shareit

Корените на ксенофобията в Русия

| от |

Един анализ на Жан-Батист Ноде за „Нувел обсерватьор“.

Яростните ксенофобски бунтове, избухнали в квартал в южните околности на Москва на 14 октомври са последица от две явления: нарастващото миграционно бреме, което засилва антиимигрантските настроения и търпимостта на руските власти към крайни националистически групировки. „Истинските“ руснаци обичат да подчертават, че са славяни, представители на бялата раса и православни християни (каквито са близо 80 процента от населението). На останалите руски граждани, които нямат тези характеристики, се гледа като на чужденци в собствената им страна.

Беспорядки в московском районе Бирюлево

Пришълците от Кавказ, често мюсюлмани, обикновено биват наричани „черни задници“. Що се отнася до хората от Централна Азия, които само допреди 20-ина години бяха съветски граждани също като руснаците, днес биват смятани за чужденци в пълния смисъл на думата.

В нова Русия обикновеният расизъм е привлекателен, подхранван от притока на имигранти от Кавказ и Централна Азия в страна в тежка демографска криза, довела до недостиг на работна ръка. Потиснат по съветско време, но понякога използван и манипулиран с низки политически цели, расизмът така и не беше изкоренен и, естествено, след разпадането на Съветския съюз избуя.

biryulevo2

Разпространен по царско време, когато погромите са нещо обикновено, превърнат в инструмент от „бащицата на народите“ Сталин (когото мнозина продължават да смятат за национален герой), добрият стар антисемитизъм все така процъфтява, въпреки че еврейската общност масово се изсели в Израел или САЩ. Това е феноменът „антисемитизъм без евреи“.

Мултиетническа и мултирелигиозна Русия

Доста по-многолюдни и забележими в Москва и големите градове, общностите от Кавказ и Централна Азия станаха новите изкупителни жертви, мишена и отдушник за всички разочарования на една част от населението, която не може да се възползва от неравномерно разпределения икономически растеж.

Според центъра за информация и анализи „Сова“, който изучава национализма и расизма, в Руската федерация на всеки десетина дни се извършва по едно расистко убийство, което често остава безнаказано.

russia_raid

По отношение на тази ситуация руските власти имат двойнствено поведение. Яхвайки вълната на руския национализъм, която го издигна на власт, президентът Владимир Путин редовно напомня, че Русия е мултиентическа и мултирелигиозна държава. С над 30 милиона мюсюлмани (повечето от тях „неславяни“) при 143 милиона души население Кремъл не може да си позволи да води открито ксенофобска политика, което би отблъснало значителна част от електората.

Движейки се по усет в мътните води на ултранационализма, руският президент дава все повече противоречиви сигнали. Един ден се появява с мюфтиите, а на следващия възприема реториката, ако не и идеологията за „Велика Русия“ на значителна част от Православната църква.

23012653

Едно е сигурно и то е, че въпреки няколкото арести напоследък, властите проявяват значителна толерантност към множащите се ултранационалистически групировки. Проявите на тези расистки формирования рядко биват репресирани, за разлика от тези на т.нар. „демократична“ опозиция.

В тази област обаче определяната като „либерална“ опозиция не е в много по-добро положение, след като в редиците ѝ фигурират ксенофобски партии, а водачът ѝ Алексей Навални беше сред организаторите на една от големите ултранационалстически прояви в Москва – „Руски марш“, от който наскоро той се разграничи.

Беспорядки в московском районе Бирюлево

Строги закони за пребиваването на имигранти

При всички положения в руското общество съществува широко „национално“ единодушие, че „чужденците“ трябва да плащат за всички неволи на „Нова Русия“. В това отношение реакцията на полицията след тези бунтове е красноречива. Вярно, че близо 400 души бяха арестувани за участие в погромите, но засега ултранационалистите, предизвикали безредиците, не са санкционирани.

Стана точно обратното: над 1200 имигранти бяха задържани безразборно от силите на реда, официално за да бъде установен убиецът „неславянин“ на млад „етнически руснак“ – убийство, което „подпали фитила“. Полицейските проверки в имигрантските среди не са новост, разбира се, при положение, че чужденците са смятани за главни виновници за престъпността.

Тези обвинения, подети от всички кандидати, бяха и една от главните теми в предизборната кампания за кмет на Москва през септември, което вероятно допълнително разбуни духовете. Макар някои имигранти да се захващат с престъпност, подтикнати от мизерията, статистиката показва, че чужденците не извършват повече наказуеми деяния от останалите, като изключим нарушаването на законите за престой на имигрантите.

velika rossia

Нужда от имигранти

Чужденците в Русия – не всички от тях „престъпници“ – напоследък станаха твърде много. Бунтовете хвърлят светлина и върху друга проблем на „Велика Русия“ – дълбоката демографска криза, породила силна необходимост от чуждестранна работна ръка.

Чуждата работна сила е съсредоточена в големите градове. Имигрантите работят основно в шивашки цехове, по пазарите, продават зеленчуци (кавказки специалитет), а също в строителството, което бележи бум след години упадък и стагнация по съветско време.

Именно сблъсъкът между нуждата от чужденците и социалната и политическа криза, която преживява страната, води до засилване на ултранационализма и до ксенофобски актове. Обикновеният расизъм, политическата демагогия, дълбокото социално неравенство, бедността на значителна част от населението, демографската криза, изобщо бедите на Нова Русия, създават силно взривоопасна среда.

 
 
Коментарите са изключени