Колко си приличат актьорите и героите, които играят

| от |

Винаги е добре да намерите актьор, които прилича на персонажа, който играе, вижте колко си приличат тези актьори с първообразите си.

„12 години в робство“ е базиран върху едноименната книга от Соломон Нортъп, публикувана през 1853 г. В нея се говори за свободен чернокож американец, който е отвлечен в щата Ню Йорк и продаден в робство в южната част на САЩ.

12-years-a-slave1

Чиуетел Еджиофо, като Соломон Нортъп в „12 години в робство“

american-hustle1

Крисчън Бейл, като Ървин Розенфелд в „Американска схема

captain-phillips1

Том Ханкс, като Ричард Филипс в „Капитан Филипс“

 

dallas-buyers-club1

Матю Макконъхи изпълнява ролята на Рон Уудръф „Клубът на купувачите от Далас“

philomena1

Джуди Денч, като Филомена Лий във „Филомена“ 

the-wolf-of-wall-street

Леонардо ди Каприо, като Джордан Белфорт във „Вълка от Уолстрийт“

 
 

Най-старият човек в Европа почина на 116-годишна възраст в Испания

| от chronicle.bg по БТА |

Испанката Ана Вела Рубио, която през април бе обявена за най-възрастния човек в Европа, почина на 116-годишна възраст в приют за възрастни в Барселона.

Тя е родена на 29 октомври 1901 г. в Андалусия и бе третият най-възрастен човек на планетата, според Геронтоложката изследователка група, която издирва хората на възраст над 110 г. и подава данните на Книгата на рекордите Гинес.

Рубио, която е бивша шивачка, живееше в областта Каталуния от 40-те години на миналия век, пише в. „Паис“. 90-годишната й дъщеря живееше заедно с нея в същия приют през последните 4 месеца. Ана е родила и отгледала 4 деца.

През април си отиде от този свят родената през 19-и век италианка Ема Морано, тогавашният рекордьор по дълголетие в Европа.

 
 

Модата си отива, но глупостта остава

| от Кристина Михайлова |

„С ръка на лице”. Тези от вас, които се вълнуват от последните музикални течения, веднага ще се сетят за песен с такова име.

Само че през последните дни все имам повод да си сложа ръката на лицето – нали се сещате, по онзи начин, казващ „спрете Земята, искам да сляза”.

И не защото съм префърцунена интелектуалка, съвсем не. Обаче когато нещо е „модерно”, „на гребена на вълната” или „последен писък на модата”, то не задължително е „яко”. Като чуя песен с „яко” тъп текст, колкото и модерен бийт, танцови движения и готини дрешки да има, пак няма да ми хареса. Да, вероятно като ида на дискотека ще танцувам, но няма да си я пусна вкъщи, няма да я запомня и точно след няколко месеца ще тъне в забрава, не само за мен, но и в публичното пространство. Замислете се – има песни, които от толкова дълогогодишно слушане, вече почти ни прилошава. Например наближи ли Коледа (както сега), коя е първата песен, която ще ви атакува в мола, в кафенето, в ресторанта, по радиото, по телевизията, в социалните мрежи (споделена от хората, на които това им е любимата песен в живота), че и като предложение в youtube? Да… правилно се сетихте – ‘All I want for Christmas is you’. Когато пък си пуснете прахосмукачката вкъщи, някак естествено в главата ви (или в тази на човека около вас, лежащ на дивана) зазвучава… ‘I want to break free’. Разбира се, няма как да пропуснем ‘It’s my life’, която е лайтмотивът на всеки купон (дори на феновете на поп-фолка, точно преди да си пуснат Преслава).

Та стига примери, разбрахте ме. Има песни, които остават – не за месец-два, а за години наред. И най-вероятната причина е, че просто са смислени, някак си успели да съчетаят в идеална симбиоза музика, текст, визия и послание. Само тези песни ще останат в световния музикален фонд, ще бъде помнени и ценени. Например никога няма да разбера защо има изпълнители, които завинаги ще останат известни за не-толкова-големите-си-фенове само с една единствена песен, а имат поне 10 албума!?

Мисля си, че изкуството (театрално, танцово, театрално) би трябвало да дава повече смисъл, отколкото фойерверки. Че като го изпиташ, то трябва да остане, да те накара да мислиш, да чувстваш и леко, едва осезаемо да те промени към по-добро. Но когато културата стане халтура, когато се опростачи и единствената й цел стане печалба и „кинти”, то проблемът е сериозен. Когато един ден играеш на сцената на Сатиричния театър, а на другия – призоваваш хората да търкат лотарийни билетчета, значи има проблем. Когато можеш имаш диапазон от цели 4 октави, с което парадираш, и същевременно пееш, че „от икебана дървесата ги боли”, значи има проблем. И колкото и да ми се иска да застана пред Народното събрание и да вдигна юмрук срещу властта, че не подкрепа българската култура, а музикантите и актьорите се налага да правят простотии, за да се справят с финансовото битие и да влязат в полезрението на медиите, не мога да го направя. Защото не само „държавата” е виновна.

