Кой е Макс и защо търсим справедливост за „едно куче“?

| от chronicle.bg |

На 30 април в София на пътя загива едно младо куче, порода чихуахуа. Ако се питате защо ви занимаваме с това, при положение че българските пътища са осеяни с трупове на прегазени кучета, ще ви кажем: историята е малко по-различна.

Макс е домашно куче и излиза на разходка със стопанина си. Двамата пресичат на зелен светофар кръстовището на Ботев и Сливница. За части от секундата кучето е премазано от полицейски мотор, движещ се с превишена скорост. Никой от полицейския кордон не спира, за да види какво се е случило. Макс издъхва няколко секунди по-късно в ръцете на стопанина си, актьорът Данчо Колев.

След като той се обажда на КАТ, започват грозни подигравки от страна на полицаите: колко струвало едно такова куче, не можело ли да му купят едно; камерите не се знае дали работели в този конкретен момент; щял ли да съди колегата т.н.

Който не е губил куче, вероятно не може да си представи ясно колко близка е болката до тази, която изпитваме, когато загубим близък човек. Но тя наистина е много близка. И когато смъртта на кучето е ненавременна и за нея има виновник, е съвсем естествено да търсим справедливост.

31682385_10216411691425278_4827238173471932416_o

Тук може да прочетете цялата история на кучето Макс, а по-надолу – интервюто с Данчо Колев.

Историята за смъртта на вашето куче обиколи социалните мрежи и предизвика широка вълна от възмущение. Смятате ли, че ще има полза от това, че много хора научиха за историята на Макс?

Когато написах първия си пост, в интерес на истината въобще не очаквах токова мащабна реакция… това беше просто един емоционален изблик в тежък момент. Много сме благодарни, и аз и Евелина, за това че толкова много хора реагираха и ни подкрепят, съчувстват и са с нас в този труден момент. За ползи не мога да говоря. Ние не търсим ползите, това което искаме и това за което се борим, е да достигнем до истината и тя да бъде призната.

Какво смятате, че трябва да бъде справедливото наказание за човека, отговорен за смъртта на кучето?

Както и да бъде наказан човека това няма да върне Макс. Но е крайно време хората да започнат да си понасят последствията за деянията и това усещане за безнаказаност да изчезне. Искаме да има справедливо и строго наказание в съответствие със закона точно заради това.

За първи път ли срещате нагло и безпардонно отношение от български полицаи или и друг път сте се сблъсквал с такова?

Не мисля, че е кой знае колко важно за кой път се сблъсквам с едно или друго отношение… Вероятно всеки от нас не веднъж се е сблъсквал подобно отношение и има своите истории. Нека не забравяме, че има всякакви хора. Не бих искал да поставяме всички под общ знаменател.

По това, което описвате става ясно, че в полицията „гарван гарвану око не вади“. Какви са механизмите да притискаме отговорните за престъпления полицаи да понесат вината си?

Ако знаех отговора на този въпрос, досега вече щеше да има резултати и отговорният щеше да е понесъл отговорността си. Въпреки това имам усещането, че сме на прав път. Смятам, че общественото недоволство помогна и продължава да помага на това да се придвижи разследването и вярвам, че ще има резултати накрая.

Организирате мирно шествие в памет на Макс и в търсене на справедливост. Какво ще кажете на хората, които се чудят дали да дойдат?

Да, точно така. На 12 май планираме началото на шествието в 17:00 часа да стартира от сградата на МВР. Призовавам всеки, който смята че трябва да се борим за това истината да излезе наяве и отговорните да поемат своята отговорност да се присъедини към шествието със своя домашен любимец. Така ще покажем, че сме единни в борбата за справедливост. Искаме да извоюваме справедливост за Макс и с това да покажем, че всеки в тази държава заслужава справедливост и трябва да се бори за нея.

 
 

Все повече стават прекратените поръчки на Tesla Model 3

| от chronicle.bg |

Прекратените поръчки на Tesla Model 3 набират сериозна скорост в последните няколко седмици. Според компанията Needham & Co. исканията за връщане на депозита за новата електрическа кола на достъпна цена вече надвишават заявките за купуването ѝ.

