Корабокрушенска история с елементи на съмнение

| от |

Jose-Salvador-AlvarengaКорабокрушенец, който твърди, че се е носил в продължение на 13 месеца из Тихия океан, засега не получава доверие от експерти. Но е прекосил океана и издържал, въпреки мислите за самоубийство.

Хосе Салвадор Алваренга, рибарят, който тръгнал от Мексико за риба в края на 2012 година, бе прибран в понеделник от полицейски патрул от отдалечен атол на Маршаловите острови, до който миналия четвъртък се добрала седемметровата му лодка. Дрейфът продължил около … 12 500 км.

„Не исках да умра от глад“, каза пред АФП във вторник този 37-годишен човек. Той е в болница в столицата на архипелага в Южния Пасифик. „Имаше мигове, в които си мислех да се самоубия, но ме беше страх да го направя“, каза той.

С избеляла от слънцето коса и рошава брада, едрият мъж изглеждаше в изненадващо добро състояние при пристигането си в столицата пет дни, след като стъпил на твърда земя на отдалечения атол Ебон. Той не изглеждаше с напукани устни, изгоряла кожа или да има други признаци на голяма загуба на жизненоважни елементи от организма.

article-2550720-1B29D5AE00000578-207_634x609Изгладнял, той разказва, че много пъти е сънувал от любимите си ястия: „Моята мечта от една година е да си хапна мексиканска царевична питка (вид палачинка, специалитет от мексиканската кухня), пиле и много други неща“.

Освен храната, на Хосе Салвадор Алваренга са липсвали ужасно баща му и майка му. Той казва, че не е женен, но си има момиче, Фатима, което изгаря да види отново.

Алваренга е от Салвадор, но от петнайсет години живее в Мексико.

Jose-Salvador-Alvarenga-3112048Майка му Мария Хулия Алваренга „благодари на Бога, че (синът й) е жив“. „Ние сме повече от щастливи. Аз просто искам да бъде с нас“, каза тя за телевизия СиЕнЕн (CNN).

Рибарят разказва, че е излязъл за риболов на акула на 24 декември 2012, заедно с момче, негов придружител, на 15 – 18 години, на име Ксигуел, когато силни ветрове ги отвлекли далече от брега, а и двигателят престанал да работи.

Урината, за да не умре от жажда

При споменаването на младия мъж, който починал след четири месеца, защото не можел да се храни със сурово месо от птици, да пие кръвта на костенурки и урината си, погледът на моряка потъмнява.

„Той не можеше да поеме сурова храна в стомаха си и повръщаше постоянно. Опитах се да го науча да яде със запушен нос, но това не му помагаше“. Алваренга разказва, че спътникът му в нещастието починал от глад и той изхвърлил тялото зад борда: „Какво можех да направя?“.

„Най-трудната част бе, когато се налагаше да пия урината си, когато не падна дъжд в продължение на три месеца“, разказва той.

На другия край на Тихия океан скептично настроените му другари – мексиканските рибари – разпознават корабокрушенеца по снимките.

„Той е, човече, това е „Ла Чанча“, не може да се сбърка“, каза Хорхе Родригес, един от синовете на Гилермино Родригес Солис, шефът на Алваренга. Той току-що е видял снимките, показвани от журналистите, дошли в Чокоуитал, Чиапас, югоизточно Мексико. Там е бил видян за последен път Ла Чанча, както е мексиканският прякор на рибаря.

split_pic_of_survivors_E1Според шефа на Алваренга, Родригес, 37-годишният Салвадор и спътникът му напуснали крайбрежието на 20 ноември 2012, а не на 24 декември, както сочи Алваренга. Той казва, че се е чул с него веднъж по радиото“.

След това, „като видяхме, че вятърът духа от север и той не се връща, се опитахме да се свържем с него, но той не ми отговори“, каза Гилермино. Местните власти са ги издирвали в продължение на четири дни, включително с помощта на хеликоптер.

В селото, трудно вярват на одисеята на Алваренго. За риболовците, които знаят много истории за корабокрушения, никой не може да оцелее тринайсет месеца в открито море. „Ние сме изненадани, но сега го виждаме по телевизията, няма съмнение, че е той“, казва друг рибар – Уилям Усканга.

