Коледни шоколадови звезди

| от |

Повечето от вас познават Аделина Марини като журналист и създател на сайта http://www.euinside.eu/. И ако горещо препоръчваме статиите, анализите и интервютата на европейска тематика, днес решихме да покажем ‘сладката страна на нещата’, защото обичаме нестандартните гледни точки. И тъй като до Коледа остават по-малко от 10 дни, време е Аделина Марини да обяви Коледата за открита.

Нищо не прави Коледата по-Коледа от това да имаш деца. Те са тези, които вярват в чудеса, магия и виждат вълшебства там, където ние възрастните обикновено виждаме само работа и загуба на време. Затова и Коледата ми е любимото време, когато се сещам, че все още не съм пораснала и искам да мога да виждам вълшебства, магия и чудеса всеки ден. Или поне на Коледа. Едно от нещата, които правят Коледата специална и очакването голямо, са сладките. В католическата култура адвентът е съпроводен с много сладости, а не с тежък пост, както е при православните християни, за които мъката и себепоглъщането са основна ценност. Всички добре знаем за адвент-календара, при който се полага малко шоколадче за всеки ден от декември до Коледа, когато ще дойде Голямото нещо.

По купища семейни и житейски обстоятелства католическият подход ми е много близък. Затова и коледното дърво се украсява на 1 декември или уикендът преди него. Цялата къща се украсява постепенно след това, за да може да има по нещо ново до Коледа, че да не „омръзва“ и да не се превръща в част от интериора. Това е много важно. Второто важно е да имате под ръка голям рецептурник, за да може всеки уикенд до Рождеството да правите различни сладки и по този начин да поддържате адреналина на децата, на дома си, а и на себе си. Все пак това е времето, когато забравяме за диетите и опъващите ни се дрехи.

1469971_3680723754041_1715229832_n

 

Интернет е чудесно място за намиране на рецепти, но отнема много време да изберете какво точно търсите. Преди няколко години на бензиностанция някъде в Германия попаднах на книжка с традиционни рецепти за коледни сладки. Цели 100 на брой (СТО), придружени от чудесни снимки и обяснения за тънкостите при работата с шоколад, обикновено тесто, ядки и прочие. Вече няколко години работя по рецептите в тази книжка и трябва да отбележа, че е по немски прецизна. С други думи, ако спазвате точно дозите и продуктите, ще се получи точно това, което виждате на снимката. Та, от всички рецепти, които досега пробвах, повечето се приеха добре от взискателната „публика“, която вече не е никак малка, но все така по детски „адвентска“. Но любимите им сладки са шоколадовите дюлеви звезди. Те са и най-пипкави от всички, които съм правила досега, но пък суматохата около приготовлението е очарователна и лекува всякаква умора.

Та за тях са ви нужни следните продукти: 150 гр. пудра захар, 200 гр. брашно, 50 гр. царевично нишесте (царевично брашно става също), 50 гр. какао на прах, 3 яйчени жълтъка, 200 гр. студено масло, 125 гр. дюлево желе (или пелте, както е познато в България), 1 ч.л. лимонов сок или кайсиева есенция (не я препоръчвам), пудра захар за украса, брашно за омесването.

1461802_3680724034048_1918790931_n

Върху работния плот пресявате брашното, слагате пудрата захар, нишестето (брашното), какаото, омесвате ги хубаво и правите в средата кладенче. Тук в Хърватия имаме няколко вида брашно и да ви кажа още не съм разучила всички, но основните два вида са „остро“ и „меко“. В тази рецепта няма пояснение, защото в Германия не правят голяма разлика, но в случай, че правите, да ви кажа, че за тези сладки за предпочитане е „мекото“ брашно, което според мен отговаря на най-обикновеното тип 500. В кладенчето слагате яйцата и нарязаното на парченца студено масло. Много е важно да е току-що извадено от хладилника. Омесвате всичко това, като ще усетите по време на месенето, че от топлите ви ръце маслото започва да омеква и да слепва всички останали продукти. Съветвам ви да внимавате с ръсенето на още брашно за омесването, защото може да направите тестото доста по-твърдо, а това ще направи бисквитките ронливи. Най-добре е да не добавяте още, след като тестото „изконсумира“ всичкото брашно. Маслото ще е размекнало достатъчно, за да не ви полепва тесто по плота или съда, в който месите. Но това ще си го усетите сами. Като получите хомогенна, кафява и вече мазничка топка, я размачкайте с ръце като за питка, увийте я в свежо фолио и оставете тестото за около половин час в хладилника да стегне.

