Кой е Джарон Лание?

| от |

Един едър мъж с раста плитки, раздърпана тениска и дънки получава Наградата за мир на германските книготърговци. Защото се казва Джарон Лание, защото е създател и остър критик на дигиталния свят. И по още ред причини… Репортаж на Дойче веле.

Богатството и властта се концентрират все повече в ръцете на онези, които разполагат с най-големите сървъри, пише Джарон Лание в книгата си „На кого принадлежи бъдещето?“ Той визира новата класа гигантски компютърни центрове. Според американския информатик, глобалните мрежи като Гугъл и Фейсбук, но и огромните онлайн-магазини, банки и застрахователни компании отдавна са се погрижили да усложнят нещата. Защото са открили, че предоставените безплатно от потребителите данни всъщност са скъпа стока. Дигитализацията трайно променя икономическия живот, а в бъдеще тя може да унищожи и други браншове и да засегне особено силно средното съсловие, опасява се Лание. Неговото решение на проблема гласи: всеки, който има информационен принос в интернет, трябва да бъде заплатен за него.

Строител на дигиталния свят

Джарон Лание е на 54 години и е смятан за един от основателите на дигиталния свят. Той преподава в университета Бъркли в Калифорния, работи като изследовател за Майкрософт рисърч и е носител на две докторски титли за негови открития и разработки. Книгата му „На кого принадлежи бъдещето?“, излязла през 2013 година в Германия, наскоро бе отличена с литературната награда на Харвардския университет и е без съмнение едно от най-важните издания през последните години, които открито критикуват света на интернет. Книга, написана при това именно от човека, който има огромен принос за развитието на самия интернет.

Джарон Лание е роден през 1960 в Ню Йорк, в семейството на евреи, оцелели от Холокоста. Малко по-късно родителите му заминават за Тексас, установяват се недалеч от Ел Пасо. Джарон ходи на училище, свири на пиано, слуша Бах, харесва Йеронимус Бош и обича да си похапва шоколад. Когато е на десет години, изгубва майка си, която загива в автомобилна катастрофа. Момчето започва често да боледува, постоянно се мести в различни градове с баща си, докато в един момент намира един особен приятел. Астрономът Клайд Томбо, открил през 1930 година планетата-джудже Плутон, съветва 14-годишния Лание, който тъкмо е прекъснал училище, да посещава семинари по математика и химия в държавния университет в Ню Мексико. Идеята допада на Джарон. Той е допуснат в семинарите, където се научава да програмира.

Всестранно развита личност

През 1983 г. Лание разработва първата си компютърна игра с привлекателното име „Moondust“ (в превод: „лунен прах“). Това му донася назначение в компанията за компютърни игри и развлекателна електроника Atari. Междувременно той вече е следвал музика и изобразително изкуство и се е научил да свири на различни инструменти. Днес Джарон Лание има колекция от над хиляда редки стари музикални инструменти. Свирил е със звезди като Филип Глас, Йоко Оно, Шон Ленън и Орнет Колман, композирал е филмова музика и е организирал изложби със собствени картини, рисунки и инсталации в множество музеи в САЩ и Европа.

През 80-те години в Калифорния Джарон Лание се запознава с Том Цимерман, изобретател на първата кибер-ръкавица. С него и още няколко други изобретатели през 1985 г. Лание основава фирмата VPL Research, воден от желанието да разработва технологии за все още новия тогава виртуален свят. И успява. Лание конструира виртуални камери, разработва 3D-графики за кинофилми, първия Аватар, освен това подпомага развитието на интернет-базирани мрежи. Абсолютен особняк, смахнат гений с предразположение към пълнеене и слабост към раста прически.

Тревожни прозрения

Още преди разкритията на Едуард Сноудън Джарон Лание прозира, че никой вече не може да знае къде отиват всички информации, публикувани от юзърите, и какво се случва с тях. Освен това Лание забелязва, че безплатната култура на интернет съсипва цели браншове. Оттук нататък насочва вниманието си към информационното надвластие и предполагаемото безсилие на потребителите на информация. Лание обича да дава за пример Instagram, безплатно приложение за споделяне на видео и снимки. През 2010 година фирмата с общо 13 сътрудници е създадена без бизнес-план, две години по-късно Фейсбук я купува за един милиард долара.

