Кой всъщност управлява Украйна?

| от |

Западът подкрепя временното украинско правителство, а руските медии и политици постоянно го обявяват за крайно дясно и дори фашистко, пише Дойче веле. Каква е истината и кой държи ключовите постове на управлението в свои ръце?

Ukraine-Prime-Minister-Arseniy-Yatsenyuk-AFP

„Националисти, неонацисти, русофоби и антисемити свалиха правителството в Украйна. Те и сега са основните движещи сили на новото полотическо развитие в Украйна“, заяви руският президент Владимир Путин след референдума в Крим. Близките до Кремъл медии също окачествяват правителството в Киев като фашистко. Временното правителство в Киев обаче е доста разнородно по състав. Премиерът Арсений Яценюк е най-познатата и най-важната политическа фигура в кабинета.

Той е член на либерално-консервативната партия на Юлия Тимошенко „Баткившчина“. Макар да е едва 39 годишен, Яценюк има значителен опит като политик. По образование е юрист и икономист, бил е председател на украинския парламент между декември 2007 и септември 2008, а преди и външен министър на страната. Освен Яценюк, в кабинета има още седмина членове на партията Тимошенко – един вицепремиер и шестима министри, сред които и тези на ключовите министрества на вътрешните работи, енергетиката и правосъдието.

Представителите на Майдан

Осем от министрите в преходното правителство официално се водят безпартийни. Те би трябвало да представляват различни групи от протестното движение на Майдан. Най-известният представител на тази група е министърът на спорта и младежта Дмитро Булатов. По време на протестите на площад „Независимост“ в Киев, Булатов беше отвлечен от неизвестни лица и изтезаван в продължение на дни. След освобождаването си той заяви, че похитителите са действали доста професионално. Те го измъчвали с гумени палки, забивали пирони в ръцете му и отрязали част от едното му ухо. След лечение в Литва и кратък престой в Берлин, Булатов се завърна обратно в Украйна. Безпартийни като Булатов са още и министрите на икономиката, финансите, външните работи, образованието, здравеопазването и културата, както и вторият вицепремиер Володимир Гройсман.

Тактиката на Кличко

Партията „Удар“ на бившия шампион по бокс Владимир Кличко няма свои представители във временния кабинет, макар Кличко да беше сред основните лидери на опозиционното движение в Киев. Официалното обяснение на партията е, че „Удар“ фаворизира съставянето на експертно правителство, съставено от технократи, а не от партийни фигури. Въпреки това хората на Кличко подкрепят дейността на преходното правителство. Ръководителят на бюрото на фондация „Хайнрих Бьол“ в Киев Кирил Савин предполага, че Кличко смята за тактически по-правилно да не участва във взимането на непопулярни решения от преходния кабинет. В крайна сметка той желае да бъде избран за президент на страната през май тази година.

Ролята на „Свобода“

Трима от членовете на новия кабинет действително могат да бъдат причислени към десния политически спектър, както твърди руската страна. Те са членове на националистическата партия „Свобода“. Това са вицепремиерът Олександър Сич, министърът на околната среда Андрий Мохник и министърът на селското стопанство Игор Швайка. Министърът на отбраната Игор Тенюх, който също е член на „Свобода“ подаде оставка във вторник /25.3./ и беше заменен от генерал-полковник Михайло Ковал.

Според Кирил Савин влиянието на партия „Свобода“ в преходното правителство е доста ограничено, защото те не контролират важни постове. Ключовите позиции са в ръцете на съпартийците на Юлия Тимошенко от „Баткивщина“. Тримата представители на „Свобода“ досега не са имали значителни изяви на политическата сцена. Вицепремиерът Олександър Сич е автор на един стар проектозакон срещу абортите. Андрий Мохник е роден в региона около Чернобил, но това е „единственото, което го свързва с екологията“, казва Савин.

Популисти или десни екстремисти?

На запитване от фракцията на левицата в Бундестага през август 2013 година, федералното правителство на Германия окачестви партия „Свобода“ като „дяснопопулистка и националистическа формация, която заема отчасти дясноекстремистки позиции“. В същото становище пише още: „В навечерието на парламентарните избори през 2012 година партия „Свобода“ преработи изборната си програма и изхвърли оттам някои дясноекстремистки изказвания“.

В същото време е повече от очевидно, че партията поддържа добри контакти с десни екстремисти в други държави. През май 2013 година парламентарна делегация на „Свобода“, ръководена от депутата Михайло Холовко посети например фракцията на радикалната Националнодемократическа партия на Германия /НПД/ в провинция Саксония. Някои членове на „Свобода“ пък се прочуха с прояви на насилие и нетолерантност. Депутатът от „Свобода“ Игор Мирошниченко нападна с юмруци шефа на Украинската държавна телевизия Олександър Пантелеймонов, защото не бил доволен от информациите на телевизионния канал и се опитвал да го принуди да подпише собствената си оставка. В Ютюб беше разпространено и видео за инцидента.

След президентските избори през май ще стане ясно, как украинското население гледа на политическата ориентация на страната. Кирил Савин смята, че лидерът на „Свобода“ Олег Тянибог, който също е кандидат за най-високия държавен пост, няма сериозни шансове за успех. „Според анкетите той ще получи около пет процента от гласовете, а с подобен резултат не може да се постигне нищо“, казва Савин.

 
 
Коментарите са изключени за Кой всъщност управлява Украйна?