Корените на ксенофобията в Русия

| от |

Един анализ на Жан-Батист Ноде за „Нувел обсерватьор“.

Яростните ксенофобски бунтове, избухнали в квартал в южните околности на Москва на 14 октомври са последица от две явления: нарастващото миграционно бреме, което засилва антиимигрантските настроения и търпимостта на руските власти към крайни националистически групировки. „Истинските“ руснаци обичат да подчертават, че са славяни, представители на бялата раса и православни християни (каквито са близо 80 процента от населението). На останалите руски граждани, които нямат тези характеристики, се гледа като на чужденци в собствената им страна.

Беспорядки в московском районе Бирюлево

Пришълците от Кавказ, често мюсюлмани, обикновено биват наричани „черни задници“. Що се отнася до хората от Централна Азия, които само допреди 20-ина години бяха съветски граждани също като руснаците, днес биват смятани за чужденци в пълния смисъл на думата.

В нова Русия обикновеният расизъм е привлекателен, подхранван от притока на имигранти от Кавказ и Централна Азия в страна в тежка демографска криза, довела до недостиг на работна ръка. Потиснат по съветско време, но понякога използван и манипулиран с низки политически цели, расизмът така и не беше изкоренен и, естествено, след разпадането на Съветския съюз избуя.

biryulevo2

Разпространен по царско време, когато погромите са нещо обикновено, превърнат в инструмент от „бащицата на народите“ Сталин (когото мнозина продължават да смятат за национален герой), добрият стар антисемитизъм все така процъфтява, въпреки че еврейската общност масово се изсели в Израел или САЩ. Това е феноменът „антисемитизъм без евреи“.

Мултиетническа и мултирелигиозна Русия

Доста по-многолюдни и забележими в Москва и големите градове, общностите от Кавказ и Централна Азия станаха новите изкупителни жертви, мишена и отдушник за всички разочарования на една част от населението, която не може да се възползва от неравномерно разпределения икономически растеж.

Според центъра за информация и анализи „Сова“, който изучава национализма и расизма, в Руската федерация на всеки десетина дни се извършва по едно расистко убийство, което често остава безнаказано.

russia_raid

По отношение на тази ситуация руските власти имат двойнствено поведение. Яхвайки вълната на руския национализъм, която го издигна на власт, президентът Владимир Путин редовно напомня, че Русия е мултиентическа и мултирелигиозна държава. С над 30 милиона мюсюлмани (повечето от тях „неславяни“) при 143 милиона души население Кремъл не може да си позволи да води открито ксенофобска политика, което би отблъснало значителна част от електората.

Движейки се по усет в мътните води на ултранационализма, руският президент дава все повече противоречиви сигнали. Един ден се появява с мюфтиите, а на следващия възприема реториката, ако не и идеологията за „Велика Русия“ на значителна част от Православната църква.

23012653

Едно е сигурно и то е, че въпреки няколкото арести напоследък, властите проявяват значителна толерантност към множащите се ултранационалистически групировки. Проявите на тези расистки формирования рядко биват репресирани, за разлика от тези на т.нар. „демократична“ опозиция.

В тази област обаче определяната като „либерална“ опозиция не е в много по-добро положение, след като в редиците ѝ фигурират ксенофобски партии, а водачът ѝ Алексей Навални беше сред организаторите на една от големите ултранационалстически прояви в Москва – „Руски марш“, от който наскоро той се разграничи.

Беспорядки в московском районе Бирюлево

Строги закони за пребиваването на имигранти

При всички положения в руското общество съществува широко „национално“ единодушие, че „чужденците“ трябва да плащат за всички неволи на „Нова Русия“. В това отношение реакцията на полицията след тези бунтове е красноречива. Вярно, че близо 400 души бяха арестувани за участие в погромите, но засега ултранационалистите, предизвикали безредиците, не са санкционирани.

Стана точно обратното: над 1200 имигранти бяха задържани безразборно от силите на реда, официално за да бъде установен убиецът „неславянин“ на млад „етнически руснак“ – убийство, което „подпали фитила“. Полицейските проверки в имигрантските среди не са новост, разбира се, при положение, че чужденците са смятани за главни виновници за престъпността.

Тези обвинения, подети от всички кандидати, бяха и една от главните теми в предизборната кампания за кмет на Москва през септември, което вероятно допълнително разбуни духовете. Макар някои имигранти да се захващат с престъпност, подтикнати от мизерията, статистиката показва, че чужденците не извършват повече наказуеми деяния от останалите, като изключим нарушаването на законите за престой на имигрантите.

velika rossia

Нужда от имигранти

Чужденците в Русия – не всички от тях „престъпници“ – напоследък станаха твърде много. Бунтовете хвърлят светлина и върху друга проблем на „Велика Русия“ – дълбоката демографска криза, породила силна необходимост от чуждестранна работна ръка.

Чуждата работна сила е съсредоточена в големите градове. Имигрантите работят основно в шивашки цехове, по пазарите, продават зеленчуци (кавказки специалитет), а също в строителството, което бележи бум след години упадък и стагнация по съветско време.

