Кой е най-добрият софийски мол?

| от |

mall670

 
 

Тежки последствия от тежки признания в „Скъпи наследници“

| от chronicle.bg |

Кое боли повече – да признаеш, че си изневерил, или да криеш тайната си от любимия човек?

Пред този въпрос се изправя Ани (Лорина Камбурова), която въпреки усилията си да не сподели с Борис (Орлин Павлов), че е преспала със софийския тарикат Станислав (Петко Венелинов), в крайна сметка му казва истината. Ще има ли прошка за предателството тепърва ще разберем, макар че преди време в разговор с Катя (Даяна Ханджиева) спортистът категорично заяви – за подобно нещо прошка няма!

Емоциите, които бушуват в Ани са многополюсни. Освен дилемата, пред която е изправена за връзката си с Борис, самата тя се оказва в центъра на най-голямата тайна на Снежи (Искра Донова). След години на мълчание кръчмарката разкрива пред момичето, че двете всъщност не са сестри, а майка и дъщеря. Съвсем невръстна, Снежи забременяла на 16-годишна възраст от женен музикант, който успял да я омае с изтънчения си изказ и добри маниери. Изправена от родителите си пред дилемата дали да остави бебето за осиновяване или да се представя като нейна сестра, Снежи прави своя на пръв поглед по-безболезнен избор. Поне момиченцето й ще расте до нея. А бащата не е някой безименен съселянин, с когото тя веднъж е съгрешила, а Марин Дочев (Димитър Баненкин) – един от бъдещите милионери на фамилията, който се завърна с останалите членове на родата в Бели Вит, за да се бори за наследството на баща си.

27788118_2140310589522640_7415600463102721584_o

Шокът за Ани е пълен – тя разбира, че също е сред наследница на милионите на бай Дочо, кои са истинските й родители, осъзнава, че е преспала с първия си братовчед и най-важното – че Катя, от която безумно ревнува Борис, всъщност е нейна биологична сестра. Това води до разрив в отношенията със Снежи и Ани отказва повече да я вижда.

27913213_2141425879411111_7340477848290123062_o

Все още в неведение, че има не една, а две дъщери, Марин е изправен пред сериозни семейни проблеми. Съпругата му Венета (Ивана Папазова) припада, което предизвиква паника в бизнесмена. Притеснението му за здравословното й състояние го кара да промени коренно отношението си към нея и от взискателен и вечно критикуващ, той се превръща в най-грижовния съпруг. Годишнината от сватбата им пък от уж весело парти се превръща в екшън сцена – Марин е арестуван от полицията по подозрение, че е предизвикал горския пожар до Бели Вит. Макар че истината е ясна – той е бил натопен, виновницата за инцидента не иска да признае, за да не ядоса баща си. Ще изгуби ли наследството Марин, питат се всички. И докато семейството му се притеснява, сестра му Милица (Койна Русева) е на върха на щастието, че може би най-накрая е премахнала един от конкурентите си за милиона.

28061012_2142536185966747_5696072136783936956_o

И докато тайната връзка на Снежи и Иван (Вальо Танев) се оказва тайна само според тях самите, но не и за съселяните им, се заражда друга тайна връзка – тази между Васко (Антоний Аргиров) и Диди (София Бобчева). Поредният момент на близост и една споделена целувка в горската беседка ще се окажат запечатани в снимка от човек, който ги следи. Истерията е пълна, тъй като от разкриването й Диди може да загуби любовта на Чочо (Юлиян Петров), а Васко – възможността да се вижда с дъщеря си Рая.

 
 

Награди БАФТА 2018: пълният списък

| от chronicle.bg |

Голяма нощ беше снощи за Мартин Макдона и екипа на „Три билборда извън града“. Филмът е големият победител на Наградите на британската филмова академия, отнасяйки 5 награди, сред които за най-добър филм, най-добър британски филм, най-добра актриса. С това само се потвърдиха очакванията ни и вече е почти сигурно, че филмът ще триумфира и на „Оскарите“.

Не можем да кажем, че бяхме особено изненадани от тазгодишния избор на британците. Очакваше се да пренебрегнат „Да обичаш Винсент“ заради „Коко“, както и Гари Олдман да бъде предпочетен пред Тимъти Шаламе (подчертаваме, че и двамата са прекрасни в ролите си), а историята за британски моден дизайнер от 50-те („Призрачна нишка“) да вземе приза за най-добри костюми.

Изненадите бяха предимно около филма на Гиийермо дел Торо, „Формата на водата“, който беше номиниран в 12 категории и взе 3 от тях. И да, Даниел Калууя взе БАФТА за изгряваща звезда, отмъквайки я под носа на заслужилия Тимъти Шаламе. Не го коментираме това…

Вижте в галерията ни горе пълният списък с наградените.

 
 

Актрисите, с които „Оскарите“ много сбъркаха

| от chronicle.bg |

Наградите за кино, и особено „Оскарите“, не са просто награди за най-добри филми, но и за най-добре представени филми.

Не е достатъчно само да си добър, важни са и някои финансови и рекламни аспекти. Когато добрият продукт се припокрива с добро представяне, всичко е чудесно. Понякога обаче, и това почти всеки ще го потвърди, се чудим какво точно оценява Академията на САЩ – играта или презентацията.

Особено по отношение на актрисите.

Все още публиката не може да преглътне някои решения Академията и макар да знаем, че „Оскарите“ са просто статуетки, е неприятно за гледане как Сандра Бълок се качва на сцената на „Долби тиътър“ вместо Мерил Стрийп.

Вижте в галерията горе нашите най-големи разочарования, когато статуетката за най-добра актриса на „Оскарите“ отиде в грешния дом.

