Колите на КАТ ще имат ПОС терминали за плащане

| от chronicle.bg |

Автомобилите на КАТ ще бъдат снабдени с ПОС терминали за плащане, засега идеята се ползва с одобрението на премиера Бойко Борисов, финансовия министър Владислав Горанов и вътрешния министър Румяна Бъчварова. Това обсъждат тримата на последното правителствено заседание, става ясно от стенограмата.

„В момента, в който сложихме ПОС разплащания в митницата, премиерът го е цитирал многократно, пътните такси се качиха 17 пъти за една седмица“, изтъква Горанов, а Борисов пита защо същото не се направи и за КАТ. Бъчварова допълва, че именно такава е целта и на МВР, за се премине към разплащане с карта.

„Като спират и направо си плащат глобата с карти, който иска“, допълва Борисов. Засега предложението все още не е прието от кабинета, не е ясно и колко ще струва на бюджета.

„За тези устройства ние плащаме, те не са безплатни за нас. Плащаме вместо гражданите и плащаме, за да може да приемаме безплатно за гражданите приходи към бюджета. Вижте да ги използваме по-ефективно, тъй като това ни ангажира ресурс от една страна. От друга страна, самата тема с промотирането на безкасовите плащания като цяло е добра и много добре се приема от хората“, казва Горанов.

Той цитира данни, според които ПОС терминалите в различни институции отчитат толкова нисък брой разплащания, че остава с впечатлението, че нарочно се крият.

Например, МОСВ има три монтирани устройства, но едва две отчетени транзакции за периода от 1 януари 2015 до 30 юни 2015 година. Три ПОС-а в Националния исторически музей и нула транзакции. Министерството на земеделието и храните – 45 устройства, 106 транзакции за шестмесечен период.

„Моля, колеги! Първо е добра тема да се развие – това ограничава корупционен натиск, намалява разходите на гражданите. Вярно, единствените врагове на това нещо са тези, които събират таксите, но нашите служители трябва да го рекламират, да насочват хората към това“, призовава Горанов.

 
 

Стана ясно защо птиците нямат зъби

| от chronicle.bg |

Защо птиците, които са преки наследници на динозаврите, са загубили зъбите си по време на еволюцията? За да може пиленцата да се излюпят по-бързо от яйцата и да имат по-големи шансове да оцелеят, сочат резултатите от изследване, цитирани от Франс прес.

Съвременните птици имат човка без зъби, каквато са притежавали някои динозаври през мезозоя (251 млн.-65 млн. г. пр. н. е.). Бяха предложени редица хипотези, за да се обясни появата на човка без зъби у птиците. Някои учени са на мнение, че изчезването на зъбите позволило да се намали теглото на главата и да се улесни полетът.

„Това обаче не обяснява защо някои месоядни динозаври през мезозоя, които не можели да летят, нямали зъби, а човка“, заявиха учени от университета в Бон, Германия.

Най-често приеманата теза за изчезването на зъбите е свързана с промени в хранителния режим у птиците. Това улеснило оцеляването им при масовото измиране на видове преди 65 милиона години, предизвикано от падане на астероид, който променил климата на планетата.

Учените от университета в Бон предложиха нова хипотеза, свързана със стратегията за репродукция на динозаври птици и продължителността на инкубационния период на яйцата.

Новата хипотеза е базирана върху неотдавнашно изследване на американски палеонтолози, които констатираха бавния инкубационен период на динозавърски яйца.

Той продължавал няколко месеца, като този при примитивните влечуги, докато продължителността му при съвременните птици е значително по-кратка, от десетина дни до няколко седмици.

Причината за това е в зъбите – при динозаврите поникаването им отнемало около 60 процента от времето, свързано с инкубационния период.

„Ембрионът трябвало да изчака в яйцето да приключи поникването на зъбите“, поясниха учените. Яйцата са предпочитана от хищниците плячка.

Съкратеният инкубационен период, позволяващ по-бързо излюпване на пиленцата, осигурил важно еволюционно предимство.

Резултатите от изследването са публикувани в Biology Letters.