Когато излизат тревожни статистики как българските ученици нямат критично мислене, всички се тревожим. А когато консумират халтура, никой не го е… грижа. И няма как да искаш да възпитаваш смислени хора само с преструктуриране на учебните програми, докато извън училище ги залива безсмисленост. Затова критичното мислене е важно. То е начин да прецениш, кога модерното е вредно и е по-добре да избереш старомодното. Кога да ходиш с късо яке до под мишниците и с летни кецки през зимата може да бъде последен писък на модата, но после у вас ще стане като модерна аптека. Кога да слушаш „готин” бийт те прави готин, но да пееш тъпия текст (и да го смяташ за поетически връх, интерпретиращ „нещата от живота”) те прави повърхностен.

„Движението с ръка на лице е част от модерната хип-хоп култура”, чета аз из интернет. И аз харесвам хип-хоп културата, музиката, начина на обличане, танците, хип-хоп приятелите си и все пак… когато нещо е тъпо, просто е ТЪПО. И не е редно да облечеш един тъп текст в съблечено тяло и много тежкарско поведение. Не защото на мен много ми пречи, не. Когато не ми допада нещо, го игнорирам или се забавлявам за момент с него, после го забравям. Но когато 11-годишната ми братовчедка го види и реши, че е „яко”, тогава става лошо. Когато пък реши, че не е яко, започват да й се подиграват. И това е още по-лошо.

В крайна сметка модата си отива, младостта и дързостта също. Но глупостта остава. И е пагубна.

Но нали знаете – „всичко е точно”…

 
 

Рецепта за ароматен чай лате в снежните студени дни!

| от Росица Гърджелийска |

Всяка седмица Росица Гърджелийска ни предлага по една от своите рецепти.

Тя работи във филмовата индустрия, но обича да готви и да пътува. Живее няколко години във Великобритания, преди да се завърне в България. Обича да посещава интересни места по света. В блога на Роси primalyum.co.uk може да намерите рецепти за интересна и здравословна храна, както и истории за пътешествия.

Днес е време за ароматен чай лате в снежните студени дни.

Нужни продукти:

2с.л. чай ърл грей
5 резенчета джинджифил
1с.л. канела
няколко капки ванилия
кората на 1 портокал
няколко щипки индийско орехче
няколко карамфила
4 с.л. мед или повече в зависимост какво ви харесва
6 ч.ч. вода

300мл мляко

чай лате

Начин на приготвяне:

В средно голяма тенджера налейте водата, заедно с всички подправки, но без меда и чая.
След като заври, изключете котлона и оставете да се запарва под капак около 10 минути.
След това добавете чая, оставете пак да заври и изключете котлона.
След 5 минути прецедете първо през цедка и след това втори път през марля.
Добавете меда, разбъркайте и опитайте. Ммммм
Изсипете млякото в не много голяма, но по-дълбока тенджера и го оставете да заври.
Използвайки пасатор направете пяна за лате, като правите възможно най-много балончета. Дръжте пасатора под наклон и оставете много въздух да влиза в млякото. Скоро ще имате пухкава, но гъста пяна.
Сипете от чая в чаша на около пръст и половина от ръба.
С лъжица сложете от млякото и пяната върху чая.
Поръсете с канела и поднесете с нещо сладичко.
Може да карамелизирате малко кокос с мед, за още по-вдъхновяваща напитка.

чай лате

 
 

Бомбиля, чай с масло и самовар: как пият чай по света?

| от chronicle.bg |

Чаят и топлото одеяло са любимите ни зимни клишета. Добавете куче, гадже и филм и започвате изцяло да виждате La vie en rose, както е казала веднъж една велика жена. Днес обръщаме внимание на чая. Напитката, която не просто ни сгрява, а ни сплотява.

Пиенето на чай е традиция стара почти колкото света и според източниците датира от 2737 година пр. Хр. от Китай. Вярва се, че изсушени листенца паднали в горещата вода на император Шен Нунг и така се появил прототипът на първия чай.

От тогава досега чаят е една от най-продаваните напитки в световен мащаб. Изнасянето й за Новия свят се превръща в търговия, и съставката бележи културите на цели държави и народи. И е различна в различните държави. От тиха и богата на аромати церемония в Япония, през изискан ритуал във Великобритания, до небрежно наливане на промишлени количества студен чай в голяма чаша със сламка в Америка.

Мароко
Чаят Туарег е традиционен за северноафриканската държава. Той е смес от мента, зелен чай и за точка служи обилно количество захар. Налива се отвисоко в тесни стъклени чаши и обичаят е те да се допълват три пъти. С всяко наливане ароматът леко се изменя. Дори има поговорка, която гласи: „Първата чаша е нежна като живота, втората е силна като любовта, третата е горчива като смъртта.“ Откажете на домакина някоя от трите и няма да получите следваща покана.