Именно сблъсъкът между нуждата от чужденците и социалната и политическа криза, която преживява страната, води до засилване на ултранационализма и до ксенофобски актове. Обикновеният расизъм, политическата демагогия, дълбокото социално неравенство, бедността на значителна част от населението, демографската криза, изобщо бедите на Нова Русия, създават силно взривоопасна среда.

 
 

Пълен трейлър на Mary Poppins Returns: любимата ни бавачка пак е тук

| от chronicle.bg |

Тази зима ще бъде една идея по-топла, защото очакваме любимата на милиони деца и възрастни бавачка отново да слезе от небето с чадъра си. Вчера излезе официалният трейлър на предстоящия „Mary Poppins Returns“, в който Емили Блънт ще играе героинята на Памела Травърз.

Филмът е продължение на класиката от 1964 г., която е сред най-известните филми на актрисата Джули Андрюс.  За ролята си на Мери Попинз тя печели „Оскар“ за най-добра женска роля.

Действието в новия филм се развива през 30-те години на миналия век, 25 години след събитията от първия филм, а Мери Попинз се завръща, за да спаси порасналите вече Джейн (Емили Мортимър) и Майкъл Банкс (Бен Уишоу), след като те преживяват семейна трагедия.

На режисьорското място застава Роб Маршал, доказал се с мюзикъли като „Чикаго“ и „Ани“. Към Емили Блънт в актьорския състав се присъединяват Лин-Манюъл Миранда, Пикси Дейвис, Джоел Доусън,  Джули Уолтърс, Колин Фърт, Анджела Лансбъри и Мерил Стрйп, която се появява за кратко като братовчедката на Мери Попинз, Топси. Дик Ван  Дайк се завръща във втората част, но в друга роля – на господин Доус. За разлика от него, екранната му партньорка от първия филм, Джули Андрюс, няма да се появи на екрана.

Премиерата на „Mary Poppins Returs“ е на 19 декември.

 
 

Джъстин Бийбър и Хейли Болдуин са сключили таен брак

| от chronicle.bg |

Любопитна (може би, за някои) новина дойде от актьора Алек Болдуин. Става дума за племенницата му Хейли Болдуин, която знаем, че от известно време се среща с Джъстин Бийбър.

Според Алек Болдуин двамата обаче са направили следващата стъпка и са сключили брак.

Журналисти питаха актьора какъв съвет би дал на Бийбър и той каза: „Да продължава да работи . . . Да не спира да работи“. Той добави, че е добре семейните хора в шоубизнеса да координират графиците си, за да бъдат заедно възможно най-много време.

В четвъртък миналата седмица Джъстин Бийбър и дъщерята на Стивън Болдуин бяха забелязани в брачното отделение на градския съд в Ню Йорк, след което феновете им веднага бяха решили, че са ходили за разрешително за брак, но в петък Хейли Болдуин отрече в Instagram да има такова нещо.

 
 

Джордж Р. Р. Мартин: историята на едно пораснало момче

| от chronicle.bg, по The New Yorker |

Годината е 1994. Един уморен мъж на средна възраст напуска Холивуд, защото има нужда от промяна и свобода. В телевизията има умерен успех с работата си по „The Twilight Zone” и фантазията „Beauty and the Beast”. Но сценарият на пилотния епизод на нов сериал, „Doorways”, не е одобрен и това окончателно го отказва от телевизията като средство за разказване на собствените му истории. Всичко, което прави, е прекалено скъпо. Той иска замъци, крепости, армии, мащаб. Не може да имаш и коне и Стоунхендж в сериала – избери едно от двете , го съветва един продуцент. На страницата обаче може да имаш всичко, нали?

„Ще напиша фантастика и ще бъде велика. Ще имам всички герои и битки, които искам.“ Така през 1996 г. Джордж Реймън Ричард Мартин публикува роман, дълъг 700 страници. „Игра на тронове“ е първият том от „Песен за огън и лед“, тогава планирана като трилогия. Поредицата описва борбата за власт между аристократичните родове в Седемте кралства, част от въображаема средновековна нация. Мартин се вдъхновява не от митологичните сюжети, а от исторически събития. Книгите му са слабо базирани на Войната на розите – средновековна война в Англия. В сравнение с повечето фантастични книги, Мартин по-рядко прибягва до магията, за разлика от много свои колеги фантасти.

В началото книгата не бележи особен успех, макар че определени независими продавачи я препоръчват на клиентите, а те на свой ред я дават на приятели. Формира се малък кръг от почитатели. Жена му казва, че при премиерата е имало опашка от 400 души, чакащи за автограф. Само седмици по-късно, никой вече не се появява на представянията. С разказването на историята, авторът открива нещо – три книги са недостатъчни. Ще трябват поне седем, за да разплете конците, които е оплел.

George RR Martin, Джордж Р Р Мартин

Към днешна дата Джордж Р. Р. Мартин е продал повече от 15 млн. копия от книгите си по цял свят, а аудиторията му се е увеличила многократно в последните седем години, откакто излиза сериалът на HBO, “Игра на тронове“. В случая обаче Мартин знае как да играе играта. В свят като днешния, общуването на един писател с неговата аудитория е повече от ползотворно. Създаваш й усещането, че е част от личната ти история. Затова Мартин поддържа собствен блог от много години вече, интересува се какво коментират читателите, отговаря, поддържа връзка с основателите на форуми и клубове и се среща с фенове в неформална обстановка.

