Кой ще унищожи отровите на Сирия?

| от |

Нито една държава не изявява желание да унищожи сирийските химически оръжия – поради простата причина, че това е свързано с огромни рискове. Къде да се извърши тази опасна операция и кои са подходящите места?

Подготовката за унищожаването на сирийските бойни отровни вещества е в пълен ход. Експертите са проверили 22 от общо 23-те складове за химически оръжия. 60 процента от всички незаредени муниции, както и инсталациите за тяхното производство вече са унищожени. „Същинската работа обаче тепърва предстои“, казва експертът по химическите оръжия Ралф Трап, който дълги години е работил към Организацията за забрана на химическите оръжия (OЗХО).

В Сирия трябва да бъдат унищожени общо 1 000 тона химически оръжия. Операцията по тяхното ликвидиране е обаче доста по-сложна, отколкото изглежда на пръв поглед. Налага се например химическите оръжия да бъдат изнесени в чужбина. Но в коя държава? Най-опасните бойни отровни вещества – зарин и иприт, ще бъдат изнесени от Сирия до края на тази година и унищожени до април 2014-та, заяви генералният директор на ОЗХО Ахмет Юзюмджу. Всички останали опасни химикали трябва да бъдат изнесени до 5 февруари 2014 година и унищожени до края на юни същата година. Резолюция 2118 на ООН предвижда целият сирийски арсенал от химически оръжия да е унищожен към въпросната дата.

syria-chemical-weapons-map-21

Желаещи няма

Но засега няма нито една държава, която да е изявила готовност да унищожи химическия арсенал на своя територия. Норвегия и Белгия са отхвърлили молбата на САЩ. Албания също отказа – поради „липса на капацитет“, макар че преди това сама беше предложила услугите си. Намерението на правителството породи протести сред населението, поради което управляващите се видяха принудени да се откажат от този проект. Албания беше една от възможните опции, тъй като страната има опит, придобит покрай унищожаването на собствените ѝ запаси от химически оръжия, извършено през 2007 година.

Всяка държава, подписала Конвенцията за химическите оръжия, може да предложи своята помощ – става дума за общо 190 държави. Вашингтон вече се е обърнал с молба и към Франция. „Потенциал имат преди всичко онези страни, които през последните години са унищожавали химически оръжия“, казва Ралф Трап. Защото Конвенцията на ООН от 1997 година забранява и притежаването на химически оръжия.

Германия иска да помогне, но не на своя земя

Германия има собствена инсталация за изгарянето на бойни вещества и муниции. Между 2006 и 2012 година в инсталацията в Мунстер бяха унищожени 2 585 тона бойни вещества. „Проблемът е в това, че там могат да бъдат унищожавани само стари бойни отровни вещества от световните войни. Инсталацията не е пригодена за унищожаването на нервнопаралитични бойни вещества, каквито са повечето сирийски химически оръжия“, казва Ралф Трап в разговор с Дойче веле. В Германия обаче има фирми, които разполагат със съответната технология. Фирмата „Айзенман“ от Бьоблинген напримар е изградила инсталации за унищожаване на химически оръжия в Русия, Албания и Япония.

На срещата на външните министри от ЕС германският министър на външните работи Гидо Вестервеле заяви, че страната му е готова да окаже техническа, логистична и финансова помощ за унищожаването на сирийските химически оръжия, но не на своя територия. Експертът на берлинската фондация „Наука и политика“ Оливер Майер смята, че изборът на подходяща страна е свързан и с географското ѝ положение – защото трябва да бъде избегнато превозването на бойните отровни вещества по суша: „Става дума за много опасни материали, чиито транспорт и унищожаване са свързани с висок риск за здравето на хората и за околната среда. Затова и много държави се плашат“, казва Майер.

syria-chemical-weapons-afp

Как да се избегне транспорт по суша?

Освен това в някои държави съществуват и административно-технически пречки. В САЩ например има закон, който забранява превозването на химически оръжия на територията на страната. Организацията за забрана на химическите оръжия продължава да търси и помощници, които да гарантират сигурния транспорт на бойните отрови през онези сирийски земи, където се водят сражения. За целта са необходими не само уреди за обеззаразяване, но и войници, които са специално обучени за действия в условията на химическа война. Не на последно място има нужда и от медицински персонал, който да помага в случай на авария.

Експертите предполагат, че в крайна сметка ще бъде намерено решение, при което няколко страни ще участват в унищожаването на сирийските бойни отровни вещества. „Всичко друго би изглеждало като фарс в очите на хората в Сирия, а и пред света. След като бяха инвестирани толкова много политически усилия за постигане на споразумение с Асад, сега не бива да се оказва, че няма кой да изнесе оръжията от страната и да ги унищожи“, казва Оливер Майер.

