Комикс-пътепис за Северна Корея

| от |

Канадският художник на комикси и аниматор Guy Delisle е един от малкото, които не само законно са влезли в Северна Корея, но и прекарал няколко седмици там. След което направил комкс- гид.
2

В Хърватия излезе превод на книгата „Пхенян: пътуване в Северна Корея“, черно-бял комикс от 176 страници. Книгата е родена в резултат на посещението на автора в Северна Корея, канадецът от Квебек Guy Delisle, който работи във  френска компания за  анимационни филми, което му позволило да получи разрешително за работа и разрешение за пребиваване в продължение на два месеца.3

Въоръжен с „1984“ на Оруел, цигари Житан и коняк за подарък , той имал в себе си контрабанден транзистор, който се оказало, че не може да използва, защото и радиовълните са под контрола на властта. Веднага след пристигането  според протокола, е отведен пред 22- метровия бронзов паметник на големите лидери, а там всеки чужденец придружен от преводач и агент преминава процедура, която прилича на едва доловимо предупреждение.

Движението в града е радикално ограничено, а разрешените места са само тези, които властта е решила, че може да бъдат видени от чуждестранните туристи. Например Музея на империалистическите престъпления, Двореца на децата (някакъв вид училище за надарени деца) или Музея на международното приятелство, който съдържа подаръци за Лидер от цял ​​свят. Междувременно се яде в зловещо празни ресторанти, седите в хотелската стая и общувате с чужденци, които са настанени на някакъв изкуствен остров, който се състои от комплекс хотели.

5

 

 

Той нито веднъж не срещнал човек с увреждания или възрастни хора, а неговият водач го уверявал, че хора с увреждания изобщо не съществуват в неговата страна.

Комиксът разказва точно тази паралелна реалност на една от най-недостъпните страни на света, в която можете да живеете с години и да не видите нищо.

Това е комикс-пътепис, малко хумористичен, малко потресаващ, в който всеки бил в Северна Корея си задава въпроса: вярват ли тези хора в това, което им се сервира, като истина?

 

Това е едно общество, в което Големият брат еднакво строго наблюдава всяко движение на своите поданици. Дали всеки от нас е сигурен, че знае това, което Севернокорейците твърдят, че не знаят.

 
 

Историите, които ще гледаме в българския ефир през август

| от chronicle.bg |

Лятото може да бъде наистина труден сезон за намиране на филми за гледане, които изискват задействането на повече от две мозъчни клетки. Ако тези дни отидете в някое кино, на екраните над касите ще видите редовните за всяко лято блокбъстъри, които киното за поредна година изкарва от конвейера си.

Лятото може да бъде наистина труден сезон… ако не знаем къде да търсим. Ако искате нещо повече от визуални ефекти, киносалоните не са мястото.

За щастие на зрителите, българският телевизионен ефир през август предлага програма далеч по-разнообразна като тематика и жанр, от киносалоните в момента. Накратко – не е нужно да ставате от дивана, за да си подарите няколко часа, прекарани в последните дни на Романови, по времето, когато Европа е основана или в тайните стаи на Версайския дворец в дните на Мария Антоанета.

Най-добрите документални филми са като книга на Анри Троая – романизирани биографии. Такива са и филмите в галерията горе, които ще се излъчват в ефира на Viasat History през този август.

 
 

Как да реагираме, когато други хора имат постижения или качества

| от Антония Антонова |

На никого не му е приятно, когато някой друг се изявява, прави готини неща или хване, че блесне с нещо. Какъв българин сте, ако в такива кофти ситуации не се опитате максимално много да омаловажите чуждия успех, докато бодете пресолен домат на пейката пред блока и коментирате международното положение с нормални хора като съседите? Така де – те пият ракия всяка вечер с вас, а не се правят на интересни да имат кариери, амбиции и постижения.

“ – Глей го па тоя, к’во като е учИл езици и к’во ходи да изхвърля разделно, все едно не знаеме откъде е.“

Ясно е, че няма как някой да е по-умен, по-хубав, по-кадърен и по-голям разбирач от вас. Освен това правенето на готини неща като това да имаш професионална реализация, образование, хоби, да се занимаваш с благотворителност, спорт и да общуваш с умни хора в същината си няма никакъв смисъл, ако човек не изкарва пари от тях и няма кола, и пари в сак в багажника на колата. То успехът се измерва в пари, не в някакви изгъзици.

Тоест, какво ще се прави толкова тоя на много отворен и интересен, като само се развива и усъвършенства? Ето как да реагираме, в случай че около нас хора вземат, че постигнат нещо в тоя живот или пък блеснат за момент:

Никак. Не реагираме никак. Все едно нищо не се е случило. Просто си пием мастиката и си качваме холестерола с бирени пръчки, както във всеки друг нормален ден. Това е най-доброто.

Ако все пак стане дума за постиженията им, защото някой е дръзнал да ги коментира, игнорираме чутото или рязко сменяме темата. Все едно не чуваме какво се говори, дори това да не изглежда логично и адекватно. К’во ти пука?

Опитваме се се да омаловажим фактите, колкото и трудно да е това. Обясняваме, например, че стипендията от „Харвард“ не е лошо нещо, но и лято на Слънчака, вместо учене и потене залудо, не е за изхвърляне и ние залагаме на второто. Защо да се мъчи човек, веднъж се живее? Иначе който, както си прецени, разбира се.

