Кой помни „Здрач“?

| от |

 Една сутрин в началото на 2000 година домакинята и майка на три деца Стефани Майер се събужда от ярък и ясен сън – тя сънува Едуард Кълън – 104-годишен вампир, който се влюбва в невзрачното обикновено момиче на име Бела, която наскоро е пристигнала в мрачния град, където той живее със семейството си. Бела е човек, който Едуард повече от всичко иска да ухапе, но не го прави, а напротив – жени се за нея.

Сънят е толкова ярък, че Майер зарязва всичко и го записва. И това е само началото.

От този сън по-късно се раждат четири книги за любовната история на Бела и Едуард, а хиляди тийнейджъри и жени по света полудяват по книгите, впоследствие превърнати във филми. Майер , от майка и домакиня, се превръща в най-продавания автор в Америка за 2008-а и 2009 година.

Тази година сагата „Здрач“ навършва 10 години от първото си издаване и по този повод само преди ден Стефани Майер обяви, че пуска на пазара нова книга от вселената на „Здрач“. Книгата носи името “Life and Death: Twilight Reimagined, като разказва почти същата история, но този път с обърнати полове – Бела е момче, а Едуард – момиче. 

1

 

Новината беше съобщена във вторник сутринта, когато Стефани Майер гостува в американското сутрешно шоу Good Morning America, където беше представен и самият роман. Всичко това се случва по повод годишнината на четирилогията. Само преди няколко месеца Майер съобщи, че подготвя нещо интересно и специално, за да отбележи 10-те години от издаването на „Здрач“ и много хора се надяваха това всъщност да е довършването на петия й роман от сагата – „Midnight Sun“, който разказва историята на Бела и Едуард, но от гледната точка на вампира. „Съжалявам, но това няма да се случи“, беше казала писателката преди време и това важи и до днес.

Част от „Midnight Sun“ е публикуван в блога на Майер и очевидно повече от това няма как да се очаква. За разлика от нея, Е.Л. Джеймс, чийто успешен роман „Петдесет нюанса сиво“ е вдъхновен именно от „Здрач“, постъпи по-находчиво и пусна книгата си „Грей“, която общо взето повтаря първата част на еротичната й трилогия, но от гледната точна на мистър Грей. Успешен маркетинг, но не и толкова писателски ход, след който Джеймс беше оплюта от медиите и част от феновете, че просто е преиздала стария си роман, като е вмъкнала в него плоски и скучни коментари от господин Грей, който звучи по-скоро като съвременна американска батка, отколкото като сексапилен мултимилионер със страст към BDSM секса. Както по-късно Vogue.com написаха: „Проверихме какво има в главата на господин Грей и там е абсолютно празно“.

Преди да напише „Здрач“, самата Стефани Майер признава, че никога не е писала и не е вярвала, че може да стане писател. Но след раждането на първия й син тази идея се появява за кратко, но тя така и не я осъществява. Някои хора и критици твърдят, че именно липсата на опит и богат език говорят толкова лошо за книгите на Майер. Това обаче не спира четирилогията през 2011-а, година след като излиза и последната част – „Зазоряване“, романите са продали общо 120 милиона копия в цял свят и са преведени на 38 езика.

Преди да стане писател, Стефани Майер всъщност работи за кратко като рецепционист, тъй като се жени за съпруга си на 21 години, като двамата се познават от 4-годишни. „В началото мислех да уча право, защото да, обичах литературата, но не съм вярвала сериозно, че мога да бъда писател. Когато родих синовете си и се омъжих обаче, установих, че искам да бъда домакиня и майка.“  И Стефани Майер е точно такава дълги години. В момента обаче е милионер, който може да си позволи да не работи и една минута повече в живота си. Въпреки това след финала на сага „Здрач“ и излизането на четири книги, тя пише още еди кратък роман за вселената на измислените от нея вампири – „Краткият втори живот на Бри Танър“ и един голям роман – „Скитница“. Вторият, макар намиран от много за пъти по-добър и изпипан от „Здрач“, така и не получава нужното внимание.

През 2007-а, когато истерията по романите е нараснала, точно е излязла третата книга, една филмова компания купува правата за романите на Майер с идеята да филмира само първата книга и ако продукцията пожъне някакъв успех, то да направи и останалите. Едва ли някой е очаквал истерията, която последва. Особено Робърт Патинсън и Кристен Стюарт, които изиграха главните роли. И двамата, за разлика от повечето актьори станали участници в нещо толкова популярно, успяха някак успешно да се измъкнат от амплоата на Бела и Едуард. Въпреки истерията, въпреки връзката си, въпреки феновете.

