Кой помни „Здрач“?

| от |

 Една сутрин в началото на 2000 година домакинята и майка на три деца Стефани Майер се събужда от ярък и ясен сън – тя сънува Едуард Кълън – 104-годишен вампир, който се влюбва в невзрачното обикновено момиче на име Бела, която наскоро е пристигнала в мрачния град, където той живее със семейството си. Бела е човек, който Едуард повече от всичко иска да ухапе, но не го прави, а напротив – жени се за нея.

Сънят е толкова ярък, че Майер зарязва всичко и го записва. И това е само началото.

От този сън по-късно се раждат четири книги за любовната история на Бела и Едуард, а хиляди тийнейджъри и жени по света полудяват по книгите, впоследствие превърнати във филми. Майер , от майка и домакиня, се превръща в най-продавания автор в Америка за 2008-а и 2009 година.

Тази година сагата „Здрач“ навършва 10 години от първото си издаване и по този повод само преди ден Стефани Майер обяви, че пуска на пазара нова книга от вселената на „Здрач“. Книгата носи името “Life and Death: Twilight Reimagined, като разказва почти същата история, но този път с обърнати полове – Бела е момче, а Едуард – момиче. 

1

 

Новината беше съобщена във вторник сутринта, когато Стефани Майер гостува в американското сутрешно шоу Good Morning America, където беше представен и самият роман. Всичко това се случва по повод годишнината на четирилогията. Само преди няколко месеца Майер съобщи, че подготвя нещо интересно и специално, за да отбележи 10-те години от издаването на „Здрач“ и много хора се надяваха това всъщност да е довършването на петия й роман от сагата – „Midnight Sun“, който разказва историята на Бела и Едуард, но от гледната точка на вампира. „Съжалявам, но това няма да се случи“, беше казала писателката преди време и това важи и до днес.

Част от „Midnight Sun“ е публикуван в блога на Майер и очевидно повече от това няма как да се очаква. За разлика от нея, Е.Л. Джеймс, чийто успешен роман „Петдесет нюанса сиво“ е вдъхновен именно от „Здрач“, постъпи по-находчиво и пусна книгата си „Грей“, която общо взето повтаря първата част на еротичната й трилогия, но от гледната точна на мистър Грей. Успешен маркетинг, но не и толкова писателски ход, след който Джеймс беше оплюта от медиите и част от феновете, че просто е преиздала стария си роман, като е вмъкнала в него плоски и скучни коментари от господин Грей, който звучи по-скоро като съвременна американска батка, отколкото като сексапилен мултимилионер със страст към BDSM секса. Както по-късно Vogue.com написаха: „Проверихме какво има в главата на господин Грей и там е абсолютно празно“.

Преди да напише „Здрач“, самата Стефани Майер признава, че никога не е писала и не е вярвала, че може да стане писател. Но след раждането на първия й син тази идея се появява за кратко, но тя така и не я осъществява. Някои хора и критици твърдят, че именно липсата на опит и богат език говорят толкова лошо за книгите на Майер. Това обаче не спира четирилогията през 2011-а, година след като излиза и последната част – „Зазоряване“, романите са продали общо 120 милиона копия в цял свят и са преведени на 38 езика.

Преди да стане писател, Стефани Майер всъщност работи за кратко като рецепционист, тъй като се жени за съпруга си на 21 години, като двамата се познават от 4-годишни. „В началото мислех да уча право, защото да, обичах литературата, но не съм вярвала сериозно, че мога да бъда писател. Когато родих синовете си и се омъжих обаче, установих, че искам да бъда домакиня и майка.“  И Стефани Майер е точно такава дълги години. В момента обаче е милионер, който може да си позволи да не работи и една минута повече в живота си. Въпреки това след финала на сага „Здрач“ и излизането на четири книги, тя пише още еди кратък роман за вселената на измислените от нея вампири – „Краткият втори живот на Бри Танър“ и един голям роман – „Скитница“. Вторият, макар намиран от много за пъти по-добър и изпипан от „Здрач“, така и не получава нужното внимание.