 
 

Калин Вельов: Искаме да представим магията на българските женски гласове

| от chr.bg |

След като „Магическите гласове на България“ спечелиха публиката в Страсбург и Берлин, мултимедийният музикален спектакъл ще има своята българска премиера на 30 май от 20:00 часа в Театър Азарян, НДК. Мултимедийният спектакъл е своеобразен разказ за това какво се е случило през годините с българската музика и женските гласове на България – от автентичните народни песни през фолклорните обработки и белкантото до съвременната филмова музика и смесването на елементи на български фолклор със съвременни електронни жанрове.

С Калин Вельов си говорим за спектакъла, за музиката и за музикалните формати.

Разкажи ни повече за проекта „Магическите гласове на България“?

Идеята е на Героги Тошев, а целта на събитието е да представи магията на българските женски гласове. От една страна говорим за най-древната музикална форма – това е фолклорът, от друга страна говорим за едно масивно световно българско присъствие в класиката, в операта. Фолклорните гласове се представят от Нина Николина и още четири момичета, с които ще минем през различни фолклорни области и периоди. Също така, през призмата на Pendara ethno project, които е електронният ни проект, смесваме по-модерен стил електронна музика с фолклорни мотиви. Имаме и само акапелни изпълнения.

Спектакъла обхваща около един век от музикалната история. На сцената сме 6 или 7 артиста, а иначе целият екип е повече от 10 човека – организатори, пиари, мултимедиен екип…

Мултимедиата в какво се изразява?

Тя съчетава кадри от стари български обичаи и ритуали, пейзажи от България, от фолклорни фестивали, както и от оперни изяви, ликовете на наши оперни прими, които са световно известни. Ние представихме и в Страсбург, където чуждата аудитория силно се впечатлява от фолклора ни.

Чужденците знаят ли на какво идват или не са запознати с нестинарството, с музиката?

Някои от тях не са запознати и определно реагират на тов анещо като на нещо ново. Други знаят и просто виждат един различен прочит.

Този спектакъл е част и от културната програма на българското председателство и се случва с подкрепата на Министерството на културата. Благодарение на това е засилен и интереса и представянето на този спектакъл в чужбина – имаме представяния в Гермния, във Франция.

От колко време е жив този проект?

Една част от него – Pendara ethno project – стартирахме с Николина още преди 15 години в Холандия, където учех по това време. Още тогава имахме идеята да съчетаем български фолклор с модерни електронни бийтове и я осъществихме заедно с холаднски диджеи. Първият ни албум издадохме преди 2 години, а този спектакъл е един вид надграждане.

А за представянето ни на Евровизия тази година какво мислиш?

Смятах, че имаме шанс, въпреки че песента ни не звучи супер комерсиална, супер хитова. Същевременно е едно модерно парче и е факт, че се класирахме за финала. Конкуренцията не беше слаба, имаше много хубави песни. Аз съм приятно изненадан от албанското участие, много силна рок песен. Белгийката имаше много качествена песен и изпълнение, арменците също.

Ти си свирил с Акага, Медикус, Дони и Момчил, Ку-Ку бенд, Нина Николина, Пим-пам – къде ти беше най-добре?

В интерес на истина аз съм музикант хамелеон и се чувствам добре навскъде, където има добра музикална компания. Акага сформирахме на края на музикалното училище. Всъщност аз съм кръстник на групата: сестра ми изрови името Акага от една стара книга за сказания и легенди за хан Аспарух – Акага е жрица, която е отгледала хан Аспарух. Направихме с момчетата хубави концерти и турнета. Медикус дойде по-късно и за мен беше хвърляне в истинският музикален живот. С бандата пътувахме много – тогава видях за първи път този забързан музиканстки живот. Това беше много важен периаод за мен, за да разбера как живеят музикантите и че един музикант може да се прехранва много добре със музика. Дони и китариста Лъчо бяха доста добри мениджъри. По-късно имах други фриленс изяви – с Лили Иванова през 98-99 година. Горе-долу по същото време ме поканиха и в Ку-Ку бенд; тогава имаше много големи турнета.

В момента как успяваш с толкова много проекти?

Трудно успявам, но това е същността ми, аз имам нужда от творческо разнообразие. Харесвам и електронна музика много, и българския фолклор, и латино музиката, и африканската музика, обичам и да пея, да композирам музика. Не мога да съчета всичко това в един проект и затова се занимавам с няколко.

Кои точно стилове на електронната музика?

