Кои са почетените с почетен „Оскар“ тази година?

| от chronicle.bg, по БТА |

Холивудските звезди загърбиха скандала за сексуален тормоз и се събраха на гала вечер, за да отдадат почит на четиримата творци, получили тазгодишните почетни награди „Оскар“, съобщи Ройтерс.

Режисьорите Чарлз Бърнет, Аниес Варда и Алехандро Иняриту, операторът Оуен Ройзман и Доналд Съдърланд получиха почетни награди „Оскар“, присъждани от американската Академия за кинематографично изкуство и наука.

Канадският актьор Доналд Съдърланд, който е на 82 години, се е снимал в над 140 филма. Пробивът си на големия екран той прави с екшъна „Мръсната дузина“ (1967). Сред по-известните му роли са във филми като „Военнополева болница“, „Не поглеждай сега“, „Обикновени хора“, „Зараза“, „Изкуството на войната“, „Студена планина“ и в поредицата „Игрите на глада“. Доналд Съдърланд обаче никога не е печелил „Оскар“.Звездата от „Игрите на глада“ Дженифър Лорънс каза, че играта на Доналд Съдърланд показва „най-добрата страна от магията на киното“.

Почетните награди „Оскар“, се присъждат от управителния съвет на Академията, състоящ се от 54 души.

Анджелина Джоли представи режисьора Аниес Варда. В над 60-годишната си кариера роденият в Белгия френски режисьор Аниес Варда е експериментирала с късометражни и документални продукции и игрални филми. 89-годишната Варда, наричана „майката на френската Нова вълна“, снима първия си игрален филм през далечната 1956 г. Сред продукциите, които е режисирала, са „Клео от пет до седем“ и „Щастие“.

Режисьорът Чарлз Бърнет, създал филми като „Да спиш с гнева“ с Дани Глоувър и „Стъкленият щит“ с Айс Кюб, използва благодарствената си реч, за да говори за афроамериканците. „Трябваше да разкажем нашата история, нашата хуманност по свой начин . . . като използваме филмите като средство за социална промяна“ – каза той.

Мексиканския трежисьор Алехандро Иняриту, носител на „Оскар“ за „Бърдмен“ и „Завръщането“1 беше награден за филма „Carne y Arena“, който с виртуална реалност кара зрителите да се почувстват като имигранти. Той посвети почетния си „Оскар“ на имигрантите, „чиято действителност се игнорира и които са заложници на идеологии и определения, които не им дават възможност да бъдат разбрани и обичани.“

Оуен Ройзман е работил над филми като „Екзорсистът“, „Френска връзка“, „Телевизионна мрежа“, „Тутси“ и „Семейство Адамс“ и е номиниран пет пъти за награда „Оскар“, но не е печелил. Той благодари на всички, с които е работил и увери колко много значи наградата за него.

 
 

Грациите ни отново покоряват света!

| от chr.bg |

Момичетата от ансамбъла по художествена гимнастика спечелиха първите си златни медали на световното първенство в София. Те им бяха връчени след съчетанието на пет обръча.

Момичетата на Весела Димитрова – Симона Дянкова, Елена Бинева, Лаура Траатс, Мадлен Радуканова и Стефани Кирякова, които можете да видите в галерията ни, получиха най-висока оценка – 23.300.

Втори след тях завърши отборът на Япония с 22.800, а трети е този на Италия с 22.550. Рускините останаха четвърти след груби грешки в съчетанието си.

Това е втори медал за момичетата ни на това 36-о световно първенство и трети за страната от този форум. В многобоя момичетата взеха бронз като така спечелиха и квота за олимпийските игри през 2020 в Токио.

Катрин Тасева, Невяна Владинова и Боряна Калейн пък се пребориха за сребро в отборната надпревара. Следва надпреварата за медали на топки и въжета.

 
 

София е дом

| от Антония Антонова |

Когато бях на 20, си мислех, че никога няма да заживея в този голям град, в който можеш да се изгубиш, можеш да изчезнеш или още по-страшното – да бъдеш незабележим.

Всеки 20-годишен човек е забележителен, всеки 20-годишен е огън и блясък, дори да е затворен, умълчан, проклет и тъжен, дори да бъде плах. Особено тогава. Да си на 20 е звезди и вечност само по себе си.

После спрях да пътувам всеки ден за лекции с влака от съседния малък град и се нанесох в празния люлински апартамент с една раница живот на рамо. Баба ми и дядо ми ми подариха пералня, събрах пари за легло.

