Кого загубихме през 2014 г.

| от |

През 2014 г. починаха писателят Габриел Гарсия Маркес, актьорът Робин Уилямс и още видни личности от киното, музиката и политиката.

Франс прес обобщава кого загуби светът през отиващата си година.

Януари

-11: Ариел Шарон (85 г.), след инсулт и осем години в кома. Бившият генерал, бивш лидер на израелската десница защитаваше яростно заселническата политика преди да наложи изтегляне на израелските войски от Газа през 2005 г.

AP_ariel_sharon_tk_140101_16x9_992

-20: Клаудио Абадо (80 г.), италиански диригент на Миланската скала, на Лондонския симфоничен оркестър и на Виенската филхармония. Пожизнен сенатор, той даваше възнаграждението си за финансирането на стипендии за млади музиканти.

– 27: Пит Сийгър (94 г.), един от пионерите на американската фолк музика и на „протестната песен“ за гражданските права и срещу войната във Виетнам, вдъхновен от Боб Дилън, Джоун Байез и Брус Спрингстийн.

Февруари

– 2: Филип Сиймур Хофман (46 г.), американски актьор, комик и режисьор, който почина след приемането на смес от наркотици и лекарства. Той е носител на Оскар за най-добър актьор през 2006 г. за ролята си на Труман Капоти.

Actor-Philip-Seymour-Hoffman-is-Dead-From-Apparent-Drug-Overdose

– 10 февруари: Шърли Темпъл (85 г.), първото дете-звезда на Холивуд, печели Оскар на 6 г., спира с киното на 21 г. Републиканка, тя става делегат на САЩ в ООН, началник на протокола на Белия дом, след това посланичка в Гана и Чехословакия.

shirleytemple

-26 февруари: Пако Де Лусия (66 г.), легендарен испански китарист на осъвременено фламенко, починал от сърдечен удар в Мексико.

music-paco-de-lucia1

Март

– 8: Жерар Мортие (70 г.), блестящ ръководител на белгийската опера, той защитаваше неуморно модерността на лиричното изкуство от театър „Ла Моне“ в Брюксел до Парижката опера, от фестивала в Залцбург до Кралския театър в Мадрид.

Април

– 7: Мики Рууни (93 г.), дете-звезда на Холивуд той създава с Джуди Галранд една от митичните двойки в историята на американското кино. Актьор с изключително дълголетие, той е също режисьор, продуцент, сценарист и композитор.

640px-Mickey_Rooney_still

-17: Габриел Гарсия Маркес (87 г.), колумбийският писател е носител на Нобелова награда, смятан е за един от най-големите испаноезични писатели и въплъщава душата на „магическия реализъм“. Романът му „Сто години самота“ от 1967 г. беше продаден в над 30 милиона копия.

Hace-Gabriel-Garcia-Marquez-cumplio_CLAIMA20120707_0137_191

Май

-25 май: Генерал Войчех Ярузелски (90 г.), силният човек в комунистическа Полша, той въвежда извънредно положение в опит да смаже профсъюза „Солидарност“ на Лех Валенса. След това започна преход към демокрация, който щеше да доведе до успеха на първия независим профсъюз в съветския блок.

voicheh qruzelski

Юли

– 7: Едуард Шевернадзе (86 г.), бивш грузински премиер, като министър на външните работи на СССР той беше един от архитектите на края на Студената война заедно със съветския лидер Михаил Горбачов. Президент на независима Грузия през 1995 г., той подава оставка през 2003 г. по време на „Революцията на розите“.

shevernadze

-13: Надин Гордмиер (90 г.), южноафриканска писателка, носителка на Нобелова награда за литература за 1991 г., тя поставя перото си в услуга на борбата срещу апартейда.

-13: Лорин Маазел (84 г.), американски диригент, той дирижира Нюйоркската филхармония и Щатсопера във Виена.

-16: Джони Уинтър (70 г.), американски китарист и блус певец, една от легендите на фестивала в Уудсток.

Johnny_Winter

Август

-11: Симон Лейс (78 г.), белгийски писател, чието истинско име е Пиер Рикманс, той осъжда реалностите на културната революция в една от най-известните си творби „Новите дрехи на президента Мао“.