 
 

“Формата на водата“: приказката, която ни вдъхва надежда

| от Дилян Ценов |

Тъмносин екран. Помещенията сякаш отдавна са под вода, а мебелите са в безтегловност. На този фон разказвачът споделя с нас, че не знае как да започне. Истина е. За „Формата на водата“ на Гийермо дел Торо се пише трудно. Тези, които все още вярват, че приказките не са заключени завинаги в томовете на Андерсен и Оскар Уайлд ще разберат безсилието да говориш за нещо толкова чисто, фантастично, което ти вдъхва вяра. Другите, които си падат по по-hardcore неща, молим да ни простят това, което наричат „розов романтизъм“.

Истината е, че „Формата на водата“ е добре направената екранна приказка за вярата и любовта, от която хората имат нужда. За филма започна да се говори, откакто спечели голямата награда на кинофестивала във Венеция през 2017 г. Равносметката от тогава: вече близо 100 млн. долара приходи, номинации за всички големи награди, винаги печелеше в големите категории, и почти максимални рейтинги от критиците. 13-те номинации за „Оскар“ го правят рекордьора тази година.

the shape of water ,формата на водата

Зародишът на идеята за любовната история между митично морско създание и жена се ражда още през детството на Гийермо дел Торо след като гледа филма Creature from the Black Lagoon. Днешната история обаче е доста по-различна. Действието се развива в САЩ по време на Студената война. Американска военна база. Руснаците дишат във врата на американците и обратното. В този свят на убити цветове и сиво ежедневие живее Илайза Деспозито – чистачка във военната база, сираче, намерено в река, което заради белезите на врата не може да говори. Никой не знае от какво са причинени те. Ежедневието е едно и също, монотонно, най-екстремното нещо е сутрешното мастурбиране във ваната, преди сваряването на трите яйца. Следва посещение при съседа и единствен приятел – художникът гей Джайлс. В работата пък е Зелда – едрата афроамериканка, която не млъква и ту се оплаква, ту кълне съпруга си Брустър. Денят, в който „обектът“, както го наричат в базата, е докаран, започва приказката…

На първо място, заслугата за този майсторски филм е на дел Торо, за когото това е първият такъв пробив от началото на кариерата му през 1985 г. Ако зависеше от нас, веднага му даваме „Оскара“ за най-добър режисьор. Без излишни протяжни моменти за времетраене от два часа. Действие, напрежение, обрати, конфликт – всичко майсторски изградено и съшито така, че приказката да добие максимално достоверен вид, но все пак да знаеш, че не бива да бъдеш краен буквалист, когато гледаш. В това е чарът и на сценария на дел Торо и Ванеса Тейлър (Hope Springs, Divergents, и продуцент във втори и трети сезон на Game of Thrones). Той те освобождава от вродената ни склонност да търсим причинно-следствени връзки, логика и по този начин ни потапя в паралелната вселена, където вратата не е изкъртена от напора на водата, хомосексуалният прощава на чудовището, че е изяло котката му, косата му пониква отново, а раната му заздравява. Подходът  deus-ex-machina, тук е на мястото си. Както подобава на истинските приказки.

hero_Shape-of-Water-2017

Пак, благодарение на дел Торо, успяваме да видим Сали Хоукинс така, както дори в „Син жасмин“ не я видяхме. Добрият актьор може и без текст, това е. Сали Хоукинс е повече от добра актриса. Няма пародиране, няма наиграване. Има отмерени жестове, намеци, смигвания, ясни и в същото време достатъчно загадъчни, за да ни изненада Илайза със следващия си ход. До нея е Зелда (Октавия Спенсър), за която третата номинация за „Оскар“ е напълно заслужена – тя е антиподът на нямата чистачка, който обаче успява да запази самообладание дори когато комплексираният расист командващ поделението, полковник Ричард Стрикланд, я заплашва в собствения й дом. Триото от добри актьори е завършено от Ричард Дженкинс в ролята на съседа Джайлс – старият мъж, неизживял младостта си, който редовно купува пайове, които не изяжда и се опитва да завърже разговор с красивия, но груб продавач.

28161816_10156135688137402_8630534296068459429_o

Останалите компоненти на филма трябва също да бъдат споменати. В него почти няма светли и живи тонове, всичко е пастелено, почти монохронно. Този скопен, а после умъртвен тон придава на една усмивката на Илайза или на примигването на създанието още по-енигматичен вид. Целият вътрешен свят на жената контрастира с обстановката около нея, подсилвайки приказния ефект. Тук се появява и музиката, от 50-те и 60-те години, феминизирана до краен предел (която Джайлс обожава). Грамофонът се върти, а от него звучи Кармен Миранда. Така, неусетно, едно яйце, малко музика, нежен допир стават достатъчни.

Кое обаче прави „Формата на водата“ толкова добър? Техническата реализация разбира се, че има заслуга. Режисурата и играта също. Но това са само добре сработени помежду си проводници, по които преминава идеята. Идея, която човечеството винаги е търсило. Нуждата да слушаш приказки. Детски, нереални и наивни, достатъчно силни, че да вдъхнат вяра. Тази година това е „Формата на водата“.

До болка познати са изводите, че чак е втръснало да ги повтаряме. Любовта е навсякъде. Всесилна е. Възможна е. Приказките се сбъдват. Не само между жена и морско създание, а между хората като цяло. Защо да не вярваме? Все пак никой не знае какво се е случило в реката, и откъде е белегът на врата на Илайза.

А за себе си знаем ли? Къде сме били в онзи момент? Не. Затова най-добре е да вярваме и да се благодарим на „Формата на водата“, че ни напомни това.