Колко бежанци да приеме Европа?

| от |

Великобритания отказа да се включи в постоянната спасителна мисия на ЕС за бежанците в Средиземно море с аргумента, че ефектът от акцията би могъл да бъде подвеждащ. И има основание, отбелязва Кристоф Хаселбах.

Само през тази година по пътя си през Средиземно море към Европа са загинали повече от три хиляди души – истинска трагедия, за която думите не стигат. Откъдето би трябвало да произтече логичният рефлекс, че Европа трябва, нещо повече – има моралното задължение да започне да приема по-голям брой от нуждаещите се хора. В рамките на операцията си „Mare Nostrum“, която всеки момент може да бъде прекратена, италианските власти успяха за година да спасят около 150 хиляди от бедстващите в морето. Европейската мисия „Triton“ под ръководстото на Агенцията за външните граници „Фронтекс“ не е замислена като заместител на италианската операция, но целта ѝ е същата – да спасява хора от Северна Африка или Бликия Изток, пристигащи в Европа с препълнени лодки да търсят защита или просто по-добър живот, пише Дойче Веле.

„Мост към Европа“

Великобритания отказва да участва в мисията „Triton“. Подобни спасителни акции могат само да увеличат потока от бежанци, твърди Джойс Аналей, държавен секретар в британското Министерство на външните работи. „Така ще окуражим още повече хора да се отправят по опасния маршрут и трагедиите ще станат още по-тежки“, посочва тя.

По всичко обаче личи, че Лондон не е единственият противник на тези планове. Германският министър на вътрешните работи Томас де Мезиер бе казал за италианската „Mare Nostrum“, че от спасителна операция за бедстващи хора се е превърнала в „мост към Европа“. Заради това си изявление той стана обект на остри критики от страна на представители на политиката, църквата и хуманитарните организации. Сега и Великобритания е атакувана заради това, че мисли само как да отблъсква бежанците.

Мигрантите носят гласове на UKIP

Тази критика обаче не издържа. Защото просто не е вярно, че британското и другите европейски правителства гледат само как да попречат на бедстващите хора да тръгват към Европа и да се оплитат в мрежите на каналджийските банди. Трябва да се има предвид и вътрешнополитическата ситуация във Великобритания, където догодина предстоят избори. Консервативният кабинет е подложен на огромен натиск от евроскептичната и ксенофобска партия UKIP. И всяка отстъпка от страна на премиера Камерън спрямо мигрантите, било то от по-бедните членки на ЕС или от страни извън Общността, носи гласове на националистите от UKIP. Подобна е ситуацията и във Франция, Холандия и някои други европейски държави, което рано или късно ще засегне и Германия.

Тези, които настояват Европа да започне да приема повече бежанци, обаче игнорират този вид политически съображения. А в морален план контрааргументацията е много трудна – щом при бежанците често въпросът е на живот и смърт. Около половината са от Сирия и Еритрея – все хора, чиято нужда от закрила не се оспорва от никого. А съседните на Сирия страни така или иначе вече са направили каквото е по силите им.

Всичко това е вярно. Но и готовността на Европа да приема нуждаещи се хора не е безгранична. От изявленията на някои политици, представители на църквите или хуманитарните организации може да се остане с впечатлението, че Европа трябва да изпрати в Средиземно море кораби, на които да бъдат поканени да се качат всички желаещи – независимо от коя страна са и какви са причините има да бягат. Неотдавна министър-председательт на германската провинция Баден-Вюртемберг заяви, че „лодките никога няма да са достатъчно пълни“. Твърде крайно и поради това безразсъдно изречение. Защото от икономическа гледна точка лодките може и да са в състояние да поемат още хора, но от обществено-политическа възможностите на Европа не са безгранични. И който игнорира това, си играе с огъня.

Превенция вместо борба с последиците

Ако иска да остане вярна на ценностите си, Европа ще трябва да приеме още бежанци от кризисните региони. Ще ѝ се наложи да спасява и още много бедстващи в Средиземно море. Но конфликтите по света не биха могли да се разрешат единствено чрез насочването на преследваните народностни групи към Европа – подобна политика само би подкрепила прокуждането на големи групи хора от родните им страни.

