Колко бежанци да приеме Европа?

| от |

Великобритания отказа да се включи в постоянната спасителна мисия на ЕС за бежанците в Средиземно море с аргумента, че ефектът от акцията би могъл да бъде подвеждащ. И има основание, отбелязва Кристоф Хаселбах.

Само през тази година по пътя си през Средиземно море към Европа са загинали повече от три хиляди души – истинска трагедия, за която думите не стигат. Откъдето би трябвало да произтече логичният рефлекс, че Европа трябва, нещо повече – има моралното задължение да започне да приема по-голям брой от нуждаещите се хора. В рамките на операцията си „Mare Nostrum“, която всеки момент може да бъде прекратена, италианските власти успяха за година да спасят около 150 хиляди от бедстващите в морето. Европейската мисия „Triton“ под ръководстото на Агенцията за външните граници „Фронтекс“ не е замислена като заместител на италианската операция, но целта ѝ е същата – да спасява хора от Северна Африка или Бликия Изток, пристигащи в Европа с препълнени лодки да търсят защита или просто по-добър живот, пише Дойче Веле.

„Мост към Европа“

Великобритания отказва да участва в мисията „Triton“. Подобни спасителни акции могат само да увеличат потока от бежанци, твърди Джойс Аналей, държавен секретар в британското Министерство на външните работи. „Така ще окуражим още повече хора да се отправят по опасния маршрут и трагедиите ще станат още по-тежки“, посочва тя.

По всичко обаче личи, че Лондон не е единственият противник на тези планове. Германският министър на вътрешните работи Томас де Мезиер бе казал за италианската „Mare Nostrum“, че от спасителна операция за бедстващи хора се е превърнала в „мост към Европа“. Заради това си изявление той стана обект на остри критики от страна на представители на политиката, църквата и хуманитарните организации. Сега и Великобритания е атакувана заради това, че мисли само как да отблъсква бежанците.

Мигрантите носят гласове на UKIP

Тази критика обаче не издържа. Защото просто не е вярно, че британското и другите европейски правителства гледат само как да попречат на бедстващите хора да тръгват към Европа и да се оплитат в мрежите на каналджийските банди. Трябва да се има предвид и вътрешнополитическата ситуация във Великобритания, където догодина предстоят избори. Консервативният кабинет е подложен на огромен натиск от евроскептичната и ксенофобска партия UKIP. И всяка отстъпка от страна на премиера Камерън спрямо мигрантите, било то от по-бедните членки на ЕС или от страни извън Общността, носи гласове на националистите от UKIP. Подобна е ситуацията и във Франция, Холандия и някои други европейски държави, което рано или късно ще засегне и Германия.

Тези, които настояват Европа да започне да приема повече бежанци, обаче игнорират този вид политически съображения. А в морален план контрааргументацията е много трудна – щом при бежанците често въпросът е на живот и смърт. Около половината са от Сирия и Еритрея – все хора, чиято нужда от закрила не се оспорва от никого. А съседните на Сирия страни така или иначе вече са направили каквото е по силите им.

Всичко това е вярно. Но и готовността на Европа да приема нуждаещи се хора не е безгранична. От изявленията на някои политици, представители на църквите или хуманитарните организации може да се остане с впечатлението, че Европа трябва да изпрати в Средиземно море кораби, на които да бъдат поканени да се качат всички желаещи – независимо от коя страна са и какви са причините има да бягат. Неотдавна министър-председательт на германската провинция Баден-Вюртемберг заяви, че „лодките никога няма да са достатъчно пълни“. Твърде крайно и поради това безразсъдно изречение. Защото от икономическа гледна точка лодките може и да са в състояние да поемат още хора, но от обществено-политическа възможностите на Европа не са безгранични. И който игнорира това, си играе с огъня.

Превенция вместо борба с последиците

Ако иска да остане вярна на ценностите си, Европа ще трябва да приеме още бежанци от кризисните региони. Ще ѝ се наложи да спасява и още много бедстващи в Средиземно море. Но конфликтите по света не биха могли да се разрешат единствено чрез насочването на преследваните народностни групи към Европа – подобна политика само би подкрепила прокуждането на големи групи хора от родните им страни.

