Коледни шоколадови звезди

| от |

Повечето от вас познават Аделина Марини като журналист и създател на сайта http://www.euinside.eu/. И ако горещо препоръчваме статиите, анализите и интервютата на европейска тематика, днес решихме да покажем ‘сладката страна на нещата’, защото обичаме нестандартните гледни точки. И тъй като до Коледа остават по-малко от 10 дни, време е Аделина Марини да обяви Коледата за открита.

Нищо не прави Коледата по-Коледа от това да имаш деца. Те са тези, които вярват в чудеса, магия и виждат вълшебства там, където ние възрастните обикновено виждаме само работа и загуба на време. Затова и Коледата ми е любимото време, когато се сещам, че все още не съм пораснала и искам да мога да виждам вълшебства, магия и чудеса всеки ден. Или поне на Коледа. Едно от нещата, които правят Коледата специална и очакването голямо, са сладките. В католическата култура адвентът е съпроводен с много сладости, а не с тежък пост, както е при православните християни, за които мъката и себепоглъщането са основна ценност. Всички добре знаем за адвент-календара, при който се полага малко шоколадче за всеки ден от декември до Коледа, когато ще дойде Голямото нещо.

По купища семейни и житейски обстоятелства католическият подход ми е много близък. Затова и коледното дърво се украсява на 1 декември или уикендът преди него. Цялата къща се украсява постепенно след това, за да може да има по нещо ново до Коледа, че да не „омръзва“ и да не се превръща в част от интериора. Това е много важно. Второто важно е да имате под ръка голям рецептурник, за да може всеки уикенд до Рождеството да правите различни сладки и по този начин да поддържате адреналина на децата, на дома си, а и на себе си. Все пак това е времето, когато забравяме за диетите и опъващите ни се дрехи.

1469971_3680723754041_1715229832_n

 

Интернет е чудесно място за намиране на рецепти, но отнема много време да изберете какво точно търсите. Преди няколко години на бензиностанция някъде в Германия попаднах на книжка с традиционни рецепти за коледни сладки. Цели 100 на брой (СТО), придружени от чудесни снимки и обяснения за тънкостите при работата с шоколад, обикновено тесто, ядки и прочие. Вече няколко години работя по рецептите в тази книжка и трябва да отбележа, че е по немски прецизна. С други думи, ако спазвате точно дозите и продуктите, ще се получи точно това, което виждате на снимката. Та, от всички рецепти, които досега пробвах, повечето се приеха добре от взискателната „публика“, която вече не е никак малка, но все така по детски „адвентска“. Но любимите им сладки са шоколадовите дюлеви звезди. Те са и най-пипкави от всички, които съм правила досега, но пък суматохата около приготовлението е очарователна и лекува всякаква умора.

Та за тях са ви нужни следните продукти: 150 гр. пудра захар, 200 гр. брашно, 50 гр. царевично нишесте (царевично брашно става също), 50 гр. какао на прах, 3 яйчени жълтъка, 200 гр. студено масло, 125 гр. дюлево желе (или пелте, както е познато в България), 1 ч.л. лимонов сок или кайсиева есенция (не я препоръчвам), пудра захар за украса, брашно за омесването.

1461802_3680724034048_1918790931_n

Върху работния плот пресявате брашното, слагате пудрата захар, нишестето (брашното), какаото, омесвате ги хубаво и правите в средата кладенче. Тук в Хърватия имаме няколко вида брашно и да ви кажа още не съм разучила всички, но основните два вида са „остро“ и „меко“. В тази рецепта няма пояснение, защото в Германия не правят голяма разлика, но в случай, че правите, да ви кажа, че за тези сладки за предпочитане е „мекото“ брашно, което според мен отговаря на най-обикновеното тип 500. В кладенчето слагате яйцата и нарязаното на парченца студено масло. Много е важно да е току-що извадено от хладилника. Омесвате всичко това, като ще усетите по време на месенето, че от топлите ви ръце маслото започва да омеква и да слепва всички останали продукти. Съветвам ви да внимавате с ръсенето на още брашно за омесването, защото може да направите тестото доста по-твърдо, а това ще направи бисквитките ронливи. Най-добре е да не добавяте още, след като тестото „изконсумира“ всичкото брашно. Маслото ще е размекнало достатъчно, за да не ви полепва тесто по плота или съда, в който месите. Но това ще си го усетите сами. Като получите хомогенна, кафява и вече мазничка топка, я размачкайте с ръце като за питка, увийте я в свежо фолио и оставете тестото за около половин час в хладилника да стегне.