Основният проблем се състои в това, че Европа обичайно реагира на следствията – превантивното мислене ѝ липсва. Старият континент забелязва проблемите едва тогава, когато конфликтът в даден кризисен регион е набрал скорост, породил е огромни бежански вълни и е станало твърде късно да се полагат усилия за неговото стабилизиране. При това ЕС притежава огромен потенциал. И е крайно време да започне да го използва.

 
 

Какво се случи по време на „Моята вечеря с Ерве“: разказ от първо лице

| от chronicle.bg |

Вдъхновен от действителни събития от живота на режисьора и сценарист Саша Джерваси, филмът „Моята вечеря с Ерве“ разказва за необичайно приятелство, което се заражда по време на една дива нощ в Лос Анджелис. Начинаещият журналист и най-известният актьор джудже в света се запознават и срещата им има съществена роля за съдбата и на двамата.

Питър Динклидж влиза в образа на актьора Вилшез, познат от сериала от 70-те години на миналия век „Островът на фантазиите“ и от „Джеймс Бонд: Мъжът със златния пистолет“. Джейми Дорнан се въплъщава в журналиста Дани Тейт, който е първообраз на Саша Джерваси.

Актьорът от френски произход Ерве Вилшез се самоубива през 1993 година. Въпреки, че е останал в киноиндустрията с ключовата за сериала „Островът на фантазиите“ фраза за кацащия самолет, филмът на Джерваси и HBO има амбицията да нарисува истински, живописен портрет на човека Ерве.

В „Моята вечеря с Ерве“ ще видим и Мирейл Енос като дългогодишната приятелка на Ерве – Кати Селф, Хариет Уолтър като редактора на Дани – Фиона Баскин, Уна Чаплин като приятелката на Дани – Кейти Нийлсън, също така Дейвид Стратърн, като агента на Вилшез – Марти Ротстайн и Анди Гарсия като Рикардо Монталбан – екранният партньор на Вилшез в „Островът на фантазиите“.

Саша Джерваси (носител на Еми за документалния филм „Анвил! Историята на Анвил“) е режисьор на филма и съсценарист заедно с Шон Маколи. Българската премиера беше тази неделя от 21:00 часа по HBO, като филмът е достъпен и в онлайн стрийминг платформата HBO GO. Ето какво споделя с публиката Джерваси за своята вечеря с Ерве…

За кого работеше, когато срещна Ерве?

Пишех за много хора, но тази история беше за списание „Mail on Sunday“. Живеех в Лондон и пътувах по работа до Лос Анджелис. Преместих се в ЛА в края на 90-те, за да се запиша във филмово училище, но в средата на десетилетието пътувах постоянно по работа между двата града. Винаги съм искал да бъда сценарист, но това беше възможност да се срещна с някакви хора и все пак да пиша. Беше начин за изкарване на прехраната с писане. Бяха ми дали задача да напиша текст от 500 думи в стил „къде са те сега?“ за Ерве. Същия ден имах по-важно интервю, но не с Гор Видал, както е във филма, а с децата от „Beverly Hills 90210″ – най-голямото телевизионно шоу по онова време.

Ерве не беше нещо сериозно. Затова отидох в кафето и зададох най-очакваните въпроси – за филма за Бонд, „Островът на фантазиите“. След това започнах да си прибирам нещата и с края на окото виждам Ерве, който стои на сантиметри от мен, опира нож в гърлото ми и казва: „Добре, казах ти всички тъпи истории. Искаш ли сега да чуеш истинската?

Не знаех дали да се смея или да плача. Естествено, че бях поразен. „Ти си написал тази история още преди да дойдеш.“ Прав беше. Бях го направил.

Но когато той разказа колко хитър, опасен, пленяващ, начетен и прям характер има, напълно изчезна представата ми, че този мъж не е нищо особено. Прекарахме заедно три дена за една седмица и във филма тези три срещи са представени като една бурна нощ. За това време той изля сърцето си пред мен. Разказа ми за трудното си детство, експерименталните лечения, целящи да го направят голям… Беше разтърсващо.