 
 

Направиха огромна статуя на Джеф Голдблум в Лондон

| от chr.bg |

Гигантска статуя на актьора Джеф Голдблум беше инсталирана близо до „Тауър бридж“ в Лондон за 25-годишнината на филма „Джурасик парк“.

Статуята е дълга 25 м. Тя показва актьора полегнал, както в една от сцените във филма, с който стана известен.

Лондончани и туристи бързо започнаха да се снимат със статуята, инсталирана временно от телевизия Скай. Не всички я харесват, а и някои се чудят защо трябва да е в Лондон, след като Голдблум не е лондончанин и филмът е сниман на друго място.

jeff goldblum

Джеф Голдблум изигра ролята на учения Иън Малкълм във филма на Стивън Спилбърг. Тази година той се завърна в същата роля в „Джурасик свят 2: Рухналото кралство“.

Актьорът е на 65 години. Миналия месец той получи звезда на холивудската Алея на славата. Джеф Голдблум се е снимал също в „Ани Хол“, „Мухата“, „Денят на независимостта“.

8b0f97e6-6055-4ae5-8a58-9383ecf1f6bb-goldblum

 
 

Трейлър на „Boy Erased“: добрите новини нямат край

| от chronicle.bg |

Добрите новини от киното пристигат всеки ден в последната седмица под формата на трейлъри, обещаващи продукции поне над средното ниво. Един такъв излезе в последните 24 часа. Става въпрос за базирания на реални събития филм „Boy Erased„, който е следващият филм на режисьора и актьор Джоел Еджъртън.

Този път той сменя психологическия трилър (какъвто беше „The Gift“) и се потапя в разказа за младо момче, което е изпратено от родителите си на терапия, която трябва да го излекува от „болестта“ … хомосексуализъм. В състава влизат Лукас Хеджис, Никол Кидман, Ръсъл Кроу и Ксавие Долан.

„Boy Erased“ разказва историята на 19-годишния Джаред (Лукас Хеджис) – син на баптистки пастор (Ръсел Кроу) в малко американско градче, който признава на родителите си (майката е Никол Кидман), че е гей. Следва ултиматум от тяхна страна – терапия или отвхвърляне от семейството, приятелите и най-вече, вярата.

Еджъртън участва във филма си като ръководителят на терапевтичната програма. А Хеджис отново блести в главната роля след участията си в „Манчестър край морето“, „Лейди Бърд“ и „Три билборда извън града“. Ролята му в „Манчестър край морето“ му донесе номинация за „Оскар“ за поддържаща роля. Филмът е базиран на едноименните мемоари на Гарард Конли от 2016 г., които са посрещнати с одоберние от критиците.

Премиерата на филма е планирана за 2 ноември. Ето и новия трейлър.

 
 

„Бохемска рапсодия“: Рами Малек ще превземе и големия екран

| от chronicle.bg |

Рами Малек е познат най-вече с ролята в сериала „Mr. Robot“, която му донесе награда „Еми“. Но големия екран остава все още е слабо застъпен в биографията му. Дотук синеокият красавец е участвал предимно в независими филми като „Short Term 12″ и „Buster’s Mal Heart“. За щастие сме почти убедени, че Малек ще разбие големия екран тази есен в биографичния филм „Бохемска рапсодия“, който разказва за живота на фронтмена на Queen, Фреди Меркюри.

„Бохемска рапсодия“ е режисиран от Браян Сингър („X-Men“), а сценария е на номинираният за „Оскар“ Антъни Маккартън  („Теория на всичко“). Сюжетът проследява историята на  рок бандата от времето на основаването й до изкачването им на върха. Бен Харди, Гуилим Лий и Джоузеф Мазело играят Роджър Трейлър, Браян Мей и Джон Дийкън.

След множество тийзъри и един трейлър преди дни излезе първия официален трейлър на филма. Освен с култовата история на Queen, филмът стана известен и с уволняването на Брая Сингер като режисьор, след като беше обвинен в сексуален тормоз. После на мястото му дойде Декстър Флечър, чиято работа е била предимно на ниво монтаж, тъй като Сингер вече е бил заснел голяма част от филма.

20th Century Fox излиза по кината на 2 ноември.

 
 

Как хърватите станаха всенародни любимци

| от |

Един български футболен отбор може да бъде пълен с чужди играчи, но пак е български. Пак викаме за него. Когато печели, печели целият български народ. Един световно известен играч, чиито заслуги все по-малко са свързани с мястото, където е роден, е повод за национална гордост. Въпреки че самият той се връща в родината си веднъж годишно. Нищо. Той си остава българин…

Но когато на едно място се играе финал на Светововно първенство между французи и хървати, нещата излизат от контрол. На терена са гадните „франсета” и нещата придобиват съвсем друг отенък. Родният патриот не разбира префинения им език, не одобрява мъж да се жени за „майка си” и като цяло се дразни на успеха на другите. На всичкото отгоре на терена са хърватите и той започва необяснимо как да се свързва с тях, само защото са … „наши момчета”. Защото са от Балканския полуостров. Може да не знаеш къде точно се намира Хърватия, коя е столицата й, през кои държави трябва да минеш, за да отидеш там, но… те са наши момчета. На практика още на това ниво се заражда всенародната любов към хърватите, която кулминира вчера с публикуването на фалшивата новина, че хърватският футболен отбот ще дари заплатите си на деца в нужда.