Заявяваме, че само арогантни и егоцентрични хора имат такива успехи, останалите нормални хора сме скромни и добри. Обясняваме им, че не може така да имат постижения, защото това наранява чувствата на околните, кара ги да изпитват негативни емоции. Все едно по този начин ги обиждат като правят някакви неща, които те не могат или не желаят да правят. Откъдя накъдя всички ще правят едно и също, а някой ще прави повече и ще се отличава? Откъдя накъдя?

Започваме с „А ПЪК АЗ, КОГАТО…” и разказваме история за себе си. В случай, че някой около нас е срещнал любовта на живота си, умира от щастие и ще се жени, например, обясняваме, че бракът е отживелица и е за хора, които си нямат доверие, след което разказваме история за себе си, без значение дали тя има някаква смислова връзка с контекста на разговора в момента или не.

Хвалим случаен човек или животно за нещо съвсем различно в присъствието на човека, който изпъква с разни неща. Изпробвана стотици пъти в човешкия опит дотук и доказано работеща тактика. Пример: Диди идва във компанията, облечена в невероятна и шармантна мега секси рокля на цветя, която събира всички мъжки погледи, женските също. Няколко хора ахват. Сега е перфектният момент да надигнем глас и да кажем: „Жоро, много ми допадат очилата ти, откъде си си взел, искам същите“. Така сменяме темата още преди да има тема. Висш пилотаж.

Държим се се сякаш сме лично обидени от случилото се. Нека осанката ни издава, че просто не е редно някакви хора около нас да са по-изявени от нас в който и да било отрязък от време, в каквато и да било област. Така не може.

Директно заявяваме, че това е тъпо. Ако ще да става въпрос за спасяване на деца от гладна смърт. Казваме, че това е супер тъпо и е по-яко това, което НИЕ правим в момента. И край. Или че самият човек е тъп и за нищо не става, и да не се прави на интересен. Почваме да го обиждаме за външния му вид, напомняме му, че и той ходи до тоалетната, казваме му, че каквото и да направи, за нищо не става и да не се прави.

За по-възвишено се подиграваме на човека, да не звучи като директно заяждане. Няма какво да го щадим и да се офлянкваме. Директно му се присмиваме, че се занимава с някакви неща и че изобщо е жив.

И така. Тъпаци, ще се различават те…

 
 

Първи поглед към Джоди Уитакър като Doctor Who

| от chronicle.bg |

Еуфорията сред феновете на сериали след вчера е почти толкова голяма, колкото между феновете на Франция и Хърватия на Световното. Причината са едни 40 секунди, които вчера за първи път показаха Джоди Уитакър като 13-ия Доктор и първата жена, която стъпва влиза в главната роля в научно-фантастичния сериал.

Първият тийзър трейлър на 11-ия сезон на поредицата не разкрива подробности от сюжета, но компенсира тяхната липса в няколко интригуващи кадъра, които ще ни накарат да следим темата в развитие.

Всичко започва с вечеря, после се пренасяме в нечий апартамент, после в закусвалня, а храненията на всички участници са прекъснати от странна енергия, която може да означава само, че новият Доктор ще дойде всеки момент. После се появява тя, Джоди Уитакър.

Актрисата прави своя дебют като 13-ия Доктор по време на миналия коледен епизод, „Twice Upon a Time“. Позната ние е от ролите си в „Broadchurch“, „Attack the Block“ и епизодът на „Black Mirror“, „The Entire history of You“. Предшественикът и в ролята на известния доктор беше Питър Капалди, който пое щафетата от Мат Смит през 2017 г.

 
 

„Брилянтин“ става на 40 години!

| от chr.bg |

Изминаха четири десетилетия, откакто персонажите на Оливия Нютън-Джон, Джон Траволта и останалите участници в актьорския състав на филма мюзикъл „Брилянтин“ завладяха сърцата на тийнейджърите в целия свят.

Филмът, който е режисьорски дебют на Рандъл Клайсър, не е остарял до ден днешен.

„Смятахме, че „Брилянтин“ ще бъде приет добре една-две години от зрителите, но не сме очаквали подобна реакция 40 години по-късно в целия свят и във всички възрастови групи“, каза режисьорът.

Адаптиран по успешен бродуейски мюзикъл за любовта на тийнейджъри през 50-те години на миналия век, „Брилянтин“ бе заснет за два месеца в Лос Анджелис с бюджет 6 милиона долара и както много филми, влезли в аналите на киното, първоначално бе критикуван. „Брилянтин“ обаче събра близо 400 милиона долара приходи от прожекции и по този показател бе рекордьор до излизането на филма мюзикъл „Мама миа!“ по екраните 30 години по-късно.

„Джон и аз искахме Оливия да е в образа, но тя се колебаеше, защото се бе снимала в научнофантастичен филм, който не бе приет добре в Англия – си припомни режисьорът. – Тя бе почти 30-годишна и смяташе, че е прекалено стара, за да се снима в ролята на приятелка на Траволта, който е с 5 години по-млад от нея. Оливия поиска проби пред камера и това бе направено. Джон и аз се отнасяхме към нея като към по-малка сестра, непрестанно я окуражавахме и този метод проработи“.

Траволта и Нютън-Джон останаха близки през годините, като се снимаха заедно във филма „Two of a Kind“ (1983) и записаха заедно коледен албум през 2012 г. Те взаимно се поддържаха при тежки изпитания, по-специално смъртта на сина на Траволта през 2009 г. и рецидива на рак у Нютън-Джон миналата година след битката й с болестта през 90-те.