22580345_1812955488995209_1779177983186042880_n(1)

Тибет
Забравете за дебата „мляко или лимон“. В Тибет го правят по-различно – добавят масло. Традицията е голямо количество черен чай Пемагул да се вари в продължение на часове. След това към него се добавя сол, мляко и масло от як и се бъркат до получаването на хомогенна смес. Напитката с консистенция на супа действа сгряващо и дава енергия – две повече от необходими неща предвид надморската височина на мястото.

Индия
Един от най-големите износители и потребители на чай е известен най-вече с блендовете си – черен чай с добавени подправки, като канела, джинджифил, кардамон или пипер. Рецептите са различни според регионите, но навсякъде това е неотлъчна традиция от ежедневието – пие се на крак, пие се сутрин, предлага се на гостите и можете да го купите почти на всеки ъгъл. Продава се в керамични съдове, за които се смята, че допринасят за качествата на напитката. Чайовете масала и дарджелинг идват именно от Индия.

24845498_152380752065797_5457962998586933248_n(1)

Русия
Самоварите! Може би все още имате един в къщата на баба ви. Ако е така, пробвайте го поне веднъж. Традициите идват от лежерните времена на Руската империя, когато аристократите са искали да проточат следобедите, обедите, дните, изобщо всичко. Самоварът е идеалният уред. Обикновено в него се слага черен чай, а руснаците го наливат в стъклени чаши. Два пръста са достатъчни, после го разреждате с вряла вода (концентрираният чай е много силен). И да знаете, че ако пиете чай и на масата няма бисквити или нещо малко за ядене, все едно не пиете чай в Русия.

Китай
Традиционната чаена церемония в Китай е цял ритуал, посветен на детайлите. Малки чашки, голям чайник, цедка, чаени салфетки, поднос и „чаши за аромати“, които се използват само за вдишване на изпарения от чая. Преди запарването, на гостите им се подават билките, за да усетят ароматите им. След това идва пиенето – чашките се нареждат в кръг и се сипва от високо, с едно движение, от чаша в чаша, докато всички са пълни. Гостите трябва да разклатят чашата, за да се освободят ароматите на напитката, държейки с две ръце да отпият бавно, задържат течността, за да усетят вкуса, а когато чашата е празна, отново я разклащат, за да усетят пак ароматите.

25008103_152495248851036_8420603887152529408_n(1)

Япония
Тук даже може да се каже, че традициите са още по-стриктни. Обръща се внимание на всичко. Чистенето на дома преди да дойдат гостите, редът в който приборите и съдовете ще бъдат сложени на масата, почистването и затоплянето им, запарването на чая и отсервирането му. Детайлите са различни според сезона и времето, но обикновено чаят Матча е предпочитаният бленд. Сервира се със сладки, за да се тушира горчивия му вкус.

Великобритания
Чаят е внесен в Англия през 17 век, но прословутият следобеден чай се налага чак 200 години след това. Около 1840 г. традицията е била обядът да се сервира по пладне а вечерята – късно вечер. Тогава седмата херцогиня на Бедфорд, Анна поръчвала около 16:00 да й приготвят малка закуска, придружена от чай. Примерът й вдъхновява висшата класа и скоро традицията става масова, а днес вече е един от белезите на англичаните. Най-добрият вариант е да сервирате чая заедно със сандвичи с краставица, филийки с масло, дребни сладки или кекс.

Despite Price Rises The British Love Of A Cup Of Tea Endures

Иран
Разпространявайки се на запад от Индия и Китай , чаят навлиза в Близкия Изток през 15-ти век. Бързо добива популярност и са отворени малки чайни. Чак през 20-ти обаче иранците започват да произвеждат свой собствен черен чай, който днес е важен елемент от културата на страната. Напитката се сервира на сребърен поднос заедно с набат – оцветени бучки захар с куркума. Чаят е много силен и се сипва в малки чаши. Традицията не е да се слага захар вътре , а вместо това отпиващият поставя една зад зъбите си и през нея пие чая.

Пакистан
В тази държава е прието на всеки гост да му се сервира чай. Традиционният бленд съдържа шам-фъстък, бадеми, сол, мляко и подправки като кардамон, канела и звезден анасон. Лесно ще го познаете по розовия му цвят. Върви чудесно с традиционни пакистански десерти. Друг популярен чай е Doodh Pati, за който не се използва вода – само мляко.

Аржентина
Тази страна може да се похвали с един от най-известните видове чай – йерба мате. Приготвя се в малък чайник и се прие през метална сламка , наречена бомбиля. Чайникът се предава от човек на човек, за да може всеки да усети вкуса и преживяването на бъде споделено. Ако кажете благодаря, когато ви го подадат, това се смята за голяма обида. Не е прието и да бъркат течността с бомбилята – това означава, че се съмнявате в способностите на вашия домакин. Традицията е да се сервира без захар, но тя бавно и полека се изменя.

18512680_1371992136227744_6099231646291066880_n(1)