1504035_3680723954046_742794122_n

През това време включете фурната на 160 градуса, пригответе си тавата с хартия за печене (ще ви трябват 2 тави) и си извадете формичките за рязане. Това е нещото, което дечурлигата най-много обичат. Като ви изтече времето, извадете тестото и го разточете с точилка, която е хубаво да наръсите добре с брашно, за да не ви залепва тестото. Отдолу на плота също наръсете малко брашно. Разточете до дебелина 3 мм или както сами прецените след първия път. Не е хубаво да са много дебели звездите, защото все пак трябва да ги разглеждате като двойни, тъй като ще ги лепим с пелтето. Половината от звездите трябва да имат дупка в средата, ако имате с по-малка формичка на звезда, а може и с кръгче. Каквото имате под ръка. Вече продават най-различни формички, така че, може да си ги направите „по учебник“ за разкош. Нареждате ги в тавата и печете около 12 минути.

След това вадите, охлаждате (може на балкона) и слепвате с пелтето. Пелтето по принцип си го правя сама, понеже много обичам, но ако нямате, може да ползвате всякакво друго сладко по ваш вкус. В рецептата препоръчват пелтето да се разреди с лимоновия сок, за да стане годно за мазане, че иначе е по-твърдичко. Слагате върху звездите, слепвате с близначките с дупката, които предварително сте наръсили с пудра захар, и подреждате в съда, в който искате да ви стоят и да ви красят. Важно е да наръсите звездите с дупката отделно, защото иначе ще ви скрият дупката с желето и така се губи естетическия ефект от цялата работа. У нас тези сладки не успяват твърде дълго да красят дома или да разнасят ухание, защото изчезват за секунди, но поне може да се снимате с тях. Успех с първия опит и с пожелание за добре дочакана Коледа.

1486803_3680724274054_1447395905_n

 
 

Интервю със сценаристите на „Скъпи наследници“

| от |

“Скъпи наследници” е най-новият сериал в България, а благите младежи на снимката горе са неговите сценаристи. На тази снимка липсват Нели Димитрова, преподавател по драматургия в НАТФИЗ, която събира екипа, и Емил Бонев, главният сценарист на проекта.

Направихме интервю с тези хора, защото като че ли се обръща малко внимание на сценаристите. Те дори често са бъркани с режисьори и дори продуценти (ех, откъде такъв късмет). Затова и то (интервюто) е форматирано, както изглежда стандартен сценарий.

Освен него, тези младежи ни написаха и приказка за нашите приятели от MamaMia.bg. Тя се казва „Малкото коте, което искаше да има приятели„.

 

ИНТЕРВЮ СЪС СЦЕНАРИСТИТЕ НА СЕРИАЛА „СКЪПИ НАСЛЕДНИЦИ“ 

ИНТ. ОФИС – ДЕН

Добре, как върви сериалът засега?

28381106_2045294118822074_116910670_n

НИКОЛА

Върви все по-нависоко според нас.

ДИЛИЯН

Особено след 40-ти епизод. След 40-ти става мазало.

РАДО

И след 60-ти.

АЛЕКСАНДРА

Той ви попита как върви досега.

ДИЛИЯН

Досега е супер, но става грандиозно след 40-ти.

АЛЕКСАНДРА

Всъщност, вече има утвърдена установена публика, защото шерът върви в едни норми, което означава, че има публика, която се е запалила и гледа всеки епизод.

НИКОЛА

А идеята на този сериал не е да пусне в началото две куки и после да те разочарова. Идеята му е още от началото да се развива все повече и повече и най-хубавият епизод да бъде 170 (последният от първи сезон – бел. ред.)

17796444_10212869373117467_7767732208416557931_n

РАДО

Да, най-якото е, че в началото започва бавно, запознаваш се с героите, виждаш ги кой какъв е и след това гледаш тези хора как се развиват и им се случват някакви зверски неща и то неща, които са до голяма степен реалистични.

19437399_1729636900387799_994386369159467908_n

РОКСАНА

Да, и ти познаваш тези хора, знаеш кой как ще реагира във всякакви ситуации.

А защо този слот – 18:00?

ДИЛИЯН

Ами аз честно казано съм супер доволен, че е от 18:00 часа, защото е теленовела. Това е турбо нормално.

НИКОЛИНА

Каквото и да си говорим, това е дейли теленовела. Мястото й е в шест. Въпросът сега е да започнат да се правят уикли сериали, които да вървят от осем и ще сме в крак със света.

АЛЕКСАНДРА

Нещо, което е много забавно, са коментарите във фейсбук относно това, че сериалът в крайна сметка е сапунка. Това е така. Още със самата задача, която ни поставиха, това си беше теленовела.

А защо не правите арт кино, защо не правите фестивално кино?

НИКОЛА

Ние не правим класическа сапунка. В това има някаква по-висша цел – има смейство, има любов, има и хумор. Не е просто ей така да се пълни прайм тайма.

РАДО

А ние сме хора, които освен „Трима братя, три сестри“, гледаме и…

ДИЛИЯН и АЛЕКСАНДРА едновременно

Кога пък си гледал „Трима братя, три сестри“!