Хаус. Различните форми на хаус. Дръм енд бейс, донякъде прогресив, дъбстеп. В холандския ми период, докато учех там, беше силно свързан с дръм енд бейса, защото една от сериозните формации, с които имаме много спечелени награди – Project 2000 – беше предимно дръм енд бейс банда.

Холандия има и огромна сцена…

Огромна! Също така там имах и немалко изпълнения в диджей клубове на нещо, което в България не е развито много – фрийстайл изпълненията на барабанист, перкусионист, певица, саксофонист с джиджей. Нещо, което там още 2000 г. започна силно да се развива нагоре.

Гледаш ли музикални формати? Защо от тях не излизат големи звезди?

Гледам и дори участвам в някои от тях. В България повечето действащи артисти сме самопродуциращи се и това е начинът за оцеляване тук. За съжаления няма силен стимул за мениджъри и продуценти, защото държавата не застава сериозно зад закона, защитаващ творците, съответно няма събиране на авторски и сродни права. Затова един продуцент не може да разчита, защото няма възвръщаемост на вложените пари. Има малко продуценти и аз им правя чест, но те не могат да продуциат 50-60 таланта. От всеки формат излизат по 20-30 таланта. В България има много таланти.

Затова ли успяват вече толквоа години тези формати да намират хора?

Да, проблемът е, че за тези хлапета ти трябва да имаш продуценти, които да инвестират хиляди левове. За да заснемеш един качествен видео клип ти трябват между 5000 и 10 000 лева. За да запишеш един ссингъл ти трябват минимум 5ооо левав, за албум ти трябват 50 000.

А в главите на много хора, когато заисваш песен, просто отиваш, пееш, някакъв човек го подрежда на компютъра и това е.

Да, но не е точно така. Хората от бранша знаят, че процесът е много сложен и отнемащ време и пари. Първо, трявба да имаш артист, второ трябва да имаш песен – някой трябва да изкомозира тази песен, някой да я аранжира, някой да я запише в студио с музиканти.По принцип продуцентът събира всичкото това нещо и накрая има готов продукт. За всичко това се плаща. След това трябва да му заснеме видео клип, за което също се плаща. Накрая трябва да реализираш песента в медиите, по радиото. Трябва говориш с тях, трябва да се направи пиар. Чак след това идват поканите за събития, за участия, за концерти. И този, който инвестира тези 20-30 000 лева, трябва да може да си ги върне и да изкара печалба, защото като отиде в магазина никой няма да му каже „Ей, ние ще ти дадем сиренето безплатно, защото ти продуцираш супер готин артист и ще те изчакаме няколко месеца, докато си върнеш парите.“ Нужно е да имаме подкрепата на цялата система, за да има стимул да се случва този творчески процес.

 
 

11 книги, които трябва да прочетете през този живот

| от chronicle.bg |

Независимо дали сте от онези 53% българи, които твърдят, че „четенето не води до успех“ или сте „един от всеки четири българи“, които редовно поглъщат страници, има някои книги, които просто трябва да прочетете.

Може да не ви донесат милиони, както ще направи националната лотария, но със сигурност ще ви помогнат да се замислите как живеете и да достигнете по-лекичко до края на живота си.

В галерията сме сложили 11 от тях по наш избор. Реално не са само 10. По-скоро са 11 011. Някои от тях сигурно са скрити в прашасалите рафтове на библиотеките и чакат някой да ги преоткрие. Други окупират предните редове в книжарниците и се преиздават на всеки месец.

Това няма значение. Книгите са шорткът към чужди умове и други светове. Ползвайте го.

 
 

Новият флагман на Lenovo се зарежда веднъж на 45 дни

| от chronicle.bg |

Новият флагман Lenovo Z5 е интересен модел, от който вече видяхме някои снимки, които намекват за преден панел почти на 100% дисплей й двойна камера.

Онова, което излезе като информация сега обаче звучи наистина странно. Според хората от Lenovo телефонът ще се зарежда веднъж на 45 дни – един живот на батерия, за който досега не сме и мечтали.

Шефът на Lenovo, господин Ченг, твърди, че моделът може да издържи до 45 дни в режим на готовност. Как от компанията са постигнали това, за момента не се знае. По всяка вероятност софтуерът на телефона е оптимизиран, тъй като едва ли само увеличаване на капацитета на батерията е достатъчно, за да може да се ползва 45 дни без зареждане.

Предстои да видим.