Удивлението на колегата на Алваренга се споделя от специалисти

„Има хора, които са оцелявали след дълго време на спасителен сал, но никога човек е успявал толкова дълго време. Ако историята е вярна, то тогава тя е изключителна“, казва за АФП Хилмар Снорасон, президент на IASST, асоциация за сигурност и оцеляване със седалище в Саутхемптън, Великобритания.

Жан-Ив Шов, френски лекар на далечни плавания, заяви, че е „скептичен за тази история и нейната продължителност“. „Храната, която е поглъщал – риби, птици – съдържа само протеини и ако те са полезни за мускулната структура, те не стигат за цялостното функциониране на човешкото тяло, което се нуждае и от въглехидрати. Без захар то не работи, и на първо място спират невроните“, каза д-р Шов. Повече от странно, казва той, е „липсата на витамин C, който се намира само в плодове и зеленчуци и води до голяма смъртност в морето по времето на Христофор Колумб. Обикновено трябва да има признаци на дефицит като опадане на зъби, кървене от венците, изтощение на организма, а той не го показва“, казва той.

Д-р Шов обаче не е изненадан, че рибарят не е срещнал никакъв кораб през Тихия океан, „където движението на корабите е много по-малко интензивно, отколкото в Атлантическия океан“.

 
 

Какво ни очаква в социалките до началото на 2018

| от |

Това лято, точно преди морето, си счупих телефона и в резултат една седмица се разхождах без него и съответно без интернет. Беше доста готино всъщност. Тази зима трябва да направя същото.

Като изключим константното мрънкане по общината, до края на годината в социалните мрежи ни очакват няколко вълни от еднотипни постове и статуси, които се появяват всеки декември. Те са общо взето лесни плиткоумни оригиналности, от които всеки е изкушен, за да получи внимание, приемане, одобрение или каквото там му е нужно.

Всеки има право да си поства каквото иска, разбира се. Въпросът не е в правото, а в това, че то се използва за глупости.

Вторият първи сняг

Понеже времето навън е като за мартеници, първият първи сняг бързо ще бъде забравен. Някъде през декември ще завали отново и това е така нареченият „втори първи сняг“. Тогава късопаметната порция от народа ще си зачеститят погрешно първия сняг. От самата покривка пък следва една социалкова подвълна – оплакването от състоянието на пътната обстановка. Това ще се усети особено силно във фейсбук, където фейсбук лешниците ще омрънкат и окрънкят всички групи как не им е изчистено. Друг е въпросът, че лопата им за сняг сигурно са я правили елфите и ги пари като тръгват да изринат снега пред входа

Колко е празна София

Документирано със снимки на пустеещата столична инфраструктура. Колкото повече София заприличва на село, толкова по-хубав град става. Не трябва да забравяме и вечния лаф: „Софиянци заминаха за родните си места“. На такъв хумор Хачо Бояджиев си удря капата в пода и обръща масата със сармите от яд, че не го е измислил той.

Ако вие сте един от хората, които качват снимки на празни улици с гореспоменатия лаф, давайте, кои сме ние да ви съдим. Но знайте, че когато всички сме със семействата си и видим на смартфона снимката ви, ще ни стане мъчно за вас, че сте навънка самичък, вместо да празнувате с компания.

Трапезата на Бъдни вечер

Снимки на сарми и надписи „сърми“. Въпреки че трапезата в този ден е строго регламентирана и всички знаем какво има на масата на всички в държавата (закръглям), някои хора държат да покажат. На този ден, когато отвориш прозореца, за да се измирише от сармите, от долния етаж започва да влиза миризма на сарми. Знаем какво готвите, нали и ние готвим същото. Само че по-хубаво – ако не вярвате, намерете ни във фейсбук.

Коледни песни и филми

Ако не тази, то другата, най-късно до 2020 година ще се появи коледна песен с Криско и Кичка Бодурова, и Галена, и още няколко човека да допринесат за еклектиката. Тази песен евентуално ще иска да замени Майкъл Бубле, Марая Кери и останалите коледни хитове по стените на хората.

Отделно от това, дори ме е страх да кажа „Сам вкъщи“. Имам чувството, че някой ще влезе в офиса и ще ме цапардоса с празна кутия от боя.