РАДО

Като бях на училище, си го гледах. Та ние сме хора, които гледа и най-добрите световни сериали, и сутрин преди да започнем да правиме „Скъпи наследници“ си говориме за това.

А вие бихте ли живяли на село?

РАДО

Аз да.

asdasda

АЛЕКСАНДРА

О, да. Всъщност, хората често коментират във фейсбук, че Бели вит изглежда нереалистично. Това е така и е абсолютно търсено. Мишо Менканджиев (продуцент на проекта – бел. ред.) реши, че трявба да гледаме нещо красиво на екрана.

РОКСАНА

А и такова село може да се случи, защо не. То не е някаква абсолютна утопия, която не може да стане никога.

НИКОЛИНА

Единственото, което ми пречи да живея на село е, че нямам къща на село. И не съм шофьор.

НИКОЛА

А някои от нас си поживяваме на село. (Никола живее в Княжево – бел. ред.)

АЛЕКСАНДРА

В крайна сметка нашата работа позволява да се работи от вкъщи, така че всеки един от нас би поседял някакво време на село да си гледа доматките.

НИКОЛА

Ти няма как по смъртно да го направиш този сериал от града, ако не си ходил на село. Ти нито реплики, нито действия, нищо не можеш да напишеш, ако не си стоял на село летни ваканции, зимни ваканции. А и тенденцията е хората да се изселват по селата.

РАДО

А това, което ни е липсвало като ноу-хау – с помощта на Емо Бонев, който е главен сценарист на проекта, както и с помощта на консултантите и Мишо успяхме да компенсираме.

ДИЛИЯН

На мен лично детството ми е свързано с къщата на село, във Ветрен дол. Поне 4 месеца в годината прекарвах там. Ако имам някакви грандиозни проблеми в живота ми, отивам там и там си ги решавам.

 

А сега върху какво работите?

26814796_10213800101188655_1860781494103052591_n

НИКОЛИНА

Разработваме нови проекти, много интересни неща, друго май няма как да кажа.

НИКОЛА

Да, общо взето разработваме 2-3 много сериозни проекта в момента.

РОКСАНА

И живот и здраве ще станат.

АЛЕКСАНДРА

Пак са сериали, но са други формати. Нели много добре ни събра, защото заедно се погаждаме чудесно и можем да пишем за доста проекти.

 

Какво прави сценаристът?

РОКСАНА

Това беше много трудно да го обясня на баба ми и тя до ден днешен бърка какво точно работя.

10404078_1414682185480137_5821209438373682309_n

ДИЛИЯН

Говорян си за едни измислени хора в едни измислени ситуации…

НИКОЛА

… после започват да ги сънуват…

РОКСАНА

… после започваш да живееш с тия хора.

КРАЙ

 
 

Анди Уорхол: от рекламист до икона на културата на ХХ век

| от chronicle.bg |

Анди Уорхол е най-високоплатеният и успешен рекламен илюстратор в Ню Йорк, дълго преди работите му да влязат в най-големите световни галерии. Всеки ще го познае по творбите му – принтираните многоцветни портрети на Мерилин Монро, десетките супени консерви, сензационни статии – всичко това става синоним на течението в изкуството и културата „попарт“.

Творецът спомогнал за мултиплицирането на изкуството в САЩ тръгва от нулата, роден в емигрантско семейство на източноевропейци, и става харизматичен бохем, в чието жилище се събира американският елит, за да се отдаде на удоволствието. Той е първият, който прави от попарта изкуство, което влиза в салоните на висшето общество. Творчеството му го превръща в икона, олицетворяващата новата слава на артиста и нов вид изкуство.

В първоначалните му рекламни изображения Уорхол усвоява основните методи за манипулация на вкуса на масите. Рисунките му често са комични, изглеждат декоративно, натруфено и нямат нищо общо със студа и безличието на неговия попарт.

Все още се водят дебати около принтираните изображения, които налагат на Уорхол репутацията на попарт артист в началото на 60-те години. Според някои, неговата серия Death and Disaster и многоцветните картини на Мерилин Монро са провокирани от тъгата му. Други ги виждат като първите форми на „умора от състраданието“ – загубата на способността на аудиторията да симпатизира на събития, от които се чувства премахната. Трети пък сравняват творбите му с екран, филтър между нас и ужасяващите събития.

Въпреки че ще продължи да рисува и след това, през 1965 г. се оттегля , за да се посвети на правенето на експериментални филми.  Blow Job е един  от тях и показва лицето на млад мъж, по време на орална любов. Друг от филмите му, Sleep, в продължение на часове показва спящ мъж. Филмите му са пренебрегвани дълги години, но днес той е смятан за ключова фигура в киното на тогавашната епоха и за пионер в развитието на независимото кино.