Последният роман от четирилогията излиза на пазара малко преди премиерата на първия филм и голямата истерия започва.

Стефани Майер не крие, че не е опитен писател и след съня си, решавайки да напише историята на любимия й вампир и неговото момиче, черпи вдъхновение от любимите си романи. Самата тя казва, че „Здрач“ е вдъхновен от „Гордост и предразсъдъци“ на Джейн Остин. Това важи и за останалите части на сагата – „Новолуние“ е инспирирана от „Ромео и Жулиета“ на Шекспир, третата част „Затъмнение“ – от „Брулени хълмове“ на Емили Бронте, а последната – „Зазоряване“ от „Сън в лятна нощ“. Майер не крие, че за вдъхновение са й послужили и книгите на Орсън Скот Кар и „Анн от фермата „Грийн Гейбълс“.

Много писатели обвиняват домакинята в плоско писане, плитки сюжети и глупави персонажи, като най-чест обект на критиката им е самата Бела, която всички намират за досадна  и клиширана „дама в беда, която е прекалено фокусирана върху любовния си живот“. Но никой не може да отрече влиянието на Майер и нейния „Здрач“ като поп-културен феномен. Историята на Майер променя рязко фентъзи жанра с вампири и превръща кръвопийците от страшни, макар и сексапилни създания, в романтични бледи и тихи момчета и момичета.

Само за 10 години от издаването си досега, „Здрач“ е покорил много фенове и върна много хора в книжарниците. Сагата е повлияла за издаването на много и най-различни поджанрови истории и издания, както и адаптации, на историята. До колко те са стойностни всеки може да прецени сам за себе си.

През 2008-а Стефани Майер влиза в класацията на Time за „най-влиятелни хора на планетата“ и все още е някъде там, 10 години по-късно. За нейно съжаление тя не може да се мери с други автори от този жанр или с автори създали подобен тип феномени, каквато например е Дж. К. Роулинг, чийто романи, дори и различни от „Хари Потър“, са все така оценявани високо и жънат успехи.

И все пак, 10 години по-късно „Здрач“ все така вълнува много хора и набира все повече почитатели.

 
 

Най-добрите филми на 2018 г. според TIME

| от chronicle.bg, по Тime |

Годината върви към края си, а с това идват и неизбежните равносметки за това какво ни показа киното. Съвсем скоро различните асоциации, връчващи награди, ще започнат да обявяват своите списъци с най-добрите на годината.

При нас вече е първият подбор на 10-те най-добри заглавия на 2018 г. Зад него застава списание Time и неговият критик Стефани Закарек, която прави своя спорна според нас класация.

Списъкът е първият легитимен критически поглед над добрите заглавия, които се появиха през 2018 г. 

По наше скромно мнение, едва ли филмите в списъка ще оберат всички награди (с изключение на два или три от  тях). За да разберете защо, вижте кои са те в галерията горе. Филмите са подредени от „най-малко добрия“ до „най-добрия“ според Закарек.

 
 

Кои са номинираните за Independent Spirit Awards?

| от chronicle.bg |

Преди два дена бяха обявени номинациите за 34-те награди „Независим дух“ (Independent Spirit Awards) и с това официално можем да сложим начало на сезонът на кинонаградите.  

През последните няколко години тези награди станаха основен мотор както за неизвестни, но стойностни независими филми (като миналогодишния филм  в категорията за дебют „Ingrid Goes West“), така и за по-обещаващи заглавия, които могат да се озоват на „Оскарите“ (такъв беше случаят с Франсис Макдорманд, Алисън Джейни и Сам Рокуел миналата година, които взеха „Оскар“)

Някои от най-обсъжданите филми на годината обаче не биха могли да се класират за тези награди. Филмът на Алфонсо Куарон, например, би могъл да се класира само в категорията за най-добър международен филм.

Тази година категориите са доминирани от филмите „Eighth Grade“ и „First Reformed“, като всеки от  тях попада  в 4 категории. Но първенец по номинации е филмът „We the Animals“, който е с 5 номинации. Другите филми с няколко номинации са „Leave No Trace“, „You Were Never Really Here“, „The Tale“, „If Beale Street Could Talk“ и „Private Life“.