Колко сме се наяли на Бъдни вечер и Коледа  

Статуси, в които оплакваме безпомощното си от храна състояние. Присъствието й е било по-силно от нас и не сме могли да надвием черните й влияния. Сега си плащаме и искаме всички да знаят.

Колко сме се напили на Нова година

Всъщност сме изпили съвсем малко повече, отколкото по принцип си пием. Разликата е, че този път сме имали повод.

Изхвърлени елхи през терасата

Има два варианта за мрънкане тук – единият е, че елхата цапа ландшафта, другият е, че как може да се убиват дръвчета. По който и от двата наивни пътя да е поел постващият, трябва да не му обръщаме внимание, а да се радваме, че не му е станало лошо от сЪрмите.

 
 

Продукт на седмицата: аксесоари за плащане на Райфайзенбанк? Защо не?

| от chronicle.bg |

Звучи налудничаво на пръв поглед. Аксесоар за плащане. Какво? Плащаш с аксесоар вместо с пари? Не. Всъщност става въпрос за нещо далеч по-практично, което може да влезе в употреба не само на хората, които имат навика вечно да забравят картите си в другата чанта, портмоне и къде ли още не. За всички тези хора избрахме днешния продукт на седмицата.

Аксесоарите за плащане на Райфайзенбанк играят ролята на банкова карта и представляват предмети с поставенa или вграденa в тях микрокарта. С тяхна помощ можете да извършвате безконтактни плащания и да си спестите време в ровене в тестето с различни карти.

Въпросните аксесоари са гривна или ключодържател, като клиентът избира кой от двата да получи. Можете да изберете един или няколко от тях, а с достатъчно въображение има възможност за приспособяване на друга вещ.

RaiffeisenBank-80

Микрокартата има собствен ПИН код и се издава като допълнителна карта към издадена вече основна карта. Условията за ползване са почти същите като при банковите карти – безконтактни покупки до 25 лева без въвеждане на ПИН и със за покупки над 25 лева, както и безконтактно теглене от банкомат. До края на годината аксесоарите  се предлагат безплатно  към основната  кредитна карта RaiCARD Fix.

И в случай, че все още се чудите каква е ползата от аксесоарите на Райфайзенбанк, нека обобщим. Спестяват време и усилия, а както знаем, за добро или лошо, днес всяка секунда е ценна. Досадната работа с дребните за ресто и „имате ли 5 да ви върна 2“ отива при иманярите от 19ти век. Далеч по-сигурен метод на плащане, тъй като аксесоарът не напуска ръката ви или чантата и винаги ви е под ръка. А  освен всичко това, за всяка  покупка с аксесоар се трупат точки в програмата за лоялност.

В края на краищата, нека разсъждаваме по-практично – всеки има нужда от ключодържател, а една гривна в повече никога не е излишна и винаги може да допълни тоалета.

 

 
 

Най-добрите филми на Тарантино

| от chr.bg |

Куентин Тарантино е режисьор, сценарист, актьор и продуцент с един от най-уникалните стилове в света на киното.

Той е известен и с щедра употреба на насилие, театрални количества кръв и дълги бойни сцени, супер саундтраци и придирчивост към актьорите, с които работи.

Тази година стават 25 години от „Reservoir Dogs“ и по този случай ще погледнем наза към творчеството на Тарантитно. Ще видим какво е направил от тогава до днес и ще подредим работата му по качество.

Кой филм ли е номер 1?

 
 

Елизабет II и Филип отбелязват платинена сватба

| от chronicle.bg |

Британската кралица Елизабет II и съпругът й – Единбургският херцог Филип отбелязват днес платинена годишнина – 70 години от сватбата си.

Никой от предшествениците на сегашната кралица на британския престол не е отбелязвал толкова голяма годишнина от семейния си съюз. Още през октомври Бъкингамският дворец даде да се разбере, че не се предвиждат никакви публични тържества по повод годишнината. 91-годишната Елизабет и 96-годишният Филип ще останат на днешния ден в замъка Уиндзор.

Телевизия Скай Нюз обяче съобщи, че все пак ще бъде организирано празнично тържество за най-близките приятели и членове на кралското семейство. В събота Бъкингамският дворец разпространи официална снимка на 91-годишната кралица и 96-годишният й съпруг във връзка с тяхната „платинена сватба.“