Не искаме да убеждаваме никого, че Франция заслужено се превърна в световен шампион. И че успехите й във футбола (впрочем и във всяка друга сфера) не се крепят на един финал, а на стотици изиграни мачове, десетки години работа и още хиляди фактори. Не можеш ти на Балканеца да му казваш, че неговото не е най-добро. Съдията е педераст, франсетата спечелиха купата, хърватите обаче спечелиха сърцата ни.

Изведнъж, под влияние на футболната еуфория или неясно какво, хърватите се превърнаха в наш идол и модел за подражание. А Колинда Грабар-Китарович за няколко нощи стига обиколи света благодарение на социалните мрежи. Но докато навсякъде възхваляваха спортсменската й постъпка да поздрави французите в съблекалнята и президента Макрон и да изкрещи “Vive la France”, у нас тя се прочу с друга своя постъпка, много по-значима за българина. Колинда е уникална, защото е лишила политиците от материални удобства. Продала е правителствения самолет, 35 броя Mercedes Benz, предназначени за министрите, намаля заплатата си наполовина, намаля тези на посланниците, увеличава минималната работна заплата и други такива. Тази непотвърдена информация се появи в няколко сайта и фейсбук профили и не може да бъде приемана за достоверна. Но дори и невярна, е показателна, за това на какво се възхищаваме у нас.

„Защо у нас нямаме такива политици“, пита фейсбук раздавачат на акъл на кило. Защо наистина, питаме и ние? Защо нямаме политици, които да раздадат правителствените автомобили на народа, да намалят заплатите си, да се изнесат в палатки пред парламента и да ходят на работа с градския транспорт? Това може да се окаже много добре за средностатистическия българин. Разбира се, той няма „да се оправи”, защото политиците се возят във форд фокус и защото ходят до парламента с метрото… с тези пари не може да се оправи държава. Но удоволствието, което ще изпита човекът от народа от това, че на политиците са ощетени, ще бъде неопусиемо. И това дори ще му е достатъчно, което е най-жалкото. Да орежат заплатите, да се смесят с нас, а през останалото време могат да правят каквото пожелаят. „Нали не го гледаме да слиза от мерцедеса и се вози с градския”. Корупцията по всички етажи на властта не е проблем, нали? Проблем е, че тия идиоти се возят в скъпи коли.

А вчера в интернет отново се наду поредният балон с излизането на фалшивата новина, че хърватският отбор ще дари заплатите си на нуждаещи се деца, за да могат да отидат на море. И отново се надигнаха яростни възгласи на одобрение към тези велики мъже, които пак се отказват от своите ПАРИ, за да помогнат на някого. Страхотна нация са хърватите, нали? Бяха безпощадно ощетени от съдията Питана, президентът им продава самолети и вдига заплати, че и отбора, и той дава пари не народа!

Само че, този път предобрихме манджата. Защото се оказа, че новината е фалшива и е продукт на гнева на журналиста Игор Премужич, който „забранява” на политиците да се смесват с футболната тълпа, защото заради тях, по негови думи, страната е в толкова лошо икономическо положение. Критките са и към президента на страната. Новината всъщност няма, тъй като отвореното писмо на Премужищ е публикувано преди няколко дена, още преди финалът на световното. Но кой гледа за такива подробности – важното е , че хърватите „спечелиха сърцата ни”.

Фактите са факти. Хърватия достигна наистина високо ниво на това Световно първенство и ще остане в историята. Футболистите са герои. Само че, национални, не регионални. На Хърватия, не на Балканския полуостров. Президентът на страната показа достойно поведение, но не като дава пари на „бедния” народ, а като стисна ръката на Макрон и френския отбор.

Това са фактите. Останалото са фалшиви или непотвърдени новини и наша интерпретация. Напълно логична интерпретация между другото, имайки предвид резултатите от социологическо проучване, дело на Център за анализи и маркетинг, излезли вчера. Според тях 66% от анкетираните посочват като основен проблем на страната ниските доходи. Просто така… ниски доходи. Това, че „аз, ти, той…“ нямаме пари в джоба. Чак на трето място идва корупцията по високите етажи на властта, а на пето е престъпността. Предвид тази информация, кой би забелязал едно достойно „Vive la France? Важното е, че Колинда Грабар-Китарович дава пари на народа си и ние обичаме и нея, и хърватите. Нали са наши момчета!