През 2007-а, когато истерията по романите е нараснала, точно е излязла третата книга, една филмова компания купува правата за романите на Майер с идеята да филмира само първата книга и ако продукцията пожъне някакъв успех, то да направи и останалите. Едва ли някой е очаквал истерията, която последва. Особено Робърт Патинсън и Кристен Стюарт, които изиграха главните роли. И двамата, за разлика от повечето актьори станали участници в нещо толкова популярно, успяха някак успешно да се измъкнат от амплоата на Бела и Едуард. Въпреки истерията, въпреки връзката си, въпреки феновете.

Последният роман от четирилогията излиза на пазара малко преди премиерата на първия филм и голямата истерия започва.

Стефани Майер не крие, че не е опитен писател и след съня си, решавайки да напише историята на любимия й вампир и неговото момиче, черпи вдъхновение от любимите си романи. Самата тя казва, че „Здрач“ е вдъхновен от „Гордост и предразсъдъци“ на Джейн Остин. Това важи и за останалите части на сагата – „Новолуние“ е инспирирана от „Ромео и Жулиета“ на Шекспир, третата част „Затъмнение“ – от „Брулени хълмове“ на Емили Бронте, а последната – „Зазоряване“ от „Сън в лятна нощ“. Майер не крие, че за вдъхновение са й послужили и книгите на Орсън Скот Кар и „Анн от фермата „Грийн Гейбълс“.

Много писатели обвиняват домакинята в плоско писане, плитки сюжети и глупави персонажи, като най-чест обект на критиката им е самата Бела, която всички намират за досадна  и клиширана „дама в беда, която е прекалено фокусирана върху любовния си живот“. Но никой не може да отрече влиянието на Майер и нейния „Здрач“ като поп-културен феномен. Историята на Майер променя рязко фентъзи жанра с вампири и превръща кръвопийците от страшни, макар и сексапилни създания, в романтични бледи и тихи момчета и момичета.

Само за 10 години от издаването си досега, „Здрач“ е покорил много фенове и върна много хора в книжарниците. Сагата е повлияла за издаването на много и най-различни поджанрови истории и издания, както и адаптации, на историята. До колко те са стойностни всеки може да прецени сам за себе си.

През 2008-а Стефани Майер влиза в класацията на Time за „най-влиятелни хора на планетата“ и все още е някъде там, 10 години по-късно. За нейно съжаление тя не може да се мери с други автори от този жанр или с автори създали подобен тип феномени, каквато например е Дж. К. Роулинг, чийто романи, дори и различни от „Хари Потър“, са все така оценявани високо и жънат успехи.

И все пак, 10 години по-късно „Здрач“ все така вълнува много хора и набира все повече почитатели.

 
 

Цялото ръководство на „Мис Америка“ вече е съставено от жени

| от chr.bg |

Организацията „Мис Америка“ назначи на всички важни ръководни постове жени, след като беше разтърсена от скандал с женомразки имейли, пуснати от бивши шефове от мъжки пол.

Сега за главен изпълнителен директор на организацията „Мис Америка“ е назначена Реджина Хопър. Марджъри Винсънт-Трип ще бъде председател на борда на директорите на фондацията „Мис Америка“. На топ позиция е и Гретхен Карлсън, която ръководи благотворителния борд на „Мис Америка“.

С промените, свързани с назначаването на жени на най-високите постове, организаторите на конкурса държат да дадат ясен знак, че в него младите участнички ще се чувстват сигурни и ще могат да развиват своите заложби.

Реджина Хопър е бивша „Мис Арканзас“, тя е прокурор и известен телевизионен журналист. Тя сменя на поста Сам Хаскъл. Преди време Сам Хаскъл, заедно с президента на организацията Джош Рандъл и председателя Лин Уайднър си размениха обидни за „миските“ имейли.

В. „Хъфингтън пост“ публикува изтекли съобщения от кореспонденцията им, в която осмиват бивши носителки на титлата „Мис Америка“ с груби и вулгарни коментари. Сред имейлите има и такъв, в който е използван термина за женски гениталии по отношение на една от победителките, във втори се желае смъртта на друга жена. В кореспонденцията бяха разкрити и спекулации колко секс партньори е имала „Мис Америка“ за 2013 г. Малори Хейгън.

Оставката на Сам Хаскъл влезе в сила веднага, докато Джош Рандъл и Лин Уайднър не се разделиха с постовете си още няколко седмици.

Организацията обяви оттеглянето на тримата си членове, след като предишния ден бивши носителки на титлата „Мис Америка“, включително Малори Хейгън, подписаха петиция за свалянето им от ръководните места.