-11: Робин Уилямс (63 г.), американски актьор, носител на Оскар за поддържаща роля през 1998 г. за „Добрият Уил Хънтинг“, той се самоуби чрез обесване. Филми като „Добро утро, Виетнам“ (1987 г.), „Обществото на мъртвите поети“ (1990 г.) му донесоха световна слава.

robin

-12: Лорън Бакол (89 г.), американска актриса от златната ера на Холивуд, наричана „Погледът“. Тя беше омъжена за легендата Хъмфри Богарт.

-19: Джеймс Фоули (40 г.), американски журналист, отвлечен през ноември 2012 г. в Сирия. Първият от серията западни заложници, убити от джихадистката групировка „Ислямска държава“, която разпространи видео с обезглавяването му.

– 24: Ричард Атенбъроу (90 г.), британски режисьор и актьор, носител на Оскар за най-добър режисьор през 1983 г. за филма „Ганди“.

Септември

-12: Иън Парсли (88 г.), историческа фигура на най-неотстъпните радикални протести в Северна Ирландия, бивш ръководител на Демократичната юнионистка партия.

Октомври

-4: Жан-Клод Дювалие (63 г.), бивш диктатор в Хаити (1971-1986 г.). Той наследява властта от баща си Франсоа Дювалие преди да замине в 25-годишно изгнание във Франция.

20141004213859-1

Ноември

-19: Майк Никълс (83 г.), американски актьор и режисьор, носител на Оскар за най-добър режисьор за „Абсолвентът“ с Дъстин Хофман. През 1966 г. филмът му „Кой се страхува от Вирджиния Улф“ с участието на Елизабет Тайлър и Ричард Бъртън спечели пет Оскар-а.

-27: Филис Дороти Джеймс (94 г.), британски писател, автор на двадесетина полицейски романа. Неговият главен герой Адам Далглиеш, инспекторът-поет от Скотланд ярд, му донесе световна слава.

Декември

-5: Кралица Фабиола (86 г.), аристократка от испански произход, ревностна католичка, вдовица на крал Бодуен Белгийски. /АФП.БГНЕС

fabiola

 
 

Ницше, който дейно участва в убийството на Бог

| от chr.bg |

Фридрих Вилхелм Ницше е роден на 15 октомври 1844 година в Рьокен, село близо до град Лютцен в Прусия. Кръстен е на крал Фридрих Вилхелм IV, който навършва 49 години в деня на неговото раждане, но по-късно се отказва от средното си име.

През 1865 година Фридрих Ницше се запознава в дълбочина с работите на Артур Шопенхауер, а през следващата година прочита „История на материализма“ на Фридрих Алберт Ланге. И двамата, най-вече Шопенхауер, оказват значително влияние върху развитието на философските му възгледи. С публикацията си през 1878 г. на „Човешко, твърде човешко“ (книга с афоризми на теми вариращи от метафизиката до моралността и от религията до половете) реакцията на Ницше срещу песимистичната философия на Вагнер и Шопенхауер става очевидна, както и влиянието на „Мисъл и реалност“ на Африкан Спир.

Понеже болестта му го кара да намери по-благоприятен климат за здравето си, Ницше пътува често и живее до 1889 г. като независим автор в различни градове. Той прекарва много лета в Силс Мария, близо до Санкт Мориц в Швейцария и много зими в италианските градове Генуа, Рапало, Торино и френския град Ница. През 1881 г., когато Франция окупира Тунис, той планира пътуване до Тунис за да види Европа отвън, но по-късно се отказва от тази идея. Ницше от време на време се връща в Наумбург за да види семейството си. През това време той има повтарящи се периоди на конфликт и помирение със сестра си. Той живее от пенсията си в Базел.

На 3 януари 1889 г. Ницше преживява психически срив. Двама полицаи го приближават, след като нарушава обществения ред по улиците на Торино. Какво се е случило остава неизвестно, но често разказвана история твърди, че Ницше вижда удрянето с камшик на кон, притичва до него, прегръща врата му, за да го защити и се срива на земята.