Основният проблем се състои в това, че Европа обичайно реагира на следствията – превантивното мислене ѝ липсва. Старият континент забелязва проблемите едва тогава, когато конфликтът в даден кризисен регион е набрал скорост, породил е огромни бежански вълни и е станало твърде късно да се полагат усилия за неговото стабилизиране. При това ЕС притежава огромен потенциал. И е крайно време да започне да го използва.

 
 

Ексклузивно: Майкъл Скофийлд в депресия, не ставал за нищо*

| от Цветелина Вътева |

Известният с успешните си бягства от различни затвори в Щатите, Панама и къде ли още не, Майкъл Скофийлд, взриви социалните мрежи с признанието си, че с оглед на последните събития в престъпния свят на България, той е изпаднал в тежка депресия.

Това, което се случва, е обидно за всеки, който е татуирал цялото си тяло и е влязъл в затвора нарочно, за да спаси несправедливо осъдения на смърт свой брат“, коментира героят от сериала „Prison break“.

„ПоложИх толкова усилия, за да измъкна Линк от Фокс Ривър…после избегАх от Сона…който е гледал последния сезон на сериала, знае че дори ме наеха за професионален бегач от строго охранявани затвори. Българите обаче ме сравниха със земята. Това сериозно увреди самооценката ми“, изповяда се красавецът пред руското списание „Свобода всем“.

Близки на депресирания казаха пред медиите, че още от шесторното убийство в Нови Искър, Скофийлд започнал да линее. След като Владимир Пелов и Радослав Колев напуснали Софийския затвор по свое желание, Майк спрял да яде пържоли и минал на бадемово мляко с гранола. А сега, когато и ловешкият блудственик Борис Иванов просто си тръгна от работен обект, Скофийлд вече започнал само да гледа в една точка и да си мърмори под носа на развален български.

Зам.-минисърът на правосъдието, Николай Проданов, повтори шегата си, че у затворниците трябва да се култивира любов към ръководителите на затворническата администрация, за да не бягат, пожела на Майкъл бързо оздравяване и го покани следващото лято да ни дойде на гости в Сливенския, където щял бързо да забрави за Сара Танкреди.

*Текстът е художественица измислица. Плод на въображението на автора. Умишлено невярна информация.

 

 
 

Древната красота на актрисите андрогини

| от chr.bg |

През 2015 година една от най-големите модни къщи на планетата „Живанши“ обяви, че звездата на пролетната й колекция няма да е някое 19-годишно момиче. Звездата ще бъде Джулия Робъртс в цялата й безгримова и минималистична красота. На всичкото отгоре я решават в момчешки стил.

С годините Джулия е била водеща фигура на андрогинния* поход в холивудските среди като така прекроява стандартите за красота. Тя не е единствената, която харесва мъжко облекло. В галерията ни днес сме събрали няколко, седем по-точно, момичета, които са още по-секси в мъжки облекла и го знаят.

*Андрогинност e термин, който се отнася до комбинацията на мъжествени и женствени черти и характеристики.

 
 

Виена си е Виена: 10 начина да усетиш виенския дух в София

| от Теодор Спасов |

„Какво ще й гледам на Виената, град като град: хора, къщи, салтанати. И дето отидеш, все гут моргин, все пари искат. Защо ще си даваме паричките на немците – и у нас има кой да ги яде…“ – това казва алековият герой Бай Ганьо, когато неговият създател го пита дали е съчетал търговията с розово масло с приятна разходка из спретнатите виенски улички.

И преди, и днес Виена е емблемата на Европа. Няма нашенец, който да не иска да посети този красив град. Да, Виена си е Виена. Но има начини, по които може да усетиш духа на австрийската столица, докато прекарваш своя пореден безгрижен уикенд в София. Ето как…

1. Направи си виенско кафе за закуска

Щом изсипеш утринния енергетик от джезвето – просто го налей в една от малките чаши от секцията в хола на баба ти, пръсни му малко сметана и ето ти изискано виенско кафе! Замисли се – има ли смисъл да даваш 5 евро за това във Виена, след като може да си го осигуриш и вкъщи за 50 стотинки?!

2. Иди на сладкарница

Виенската сладкарница си е виенска – няма спор. Но пък няма спор и в това, че захарта си се захар и в София, и във Виена. Пък и във виенските сладкарници няма баклавички, тулумбички и целувки, както в типичната софийска сладкарница! Как живеят тези виенчани без аромат на тулумба и бозичка – нямам идея. Ама не ти, а те губят.