Кое от това, което Ерве ти каза, беше най-болезнено?

Той и майка му са имали невероятно трудни взаимоотношения. Каза ми: „Тя ме обичаше, но не понеже да понесе факта, че тялото й беше създало тази откачалка.“ Била е толкова засрамена, дефектна и това някак се е отразило върху него. Чувствата й се променяли между любов и срам – било е много трудно за него да се справи с това.

Баща му от своя страна го завежда в клиника в Германия, само и само да се опита да излекува състоянието му. Но не успява. А във Франция през 50-те е имало голяма нетолерантност към малките хора. Брат му, Патрик, ми е разказвал как Ерве е вървял по улицата и хората просто го ритали в главата. Защото не е като другите.

Затова баща му му дава няколкостотин долара. „Замини за Америка: там ще те приемат – там има много повече свобода.“ Той пристига в Ню Йорк и научава английски от филмите на Джон Уейн по телевизията.  Тогава се зарича: „Ще стана дива рок енд рол звезда. Просто ще го направя.“ Започва да се появява в театрални постановки в театър „Вилидж“  и работи с Норман Мейлър в „Mad Storm“. Става част от една много интересна театрална обстановка през 60-те.

My Dinner With Herve
© 2018 Home Box Office, Inc. All rights reserved

Значи вратите му се отварят в САЩ?

Да, постепенно от независимите филми е открит от продуцентите на Джеймс Бонд, които го вземат за ролята на Ник Нак в „Мъжът със златния пистолет“. Това е иконична роля. Но заради характеристиката му, не може да си намери работа дори след ролята във филма за Бонд. Мести се в Лос Анджелис и в продължение на 4 години за някакви периоди живее в колата си. Тогава продуцентите на „Островът на фантазиите“ се сещат за „пича от филма с Бонд“ и го наемат. Ерве е страхотен в ролята на Tattoo, но след година и половина се превръща от благодарен за дадената възможност актьор в поредния невъзможен за изтърпяване човек. Иска по-голямо заплащане, по-голяма гримьорна.

Така че този филм е и размишление над славата – нейната токсичност и тесногръдие. Затова мисля, че е актуален днес, в ерата на децата, обсебени от идеята да бъдат известни. Каква е тази амбиция? Искаш да си YouTube звезда? Искаш много харесвания в Instagram? Децата растат с мисълта, че това ще реши проблемите им и ще ги избави от реалностите в живота. И се заблуждават. И когато го виждаш всеки ден, като мен, разбираш, че хората, които разчитат на славата да запълни празнотите вътре в тях, в общи линии са прецакани.

Искаме да изведем този акцент, да дадем за пример как някой – независимо малък или не – се отдава на славата и тя го поглъща.

Разбрах, че Питър (Динклидж) се е включил в проекта още на много ранен етап.

Да, и знам, че заглавията гласят: „Най-известното джудже в света, от най-големия сериал в света сега ще играе най-известното джудже в света, от най-големия сериал. Ето я тази мета връзка. Но Питър искаше да изиграе тази роля не само защото разбираше Ерве и се вдъхновяваше от него, а защото животът му прилича на подобна приказка.

При Питър е важна ролята. Няма значение размерът, и затова той не е заинтересован от  ролите за джуджета. Той е заинтересован от персонажа. И ако може да го изиграе по малко по-различен начин – прекрасно. Това е фундаменталната разлика, но не знам дали културата я е осъзнавала в онези по-скоро „средновековни“ дни.

Променила ли се е културата толкова много?

Мисля, че в момента се променя. Намираме се в повратен момент в много отношения.

My Dinner With Herve
© 2018 Home Box Office, Inc. All rights reserved

Според теб Ерве велик актьор ли е?

Не. Ерве е велика личност. Велик артист. Велик художник. И до днес той е най-младият художник, окачен в Парижкия музей. На 18 години печели редица награди за изобразително изкуство. Внезапно идва в Америка, вижда Джон Уейн и Стив Маккуин по телевизора и си казва: „Знаете ли, ще стана известен.“ Мисля, че в известен смисъл (въпреки че не това е замисълът) това е история за един наистина талантлив артист, който заради несигурностите вътре в него, заради произхода, заради отхвърлянето, търси славата, за да се успокои, за да се почувства по-добре.

