Кой кой е в новото германско правителство?

| от |

Близо три месеца след парламентарните избори в Германия съставът на новото германско правителство е ясен. Част от старите министри остават в кабинета. Има обаче и някои изненади, пише Дойче веле.

merkel2

Ангела Меркел е старата нова канцлерка на Германия. Всъщност надали някой се е съмнявал в това: още след обявяването на първоначалните резултати от изборите за Бундестаг, провели се на 22 септември, беше пределно ясно, че канцлерският пост отново ще бъде зает от нея. Ето, че близо три месеца по-късно е ясен и целият състав на новия германски кабинет: ден след като членската маса на германската Социалдемократическа партия (ГСДП) одобри участието ѝ в широката коалиция, канцлерката обяви имената на министрите в новия кабинет.

Sigmar-Gabriel-HA-Vermischtes-DUESSELDORF

Министрите на социалдемократите

Вицеканцлер на Германия ще бъде лидерът на социалдемократите Зигмар Габриел. На него е поверено и министерството на икономиката и енергетиката. Покрай ключовите ресори, за които ще отговаря той, германските медии вече го нарекоха „суперминистър“.

Ето кои са и останалите министерства, начело на които ще застанат социалдемократи: министерството на външните работи, министерството на труда и социалната политика, министерството на семейството, пенсионерите, жените и младежите, министерството на околната среда, министерството на правосъдието и защитата на потребителите, както и министерството на миграцията, бежанците и интеграцията.

Шефът на фракцията на ГСДП в Бундестага Франк-Валтер Щайнмайер поема външното министерство. Щайнмайер беше начело на този ресор по времето на първата широка коалиция между консерватори и социалдемократи – от 2005 до 2009. Впрочем в периода 2007 – 2009 той беше и вицеканцлер.

Генералният секретар на ГСДП Андреа Налес става министърка на труда и социалната политика. Тя е смятана за критичка на програмата за реформи на трудовия пазар „Агенда 2010″, въведена по времето на канцлера-социалдемократ Герхард Шрьодер.

Барбара Хендрикс, която досега бе касиер на ГСДП, поема министерството на околната среда, а досегашният икономически министър на провинция Саксония Хайко Маас става министър на правосъдието и защитата на потребителите.

Социалдемократическата партия получава и още един ключов пост – този на пълномощника на германското правителство по проблемите на миграцията, бежанците и интеграцията. На мястото на Мария Бьомер, която заемаше този пост досега, ще застане зам.-председателката на ГСДП Айдан Йозогуз.

Министрите на Християндемократическия съюз

Досегашният министър на околната среда Петер Алтмайер от ХДС поема ръководството на канцлерската канцелария. През последните четири години този пост бе заеман от Роланд Пофала. По информации на списание „Шпигел“ Пофала възнамерявал в бъдеще да отделя повече време на личния си живот и затова се оттеглял от ръководния пост.

wolfgang-schaeuble

Досегашният финансов министър Волганг Шойбле ще бъде начело на финансовото министерство и през следващите четири години. Със своите 71 години той е най-възрастният министър в новия германски кабинет.

Министерството на здравеопазването е поверено на Херман Грьое. От 2009 той е генерален секретар на ХДС, а сега за първи път получава министерски пост. Той е близък довереник на канцлерката и бе отговорен за предизборната кампания на християндемократите.

ursulavonder

Една от големите изненади в новия кабинет е Урсула фон дер Лайен. Тя е смятана за универсалното оръжие на Ангела Меркел. След като фон дер Лайен бе вече начело на две министерства – от 2005 до 2009 на министерството на семейството, пенсионерите, жените и младежта, а от 2009 до 2013-та – на министерството на труда и социалната политика, сега тя поема министерството на отбраната. Така тя влиза в историята като първата жена начело на военното ведомство.

Досегашният министър на отбраната Томас де Мезиер застава начело на вътрешното министерство, а Йохана Ванка остава министърка на образованието.

Министрите на Християнсоциалния съюз

Hans-Peter_Friedrich

Досегашният вътрешен министър Ханс-Петер Фридрих, известен с кампанията си срещу т.нар. мигранти по бедност от България и Румъния, сменя министерството и през следващите четири години ще отговаря за министерството на земеделието.