1504035_3680723954046_742794122_n

През това време включете фурната на 160 градуса, пригответе си тавата с хартия за печене (ще ви трябват 2 тави) и си извадете формичките за рязане. Това е нещото, което дечурлигата най-много обичат. Като ви изтече времето, извадете тестото и го разточете с точилка, която е хубаво да наръсите добре с брашно, за да не ви залепва тестото. Отдолу на плота също наръсете малко брашно. Разточете до дебелина 3 мм или както сами прецените след първия път. Не е хубаво да са много дебели звездите, защото все пак трябва да ги разглеждате като двойни, тъй като ще ги лепим с пелтето. Половината от звездите трябва да имат дупка в средата, ако имате с по-малка формичка на звезда, а може и с кръгче. Каквото имате под ръка. Вече продават най-различни формички, така че, може да си ги направите „по учебник“ за разкош. Нареждате ги в тавата и печете около 12 минути.

След това вадите, охлаждате (може на балкона) и слепвате с пелтето. Пелтето по принцип си го правя сама, понеже много обичам, но ако нямате, може да ползвате всякакво друго сладко по ваш вкус. В рецептата препоръчват пелтето да се разреди с лимоновия сок, за да стане годно за мазане, че иначе е по-твърдичко. Слагате върху звездите, слепвате с близначките с дупката, които предварително сте наръсили с пудра захар, и подреждате в съда, в който искате да ви стоят и да ви красят. Важно е да наръсите звездите с дупката отделно, защото иначе ще ви скрият дупката с желето и така се губи естетическия ефект от цялата работа. У нас тези сладки не успяват твърде дълго да красят дома или да разнасят ухание, защото изчезват за секунди, но поне може да се снимате с тях. Успех с първия опит и с пожелание за добре дочакана Коледа.

1486803_3680724274054_1447395905_n

 
 

6 нови филма, които ще гледаме през ноември

| от chronicle.bg |

Киносезон 2018-2019 вече е в разгара си, а след няколко седмици ще започнат да се раздават най-големите награди в киното. Този и следващия месец ще видим едни от най-обсъжданите заглавия, за които сме ви разказвали през годината.

Ноември обещава да бъде разнообразен, богат и противоречив, що се отнася до това, което ще бъде показано за първи път на широкия екран. Някои от филмите вече имаха своите премиери, някои се харесаха, други разделиха публика и критици на лагери.

Неминуемо обаче, това са филми, за които ще се говори много в следващите месеци.

От любими анимационни герои, през страхотната Клеър Фой, прекрасния Рами Малек, Уилям  Дефо, до дългоочаквания филм „Вдовици“ с Виола Дейвис, днес ви показваме 6 нови филмови заглавия, които ще излязат (или вече излязоха) по кината този месец. Вижте ги в галерията горе.

 
 

Какво ни причинява скуката

| от chronicle.bg |

Защо въобще имаме такава привидно негативна и негативна емоция като скуката? Тя е втората най-потискана емоция след гнева.

Но скуката всъщност е много интересна.

Тя кара хората да да се занимават с неща, които наистина имат значение за тях, вместо с това, което е пред тях. Ако никога не изпитвахме скука, щяхме да сме постоянно изненадани – от дъжда, от вкуса на закуската ни, от всичко.

Санди Ман, авторка на книгата „The Upside of Downtime: Why Boredom Is Good“, прави експеримент като дава на група хора най-скучната задача, за която може да се сети – да преписват телефонни номера. След това ги кара да измислят възможно повече приложения на две хартиени чаши. Те се справят не особено оригинално – саксии и играчки. След това обаче тя ги кара не да преписват телефоните, а да ги прочитат на глас – задача, която е много по-трудно да вършиш механично. След това отново поставя хартиените чаши пред тях и този път резултатите им са изключително креативни – обеци, телефон, всякакви видове музикални инструменти…

Хората, на които им е скучно, мислят по-креативно.