Средно една на всеки четири поръчки за Tesla Model 3 е прекратена, което е два пъти повече спрямо миналата година. Потребителите трябва да платят депозит от хиляда долара за резервация на колата, който компанията връща при отказ. След това трябва да платят още 2500 долара за избор на версия, а остатъка плащат при доставката на колата. Времето за чакане за получаване на Tesla Model 3 е от 4 месеца до 1 година и купувачите на базовия модел може да чакат чак до 2020 г.

От своя страна Tesla отрича това, че отказите изпреварват новите поръчки, и твърди, че е актуализирала времето за чакане, което вече е от 6 до 9 месеца.

 
 

Камбаната бие за Хемингуей

| от Дилян Ценов |

Руснаците имат Чехов, Толстой, Достоевски, британците имат Шекспир, Дикенс, Остин, французите имат Молиер, Мопасан, Саган. Американците имат Хемингуей! Автор толкова голям, че само той е достатъчен, за да бъде емблема на американската художествена литература.

Ърнест Хемингуей омагьосва. Той привлича и тегли към себе си, дори през фотографиите. Това явление няма име. Всеки го нарича по различен начин. Гений, талант, сияние… Каквото и да е то, едно е сигурно – обективът го улавя и образът свети дори от остарелите вече черно-бели снимки. Този огромен мъж, с грубовати черти и силна челюст не може да не събуди интерес у всеки. И същевременно цялата тази мъжка грубост влиза в силен конфликт с двете големи кафяви очи, побрали и видели толкова много неща за 61 години.

Ърнест Хемингуей
Getty Images

Животът на Хемингуей е една непрестанна борба. Битките, които води не свършват до последния му дъх. Всичко в този човек си противоречи. Най-голямото противоречие обаче е това, че това е мъж с душата на пеперуда и тялото на лъв. Онази пеперуда, която е толкова ефирна и усеща дори най-малкия повей на вятъра. Тази, която никога не лети в правя линия, винаги се лута, каца върху някое красиво цвете (в случая жена) за да създаде илюзията, че ще остане върху него вечно, а после за миг отново отлита. На другия полюс е огромният хищен лъв, който живее като цар на Саваната. Лъвът, който ходи бавно по нагорещената земя, убива безскрупулно, и предпочита да умре като цар, отколкото да позволи нещо да не се случи както той иска. Точно такъв е най-великият американски писател. Груб отвън и деликатен отвътре.

Първата битка е тази с майка му. Грейс Хол Хемингуей е музикант по професия. Майка на 4 деца  и амбициозна до краен предел, тя задължава Хемингуей да стане музикант. Когато е дете, тя го облича като момиче, за да прилича на сестра си. Отношенията между тях завинаги ще останат крехки, а в бъдеще синът й дори ще я нарече „кучка“. Типично в негов стил. Рязък и лаконичен. Като книгите му.

Ърнест Хемингуей
Getty Images

Всичко в романите на Хемингуей е изтръскано от ненужното, остава само същественото. Онова, което ще придвижи историята напред, ще хвърли светлина върху героите и ще накара читателя да настръхне. Всичко е толкова реално, че дори днес, в XXI век, имаш чувството, че циганката Пилар от „За кого бие камбаната“ ще излезе от страниците и ще насочи пушката си към теб. Мъжете са груби, водят войни, убиват се като кръвожадни зверове и са безскрупулни. Живеят като за последно, независимо дали убиват или правят любов. Също като създателя си, Робърт Джордан от „За кого бие камбаната“ преминава през крайности, за да докаже накрая, че никой мъж не е толкова силен. Че слабости има всеки, и че дори най-едрият и най-силният може да изчезне и да се погуби в собствената си вселена. Защото когато мъжът намери своята Мария, борбата престава да има значение.

Животът на Ърнест Хемингуей е един безкраен празник точно като заглавието на неговия автобиографичен роман, превърнал се в шедьовър. Геният на американската литература така и не завършва колеж. Започва кариерата си като журналист във вестник. Никога не се разделя с бурния си нрав. Иска да бъде част от въртележката, която върти света. През второто десетилетие на ХХ век тази въртележка е Втората световна война. Не го приемат в армията заради проблем с едното око, но успява да стане шофьор на линейка и за първи път среща ужаса, който години по-късно ще се отрази на страниците на „За кого бие камбаната“ и „Сбогом на оръжията“. Ранен е почти смъртоносно в крака, но след тежка операция се възстановява.