Министерството на помощта за развитие се поема от Герд Мюлер. А генералният секретар на ХСС Александър Добринт ще поеме министерството на транспорта.

 
 

Най-добрите британски филми от 90-те

| от chronicle.bg |

Десет номинирани за Оскар за най-добър филм и два победителя, Златна палма, десетки класики в комедията и едно завръщане на Джеймс Бонд…деветдесетте бяха силни години за британското кино.

Поколението на милениалите отрасна с „Четири сватби и едно погребение“, стискаше палци (отново) на Хю Грант в „Нотинг хил“ и откри Ралф Файнс в „Английският пациент“.

Мдам, 90-те бяха силни години в много отношения и киното на Острова не прави изключение.

В галерията събрахме филма, които са ни любими от това време и признаваме, че сме гледали повечето от тях минимум по два пъти (ама минимум).

Кои са вашите любими?

 
 

Вече знаем кой ще режисира 25-ия филм за Джеймс Бонд

| от chronicle.bg |

Дори на толкова ранен етап, всеки къс информация около предстоящия, 25-и филм за Джеймс Бонд предизвиква интереса на публиката. Всичко започна от актьора, който предстои да влезе в ролята на Агент 007. После стана ясно, че Дани Бойл няма да режисира филма и това повдигна още повече въпроси.

Вече те са с един по-малко, защото е ясно името на режисьора на 25-ия филм за Британския агент и това е Кари Фукунага. Съобщаването на новината съвпада с премиерата на новия сериал на Фукунага, „Maniac“, който от днес е в мрежата на Netflix.

Снимките на новия филм за Бонд трябва да започнат през март 2019 г. Засега премиерната дата е 14 февруари 2020 г.

Кари Фукунага е познат най-вече като режисьор на първия сезон на сериала „Истински детектив“, за който спечели награда „Еми“. Започва кариерата си с филма „Sin Nombre“, по-късно прави адаптация на романа „Джейн Еър“ и оригиналния филм  на Netflix „Beasts of No Nation“. Режисьорът трябваше да режисира хоръра „То“, но се отказа от проекта заради творчески несъгласия.

Филмът за Бонд  е най-мащабният му проект досега, а той е един от малкото американски режисьори, правили филм за Агент 007. 

 
 

Видео от сета на „Men in Black“: Крис Хемсуърт и Теса Томпсън

| от chr.bg |

Крис Хемсуърт и Теса Томсън са в костюми за спинофа на „Men in Black“ от Sony. Филмът все още си няма официално име, но ще събере отново двете звезди от „Thor: Ragnarok“. Крис и Теса ще бъдат в черни костюми, защото са агенти на MIB базирани в Лондон – Агент H и Агент М. Ема Томпсън ще бъде Агент О, а Лиъм Нийсън ще е глава на великобританския клон на MIB. Във филма ще видим още Кумаил Нанджиани и Раф Спал.

Гари Грей от „Straight Outta Compton“ и „Fate of the Furious“ ще режисира.

Детайли около събитията във филма няма, но знаем, че двойката ще разследва убийство, което ще ги накара да обикалят света.

Както се вижда, Хемсуърт е без сако, докато Томсън е в целия си костюм. Това буди въпроса дали външният ми вид е индикатор за характера на персонажите им – единият е по-шантав, докато другият е по-строг? За жалост Агент К (Томи Лий Джоунс) и Агент J (Уил Смит) няма да участват във филма. Въпреки това изглежда, че Хемсуърт и Томпсън целят подобна динамика.

Докато са във Великобритания, не е ясно дали двамата ще се върнат в Атланта за снимките на „Avengers 4″, които започнаха този месец. Всички останали вече са на сет освен Тор и Валкири. Присъствието й в новия филм не е потвърдено все още, но фенонвете се надяват се появи заедно с любимите им извънземни Корг и Миек.

 
 

Мъжкарите от едно време, които се превърнаха в карикатури

| от Стефан Генадиев |

Имах един съученик в гимназията – приятно момче беше, може би днес все още е. Типичният изряден ученик. Имаше химикалки във всички цветове, гумичка, коректор, чертожни инструменти, кърпички и беше пълен отличник. Поне на оценки. А в останалото време членуваше в БНРП – Българска националнo-радикална партия.