През следващите няколко дни Ницше изпраща кратки писма до няколко стари приятели (включително Косима Вагнер и Якоб Буркхарт). На бившия си колега Буркхарт Ницше пише: „Накарах Каяфа да бъде поставен в окови. През последната година бях разпънат на кръст от германските лекари. Вилхелм, Бисмарк и всички антисемити бяха премахнати“. Освен това той нарежда германския император да отиде до Рим, за да бъде застрелян и призовава европейските сили да предприемат военни мерки срещу Германия.

 
 

Меган Маркъл е бременна

| от chr.bg |

Днес, чрез акаунта на двореца Кенсингтън в Туитър и Инстаграм херцогинята и херцогът на Съсекс съобщиха, че Меган Маркъл е бременна. Двамата се ожениха в средата на май, а в момента двойката е на обиколка в Австралия.

 

„Техни кралски височества херцогът и херцогинята на Съсекс с радост съобщават, че херцогинята на Съсекс очаква бебе през пролетта на 2019 г.“  

Меган и Хари „оценяват цялата подкрепа, която получиха от хора по света от сватбата си през май, и с удоволствие споделят тази щастлива новина“.

Детето на Меган и Хари ще бъде седмо по линията за наследяване на трона.

 
 

Филмите на Дисни, които направиха детството ни приказка

| от chronicle.bg |

Още точно 5 години и „The Walt Disney Company“ става на 100! На 16 1923 година братята Уолтър и Рой Дисни основават „Disney Brothers Cartoon Studio“ – това е първоначалното име на компанията. През годините то става „The Walt Disney Studio“, а после и „Walt Disney Productions“преди финално да се смени през 1986.

Уолтър Елиас Дисни не е просто кинаджия. Една от най-влиятелните личности в киното на миналия век е създател на стотици светове, в които растат милиони деца по света. Помните ли видеокасетите от 90-те, дублирани от един единствен мъж, който озвучаваше всички персонажи? Днес е странно, но тогава това правеше детството ни. Сядахме на дивана и се радвахме, когато можем вече сами да превъртим касетата без да викаме възрастните.

Кой може да отрече очарованието на тези стари анимационни ленти, в които първоизточникът са били хартията и моливът? В които дори можеш да видиш щритихите с течение на филма. Това е по-прекрасно и от най-изпипаната 3D анимация. Не искаме да ставаме по-носталгични, отколкото вече сме, но днешните анимации биха могли да си вземат един или два урока от онези, излезли изпод ръката на самия Дисни… който е роден на днешната дата между другото.

Да не говорим, че класиките на „Дисни“ ще бъдат екранизирани за игралното кино все повече и повече. Вече имаме „Пепеляшка“ и „Красавицата и Звяра“, предстои и „Мулан“.

Силно се надяваме, че тези любими анимации, няма да бъдат забравени скоро. Припомняме ви няколко от тях, защото отраснахме с тях, имахме прекрасно детство (за което частично са виновни те) и искаме и днешните деца да го имат. Вижте ги в галерията горе.

 
 

„Безкрайната градина“: не пипай нищо и бъди готов да видиш себе си

| от Дилян Ценов |

В продължение на десетилетия вече родното кино се надпреварва как най-добре да покаже на екран тежкия живот на малкия човек от Източна Европа. Докато някои режисьори и сценаристи все още си мислят, че това е интересно за световната публика, един от най-известните български режисьори в чужбина ни дава глътка свеж въздух. Това в няколко думи представлява филмът „Безкрайната градина“, с който театралният режисьор Галин Стоев дебютира в киното. Тази година заглавието заема специално място в програмата на CineLibri.