 
 

Сараевските Ромео и Жулиета: поуката?

| от chronicle.bg |

Човечеството не е способно да опази голямата любов. Колкото и да се говори за нейното всемогъщо действие, в крисизни времена, дори сила като любовта няма място. Трагедията „Ромео и Жулиета“ на Шекспир е художественият сюжет, който изследва тази тематика. А ние мислим над нея вече векове наред, връщаме се непрестанно към мотива и всеки си мисли колко е глупаво двама влюбени да попаднат в плен на обстоятелствата.

Близо 4 века са минали откакто Шекспир създава най-великата любовна история на всички времена. Но само 25 години ни делят от момента, в който съдбата на Ромео и Жулиета се разиграва в реална обстановка. Това е почти днес, на фона на столетията, изминали от написването на трагедията. Някои си мислят, че сме напреднали в развитието си, но историята на Бошко Бркич и Адмира Исмич е недвусмислена. Поуките са на лице, теорията е неоспорима, практиката – трудно осъществима.

А фактите говорят достатъчно, затова може би е хубаво да бъдат припомняни.

Вечерта на 18 май 1993 г. Един сърбин и една босненка осъществяват мечтата си – да избягат от Сараево към Сърбия в търсене на по-добър живот, далеч от войната. Различните им произход и религии правят бъдещото им съжителство на практика невъзможно. Адмира и Бошко са на 25 години и са заедно от девет години. Родени са в знаковата за цял свят 1968 г. Учат заедно химия и по време на учението започват връзка, а след завършването се сгодяват. Всички недоумяват как може мюсюлманка и християнин да искат да създадат семейство. Различни са и като произход, и като характер – Адмира е дива, не прилича на останалите момичета, може да оправи мотоциклет и обича да се забавлява. Бошко е по-различен – чаровен, мил, обича уединението и тихите сбирки. Младите, които се запознават в навечерието на новата тогава 1984 г. Не се интересуват от мнението. Девет месеца преди смъртта си се местят да живеят заедно.

След избухването на на гражданската война в Босна и Херцеговина остават в Сараево, който тогава е под обсада. Животът е под постоянна заплаха. Хората не могат да ходят свободно по улиците, защото снаряди падат непрекъснато и навсякъде – на площадите, на пазарите, върху жилищните сгради. Майката на Бошко е избягала преди злощастните събития, но той остава заради Адмира. За да му се отплати, че не я е изоставил, тя решава да замине с него към Сърбия.

Четиринадесет месеца след избухването на войната, чрез познанства в сръбската армия, Бошко уговаря на теория безопасното им преминаване през града. През нощта между 18 и 19 май, двамата трябва да прекосят моста Връбаня над река Миляцка и никой да не ги спре. Мястото е ничия земя – на границата между враждуващите лагери.

Докато прекосяват моста обаче, срещу тях е изстрелян снаряд, който убива Бошко на място, а Адмира е смъртоносно ранена. След като е уцелена, тя пропълзява и прегръща тялото на Бошко, след което загива. След време двамата ще станат известни като сараевските Ромео и Жулиета. Но не и преди абсурдът да продължи.

Човекът, който разказва историята им на света е Кърк Шорк – кореспондент на „Ройтерс“, изпратен да отразява войната. Първоначално прави снимка на две тела, лежащи в ничията земя и продължава задълженията си. От редакцията обаче насочват вниманието му към снимката, която им изпраща, и той се доближава на безопасно разстояние до мястото. Докладът, който изпраща е с дата 23 май и съобщава за две мървти тела, „вкопчени в последна прегръдка“ на брега на река Миляцка. Никой не може да прибере телата им и те ще останат така още един ден – общо шест дена от 18 до 24 май. В доклада още се съобщава за труп намиращ се наблизо, който не е прибран от пет месеца.

Босненците обвиняват сърбите, сърбите – босненците. Никой не поема отговорността.

Родителите на Адмира научават два дена след убийството. Разбират от журналисти от радиото, които им се обаждат, за да потвърдят смъртта на Бошко. Родителите искат само едно – да приберат телата на децата си и да ги погребат заедно. Но никой не позволява на врага да навлезе в ничията територия.