Гледката от прозореца беше абсурдна, зловеща, постсоциалистическа, кафява, нямаща нищо общо с гледката ми дотогава, с планините ми, с дърветата ми, с живота ми, с любовите ми.

Харесвах я. Исках да викна една приятелка художник да ми я нарисува на стената в хола – всички тези панелни блокове – по-високи и по-ниски. Да гледа през прозореца, да попива цветовете и балконите им, прането, телевизорите, коледните лампички, цветните мушката, семейните скандали, литрите ракия, кучета и котки, всичко и да го налива у дома ми, да го рисува с шарена ръка, за да го прегръщам по-бързо и да го чувствам по-близък този град, в който ще живея.

После забелязах Западен парк – той се вижда като погледнеш надясно от балкона ми – зелен, огромен, страшен, влажен. Днес тичам там и го обичам, както обичам пазара „Димитър Петков” и всички малки улици в центъра на София от март до октомври, както обичам шумните барове в тъмните безистени, в широките подземия на града от ноември до февруари. И всички хора, които срещнах и останаха, и онези, които още не съм срещнала, но ще срещна в градския безкрай.

София е болезнено красива. Красотата – тя невинаги е пищна, нито нагласена, нито винаги зелена, нито винаги чиста или скромна, или някаква конкретна. Тя е красота и без грим, и без филтър, и без ред и с бетон, и с каруци, и с арматура и стъкло, и с лошия злокобен смог, от който искаме да я спасим, да я изтръгнем и да я притиснем към гърдите си, София, с отворени обятия и дробове, с пулсиращи сърца.

Никога не се превърнах в пребиваващ тук човек, който „си се прибира“ всеки уикенд, за да помъкне буркани, макар че само на 35 минути с влака от Централна гара е градчето ми – онова с другите гледки – в което обичам да се завръщам.

Не мисля, че мога да понесе да живея на място, което не обичам и не знам как хората с години прекарват работните си седмици и тревожните си нощи в град, който не ги приютява, който не им е дом.

Домът – той не е даденост. Човек може дълго време да се чувства бездомен у дома си.

Домът не е нито град, нито къща, нито човек, нито семейство. Домът усмихва и приспива като люлка. В него се случват неща, които не се случват другаде. Той пази тайни и сближава сърца. Ухае на храна и винаги нещо му е повредено, винаги нещо трябва да му се ремонтира. Защото домът не е изряден, нито конкретен, но е дом и това ни стига. Даже е много. Достатъчно.

София е дом.

 
 

Аманда Елис Лий превзе Инстаграм!

| от chr.bg |

Невероятната канадка и фитнес модел Аманда Елис Лий е истинска сензация в Инстаграм. И не без причина.

Аманда е квалифициран инструктор по пилатес, личен треньор и модел. С невероятното си тяло и извивки тя бързо се присъедини към елита на красивите и успелите.

Аманда е родена на 13 декември 1986 година, второ от общо 5 деца. Майка й също е фитнес фанатик и личен треньор и инструктор, което прави здравословният начин на живот голяма част от ежедневието на семейството.

В ъийнейджърските си години Аманда се е срамувала от кльощавото си тяло. Редовните тренировки обаче стимулират увереността й.

Тя учи в Колежа Сара Лорънс, специалност Модерни Танци. Под погледа на майка си тя започва по-усилени тренировки и така успява да извае тялото, което я прави известна.

 
 

Най-страхотните учителки в киното

| от chronicle.bg |

Смятаме, че заглавието е достатъчно красноречиво. А кога е по-подходящо време да покажем любимите ни учителки от големия екран, от днес – Първият учебен ден?

Помня отлично всяко начало на учебната година и очакването да чуем кой по какво ще ни преподава. Цяло лято имахме надежди да се срещнем с еди-кой-си преподавател, а друг се молехме на всички сили да не пресича пътя ни. Но каквото и да правехме, накрая имахме достатъчно представители и на двете групи.

Всеки е имал любим учител. И най-омразен такъв, който почти винаги се изравнява с първия след напускане на училището. Същото важи и за киното – почти всеки познава някой персонаж от екрана, когото би искал да срещне в реалната класна стая? Кой не би искал например, един час по Трансфигурация с професор Макгонагъл?

От властни и контролиращи даскалки, през вдъхновяващи музиканти по цигулка, пианистки, увлечени по ученика си, разкрепостена, но и сериозна млада преподавателка, до най-добрата (по наше мнение) учителка в киното изобщо, вижте галерията ни горе, в която сме събрали най-добрите учителки на киното.