Колко кратък е краткият секс?

| от Lola Mckeen |

Паулу Коелю бърка. Според него и творчеството му, краткият и нужен на тялото секс трае точно 11 минути. Но не е така – той трае 6. Отново според Паулу и творчеството му, всичко над 11 минути е обикновено размотаване.

Според различни проучвания краткият секс е кошмарът на жените, но облекчение за мъжете, когато са уморени. А не сме ли всички такива. Краткият секс предполага липса на любовна игра, гушкане и говорене, което е изключително неприятно за жените. Те обичат всички тези елементи и истината е, че най-безинтересната част е онази, която е същественият секс. Наречете го ирония, но е така.

Обратното важи за мъжа. Съществената част е онази, към която той се стреми и винаги е в главата му. Мой познат твърди, че в първата минута, когато един мъж види една жена вече е наясно дали иска да спи с нея или не. На базата на този процес, който протича там някъде горе и изпраща сигнали там някъде долу, интересът към въпросната жена се засилва или намалява. Митът за интелигентността е създаден, за да оправдае наистина краткия секс.

Жените говорят, мъжете действат. Жените се гушкат, мъжете пак действат. Жените не бързат, мъжете не се размотават. И мъжете, както почти винаги в това отношение, са прави. Според едно проучване реалният сексуален акт няма нужда да трае повече от 7 минути. Химично-физичният процес в тялото ви се активизира за това време и получава нужното удоволствие. Тоест краткият секс изобщо не е кратък. Както при яденето. Вечерята не трябва да трае повече от 11 минути, но това не спира жените да отиват в заведение и да прекарат там по 4 часа ядейки салата и пиейки вино. Мой приятел ме питаше как успяват да го правят? Но яденето, като секса, не е просто процес, в който тъпчеш нещо в устата си, за да си сит. Така и сексът не е нещо, което тъпчеш, за да създадеш поколение. Или поне вече не. И Слава богу.

Клишето за краткият секс се е превърнал в страх за мъжете и кошмар за жените. Мъжът се страхува да не свърши прекалено рано, защото това показва липса на опит. Кошмарът на мъжете, след този за размера, е да не би да не се покажат в добра издръжлива светлина. Все още помня кошмарното подиграване на Найден за краткия му секс със Зара в Биг Брадър. Всички го помним. Но краткият секс винаги се случва в началото, ако не още първия път, когато си лягате с някого, то ще е се случи в следващите ви опити. Просто защото така е устроен физически човекът.

Клишето също така важи, че дължината на един сексуален акт зависи от издръжливостта на мъжа. Жената винаги е по-издръжлива в това отношение. Но жената има изисквания за онова, което се случва преди и след секса. Мъжът не е претенциозен. Жената от друга страна приема това като липса на внимание, лошо отношение, недай си боже, възприемането й като сексуален обект. А не е така. Същият мой познат казва, че когато един мъж е избрал да си легне с теб, значи вече те е харесал. Връщане няма. Единственото, което можеш да направиш е да развалиш магията с претенции.

Краткият секс трае 6 минути. 11 са си направо цял акт с гушкане, Паулу. Всичко под тази граница обаче е равно на провал. Дали това прави жените много взискателни или не, не знам. Но знам, че на жената със сигурност й трябва повече от 1 минута, за да прецени дали иска да спи с един мъж или не. Правилото гласи между 2 до 5 срещи. И не, нямам предвид интимни срещи, а дори простото и обикновено виждане върши работа. Всичко след това е размотаване.

Също като много дългия секс. Всичко над 30 минути е просто досадно и изморително. Като след петата среща, след която знаеш, че нищо просто няма да се случи, но все пак си чакаш и слушаш Бритни Спиърс с досада за фон. Както ми се е случвало междудругото.

 
 

„Традиционната мъжественост“ вреди на мъжете?

| от chronicle.bg |

„Традиционната мъжественост“ вреди на мъжете, според Американската психологична асоциация (АПА), която въведе насоки за терапевтите, които работят с мъже и млади момчета. Твърдението предизвика критика от психолози, които се притесняват, че така много хора в нужда няма да потърсят помощ.

Мъжете са 4 пъти по-успешни в опитите си за самоубийство от жените, но търсят помощ от специалисти значително по-малко. В момента те са част от дебатите около движението #MeToo.