Накрая е постигнато споразумение и телата са погребани в сръбско гробище извън Сараево. През 1995 г. са преместени в гробището в Сараево.

Кърк Шорк е застрелян от млад войник през 2000 г. В Сиера Леоне. Прахът му е разделен на две части – едната е положена във Вашингтон, а другата е до гроба на двойката, която той увековечава – двамата души, за които той пише: „в страна, полудяла от воюване, двамата бяха луди един за друг.“

Днес се навършват 25 години от смъртта на Адмира и Бошко. А поуките? Те са ясни и без да ги артикулираме.

 
 

Очаква ли ни епидемия, за която няма лек?

| от chr.bg |

Британски учени предупреждават, че в близко бъдеще може да възникне епидемия, за която няма да има ефикасни лекарства, пише научното списание Сайънс.

Изданието цитира изследването на специалисти от лондонския „Импириъл колидж“ и от университета в Ексетър. От разработката им става видно, че паразитиращите гъби еволюират толкова бързо, че в скоро време те могат да станат невъзприемчиви към лечение. А това ще породи епидемии сред хората, животните и растенията.

Според учените в най-близко бъдеще паразитиращите гъби ще се превърнат в подобие на устойчивите на антибиотици супербактерии. За това ще спомогне дългото и редовно използване на препарати за лечение на гъбичния стоматит – заболяване с гъбични поражения върху кожата на хората.

В статията са приведени и данни за това, че гъбичните инфекции взимат повече жертви сред хората, в сравнение с рака на гърдата и маларията. А смъртността от гъбичните заболявания е сравнима с тази от туберкулозата и СПИН-а.

 
 

Разкритията в новия документален филм за Уитни Хюстън

| от chronicle.bg, по The Guardian |

Нов документален филм за живота на Уитни Хюстън беше показан за първи път на кинофестивала в Кан вчера. Едно от най-изненадващите разкрития в него е, че певицата е била сексуално насилвана от братовчедка си, соул изпълнителката Дий Дий Уоруик. 

„Уитни“ е на шотландския режисьор Кевин Макдоналд и има претенциите да разказва истинската история на звездата. В него са включени интервюта с много от роднините и близките на Хюстън, двама от които разкриват за посегателствата на Уоруик.

Полубратът на Уитни, бившият баскетболист Гари Гарланд-Хюстън, също твърди, че и двамата са били сексуално насилвани от Уоруик, докато тя е била между 7 и 9-годишен. Асистентката на Уитни, Мери Джоунс, която признава как певицата споделяла, че е била „насилвана в младите си години“ от жена.

Уитни Хюстън почина през 2012 г. след удавяне във вана. Певицата стига върха на кариерата си през 80-те и 90-те, продавайки над 170 млн. албума, и участвайки в блокбъстъра „Бодигард“. В последните си години се бори със зависимостта от наркотиците и алкохола, което й пречи да излиза на сцена. Докладът на лекарите твърди, че смъртта й е резултат от сърдечна болест и употреба на наркотици.

Дий Дий Уоруик е племенница на майката на Уитни, Сиси Хюстън, и по-малка сестра на певицата Дион Уоруик. Въпреки че постига значителен успех като госпъл изпълнител през 60-те и 70-те, е засенчена от сестра си, Дион. Смята се, че Дий Дий е била зависима от наркотиците. Умира през 2008 г. на 63 години.

Филмът на Маконалд е втората продукция за последната година, която разказва за живота на Уитни Хюстън. За разлика от този на Ник Бруумфилд, „Whitney: Can I Be Me“, „Whitney“ е направен с разрешението на семейството на покойната певица.

Освен твърденията срещу Дий Дий Уоруик, във филма се казва  още, че част то състоянието на певицата е било откраднато от баща й и неин счетоводител, Джон Хюстън, който умира през 2003 г. През 2002 г. той неуспешно се опитва да осъди дъщеря си за 100 млн., обвинявайки я, че е нарушила договора си със звукозаписна компания.

Филмът също хвърля светлина върху сложните взаимоотношения на Уитни Хюстън със съпгурга й Боби Браун и трудното отглеждане на дъщеря им, Боби Кристина Браун. Боби Кристина умира през 2015 г., след като прекарва шест месеца в кома.

Документалният филм „Уитни“ ще излезе официално по кината в САЩ и Великобритания на 6 юли.