3. Разходи се край Перловската река

В София няма голяма река, както Виена си има Дунав. Но пък когато вали тук, почти всяка улица се превръща в река! А когато не вали – просто разходи пудела по Евлоги Георгиев и всичко ще е точно.

4. Направете кръгче по Околовръстното

Добре, вярно е, че Околовръстното, макар и кръгло, не може да се сравнява с Рингщрасе. Но пък защо геометричната фигура, образуваща се от Патриарха, Ботев, Сливница и Левски, да не може? Образува ли се нещо като кръг? Образува се. Има ли тук-там сгради във Виенски стил по тези улици? Има. Нима още не си обул маратонките за двучасова разходка?!

5. Качи се на Витоша

Няма съмнение, че Витоша е най-красивото бижу на София. Зелената прелестница по нищо не отстъпва на австрийските Алпи, като дори със сигурност ги превъзхожда в едно отношение: къде в алпийските хижи има толкова вкусен варен боб?!

6. Разходи се по Оборище

По тази китна софийска уличка, на която живеят не малко от представителите на културните среди, е пълно с кооперации от времето преди Втората световна. Малко от тях отстъпват по красота на централните виенски сгради, в които апартаментите са десетки пъти по-скъпи. Пусни се от Невски до Канала и ето ти Виена!

7. Седни в някое кафене

Какичката в близкото кафе може да не е чак толкова любезна, колкото са сервитьорките по Рингщрасе, но пък е къде-къде по-хубава. Клаудия Шифер пасти да яде пред нея! Поръчай си една бира и ще си чук!

8. Гмурни се от 10 метра на Дианабад

И да не е скок от 10 метра, просто се гмуркай в софийските басейни през лятото. И не се съобразявай да не напръскаш някого. Може да не се казваш Ганьо Балкански и да не си се плицикал в банята във Виена, но пък се казваш Иван Иванов и си отишъл на плаж! Нека цяла София разбере това!

9. Иди на опера

Освен сатиричен, военен и народен театър – в София има и голяма и много красива опера! Влез в костюма от абитуриентския/от сватбата (в зависимост от житейското си положение) и заведи своята елегантна фрау/фройлайн на първото председавление в програмата. Дори и да заспиш от скука, надали във виенската опера може да видиш нещо кой знае колко по-различно.

10. Пий бира на Народния

Каквото и да си говорим, най-вероятно е да срещнеш млад представител на български интелектуален елит тъкмо докато пиеш бира в градинката пред Народния театър или на „Кристал“. С другарче от тези свещени за софийското младежко съсловие райски градини можеш да си говориш за абсолютно всичко, което може да дискутираш и с някой изтупан виенски интелектуалец, ухаещ на фрезии от 10 метра и носещ часовника на дядо си.

***
Виена си е Виена, но пък и София си я бива, нали?!

 
 

Виниловата плоча стана на 70 години

| от |

В Британската библиотека кураторът Анди Линехан разгледа внимателно последната новост в богатия й архив от касетки, албуми и компактдискове – винилова плоча, белязала историята на музиката.

Става въпрос за първата винилова плоча, която е издадена през 1948 г. в САЩ и е с концерта в ми минор от Менделсон в изпълнение на цигуларя Нейтън Милстейн с Нюйоркската филхармония. Дългосвирещата плоча позволява да се запишат по-дълги композиции, като променя начина, по който слушателите се любуват на музиката. „Появата на дългосвирещата плоча на бял свят е голяма крачка напред за звукозаписната индустрия и слушателите – заяви Линехан. – По-рано е можело да се слуша запис с времетраене едва около 3 минути от едната страна на плочата, а с появата на дългосвирещата плоча вече може да се слушат композиции с времетраене 20 минути поради по-бавните й обороти на въртене. Това означава, че от едната й страна може да се запише цяло произведение класическа музика или плочата да включва няколко песни“.

В четвъртък се навършват 70 години, откакто „Кълъмбия рекърдс“ въведе в употреба дългосвирещите плочи. По този повод компанията „Хиз мастерс войс“ съвместно със „Сони класикъл“ произведе 500 копия на плочата със записа на концерта, предназначени за феновете, като едно от копията бе дарено на архива на Британската библиотека.