Ето и списък  с номинираните:

Най-добър филм

EIGHTH GRADE

FIRST REFORMED

IF BEALE STREET COULD TALK

LEAVE NO TRACE

YOU WERE NEVER REALLY HERE

Най-добър режисьор

Debra Granik, LEAVE NO TRACE

Barry Jenkins, IF BEALE STREET COULD TALK

Tamara Jenkins, PRIVATE LIFE

Lynne Ramsay, YOU WERE NEVER REALLY HERE

Paul Schrader, FIRST REFORMED

Най-добър дебют

HEREDITARY

SORRY TO BOTHER YOU

THE TALE

WE THE ANIMALS

WILDLIFE

Най-добра главна женска роля

Glenn Close, THE WIFE

Toni Collette, HEREDITARY

Elsie Fisher, EIGHTH GRADE

Regina Hall, SUPPORT THE GIRLS

Helena Howard, MADELINE’S MADELINE

Carey Mulligan, WILDLIFE

Най-добра главна мъжка роля

John Cho, SEARCHING

Daveed Diggs, BLINDSPOTTING

Ethan Hawke, FIRST REFORMED

Christian Malheiros, SÓCRATES

Joaquin Phoenix, YOU WERE NEVER REALLY HERE

Най-добра поддържаща женска роля

Kayli Carter, PRIVATE LIFE

Tyne Daly, A BREAD FACTORY

Regina King, IF BEALE STREET COULD TALK

Thomasin Harcourt McKenzie, LEAVE NO TRACE

J. Smith-Cameron, NANCY

Най-добра мъжка поддържаща роля

Raúl Castillo, WE THE ANIMALS

Adam Driver, BLACKKKLANSMAN

Richard E. Grant, CAN YOU EVER FORGIVE ME?

Josh Hamilton, EIGHTH GRADE

John David Washington, MONSTERS AND MEN

Най-добър сценарии

Richard Glatzer (Writer/Story By), Rebecca Lenkiewicz & Wash Westmoreland, COLETTE

Nicole Holofcener & Jeff Whitty, CAN YOU EVER FORGIVE ME?

Tamara Jenkins, PRIVATE LIFE

Boots Riley, SORRY TO BOTHER YOU

Paul Schrader FIRST REFORMED

Най-добър сценарии (дебют)

Bo Burnham, EIGHTH GRADE

Christina Choe, NANCY

Cory Finley, THOROUGHBREDS

Jennifer Fox, THE TALE

Quinn Shephard и Laurie Shephard, BLAME

Най-добра кинематография

Ashley Connor, MADELINE’S MADELINE

Diego Garcia, WILDLIFE

Benjamin Loeb, MANDY

Sayombhu Mukdeeprom, SUSPIRIA

Zak Mulligan, WE THE ANIMALS

Най-добър монтаж

Joe Bini, YOU WERE NEVER REALLY HERE

Keiko Deguchi, Brian A. Kates & Jeremiah Zagar, WE THE ANIMALS

Luke Dunkley, Nick Fenton, Chris Gill & Julian Hart, AMERICAN ANIMALS

Anne Fabini, Alex Hall and Gary Levy, THE TALE

Nick Houy, MID90S

Най-добър документален филм

HALE COUNTY THIS MORNING, THIS EVENING

MINDING THE GAP

OF FATHERS AND SONS

ON HER SHOULDERS

SHIRKERS

WON’T YOU BE MY NEIGHBOR?

Най-добър международен филм 

BURNING (Южна Корея)

THE FAVOURITE (Великобритания)

HAPPY AS LAZZARO (Италия)

ROMA (Мексико)

SHOPLIFTERS (Япония)

 
 

Коя е думата на годината според Оксфордския речник?

| от chronicle.bg |

Щеше да е много хубаво думата да напомня само на Бритни и нейната песен, но не и когато Оксфордският речник я обяви за дума на годината.

Отново сме в онова време, когато (както показва тенденцията от предходните години) някоя дума с отрицателно значение става събирателна за цялата година. През 2017 г. беше леко обнадеждаващата нова дума в английския „youthquake“ (социално сътресение, предизвикано от революционна промяна сред младите хора), преди нея „post-truth“ (пост-истина).

Тази година е ред на думата „toxic“, която беше избрана от Оксфордския речник за дума на 2018 г. – токсичен, в смисъл на „отровен“, „зловреден“, „морално разрушителен“ и „опорочаващ“.

През последната година 45% повече хора са търсили значението на този термин в сайта на Oxford Dictionaries в сравнение с предходни периоди.

„Токсичен“ се отнася почти до всички явления, които белязаха годината… буквално и преносно“ коментират редакторите на речника, цитирани от Time. Думата е избрана не толкова заради броя на търсенията, а най-вече заради широкия обхват от теми, които обхваща.