Питах го много пъти с какво се занимава там, а той все отговаряше нещо в духа на: „Пазим България“. Повече така и не пожела да ми сподели, но често идваше на училище с насинено око. Това момче мразеше гейовете, изпитваше истинска омраза към евреите, в тетрадките си пишеше „На сабя, на бой за народа свой!“, казваше, че защитава традиционните (каквото и да значи това) български ценности и отказа да го снима фотограф за випускника на класа. А, и си пускаше т.нар. хигиенен нокът (т. е. не си режеше нокътя на малкия пръст на ръката). Не знам какво прави днес – записа нещо в областта на медицината.

Тези случки се разиграваха преди 6-8 години. Тогава всичко това беше що-годе приемливо, макар и ретроградно. В САЩ, Люксембург, Германия, Австралия, Финландия, Малта и Колумбия още бяха забранени еднополовите бракове. Никой не подозираше, че ще се появят #MeToo и Time’s Up. Airbnb и нискотарифните полети набираха популярност у нас. А Тръмп като президент беше смехотворна фикция. С няколко думи – за толкова кратък период се промениха много неща. И ако онзи съученик и подобните нему субекти тогава смятахме за ретроградни, то днес те са карикатури. Смешни, остарели, неадекватни на случващото се в света, а от всичко това – жалки.

Защо ви разказвам за тях?

Защото родният национален ефир все още държи да ни показва този тип мъже. Двама такива са актуалните зрелища на риалити предаванията този сезон. Единият е участник във VIP Brother 2018, застаряващ бивш рапър и сводник, с прошарена коса, който очевидно още си мисли, че да си тежкар в стил рапа-през-2001-ва е вървежно. Другият е малко по-различен – бивш кандидат за депутат, участва във „Фермата“ и обяснява, как ако станел депутат, първата му работа ще е да „избие всички гета“. Самият той е ром, но иска да махне стигмата от ромите като ги накара да работят. Постепенно обяснява цялата си схема и зрителят вижда, че тя има своите достойнства, макар и да са малко. Но всякакво доверие към твърденията бива безвъзвратно загубено в момента, в който той започне да набъбва от емоции и да показва истинска злоба към въпросната етническа група. В този момент той, бившият сводник, и съученикът от първия абзац попадат в една и съща категория – на мъжете, които се превърнаха в карикатури. Всеки от тях има различен проблем, но ги обединява едно нещо – загубата на връзка с нашия свят, който се променя ежедневно. И именно пламенното защитаване на каузите им, ги превръща в карикатури.

Тези карикатури обаче носят трафик. Открояват се със своята неадекватност към днешната епоха. Затова ще ги видите в две от трите най-големи телевизии у нас, и то в праймтайма. Без пояснение. Без контрапункт.  А дори понякога да се появи такъв, то той е показва сутрешния ефир, когато значително по-малко хора гледат – и е ясно кое послание надделява. Затова и у нас все още има хора, които вярват в ценностите на Ванко 1 и Цветан.

Но има и нещо хубаво в цялата история. Макар телевизията да погазва всички правила и норми, давайки трибуна на бивш престъпник, показвайки го в праймтайма, когато гледате визитката му на фона на останалите участници, можете видите колко неадекватен е целият мачовски поведенчески модел.

Фигурата на верния на „майка България“ патриот все повече избледнява. И нормално. Живеем в свят, в който се водят битки (кога успешно, кога не, но ги има) за равноправие между половете, за сексуална свобода, за глобализация, за съхраняване на културните белези на всяка нация, но не и за натрапването им в очите на другите нации. Да биеш жена си, да съдиш за някого въз основа неговия пол, сексуална ориентация, да играеш хоро, за да докажеш, че обичаш страната си вече може да предизвика само смях и съжаление в очите на все повече хора. Особено за тези, които следят какво се случва не само у нас, но и по света.

Пишейки това, трябва да се отбележи, и че нито една крайност не е хубава. Нито тази на мъжете – карикатури, нито тази на либерализма отвъд океана. И двете „идеологии“ са по своему изродени и няма да доведат до нищо добро. Но неадекватността на едната не е причина да се обърнем към другата. Затова трябва да търсим златната среда.

За щастие, всяка карикатура е интересна, докато е актуална. В мига, в който времето й мине, тя става просто образ от едно отминало време. И като всички карикатури, и тези скоро ще отминат.