. По онова време и там границите често се променят, а народите живеят в несигурност и вражда. „На север отдавна вече се радваме на мира. Разбираме се и без преводачи заради близостта на нашите езици. И се уважаваме. Вярвам, че това ще се случи и на Балканите“, заключава норвежкият историк.

 
 

Какво ни очаква в социалките до началото на 2018

| от |

Това лято, точно преди морето, си счупих телефона и в резултат една седмица се разхождах без него и съответно без интернет. Беше доста готино всъщност. Тази зима трябва да направя същото.

Като изключим константното мрънкане по общината, до края на годината в социалните мрежи ни очакват няколко вълни от еднотипни постове и статуси, които се появяват всеки декември. Те са общо взето лесни плиткоумни оригиналности, от които всеки е изкушен, за да получи внимание, приемане, одобрение или каквото там му е нужно.

Всеки има право да си поства каквото иска, разбира се. Въпросът не е в правото, а в това, че то се използва за глупости.

Вторият първи сняг

Понеже времето навън е като за мартеници, първият първи сняг бързо ще бъде забравен. Някъде през декември ще завали отново и това е така нареченият „втори първи сняг“. Тогава късопаметната порция от народа ще си зачеститят погрешно първия сняг. От самата покривка пък следва една социалкова подвълна – оплакването от състоянието на пътната обстановка. Това ще се усети особено силно във фейсбук, където фейсбук лешниците ще омрънкат и окрънкят всички групи как не им е изчистено. Друг е въпросът, че лопата им за сняг сигурно са я правили елфите и ги пари като тръгват да изринат снега пред входа

Колко е празна София

Документирано със снимки на пустеещата столична инфраструктура. Колкото повече София заприличва на село, толкова по-хубав град става. Не трябва да забравяме и вечния лаф: „Софиянци заминаха за родните си места“. На такъв хумор Хачо Бояджиев си удря капата в пода и обръща масата със сармите от яд, че не го е измислил той.

Ако вие сте един от хората, които качват снимки на празни улици с гореспоменатия лаф, давайте, кои сме ние да ви съдим. Но знайте, че когато всички сме със семействата си и видим на смартфона снимката ви, ще ни стане мъчно за вас, че сте навънка самичък, вместо да празнувате с компания.

Трапезата на Бъдни вечер

Снимки на сарми и надписи „сърми“. Въпреки че трапезата в този ден е строго регламентирана и всички знаем какво има на масата на всички в държавата (закръглям), някои хора държат да покажат. На този ден, когато отвориш прозореца, за да се измирише от сармите, от долния етаж започва да влиза миризма на сарми. Знаем какво готвите, нали и ние готвим същото. Само че по-хубаво – ако не вярвате, намерете ни във фейсбук.

Коледни песни и филми

Ако не тази, то другата, най-късно до 2020 година ще се появи коледна песен с Криско и Кичка Бодурова, и Галена, и още няколко човека да допринесат за еклектиката. Тази песен евентуално ще иска да замени Майкъл Бубле, Марая Кери и останалите коледни хитове по стените на хората.

Отделно от това, дори ме е страх да кажа „Сам вкъщи“. Имам чувството, че някой ще влезе в офиса и ще ме цапардоса с празна кутия от боя.

Колко сме се наяли на Бъдни вечер и Коледа  

Статуси, в които оплакваме безпомощното си от храна състояние. Присъствието й е било по-силно от нас и не сме могли да надвием черните й влияния. Сега си плащаме и искаме всички да знаят.

Колко сме се напили на Нова година

Всъщност сме изпили съвсем малко повече, отколкото по принцип си пием. Разликата е, че този път сме имали повод.

Изхвърлени елхи през терасата

Има два варианта за мрънкане тук – единият е, че елхата цапа ландшафта, другият е, че как може да се убиват дръвчета. По който и от двата наивни пътя да е поел постващият, трябва да не му обръщаме внимание, а да се радваме, че не му е станало лошо от сЪрмите.

 
 

Теленор призовава бизнеса в България да работи с хората с увреждания

| от chr.bg |

Теленор призова бизнеса в България да работи по-активно с хората с увреждания, като сподели с представители на социално-ангажирани компании своя ценен опит от работата си по програмата Open Mind, както в България, така и на централно ниво. Представители на телекома разказаха за това какви са стъпките, които една организация трябва да направи, за да бъде успешна за всички заинтересовани страни подобна инициатива, какви са спецификите при адаптирането на сградата, подбора на служителите, работата с тях и развитието им като личности и професионалисти.

Инициативата Open Mind дава възможност на хора с увреждания да повишат квалификацията и конкурентоспособността си чрез работа. Теленор обяви старта на третото издание на програмата, в което тази година трима нови служители ще се присъединят към екипа на телекома. Днес те бяха представени от главния изпълнителен директор на компанията Оле Бьорн Шулстъд и бяха приветствани от колегите си в звена „Клиентски жалби“, „Обслужване на клиенти“, „Устойчиво развитие“. Те ще работят по конкретен проект за период от две години, а Теленор ще им осигури отворена и достъпна работна среда и съответното за заеманата позиция финансово възнаграждение. През този период участниците ще могат да обогатят знанията и уменията си, да се учат от най-добрите професионалисти в Теленор и да натрупат опит и увереност. След приключване на участието си, те ще получат възможност да останат на постоянна работа или подкрепа за професионална реализация извън компанията.