Историята на Ерве – ако хората го усетят – е историята на всички нас. Защото всички правим така.

Как разбра, как се почувства, когато разбра, че той е починал скоро след интервюто ви?

Кати, която е играна от Мирейл Енос във филма ми се обади и ми каза, че Ерве се е самоубил преди 4 часа. И внезапно всичко доби смисъл. Знаех, че този човек просто е притиснал, който е бил на линия тогава, за да си излее сърцето. И си казах: „Обещавам ти, че ще успееш да разкажеш историята си един ден.“ Отне ми четвърт век. Трябваше и Питър Динклидж, и „Игра на тронове“, но накрая го направихме. Чувствам се добре, защото изпълних кармичния си дълг един вид – към човек, когото не познавах добре, но бях с него в последната седмица от живота му. Той ми беше приятел.

Кое направи Джейми Дорнан подходящ за ролята да Дани Тейт?

Главната причина, поради която го взех, беше защото той е от тези известни актьори, които не се притесняват да минат на прослушване. Летя от България до Лондон и се представи брилянтно на кастинга. Но освен това, участието му е интересно, защото една от темите на филма е осъждането. Хората гледат на Ерве сякаш не е човешко същество. А в известен смисъл Джейми също е човек, преценяван главно през това как изглежда. И двамата искахме тази възможност, да надминем очакванията към това какво може да си мисли или чувства определен човек. Виждаш например Джейми и на пръв поглед той е невероятно красив, победител, мислиш си, че може да направи каквото си поиска. Но Дани Тейт е човек в криза, а когато си в криза, няма значение как изглеждаш.

Интересно е как той е предубеден дори към Ерве, докато не изпада в собствената си криза.

Именно! Публиката всъщност пътува с героя на Дани Тейт. Защото Ерве не се променя. Той е на края на играта и има една последна цел. Иска историята му да бъде разказана от журналист. Но Дани тръгва от цинизъм и предразсъдъци, а накрая тези усещания за напълно заличени от реалността. Накрая той вижда Ерве като човешко същество. И този филм  е затова. Това е, което се случи с мен.

 
 

Звездите, които не ползват дезодорант

| от chronicle.bg |

Когато звездите излязат на червения килим, всички ахваме! Цялото внимание е в тях, а те изглеждат безупречно. Външният вид обаче може да заблуждава.

Личната хигиена не се обсъжда често в ентъртейнмънт индустрията, защото интуитивно предполагаме, че известните миришат толкова добре, колкото и изглеждат. Това обаче не винаги е така. Не една и две звезди пропускат дезодоранта – някои с много добра причина.

Днес в галерията ни събрахме някои от тях, за които сме сигурни. Може би всички имат съвсем хубави аргументи за това.

 
 

IQOS 3 и IQOS 3 MULTI: новото поколение устройства за бездимно пушене

| от chronicle.bg |

Верни на своята кауза и амбиция за осигуряване на по-добър избор на пушачите по целия свят, компанията лидер в бездимните иновации и научни изследвания – Филип Морис Интернешънъл Инк. (ФМИ) – представи следващото поколение IQOS устройство (I Quit Original Smoking). Сред редицата подобрения в новите модели е възможността за последователно пушене на 10 тютюневи стика с едно зареждане. 

Новите версии IQOS 3 и IQOS 3 MULTI са с подобрен дизайн и функционалност. Разработени са на базата на обратната връзка и мненията, получени от потребителите до сега, като същевременно запазват облика на устройството и ритуала при употребата. Целта на новите версии е да бъдат насърчени пушачите да се преориентират към бездимните алтернативи, което ще донесе ползи за тяхното собствено и за общественото здраве.

IQOS 3 _ (6)

Новите версии бяха представени в Токио, Япония – мястото, което се смята за родина на IQOS и откъдето той тръгна по света.