Думата е свързвана и със сексуалното насилие и патриархата, тъй като съчетанието toxic-masculinity (токсична мъжественост) е едно от най-търсените за последните месеци. Друг аспект е свързан с притесненията на хората за околната среда и собственото им здраве (токсичен газ, токсични отпадъци).

„Toxic“ идва от гръцкото „toxikon pharmakon“, означаващо  „отрова за стрели“. Първото свидетелство за фигурирането й в Оксфордския речник е от 1664 г. в една книга за горите.

Сред претендентите за дума на годината са били „techlash“ (събирателно между „technologies“ и „backlash“, символизиращо негативна реакция) и „gaslighting“ (психологическо влияние върху човек, имащо за цел да внуши на обекта, че няма здрав разум). Освен тях в класацията попадат и  „incel“ („неумишлено самотни“ – субкултурно обозначение за мъже, които не успяват да намерят приятелка и обвиняват жените за това, че ги лишават от „правото им на секс“), „overtourism“ – „предозиране с туристи“ и „big dick energy“ – „високо самочувствие с покритие“.

 
 

Що е то big d*ck energy и как това се превърна в една от най-търсените фрази на годината?

| от chronicle.bg |

Всяка година Оксфордският речник определя думата на годината, като един от критериите е търсения на потребителите. Тази година, както и предходните, резултатът не е в позитивната гама. Думата „toxic“ е думата на 2018 г. 

Тук обаче ще изясним една друга фраза, която е била сред най-търсените  в базата данни през изминалите месеци и дори е била претендент за титлата.

Big dick energy. Ще я познаете, щом я видите. Ще я усетите. Можете дори да я носите. Може дори да не сте мъж и да я имате в огромни количества.

Това лято тази дума беше сред най-обсъжданите в социалните мрежи. Какво обаче представлява big dick energy (BDE)? И как да разберете дали я притежавате? Ето какво трябва да знаем за това ново наименование на едно иначе не толкова „ново“ качество у хората.

Откъде започва всичко?

Всичко започва с туит (впоследствие изтрит) от юни на певицата Ариана Гранде, в който тя описва колко надарен е тогавашният й приятел – актьорът Пит Дейвидсън, познат ни от Saturday Night Live.

Въпреки че певицата много бързо изтрива публикацията, тя плъзва из социалните мрежи, а мъжкото достойнство на Дейвидсън е широко коментирано. Един от туитовете обаче дава начало на „понятието“.

„Пит Дейвидсън е висок 190 см, има тъмни кръгове под очите, има силна big dick energy, изглежда зъл, но очевидно е ангелче и обича публично своето момиче.“ пише момиче на име Тина.

Какво е BDE?

Big dick energy  е описвана като „увереност без превзетост“. Никога не може да бъде сбъркана или симулирана. Тя е сексуалният еквивалент на това да напишете чек за 10 хил. долара, знаейки че разполагате с тях в банковата си сметка.

Мъже с BDE могат да бъдат Рами Малек, Крис Евънс, Том Харди, Робърт Дауни Джуниър, Тимъти Шаламе и други. Но не е необходимо да разполагате с пенис, за да я излъчвате.

Също толкова възможно е и жена да я притежава. Риана? Прелива от BDE. Серина Уилямс? Пръска се по шевовете. Кейт Бланшет? Тя е цял АЕЦ.

Някои хора критикуваха наименованието, тъй като навява асоциации, че това излъчване произтича от големия размер на мъжкото достойнство.

Как да забележите BDE?

Тя е нещо, което или имате, или нямате. Тя е тиха увереност, която при някои я има от раждането, други я развиват с времето. Но ключовият фактор е, че тя не се натрапва. Човекът с big dick energy е спокоен и уверен в себе си. Не е срамежлив или тих, но не и арогантен. И определено не се старае да компенсира с нещо. Ако я носи, вероятно има леко дръпнато поведение – но не самоцелно. Не иска на всяка цена да привлича внимание върху себе си, просто се чувства добре в кожата си.

Това е енергия, която привлича хората към него и прави впечатление, че държи живота си в ръце. Ако някой/я има BDE, вероятно е харесван и лесно се общува с него/нея. Хората обичат да са в компанията на този човек, защото ги кара да се чувстват добре.

Има ли little dick energy?

Напълно възможно е. Докато някои хора твърдят, че т.нар „токсична мъжественост“ е антоним на BDE, други предлагат простата концепция за little dick energy (LDE) или mediocre dick energy (MDE). Това са хората, които са арогантни, лъскави, нахакани и дразнещи в своята самоувереност.