АПА решава да въведе насоки за работата при терапия на мъже още през 2005 година, но бюрократични пречки отлагат това досега. Десетте напътствия засягат всичко от съвети при създаване на връзка до адресиране на проблемите, които може да създаде отбягването на медицинска помощ. Някои от точките се отнасят специално за „въздействието на силата, привилегията и сексизма“ и сочат към по-висок риск от агресия, самоубийство и злоупотреба с алкохол и наркотици.

„Насоките на АПА могат да изпратят посланието, че да си мъж е лошо“, казва Джон Бари, професор в Университетския колеж в Лондон и автор на книгата „Male Psychology and Mental Health“ („Мъжката психология и психично здраве“). „Хората масово се фокусират върху неща като токсичната мъжественост. Когато мъжете чуят, че те държат цялата сила и привилегии, тези от тях, които имат емоционални проблеми, ще приемат, че вината за проблемите им е тяхна.“

Американската психологична асоциация иска да стимулира „позитивната мъжественост“, но какво точно е това? Мат Енглар-Карлсън, директор на Центъра за Мъже и Момчета към Университета в Калифорния, обяснява: „Ако отидете в кафе, например, и видите две жени да се гледат и да си говорят, това очевидно е форма на интимност. Но взе,ете трима мъже в един заден двор, които строят нещо от 3 часа. Това не е ли също някаква интимност? За мен, част от ‘позитивната мъжественост’ е да забележим, че всеки мъж е социализиран по различен начин да се свързва с останалите.“

 
 

Големите актриси заслужават големи сериали

| от chronicle.bg |

Преди няколко десетилетия трансферът на един актьор от киното в телевизията е означавал само едно – потъване в забрава. Малкият екран се е смятал за поле за развитие на залязващи актьори, а продукциите са се приемали за по-некачествени от тези, които киното е създавало.

Последните пет години обаче, ситуацията драстично се промени. Днес вече редица звезди от киното правят своите първи стъпки на малкия екран и това се отразява повече от добре както на техните кариери, така и на телевизията като цяло.

За един от пионерите в това течение от последните няколко години се смята Раян Мърфи, който заедно с Брад Фалчък създаде „American Horror Story“. Сериалът позволи на Джесика Ланг да възроди кариерата си, да влезе в ново амплоа и да бъде обикната от ново поколение фенове, което иначе много трудно биха гледали великолепни филми като „Франсис“ или „Ах, този джаз“. А тя пък допринесе със своя висок статут към това сериалът да се издигне.

Редица други актьори получиха възможност да разгърнат актьорския си потенциал благодарение на телевизията. Клайв Оуен и Стивън Содърбърг в „The Knick“, Джъд Лоу в „Младият папа“, Дейвид Линч, който се завърна към телевизията с „Twin Peaks: The Return“. „Истински детектив“ даде платформа на прекрасния Матю Макконъхи, Колин Фаръл, Уди Харелсън… И въпреки че в началото, както повечето неща в Холивуд, предимно мъже се възползваха от ползите на трансфера от кино към телевизия, днес вече има значително по-голямо покритие на женски персонажи в страхотни сериали.

Най-представителният пример за това е сериалът „Големите малки лъжи“, в който Никол Кидман, Рийз Уидърспуун, Зоуи Кравиц и редица други актриси успяха да се откроят. Как обаче се стига до тук?

В открита дискусия наскоро Никол Кидман обяснява откъде тя и Рийз Уидърспуун са се вдъхновили да поемат пътя на изпълнителни продуценти на този сериал. Всичко започва отчасти с Джейн Кампиън и минисериалът „Top of the Lake“.

„По това време имаше само „Истински детектив“, в който главните роли бяха мъжки, а ние искахме да направим нещо с жени в главните роли и действието да се развива в Америка.“ казва Кидман, цитирана от W Magazine, и допълва, че сериалът на BBC Top of the Lake е бил финалният ритник, който ги е накарал да оформят желаната цел и да тръгнат към нея. „Не ни предлагаха достатъчно сложни роли и това породи желание сами да създаден възможност за нас и нашите приятелки.“

Според думите на Кидман – а и според тези на Елизабет Мос („Top of the Lake“, „Историята на прислужницата“) – телевизията все още е мястото, където един актьор или актриса може да отиде, когато киното го забрави. Разликата е там, че днес това може да бъде обърнато в полза на актьора, заради увеличените му правомощия над продукцията. В много случаи става така че някои от големите звезди са и изпълнителни продуценти на сериалите.

