Кой ще унищожи отровите на Сирия?

| от |

Нито една държава не изявява желание да унищожи сирийските химически оръжия – поради простата причина, че това е свързано с огромни рискове. Къде да се извърши тази опасна операция и кои са подходящите места?

Подготовката за унищожаването на сирийските бойни отровни вещества е в пълен ход. Експертите са проверили 22 от общо 23-те складове за химически оръжия. 60 процента от всички незаредени муниции, както и инсталациите за тяхното производство вече са унищожени. „Същинската работа обаче тепърва предстои“, казва експертът по химическите оръжия Ралф Трап, който дълги години е работил към Организацията за забрана на химическите оръжия (OЗХО).

В Сирия трябва да бъдат унищожени общо 1 000 тона химически оръжия. Операцията по тяхното ликвидиране е обаче доста по-сложна, отколкото изглежда на пръв поглед. Налага се например химическите оръжия да бъдат изнесени в чужбина. Но в коя държава? Най-опасните бойни отровни вещества – зарин и иприт, ще бъдат изнесени от Сирия до края на тази година и унищожени до април 2014-та, заяви генералният директор на ОЗХО Ахмет Юзюмджу. Всички останали опасни химикали трябва да бъдат изнесени до 5 февруари 2014 година и унищожени до края на юни същата година. Резолюция 2118 на ООН предвижда целият сирийски арсенал от химически оръжия да е унищожен към въпросната дата.

syria-chemical-weapons-map-21

Желаещи няма

Но засега няма нито една държава, която да е изявила готовност да унищожи химическия арсенал на своя територия. Норвегия и Белгия са отхвърлили молбата на САЩ. Албания също отказа – поради „липса на капацитет“, макар че преди това сама беше предложила услугите си. Намерението на правителството породи протести сред населението, поради което управляващите се видяха принудени да се откажат от този проект. Албания беше една от възможните опции, тъй като страната има опит, придобит покрай унищожаването на собствените ѝ запаси от химически оръжия, извършено през 2007 година.

Всяка държава, подписала Конвенцията за химическите оръжия, може да предложи своята помощ – става дума за общо 190 държави. Вашингтон вече се е обърнал с молба и към Франция. „Потенциал имат преди всичко онези страни, които през последните години са унищожавали химически оръжия“, казва Ралф Трап. Защото Конвенцията на ООН от 1997 година забранява и притежаването на химически оръжия.

Германия иска да помогне, но не на своя земя

Германия има собствена инсталация за изгарянето на бойни вещества и муниции. Между 2006 и 2012 година в инсталацията в Мунстер бяха унищожени 2 585 тона бойни вещества. „Проблемът е в това, че там могат да бъдат унищожавани само стари бойни отровни вещества от световните войни. Инсталацията не е пригодена за унищожаването на нервнопаралитични бойни вещества, каквито са повечето сирийски химически оръжия“, казва Ралф Трап в разговор с Дойче веле. В Германия обаче има фирми, които разполагат със съответната технология. Фирмата „Айзенман“ от Бьоблинген напримар е изградила инсталации за унищожаване на химически оръжия в Русия, Албания и Япония.

На срещата на външните министри от ЕС германският министър на външните работи Гидо Вестервеле заяви, че страната му е готова да окаже техническа, логистична и финансова помощ за унищожаването на сирийските химически оръжия, но не на своя територия. Експертът на берлинската фондация „Наука и политика“ Оливер Майер смята, че изборът на подходяща страна е свързан и с географското ѝ положение – защото трябва да бъде избегнато превозването на бойните отровни вещества по суша: „Става дума за много опасни материали, чиито транспорт и унищожаване са свързани с висок риск за здравето на хората и за околната среда. Затова и много държави се плашат“, казва Майер.

syria-chemical-weapons-afp

Как да се избегне транспорт по суша?

Освен това в някои държави съществуват и административно-технически пречки. В САЩ например има закон, който забранява превозването на химически оръжия на територията на страната. Организацията за забрана на химическите оръжия продължава да търси и помощници, които да гарантират сигурния транспорт на бойните отрови през онези сирийски земи, където се водят сражения. За целта са необходими не само уреди за обеззаразяване, но и войници, които са специално обучени за действия в условията на химическа война. Не на последно място има нужда и от медицински персонал, който да помага в случай на авария.