На 22 февруари 1987 г. Анди Уорхол умира след операция на жлъчката. Вижте в галерията горе най-влиятелните му творби, символизиращи американската култура, новото време и масовото производство. Те белязват и днешния свят, 50 години след създаването им.

„Винаги казват, че времето променя нещата, но всъщност ти сам трябва да ги промениш.“

„Всеки ще има своите 15 минути слава.“

„Всеки има нужда от въображение“

„Обичам Лос Анджелис, обичам и Холивуд. Те са красиви. Там всички са от пластмаса, но аз обичам пластмасата. Аз искам да бъда от пластмаса.“

„Всеки си има проблеми. Важното е да не правим проблем от своите проблеми.“

Andy Warhol

„Не обръщай внимание на това, което пишат за теб. Просто го измервай в инчове.“

„Ако човек не е красив,  пак може да има успех, стига да има подръка няколко шеги в джоба си. И много джобове.“

„Искам да нося сините си джинси, когато умра.“

„Искам да бъда машина.“

„Имам социална болест. Трябва да излизам навън всяка вечер. Ако някоя вечер си остана вкъщи, започвам да разказвам слухове на кучетата си.“

„Мисля си, че би било чудесно, ако всички хора бяха еднакви.“

Andy Warhol With Patrick Flaming Filming The Chelsea Girls

„Сексът винаги е по-вълнуващ на екрана или между страниците, отколкото между чаршафите.“

„Изкуството? Това е името на човека.“

„Щом престанеш да искаш нещо, то само идва при теб. Това е абсолютна аксиома, знам го от опит.“

„Понякога не отдаваш значение на даден момент, а после се оказва, че той е предопределил цял период от живота ти.“

„Хората трябва да се влюбват със затворени очи. Просто затвори очите си. Не гледай и магията ще се случи.“

„Целуни ме с очите си.“

 
 

Джейн Сиймур е най-възрастната жена, която позира за Playboy

| от chronicle.bg |

На 67 години Джейн Сиймур се снима за Playboy. Според британския „Sun“, тя ще е най-възрастната жена, която позира за изданието. Сиймур ще се появи в списанието за трети път, след като е била на страниците му и през юли 1973 година и през януари 1987-а.

Актрисата, която изгря с ролята си на доктор Куин лечителката в едноименния сериал, признава, че сега се чувства по-секси отколкото когато била по-млада и се чувства „добре в кожата си“.

Може би не знаете, че истинското име на Джейн Сиймор е Джойс Франкенбърг. Тя е родена на 15 февруари 1951 година във Великобритания. Искала е да стане балерина, но травма на крака я лишава от възможността да се изяви в това изкуство. З сметка на това отива в киното и участва в над 130 филма и сериала.

vgokgm

landscape-1444406961-dr-quinn-medicine-woman

Два пъти е печелила Златен глобус – за „Д-р Куин: Лечителката“ през 1996 година и за „На изток от рая“ през 1982 година.

j-jane-seymour-97664986611.jpeg

Участвала е в редица холивудски хитове, сред които „Петдесет нюанса по-тъмно“, „Непорочната Джейн“, „Касъл“, „Как се запознах с майка ви“, „Ловци на шаферки“, „Смолвил“. Била е и момиче на Бонд.

През 2000 г. и е присъден Орден на британската империя.

598e769cffd433bf0e02455b345558b8--jane-seymour

 
 

Бехати Принслу показа снимка на новородената си дъщеричка

| от |

Бехати Принслу качи в интернет първата снимка на дъщеричката си Джио Грейс, която се появи на бял свят миналата седмица, съобщи Контактмюзик.

28-годишната Принслу и съпругът й, фронтменът на групата „Марун 5″ Адам Лавин се сдобиха с втора дъщеря и Бехати качи първата й снимка в Инстаграм. На нея се виждат крачетата на новороденото. Бехати, която има също 15-месечна дъщеря Дъсти Роуз от Адам Лавин, е написала под снимката „Джио Грейс Лавин, 2/15/18. Тя има пръстите на краката на баща си.“

Gio Grace Levine 2/15/18 She’s got her dads toes

Публикация, споделена от Behati Prinsloo Levine (@behatiprinsloo) на

38-годишният Адам Лавин и съпругата му, които са женени от 2014 г., оповестиха през септември м.г., че очакват второ дете. Изпълнителят на хита „Sugar“ разкри в „Шоуто на Елън де Дженерис“ през ноември, че второто му дете също ще е момиченце, предава БТА.

То вероятно няма да е последното отроче в семейството им, тъй като вокалистът на „Марун 5″ неотдавна заяви, че иска да има много деца. „Бехати няма сестри, нито братя – поясни той. – Тя иска да има много деца, а и моето желание не се различава от нейното.“