Другата причина е възможността на телевизията да развие и разкаже подробно сложни и вълнуващи истории, да включи в тях контрастиращи си персонажи, които също да бъдат развити. И публиката разбира това – „Големите малки лъжи“ бяха абсолютен хит, а в момента очакваме втория сезон. Фактът, че Мерил Стрийп влиза в него е достатъчно показателен. „Историята на прислужницата“ се превърна в цяло културно явление, което вдъхнови редица протести по света.

Това, което привлича все повече актьори към телевизията, е възможността да развият даден персонаж до неговия максимум и да разплетат историята му. Според Никол Кидман именно малкият екран е мястото за хубави женски роли в момента.

Към думите на Кидман се присъединява и Джесика Ланг, в свое интервю за списание AARP. В него актрисата говори за отношението на Холивуд към възрастните актриси. „Там няма равенство. Мисля си колко прекрасни актриси от моето поколение все още правят стойностна и важна работа в киното. Отиват в телевизията. Отиват на сцената. Това е желанието да правиш нещо смело. Да се предизвикаш.“

И за повечето актриси, без оглед на репутация или статут, телевизията е мястото, където това предизвикателство може да се случи.

 
 

Принцовете на Disney са по-реални отвсякога

| от chronicle.bg |

Кой казва, че принцовете на Disney са прекалено хубави, за да са истински?

Достатъчно е да видите работата на 28-годишния финландски илюстратор Жирка Винсе и ще се убедите, че принцовете биха били също толкова прекрасни, ако ходеха сред нас.

През последните години илюстраторът се посвещава на това да направи свои живи портрети на култови анимационни герои, с които редица поколения са отраснали.

Всичко започва през 2011 г., когато мъжът предизвиква себе си да започне да работи с Photoshop за развлечение. Първата му творба е илюстрация на вещицата Урсула от „Малката русалка“. Да рисува живи версии на анимационни герои обаче, му доставя удоволствие и днес вече колекцията му прелива от множество интерпретации.

Целта на Винсе е да покаже вида на обичани и познати персонажи, ако те бяха живи хора и в същото време, да не изменя тяхната идентичност, заложена в анимациите.

За да се убедите в майсторството на Винсе и в красотата на живите версии на принцовете от анимациите, разгледайте галерията горе.

 
 

Създателят на „Bandersnatch“ към критиците: „Fuck off“

| от chronicle.bg |

Чарли Брукър, създателят на „Black Mirror: Bandersnatch“, каза на критиците, които не се кефят на интерактивния аспект на филма: „Fuck off“. „Bandersnatch“ излезе на Netflix в края на 2018 година и стана културен феномен. 

Това е първият пълнометражен филм по „Black Mirror“, които е и интерактивен като зрителите сами избират съдбата на главния герой Стефан Бълтър (Фион Уайтхед), а той самият… хайде, няма да издаваме. Лентата има 5 края, плюс един таен след финалните надписи. Въпреки успеха и популярността си, „Bandersnatch“ получи и известно количество критика.

В интервю за HuffPost UK, Брукър отговори с импулсивното „Fuck off“ на въпрос какво мисли за това как творението му беше прието. Първо, той изрази благодарности към позитивните коментари: „Толкова е удовлетворяващо да видиш колко хора се включиха във филма. Беше интересно да видиш различни реакции от различни хора в зависимост от това какво очакват и какво искат.“

За критиците Брукър каза: „Имаше хора, които казаха, че не искат да взимат решения и не искат да правят нищо. Еми тогава – fuck off. Правете нещо друго! Имаше и хора, които казаха ‘о, много е просто като игра’ или ‘игрите вече правиха таквоа нещо’ – филмът не е на платформа за игри, а е на Netflix. Много добре знам какво е компютърна игра, мерси.“

Подобно на „Bird Box“ на Сузане Биер, броят хора, до които стигна „Bandersnatch“, само показва значението на Netflix за кино индустрията. Без интерактивния елемент, филмът едва ли щеше да стигне до висините си.