Експертите предполагат, че в крайна сметка ще бъде намерено решение, при което няколко страни ще участват в унищожаването на сирийските бойни отровни вещества. „Всичко друго би изглеждало като фарс в очите на хората в Сирия, а и пред света. След като бяха инвестирани толкова много политически усилия за постигане на споразумение с Асад, сега не бива да се оказва, че няма кой да изнесе оръжията от страната и да ги унищожи“, казва Оливер Майер.

 
 

Коя е думата на годината според Оксфордския речник?

| от chronicle.bg |

Щеше да е много хубаво думата да напомня само на Бритни и нейната песен, но не и когато Оксфордският речник я обяви за дума на годината.

Отново сме в онова време, когато (както показва тенденцията от предходните години) някоя дума с отрицателно значение става събирателна за цялата година. През 2017 г. беше леко обнадеждаващата нова дума в английския „youthquake“ (социално сътресение, предизвикано от революционна промяна сред младите хора), преди нея „post-truth“ (пост-истина).

Тази година е ред на думата „toxic“, която беше избрана от Оксфордския речник за дума на 2018 г. – токсичен, в смисъл на „отровен“, „зловреден“, „морално разрушителен“ и „опорочаващ“.

През последната година 45% повече хора са търсили значението на този термин в сайта на Oxford Dictionaries в сравнение с предходни периоди.

„Токсичен“ се отнася почти до всички явления, които белязаха годината… буквално и преносно“ коментират редакторите на речника, цитирани от Time. Думата е избрана не толкова заради броя на търсенията, а най-вече заради широкия обхват от теми, които обхваща.

Думата е свързвана и със сексуалното насилие и патриархата, тъй като съчетанието toxic-masculinity (токсична мъжественост) е едно от най-търсените за последните месеци. Друг аспект е свързан с притесненията на хората за околната среда и собственото им здраве (токсичен газ, токсични отпадъци).

„Toxic“ идва от гръцкото „toxikon pharmakon“, означаващо  „отрова за стрели“. Първото свидетелство за фигурирането й в Оксфордския речник е от 1664 г. в една книга за горите.

Сред претендентите за дума на годината са били „techlash“ (събирателно между „technologies“ и „backlash“, символизиращо негативна реакция) и „gaslighting“ (психологическо влияние върху човек, имащо за цел да внуши на обекта, че няма здрав разум). Освен тях в класацията попадат и  „incel“ („неумишлено самотни“ – субкултурно обозначение за мъже, които не успяват да намерят приятелка и обвиняват жените за това, че ги лишават от „правото им на секс“), „overtourism“ – „предозиране с туристи“ и „big dick energy“ – „високо самочувствие с покритие“.

 
 

Може да не ти харесва, че пушим, ама ще търпиш!

| от Вучето |

Тук ще стане дума не толкова за изконното право на човек да има своите пороци, колкото за правото, което българинът (както и белогвардеецът, есесовецът и севернокореецът) обича да налагат. То няма нищо общо с римското право, не се разпростира на хиляди страници и на практика не се практикува в общества, за които легитимността, позитивността и справедливостта  на правото са от особена важност. Затова и правните норми са изградени така, че да се разглеждат не толкова като закони на свободата, а по-скоро като закони на принудата. Lex punit maioris minoris etatis. Законът на мнозинството наказва малцинството. Или казано на по-народен език: Който не е като нас да го духа!

В случая – да духа цигарения дим.

Конкретна причината за този текст беше една реплика, която чух в един от дейли епизодите на популярното реалити ВИП Брадър – Most Wanted. Жени Калканджиева вече си беше пийнала порядъчно, а когато е на градус бившата миска хич не е мила и добра. Затова когато друга съквартирантка, Никита Джонсън, повдигна темата за пушенето и се възмути, че Къщата е заприличала на газова камера, Калканджиева побесня. Общо взето спорът между двете дали да се пуши или да не се пуши постоянно и навсякъде завърши с класически нокдаун на по-гласовития опонент, т.е. на пушача. След като другите непушачи не се оплакват, че димът им пречи, и ти няма да се обаждаш! Няма да проявяваш претенции и няма да ми се правиш на потенциална жертва на белодробения рак!  Така де, ако не ти изнася, взимай си самолетчето обратно за Швеция и си живей там здравословно до 200-годишна възраст с орлите. В България е така – всички пушат!  А нали запомнихте как беше вездесъщото правило: Lex punit maioris minoris etatis…