Според статистиките, които „Филип Морис“ дават, почти 6 милиона пълнолетни пушачи вече се отказали от пушенето на цигари и повече от половината от тях са в Япония.

„Нашата мечта бе да създадем по-добра алтернатива за пушачите и IQOS превърна тази мечта в реалност; IQOS представлява революция за онези 1.1 милиарда души, които пушат“ – каза Андре Каланцопулос, Главен изпълнителен директор на ФМИ. „IQOS 3 и IQOS 3 MULTI предлагат съществени нововъведения и подобрения, с което се превръщат в още един убедителен аргумент за мъжете и жените, които в противен случай биха продължили да пушат, да преминат на бездимни алтернативи. Потребителите на IQOS знаят, че преминаването на този продукт носи много промени в техния живот – ние им благодарим и благодарим на Япония за лидерската роля в този процес на положителна промяна.“

IQOS 3 _ (2)

При употребата на IQOS се образува аерозол, който съдържа средно с 90% по-ниски концентрации на вредни вещества в сравнение с цигарения дим. Съвкупността от данните, получени от предклинични и клинични изследвания на ФМИ, показва, че пълното преминаване на IQOS представлява по-малък риск от вредно въздействие в сравнение с продължителното пушене. Данните също така показват, че ползването на IQOS няма негативно въздействие върху качеството на въздуха в затворени помещения. Средно 70 до 80 % от потребителите на IQOS са спрели напълно цигарите, което превръща IQOS в една от най-убедителните бездимни алтернативи в момента.

Какво казва още Андре Калацопулос за новите продукти, можете да прочетете тук

 
 

Колко е трудно да си „първият човек“

| от chronicle.bg |

В момента стоическият героизъм е високо ценен, затова и „First Man“ се появява в правилното време. Райън Гослинг и режисьорът Деймиън Шазел се срещат за втори път след „La La Land“, за да създадат един страхотен филм за живота на Нийл Армстронг и кацането на Луната, който ни напомня за стремежа на Джон Кенеди към силен характер, решителността и инженерни подвизи.

Той представя Армстронг като твърд тестов пилот, който въпреки твърдостта има резерви към цялата тази работа с астронавтския корпус. След като губи детето си, новата работа идва като шанс за нов старт, по думите на съпругата му, в ролята Клари Фой от „The Crown’s“.

Следват проби и грешки, докато в океан от мъка по загубата си Нийл и колегите му се опитват с не винаги работещите си машини да напуснат оковите на планетата Земята. Неуспехите, мълчаливият Армстронг обяснява в един от редките моменти на емоция, служат с определена цел: „Трябва да се провалим тук долу, за да не се провалим там горе“. Това, разбира се, не прави загубите по-малко ужасни.

Вероятно основната цел на Шазел е да снима сценария на Джош Сингър („Spotlight’s“), адаптиран по книгата на Джеймс Хансен, с чувство за благоговение и чудо към постиженията на „първия човек“. В резултат много от полета е сниман в много близки кадри, които улавят физическия израз на емоционалното състояние на астронавтите при вида на величествения космос.

Прилежността на персонажа е тест за Гослинг, но той се справя чудесно с минималните си реакции, били те погледи към колегата му Бъз Олдрин (Кори Стол) или пък други. Образът на Олдрин пък успява много добре да изкаже мислите на всички въпреки, че както казва самият Нийл, понякога е по-добре да замълчи. Поддържащи актьори са Джейсън Кларк и Кайл Чандлър.

Освен, че филмът ни представя прекрасно романтиката на пътуването в космоса, той успява да ни въвлече и в историческото си време през 60-те години, в което основните нагласи към мисията Apollo са силно скептични.

Цялото изкуствено напрежение около „скандала“ с флага, когато „First Man“ гастролира по фестивалите, няма дори да коментираме.

Днес е много лесно да приемем с пренебрежение „малката човешка стъпка“ на фона на всички филми за космоса, а и технологичното ни ниво. Но именно това технологично ниво и бекграунд от кино космоси прави „First Man“ ако не голяма, то поне стъпка в правилната посока за паметта на човечеството.