Да общуваш с публиката обаче си има своите минуси. А когато не си публикувал следващия роман от поредицата вече 7 години, всички фенове стават нетърпеливи. Заради забавянето, те настояват все по-настървено да разберат какво се случва с любимите им герои. Преди излизането на последната книга през 2011 г. някои от коментарите по форумите са крайно груби.

Един от най-големите идоли на Мартин е „Бащата“ на фантастичния жанр – Толкин. Повечето почитатели на фантастиката твърдят, че след втория, всяка книга в жанра наподобява „Властелинът на пръстените“. Героите на Мартин обаче са различни. Сред тях няма орки и гоблини, тъмни лордове, лошо и добро. Действието се развива около истински хора, в истински ситуации, което не се среща често във фантастиката. Героите носят всички черти на хората от Средновековието, държат се като тях. Определени персонажи, които са извършвали престъпления и злодейства, могат да станат симпатични на читателя. Нищо не е константа при Мартин и това е една от големите причини за успеха му. На никого от персонажите не му се гарантира дълъг живот, обратите в сюжета са толкова много, че хората се привързват към историята като към наркотик.

Един цитат на Мартин много точно описва мотивацията му към амбивалентния подход към персонажите: „Когато гледаш как Индиана Джоунс застава срещу нацистите е много зрелищно, но не е „Списъкът на Шиндлер“. Трябва да провокираш в читателя любов към персонажа и страх за него, дори за лошия такъв.

джордж мартин, джордж р р мартин

Мартин започва да пише още в тийнейджърските си години. Първото му поле за изява са истории за комиксови списания, в които той описва приключенията на супергерои, измислени от фенове на списанието. Влюбва се в научната фантастика и през 1971 г. започва да посещава сбирки на фенове. На една такава, четири години по-късно, се запознава с Парис Макбрайд. Тя е харесала негов разказ и двамата скоро създават приятелство помежду си. По това време Мартин е сгоден за друга жена, а Парис започва работа в пътуващ цирк. В следващите години двамата ще продължат да се виждат предимно на сбирките на фенове на фантастиката. След края на първия му брак, двамата започват връзка и през 1981 г. се местят в Ню Мексико. Женят се едва през 2011 г.

Същата година е публикуван и последният към днешна дата роман от поредицата – „Танц с дракони“. От тогава досега всяка година получаваме изявление от Джордж Мартин, че следващия роман от поредицата, „Ветровете на зимата“, ще се появи следващата година. Това важи и за тази година – през април Мартин каза, че романът няма да излезе през 2018 г. Една от основните причини за забавянето на книгите е желанието на автора да даде на читателите „най-доброто“, което заслужават. Поне така твърди самият той. Натискът от феновете, в комбинация със сложната и многокомпонентна сюжетна линия изискват прецизно синхронизиране при писането. Мартин не иска да допуска грешки. И нормално, при творение от такъв мащаб и фенове, които могат знаят книгите до последните им страници, всяка „грешка“ ще бъде изтъкната.

Очакванията са повече от големи. Отлагането на следващата книга не потушава напрежението, а напротив – нагнетява го. „Песен за огън и лед“ има такъв успех, че списание Time, обявява Мартин за „Американския Толкин“ след излизането на четвъртата книга, „Пир за врани“. Мнозина читатели твърдят, че Толкин е най-добрият жив писател на фантастика.

А ние чакаме. Следващата книга. Следващия сезон на „Игра на тронове“. И желаем на Джордж Р. Р. Мартин, който днес става на 70 години, честит рожден ден.

 
 

Ето защо финалът на „Game of Thrones“ се бави толкова

| от chr.bg |

Борбата за Железния трон продължава, а в понеделник „Game of Thrones“ напомни за господството си и на Емитата въпреки празната година. Продукцията спечели награда за драматичен сериал, за поддържаща мъжка роля на Питър Динкъл, както и за креативни изкуства: костюми, дизайн, грим, музикална композиция, миксиране, специални ефекти и каскади.

„Game of Thrones“ има един последен сезон да приключи епичната си история и един от създателите на сериала Давид Бениов обяснява защо се бави толкова.

„Финалният сезон отнема толкова време, защото е най-голямото нещо, което сме правили някога. Въпреки че е само 6 епизода ни отне доста повече снимачни дни от обикновено. Само подготовката за снимките в Белфаст беше около година. Мисля, че това, което създадоха актьорите и екипа, е изключително. Мисля, че когато хората го видят, ще разберат защо се проточи толкова дълго. Никой не е във ваканция, никой не се размотава. Просто този последен сезон има много повече, отколкото сме опитвали досега. Надявам се да си струва.“

И преди феновете да се затъжат за земята с дългите зими, Джордж Р. Р. Мартин напомня, че „приключват със сериала, но има 5 прикуъла в различен етап на развитие. Не се съвсем приключили все още.“

Последният 8 сезон ще се появи през 2019 година.