На Франкфуртския панаир на книгата Джарон Лание отправи обаче предупреждение не само срещу бясното събиране на данни от интернет-концерните и тайните служби. Той разкритикува и потребителите на социалните мрежи. Според него онзи, който предоставя безплатно своите данни на интернет-гиганти като Фейсбук и Гугъл, допринася за това, богатството да се концентрира само в ръцете на шепа милиардери. А това, според него, подкопава демокрацията. Защото: „Знанието е власт.“

Наградата за мир на германските книготърговци за 2014 г. се връчва на Джарон Лание на 12 октомври в историческата „Паулскирхе“ във Франкфурт на Майн. Според мотивировката на журито, той я получава заради това, че „като пионер на дигиталния свят прозря какви рискове крие този свят за свободното съществуване на всеки човек“.

 
 

Най-големите глупости на Волен Сидеров по дати

| от |

Евала на Волен обаче. Човек като него – с нещата, които прави, и обществения си образ – би трябвало да води вариететни програми по казината заедно с Венци Мартинов и Жоро Пентаграма. Това би трябвало да е максимумът на кариерата му. Или да си има някакво блудкаво предаване от онези, на които декорът е просто една синя завеса. Онези, които получават най-много внимание, чак когато ги свалят. Вместо това човекът е заможен политик. Въпреки всичко това:

Глупостите в НАТФИЗ

Започваме с ясните неща. Октомври 2015 година беше обикновен месец като всички други. Докато не стана 23-ти и Волен не нахълта безпардонно в НАТФИЗ, разсейвайки ни от почти приключващите ни заплати. Но тогава вече бяхме свикнали, а…

Глупостите в БНТ

Играли ли сте компютърната игра GTA. Нахлуването в БНТ на 27 юни 2013 година беше точно по тертип на тази игра. Мнозина по-млади очакваха след като Волен излезе, да започне да спира коли по „Евлоги“. Не че не го е правил вече.

Магистралните глупости на Тракия

Трудно е да спреша властта да не те скопи морално. Нямаш повод да я спираш – все пак имаш власт, имаш пари, имаш приятели. Защо някой да не направи атентат срещу теб? Още на 7 април 2006 година трябваше да видим симптомите на това, което ще последва.

Пиянските глупости в самолета

И тогава, през 2010 година, получихме помощ от немската полиция. Тогава Волен беше Летящия шотландец и буйстваше в самолета „видимо пиян“ според немците.

Минимална пенсия 500 лева, минимална заплата 1000 лева

Нелепите настоявания на Волен на през 2012 година, за да спечели наивните: възрастните сенилни хора и младите мързеливи хора. Сладко е да си в опозиция. В статия на econ.bg се казва, че ако минималната заплата стане 1000 лева, моментално ще започнат съкращения, работните места ще намалеят и ще се захрани сивата икономика.

Ето! Сами виждате колко са заразни глупостите на Волен! Никой не би трябвало дори да си помисля да взима насериозно тези цифри – съвсем ясно е, че няма как те да са възможни; адски, адски ясно е. И въпреки това хората се подвеждат.

Глупостите при Джамията

Всеки успял ентърнейнър има своя първи „хит сингъл“. Мисля, че събитията от май 2011 година пред Джамията са първият хит на Волен, с които той и партия Атака изгряха.

***

Този текст не е за Волен Сидеров. Той е за нас. Защото допускаме тези глупости да ни действат в посока, която той иска. Това е тъжно, толкова тъжно. Може би статията в Irish times е истина, може би наистина сме напът да изчезнем. И може би ще е за добро. На кого му трябват куци коне. Ние сме куци коне, които избират метални стружки пред макар и не особено вкусна тревата само защото стружките блестят интересно. И това е толкова тъжно и дразнещо.

Не питайте правителството защо ТВ Атака спря. Питайте защо ПП Атака все още не е!