Нека си припомним, че до забраната на тютюнопушенето на някои обществени места през 2012 г. се стигна след много усилия и мъки. Родилни направо. Депутатите от тогавашното Народно събрание трябваше да съберат цялата си воля, за да се обявят срещу едва ли не най-милото на българина (след ракията).  Ама просто нямаше как – цяла Европа нази гледаше и щяхме да се изложим пред чужденците, ако бяхме останали по-назад от ЕС, където законът действаше ефективно вече от години. След приемането на закона обаче нито броят на пушачите намаля (както се очакваше), нито нетолерантността към непушачите изчезна, нито пък намаля.  Тя просто се трансформира в скрита омраза, зле гримирана като лицемерна търпимост. Никой не харесва непушачи те, защото само мрънкат, че се тровят пасивно заради вредния навик на другите. А пък “другите” от своя страна недоумяват как изобщо съществуват хора, които могат да се кефят на сутрешното кафе, без да си запалят една-две цигарки с него. И после още три-четири… Добре де пет-шест и… хоп!… то станало обед. Идеално, най-после малко време за една цигара, че това не е живот иначе.

През изминалите години обаче законът нито спомогна за намаляване броя на тютюнопушещите в България, нито успя да сплаши бизнеса със заведения по простата причина, че на много места продължи и все още продължава да се прилага само де юре. Де факто обаче там където се е пушило, пак ще се пуши. И имаше даже сериозна опасност това да се случи още тази година, когато депутатите за малко не гласуваха предложението за промени в Закона за здравето. Промените предвиждаха хотелите, заведенията , корабите, летищата и стадионите да имат обособени за пушачите зони. Да му се не види, казаха си пушачите, пак ни прецакаха.

Или пък не? Понеже на практика пушачите никога не са били прецакани. Е, може би само малко, когато на няколко пъти вдигнаха цените на цигарите, но определено не и когато почнаха да слагат страховити картинки на детски гробове, почернели дробове и разядени от тумори крайници върху кутиите. Никой не се стресна. Никой не се замисли. Понеже пушачите са безсмъртни, а хората от картинките най-вероятно са актьори, така че хайде, моля ви се, ходете плашете гаргите в полето!

Не съм пушачка. От време на време, много рядко, пуша от другите цигари. Но иначе всичките ми приятели пушат. Баща ми пушеше. Бившият ми пушеше. Живея в Дания, където пушенето е разрешено в питейни заведения с определена квадратура. В това отношение страната е изключение не само от другите скандинавски страни, но и от всички останали страни-членки на ЕС. Трябва да си призная, че понякога толкова много ми липсва катраненият въздух, че ходя да си пия бирата точно в тези заведения. И даже ми е мазохистично приятно! Така че би било крайно лицемерно и нагло от моя страна да изляза на някой площад и да почна да скандирам, че искам пушачите на сапун. Това признание  сигурно ви вкарва в леко недоумение за какво тогава е цялата тази дандания, след като на мен лично пушенето не ми пречи.

Ами просто е. Защото пушенето е гадно.  И ако не изглеждаш супер секси с цигара в ръка като Дарил Хана, Джеймс Дийн, Ръсел Кроу или Ума Търман от “Криминале” по-добре изобщо да не пушиш. Колкото и фантастично и невероятно да звучи на българина, подобни закони за забрана на тютюнопушенето на обществени места всъщност са доказали през годините положителния си ефект за драстичното намаляване роя на пушачите, както и за подобряване цялостното здравословно състояние на нациите. Този път обаче ще се въздържа от привеждането на статистически резултати в подкрепа на твърденията си, защото дори  и без тях е очевидно, че “на запад” отдавна вече не е модерно да се пуши. А не непушачите не им се налага да мълчат и да търпят.

 
 

„Новото Божоле дойде!“: какво трябва да знаем за иконичното френско вино?

| от chronicle.bg |

В страната, която организира всевъзможни фестивали, празненства и чествания на кулинарията си, едно от най-чаканите и празнувани събития е отварянето на първата бутилка Beujolais Nouveau. Франция е направила от това наглед обикновено и естествено действие, събитие, което днес е се чества в над 100 страни по света.

Младото Божоле всяка година привлича вниманието на всички фенове на френската кухня, вино и култура. За разлика от повечето вина, дори белите и розетата, които са отваряни година след брането на реколтата, младото Божоле се отваря през ноември и всяка бутилка има срок на годност до 6 месеца.

До този момент световните издания даваха добри прогнози за предстоящата реколта ново Божоле. Това ще разберем утре, 15 ноември 2018 г., когато Френско-българската търговска и индустриална камара (ФБТИК) ще отбележи за 13-та поредна година едно от най-големите събития за приятелите на Франция и франкофоните по света – отварянето на първата бутилка от новата реколта. Представянето на новото Божоле традиционно се отбелязва на третия четвъртък от ноември. Тази година събитието ще се проведе в Националния дворец на културата, а темата на изданието е „Галерия на изкуствата Божоле“.