Когато ни е скучно, търсим по-стимулиращи занимания. Затова умът ни започва да блуждае, което стимулира креативността. Когато оставим умът ни да се лута, излизаме от съзнателното и навлизаме в несъзнателното. Това позволява мозъкът ни да прави различни невронни връзки.

Скуката е великият начин, по който мозъкът кара сам себе си да създава нови връзки, с които да си помага в сложните моменти. 

В момента все повече и повече експерименти и изследвания се водят около скуката и бляновете, които предизвиква. С модерните технологии ще имаме изчерпателна картинка съвсем скоро.

За сега знаем, че когато мислим за нещо конкретно и когато сме в блян, използваме две различни части на мозъка ни и различни невронни мрежи. Когато сме в блян използваме т. нар. „мрежа по подразбиране“ – тогава мозъкът ни е „в почивка“, това съвсем не означава, че не работи.

Остава още много за изучаване, но едно е сигурно – когато ни е скучно, мозъкът ни съвсем не спира да работи.

Default_Mode_Network_Connectivity

 
 

Най-добрата модерна сграда в света – Toho Gakuen School of Music

| от chronicle.bg |

Архитектът Томохико Яманаши сяда с преподаватели и ученици, за да обсъди от каква сграда имат нужда. Той установява, че приоритетите им са: светлина, естествена вентилация и отворени пространства. Това е в пълна противоположност на стандартните предпочитания за такива сгради. Обикновено училищата се правят с един голям коридор и еднакви класни стаи.

Бетоненият квадратен дизайн на Toho Gakuen School of Music е смекчен от стъклени стени и много дърво. Вместо отделни стаи, Томохико конструира сградата така, че хора, звук и светлина да могат свободно да преливат от място в място.

Затова миналият месец сградата на Toho Gakuen School of Music беше обявена за един от четирите финалисти на RIBA International Prize, която почита най-добрите нови сгради в света.

metalocus_toho-school_04p

Дизайнът идва и от практически съображения – стаите за репетиции обикновено са шумоизолирани, което води до дебели стени и липса на светлина. Яманаши смята, че звукът да прелива от сградата е напълно желателно. „Да чуваш шум от стая в стая е проблем, но да го чуваш извън училището или по коридорите всъщност е много хубаво, защото създава атмосфера.“

3ed077657bad1b8d0adc87bfa0e6bcaf

Кубичността на сградата е в тон с околната среда. Чофу е градче в префектурата Токио, което е съставено от малки къщи. Така фрагментираната фасадата става част изгледа на града.

„Така бетонът изглежда и по-мек – като почва. За мен това беше много важно, защото сградата е на място, където има много класически японски сгради от дърво и почва.“

Томохико Яманаши разказа също така как промяна в ръководството на училището, докато строежът е бил в процес, е застрашило целия проект със забавяне. Първоначално новите мениджъри се съгласили да използват сградата, но само временно, а след това тя ще се превърне в склад.

„Сега обаче бъдещето на сградата е осигурено“

asda
 
 

Летящите мотори на полицията в Дубай

| от chronicle.bg |

Къде другаде освен в Дубай!

Полицаите в столицата на Обединените арабски емирства съвсем скоро ще имат нова играчка. Година след като калифорнийският стартъп Hoversurf показа ховърбайка си на технологичното експо GITEX, компанията се завръща с нов модел. Те подариха един S3 2019 Hoverbike на дубайската полиция, които вече тренират с него.

Генералният директор на департамента по изкуствен интелект към Полицията в Дубай, Кхалид Насер Алразуки, казва, че до 2020 година подобни мотори вече ще се ползват редовно от властите. „В момента имаме два екипа, които се обучават в пилотирането на ховърбайкове, и количеството им се увеличава“. Идеални кандидати са мотористи с опит в управлението на дронове.

За нас цената на това електрическо удоволствие е $150 000. Всеки може да си поръча, но на клиентите се правят щателни проверки дали са способни да се справят с ховърбайка.

В момента машините са ограничени най-вече от батерията, но се работи усилено по подобряване на технологията. Те се сглобават в три различни страни, една от които е ОАЕ.

За компанията производител следващата логична стъпка е летяща кола. За сега плановете са тя да е двуместна, а първия прототип да излезе до 4-5 месеца. По план проектът трябва да е завършен и готов за продажба през 2020.