 
 

Купете си шато във Франция за 60 долара

| от chronicle.bg |

Някога мечтали ли сте си да имате замък във френската провинция? А имате ли 58 долара?
Краудфъндинг кампания за реставриране на френското шато Ebaupinay в региона Дьо Севър в западна Франция предлага дялово притежание върху него срещу средства за възстановяването му. Инвеститорите ще имат думата в ремонтната дейност. Организатори са стартъпът Dartagnans.fr и асоциацията за реставриране Adopte un chateau.

Инвестицията ще ви превърне и в неофициален френски „лорд“.

„Хората също така ще могат да дойдат и да ни помогнат с работна ръка за работата по шатото, както се е правело едно време преди 500 години“, казва основателят на Dartagnans Ромен Делом

Последният проект на Dartagnans и Adopte un Chateau замъка Mothe-Chandeniers. „Mothe-Chandeniers е от 19 век, а Ebaupinay е от 14 и по това двата проекта се различават. Искаме да направим реставрацията изцяло по средновековни методи и с автентични материали“, пояснява Делом.

Mothe_chandeniers1

Относно замъка Mothe-Chandeniers: през декември 2017 година 27,910 човека от 115 страни участват в спасяването му. Официално документите се подписват през март 2018 година и мнозина от дарителите идват да помагат. По думи на Делом: „Хубавото беше с Mothe-Chandeniers, че успяхме да направим всичко, което обещахме на хората“

Ebaupinay – името означава „бял трън“ – е построен през 14-15 век в готически стил с разрешение на френския крал Чарлз VII. Официално става исторически паметник през 1898 година. Той има 4 кули, които са в голямата си част здрави, въпреки пожара през 18 век при Френската революция.

Общия напън е да се сменят дървениите и да се оправят камъните, където може, да се направят ковачници, конюшни, средновековни кръчми и хостел. Ако останат средства, може и зона за битки.

Когато проектът бъде завършен, очакват се около 50-60 000 посетители на година.

Във Франция има около 600 замъка в непосредствена опасност. Това означава, че ако не им се помогне в следващите месеци или години, ще изчезнат завинаги.

Концепцията за обществено финансиране на подобни реставрации срещу дял от собствеността може да се прилага навсякъде по света. Страни като Италия, Испания и Великобритания имат същия проблем.

 
 

„Безкрайната градина“: не пипай нищо и бъди готов да видиш себе си

| от Дилян Ценов |

В продължение на десетилетия вече родното кино се надпреварва как най-добре да покаже на екран тежкия живот на малкия човек от Източна Европа. Докато някои режисьори и сценаристи все още си мислят, че това е интересно за световната публика, един от най-известните български режисьори в чужбина ни дава глътка свеж въздух. Това в няколко думи представлява филмът „Безкрайната градина“, с който театралният режисьор Галин Стоев дебютира в киното. Тази година заглавието заема специално място в програмата на CineLibri.

Всичко започва от пиесата на Яна Борисова „Приятнострашно“, която Галин Стоев поставя в Театър 199. В сценичната версия участват Радена Вълканова, Стефан Вълдобрев, Вежен Велчовски, Сженина Петрова и Владимир Пенев. Девет театрални сезона след премиерата на пиесата се появява и филмът по нейни мотиви. Режисьорът не взима нито един актьор от спектакъла. Тук всичките са млади актьори или натуршчици – Мартин Димитров, Димитър Николов, Глория Петкова, Елица Матева. Контрапункт на тази свежа група от млади хора е покойният Никола Анастасов, за когото това е последна роля в киното. Сценарият е дело на Яна Борисова и Галин Стоев. С кинематографията се захващат други двама майстори: Борис Мисирков и Георги Богданов.

maxresdefault (1)

За любителите на синопсисите, в които А среща Б, а В прави нещо трето, ще кажем, че историята разказва за двама братя, Виктор (Димитър Николов) и Филип (Мартин Димитров), които все още се справят с последствията от преживяна в миналото трагедия. Виктор работи в цветарница заедно с младата Ема (Елиза Матева), Филип е пиар на кмета на София и е обвързан със Соня (Глория Петкова) – успял мъж, който се опитва да помогне на брат си. В цветарницата, където Виктор работи обаче, има нещо специално – в задната част на помещението, скрита от околните, се крие тайната градина на Ема. И от тук започва всичко…

Най-прекрасното в „Безкрайната градина“ е неговата противоречива природа. По много параграфи не можем да наречем това добър филм – той има няколко основни недостатъка, които биха спънали всеки материал за киното. И въпреки това, той е натоварен с очарование и заряд, които нямат общо със сантименталността, или още по-малко със сляпото възхищение (което трябва да признаем, че върлува у нас) към режисьора, който идва от Франция и затова трябва да го хвалим. Не. Галин Стоев се справя добре с дебюта си в киното, просто защото е добър режисьор. И защото независимо от контекста или средствата, може да извади заспалото у нас.