Младото Божоле или Божоле нуво (Beaujolais nouveau) е червено вино, произвеждано от сорта грозде гаме във френския регион Божоле, Бургундия, който включва 72 селища, 2000 производителя и общо 13 000 хектара лозя. То представлява младо вино, което се пуска за продажба само шест седмици след края на гроздобера, винаги в третия четвъртък на месец ноември.

По традиция продажбата на Новото Божоле е забранена до полунощ преди третия четвъртък от ноември на годината. Според Закона за виното във Франция, едва след тази дата, младото Божоле може да стъпи на световния пазар и да достигне до почитателите си. Празникът в София ще започне с тържествено отваряне на първата доставена бутилка от новата реколта, което ще се обяви от Стефан Делайе, Председател на Френско-българската търговска и индустриална камара и негово превъзходителство Ерик Льобедел, посланик на Франция в България, в ролята си на патрон на церемонията.

Новата реколта ще бъде посрещната с думите: Le Beaujolais Nouveau est arrivé! („Новото Божоле дойде!”). Младото вино е нетърпеливо и за това е прието то да бъде изпивано сравнително бързо след производството му.

Тази година, още от януари, френският винарски регион Божоле се наслаждава на отлични метеорологични условия – пресищане от слънчево греене през лятото и дозирано количество дъждове, позволяващи на лозите да преминат през всички стъпки на развитие по най-благоприятен начин.
Според производителите, реколтата на Божоле Нуво 2018 е сред най-добрите, тъй като в нея се усещат цветовете на тъмно-лилав гранат, прекрасните кадифени танини и аромати на червени и черни горски плодове. Тазгодишното вино притежава изключителните заоблени аромати, които работят в перфектна хармония с танините.

За начало на младото вино от регион „Божоле“ се счита традицията за отваряне на бутилки младо вино от работниците във френските лозя след края на гроздобера. Скоро след това, то добива популярност и се предлага в традиционните ресторанти в Лион, а традицията за отваряне на първата бутилка в третия четвъртък на ноември, идва от далечната 1951 г., когато с декрет се забранява продажбата на вина със защитени наименования на произход преди третия четвъртък на месец ноември.

Beaujolais Nouveau 2018 maquette 1 colombe etiq 200

Годишното производство на младо Божоле възлиза на около 200 000 хектолитра или 27 млн. бутилки, като почти половината (12,3 млн. бутилки) e предназначено за износ. Младото Божоле се посреща тържествено в 111 страни, сред които и България. Основните пазари са Япония с над 6 млн. бутилки, следвана от САЩ, Обединеното кралство, Канада, Германия, Китай, Белгия, Швейцария и Италия. Винарският регион е първенец по продажби на количество вино за толкова кратък период от време.

 
 

Jessie J с ужасно откровение пред публика

| от chronicle.bg |

Jessie J, чието пълно цяло име е Джесика Елън Корниш, сподели личен детайл от живота си пред публика на концерт във вторник вечерта.

30-годишната британска певица сподели как докторите са й казали, че не може да има деца. 

„Не ви казвам, искайки симпания, защото аз съм една от милионите мъже и жени, които минават през това и ще продължат“, каза тя пред феновете си в Royal Albert Hall в Лондон. „Това не е нещо, което ни определя. Исках да напиша тази песен за себе си в момент на болка и тъга, но и за да дам радост на себе си и на другите – да им дам нещо, което да слушат, когато стане трудно.“

И продължи: „Ако някога сте се срещали с това или познавате някой, който е, или сте загубили дете, знайте, че не сте сами и че си мисля за вас, когато пея тази песен.“

Певицата прекарва време с актьора Чанинг Тейтъм в последно време. Той беше и на концерта и след песента я подкрепи в Инстаграм.


Вижте тази публикация в Instagram.

This woman just poured her heart out on stage at the Royal Albert Hall. Whoever was there got to witness something special. Wow.

Публикация, споделена от Channing Tatum (@channingtatum) на

„Тази жена току-що изля сърцето си на сцената на  Royal Albert Hall“, пише Тейтъм. „Присъстващите станаха свидетели на нещо специално. Уау.“
Тейтъм и бившата му приятелка, Джена Дюън, съобщиха раздялата си през април след 9 години брак.