Ърнест Хемингуей
Getty Images

Приключенията в живота му следват едно след друго. След войната започва най-романтичният период в живота му. През 1921 г. със съпругата му, Хадли Ричардсън, се местят от Чикаго в Париж. Градът, който е в разцвета си през 20-те години, обещава на всяка бедна двойка само мизерия, несигурност, алкохол, бохемски живот… и любов. Хемингуей пише разкази и двамата живеят ден за ден. Тук се запознава със своите ментори Езра Паунд и Гертруд Стайн и заформя приятелство със Скот Фицджералд. След години бурният му нрав ще доведе дотам, че ще се скара с всички тях. Но през 20-те години животът е само „Безкраен празник“.

Слънцето в литературната му кариера изгрява през 1926 г. с публикуването на романа „И изгрява слънце“. Талантът на писателя е признат и следват десетилетия, в които той не спира да пътува и да пише. Изключение прави десетгодишната творческа пауза, но накрая, през 1952 г.,  е публикуван „Старецът и морето“. Книгата му донася Нобелова награда за литература.

Истината е, че този автор няма най-добра книга. Всичко от „И изгрява слънце“ до романите му издадени след смъртта му е най-добро. Всичко свети по своя уникален начин. „Безкраен празник“ например говори за лудостта на младостта и вярата, че морето наистина е до колене, „За кого бие камбаната“ е разказ за каузата на бореца и любовта, „Старецът и морето“ е борбата за оцеляване и приятелството… Геният живее навсякъде между хилядите изписани страници, написани на крак и редактирани с часове, докато бъдат намерени верните думи.

Ърнест Хемингуей
Getty Images

Битката със себе си. Вечната, най-важна, най-трудна и непрестанна – това е битката на Ърнест Хемингуей. Кой знае къде започва тя? Кой знае каква е причината за 61-годишната война в душата на писателя. Едва ли и той самият е знаел. Можем ли да кажем дори , че я е загубил? На 2 юли 1961г. Хемингуей се самоубива с любимата си пушка – „Винченцо Бернардели“. Това е краят на неговата борба, но дали е загуба?

Както пише Е.Е.Шмит в чудесния си роман „Оскар и розовата дама“, „Болестта е като смъртта – тя не е наказание, тя е факт.“ Самоубийството на Хемингуей е факт – физическият край на една личност, живяла бурен бохемски живот, опитала от всички сладости и гадости, които може да поднесе животът.

Трябва ли изобщо да има загуби и победи? Може би за Папа трябва. За всички хора на литературата обаче със сигурност е по-важно, че животът, благодарение на литературния му талант, е един безкраен празник, в който и слънце изгрява, и всички казваме сбогом на оръжията сред зелените хълмове на Африка, плачем и се смеем със „Старецът и морето“ и няма значение за кого бие камбаната. Защото тя бие за нас.

Благодарим ти, Папа!

 
 

12 паднали летни ангела от Instagram в топ фотопозата на 2018

| от chronicle.bg |

От английски глаголът „straddle“ означава „разкрачвам се“, „разтварям крака“, „възсядам“ и „яхвам“. А страдлърките са моделите и другите жени в Instagram, които разчитат на тази толкова модерна поза, за да съберат максимален брой сърчица в социалната мрежа.

Спокойно може да се каже, че „страдлингът“ е позата на Лято 2018. И в това няма нищо лошо и нищо случайно. Тази поза прибира корема назад, стяга бедрата и подчертава гърдите. Така че…нямаме нищо против да гледаме повече момичета в нея.

В галерията събрахме 12 „стадлърки“ от Instagram, които ще ви доставят сетивно удоволствие колкото ледена бира в жегав ден. Енджой дем!

 
 

Най-скъпо платените музиканти в света

| от chr.bg |

Американското списание „Билборд“ класира най-скъпоплатените музиканти, като на първо място бе поставен фронтменът на ирландската група „Ю Ту“ Боно, съобщава Контактмюзик.

През 2017 година приходите на певеца са били 54,4 милиона долара. Голяма част от спечелените пари от Боно са дошли от гастролите в рамките на турнето „Joshua Tree Tour“. Интересното в случая е, че по доходи за 2016 година, бандата му дори не попадна в топ-50.