4d21Infinite-Garden-filmstill-Color-01

Най-силната черта на филма е неговият образ. Картината. Това, което винаги е било най-важно в киното. Мисирков и Богданов успяват майсторски да представят всичките думи на Яна Борисова в картини. Тук не можем да не споменем и работата на Юлиян Табаков като художник и на сценаристите (Яна Борисова и Галин Стоев), които трансфомират всички условности в театъра и ги превръщат в конкретика, за да може добрият театрален продукт да се превърне в кино. В „Безкрайната градина“ декор, камера и режисьор са в перфектно взаимодействие, за да получи зрителят картина, която говори като персонаж. Няма да бъде пресилено да кажем, че някои кратки откъси във филма напомнят на филм на Уес Андерсън – контрастът, симетрията (или асиметрията), цветовете. За всичко това „Безкрайната градина“ може да бъде пример за добро българско кино, каквото от много време не бяхме виждали по екраните. Именно този ярък образ влияе на зрителя и работи в услуга на персонажите – показва ги по-добре, разкрива част от характера им. Доразказва вече намекнатото.

А намекнатото тук е прекалено много. Прекалено намекнато и недоизказано. Това е и моментът, в който „Безкрайната градина“ се препъва. Прекалено много образи, недостатъчно действие. Няма как да бъде казано по-кратко. Прекалено много хора с проблеми, но какво се променя като следствие на тези проблеми, не става ясно, освен при един от героите.

42426821_1382097705226170_6462877232934158336_n

Има и друг аспект на този въпрос обаче. Европейското кино (и особено френското) отдавна са доказали, че е възможно филм извън класическата драматургична рамка да бъде добър. Не е необходимо да има конфликт, действие, събития и всичко останало. Зависи от публиката. „Безкрайнта градина“ изисква друга настройка. Това е. Изисква отваряне на сетивата за красивото. Само тогава зрителят, заедно с актьорите, може да потърси убежище в някоя тайна градина. Да се спаси от демоните и от света, който е неприветлив. Просто трябва да бъдем готови да видим себе си там, да не пипаме нищо и да не бягаме, защото ще се събудим… И още няколко правила, с които ви съветваме да се запознаете като гледате.

„Безкрайната градина“ е хубав филм. Далеч не най-добрият, но определено най-обнадеждаващият от последните години. А нали това всъщност е смисъла на изкуството? Да излезеш променен, да събуди в теб дремещи усещания, лица, демони. „Безкрайната градина“ може да го направи. Това е хубав филм, след който виждаш света по различен начин. Някак по-плътен и по-смислен.

Информация за прожекциите на „Безкрайната градина“ на CineLibri 2018, вижте тук

 
 

Почина Пол Алън, един от основателите на Microsoft

Пол Алън, който основава компанията „Microsoft“ заедно с Бил Гейтс, почина след боледуване от рак. Това съобщиха семейството и говорители на компанията.

Мнозина от IT сектора изказаха съболезнования си.

„С огромна мъка съобщаваме за смъртта на нашия основател Пол Алън, съосновател на Майкрософт и признат технолог, филантроп, строител на общност, природозащитник, музикант и поддръжник на изкуството“, се казва в съобщение на инвестиционно дружество „Вулкан“, една от компаниите, на които е основател.

През 1983 година Алън напуска „Майкрософт“, но остава съветник в компанията. Списание „Форбс“ оценява състоянието му на 20 милиарда долара.

Бил Гейтс изрази съболезнованията си в декларация. В нея той казва, че „персоналният компютър нямаше да съществува без него“.