Telenor Open Mind_1

Програмата за хора с увреждания се провежда ежегодно като част от дългосрочната стратегия по корпоративна отговорност на Теленор и глобалната инициатива на Теленор Груп Open Mind. През 2015 година компанията посрещна първите петима участници в програмата, които работиха в дирекциите „Управление на процеси“, „Правни отношения“, „Финанси“, „Технологии“ и „Грижа за клиента“, а през 2016 следващата вълна от участници – отново петима на брой се присъединиха към екипите на „Човешки ресурси“, „Грижа за клиента“, „Маркетинг“.

Telenor Open Mind_2

 
 

МОТИВ: ЗИМЕН ПЪТ – камерна вечер за ценители в ново арт пространство

| от chr.bg |

На 24 ноември в „Къщата на София“, ул. „Миджур“ 12, българската публика за първи път ще има възможността да чуе на живо класически романтизъм в изпълнение на баритона Айвън Лъдлоу, акомпаниран от пианиста Даниел Тонг в първия за сезона концерт МОТИВ: ЗИМЕН ПЪТ от известния, вече 3 годишен, цикъл за камерна музика, който тази година стартира с нова артистична концепция.

Музикантите ще разгърнат красотата на чувствата в едно от най-забележителните произведения на Франц Шуберт – “Зимен път”, композирано по стиховете на Вилхелм Мюлер. Романтичното настроение ще пренесе зрителите в епоха, в която чувствата са били музика, а думите – страст.

Самият  Шуберт е твърдял, че тези песни са го завладявали повече от всичко, което е написал, защото напълно се е сливал с поетичните образи.

Ivan-Ludlow

Айвън Лъдлоу солира на едни от най-престижните европейски оперни сцени като Неапол, Сполето, Париж, Лион, Атина, Тулуза, Уелска Национална Опера, Страсбург, Марсилия, Бордо, Лозана и много други. Роден в Лондон, но израсъл в Брюксел, той е възпитаник на Гилдхол Скуул и Националното оперно студио. Айвън е изнасял рецитали из цяла Европа и САЩ, като често си партнира с Даниел Тонг – пианист на Лондонския Бридж ансамбъл.

DanielTong

Събитието в „Къщата на София“ е само първият от шестте камерни концерта от цикъла МОТИВ 2018. Всеки месец българската публика ще има щастието да преживее по едно събитие с изпълнители, наградени от престижни европейски и световна конкурси, които концертират на легендарни световни сцени. Неподражаемите по рода си камерни вечери ще дадат нов облик на музикалната сцена – изпълнителите ще представят изкуството си пред камината, в артистичната среда на елитната галерия, в непосредствено общуване с публиката по особено емоционален начин. Местата в залата ще бъдат не повече от 50, а организаторите ще допълнят специалната атмосфера на вечерта с комплимент за всеки гост.

Kashtata-na-Sofia

Билети: на касите на Eventim в страната, онлайн на www.eventim.bg или преди събитието в „Къщата на София“, ако има останали свободни места.

 
 

“Призови ме с твоето име“ е все по-близо до „Оскарите“

| от chronicle.bg |

„Призови ме с твоето име“ е едно от най-силните за заглавия на годината дотук. От месеци насам филмът е спряган за претендент за големите кино награди. Но само на думи, тъй като месеци ни делят от големите церемонии. След вчера обаче филмът на Лука Гуаданино скочи стотици метри пред останалите и по всичко личи, че ще бъде едно от доминиращите и силни заглавия на наградите на Академията през март догодина.

Става въпрос за наградите „Независим дух“ (Independent Spirit Awards), за които „Призови ме с твоето име“ получи шест номинации – за най-добър филм, най-добра режисура, най-добра кинематография, най-добър монтаж, най-добра главна мъжка роля за Тимъти Шаламет и най-добра поддържаща мъжа роля за Арми Хамър.

Това не е малък повод за радост. Ако събитията следват обичайния ход, се задава много добър сезон за Гуаданино. Миналата година Moonlight спечели пет награди „Независим дух“, а след това взе и статуетката за най-добър филм на „Оскарите“. И това е само един пример. Spotlight, Birdmen и 12 Years a Slave са печелили награди за най-добър филм на „Независим дух“ и в последствие на „Оскарите“.

call me by your name

Добре ни е известно, че при наградите на Академията, до последно нищо не се знае. Дори „Златните глобуси“ и „Независим дух“ не могат да бъдат сигурен гарант, че ако едната награда я има, другата ще последва. Ситуацията на „Призови ме с твоето име“ е усложнена единствено от факта, че чуждестранни независими продукции трудно могат да се класират за „Оскари“ и честно са класифицирани като „неподходящи“. Но както и да погледнем, номинациите са перфектен старт на сезона за филма на Гуаданино и ако не гарантират „Оскари“, то до голяма степен гарантират номинации. Миналата година редица актьори, номинирани за наградите, след това получиха и най-престижната номинация в киното – Натали Портман, Рут Нега, Изабел Юпер, Лукас Хеджес и Виго Мортенстън. А Кейси Афлек обра и двете награди.

Какво може още да ни каже фонът от миналите години?

12 Years a Slave, Spotlight, Moonlight и Birdmen, освен награди за най-добър филм, вземат поне още три награди на Independent Spirit Awards. Spotlight печели във всичките шест категории, в които е номиниран. Имайки това предвид, няма да е чудно, ако „Призови ме с твоето име“ овършее статуетките на 3 март 2018 г., когато е церемонията по връчването на наградите – ден перди церемонията на „Оскарите“.

Има време обаче докато разберем. Номинациите за наградите на Академията ще бъдат обявени в края на януари догодина. А дотогава едно е сигурно – добавете „Призови ме с твоето име“ към списъка си за гледане, за да сте готови в случай че предсказанията ни се сбъднат. Засега вероятността това да стане расте.