Всичко започва от пиесата на Яна Борисова „Приятнострашно“, която Галин Стоев поставя в Театър 199. В сценичната версия участват Радена Вълканова, Стефан Вълдобрев, Вежен Велчовски, Сженина Петрова и Владимир Пенев. Девет театрални сезона след премиерата на пиесата се появява и филмът по нейни мотиви. Режисьорът не взима нито един актьор от спектакъла. Тук всичките са млади актьори или натуршчици – Мартин Димитров, Димитър Николов, Глория Петкова, Елица Матева. Контрапункт на тази свежа група от млади хора е покойният Никола Анастасов, за когото това е последна роля в киното. Сценарият е дело на Яна Борисова и Галин Стоев. С кинематографията се захващат други двама майстори: Борис Мисирков и Георги Богданов.

maxresdefault (1)

За любителите на синопсисите, в които А среща Б, а В прави нещо трето, ще кажем, че историята разказва за двама братя, Виктор (Димитър Николов) и Филип (Мартин Димитров), които все още се справят с последствията от преживяна в миналото трагедия. Виктор работи в цветарница заедно с младата Ема (Елиза Матева), Филип е пиар на кмета на София и е обвързан със Соня (Глория Петкова) – успял мъж, който се опитва да помогне на брат си. В цветарницата, където Виктор работи обаче, има нещо специално – в задната част на помещението, скрита от околните, се крие тайната градина на Ема. И от тук започва всичко…

Най-прекрасното в „Безкрайната градина“ е неговата противоречива природа. По много параграфи не можем да наречем това добър филм – той има няколко основни недостатъка, които биха спънали всеки материал за киното. И въпреки това, той е натоварен с очарование и заряд, които нямат общо със сантименталността, или още по-малко със сляпото възхищение (което трябва да признаем, че върлува у нас) към режисьора, който идва от Франция и затова трябва да го хвалим. Не. Галин Стоев се справя добре с дебюта си в киното, просто защото е добър режисьор. И защото независимо от контекста или средствата, може да извади заспалото у нас.

4d21Infinite-Garden-filmstill-Color-01

Най-силната черта на филма е неговият образ. Картината. Това, което винаги е било най-важно в киното. Мисирков и Богданов успяват майсторски да представят всичките думи на Яна Борисова в картини. Тук не можем да не споменем и работата на Юлиян Табаков като художник и на сценаристите (Яна Борисова и Галин Стоев), които трансфомират всички условности в театъра и ги превръщат в конкретика, за да може добрият театрален продукт да се превърне в кино. В „Безкрайната градина“ декор, камера и режисьор са в перфектно взаимодействие, за да получи зрителят картина, която говори като персонаж. Няма да бъде пресилено да кажем, че някои кратки откъси във филма напомнят на филм на Уес Андерсън – контрастът, симетрията (или асиметрията), цветовете. За всичко това „Безкрайната градина“ може да бъде пример за добро българско кино, каквото от много време не бяхме виждали по екраните. Именно този ярък образ влияе на зрителя и работи в услуга на персонажите – показва ги по-добре, разкрива част от характера им. Доразказва вече намекнатото.

А намекнатото тук е прекалено много. Прекалено намекнато и недоизказано. Това е и моментът, в който „Безкрайната градина“ се препъва. Прекалено много образи, недостатъчно действие. Няма как да бъде казано по-кратко. Прекалено много хора с проблеми, но какво се променя като следствие на тези проблеми, не става ясно, освен при един от героите.

42426821_1382097705226170_6462877232934158336_n

Има и друг аспект на този въпрос обаче. Европейското кино (и особено френското) отдавна са доказали, че е възможно филм извън класическата драматургична рамка да бъде добър. Не е необходимо да има конфликт, действие, събития и всичко останало. Зависи от публиката. „Безкрайнта градина“ изисква друга настройка. Това е. Изисква отваряне на сетивата за красивото. Само тогава зрителят, заедно с актьорите, може да потърси убежище в някоя тайна градина. Да се спаси от демоните и от света, който е неприветлив. Просто трябва да бъдем готови да видим себе си там, да не пипаме нищо и да не бягаме, защото ще се събудим… И още няколко правила, с които ви съветваме да се запознаете като гледате.

„Безкрайната градина“ е хубав филм. Далеч не най-добрият, но определено най-обнадеждаващият от последните години. А нали това всъщност е смисъла на изкуството? Да излезеш променен, да събуди в теб дремещи усещания, лица, демони. „Безкрайната градина“ може да го направи. Това е хубав филм, след който виждаш света по различен начин. Някак по-плътен и по-смислен.

Информация за прожекциите на „Безкрайната градина“ на CineLibri 2018, вижте тук