Кого загубихме през 2014 г.

| от |

През 2014 г. починаха писателят Габриел Гарсия Маркес, актьорът Робин Уилямс и още видни личности от киното, музиката и политиката.

Франс прес обобщава кого загуби светът през отиващата си година.

Януари

-11: Ариел Шарон (85 г.), след инсулт и осем години в кома. Бившият генерал, бивш лидер на израелската десница защитаваше яростно заселническата политика преди да наложи изтегляне на израелските войски от Газа през 2005 г.

AP_ariel_sharon_tk_140101_16x9_992

-20: Клаудио Абадо (80 г.), италиански диригент на Миланската скала, на Лондонския симфоничен оркестър и на Виенската филхармония. Пожизнен сенатор, той даваше възнаграждението си за финансирането на стипендии за млади музиканти.

– 27: Пит Сийгър (94 г.), един от пионерите на американската фолк музика и на „протестната песен“ за гражданските права и срещу войната във Виетнам, вдъхновен от Боб Дилън, Джоун Байез и Брус Спрингстийн.

Февруари

– 2: Филип Сиймур Хофман (46 г.), американски актьор, комик и режисьор, който почина след приемането на смес от наркотици и лекарства. Той е носител на Оскар за най-добър актьор през 2006 г. за ролята си на Труман Капоти.

Actor-Philip-Seymour-Hoffman-is-Dead-From-Apparent-Drug-Overdose

– 10 февруари: Шърли Темпъл (85 г.), първото дете-звезда на Холивуд, печели Оскар на 6 г., спира с киното на 21 г. Републиканка, тя става делегат на САЩ в ООН, началник на протокола на Белия дом, след това посланичка в Гана и Чехословакия.

shirleytemple

-26 февруари: Пако Де Лусия (66 г.), легендарен испански китарист на осъвременено фламенко, починал от сърдечен удар в Мексико.

music-paco-de-lucia1

Март

– 8: Жерар Мортие (70 г.), блестящ ръководител на белгийската опера, той защитаваше неуморно модерността на лиричното изкуство от театър „Ла Моне“ в Брюксел до Парижката опера, от фестивала в Залцбург до Кралския театър в Мадрид.

Април

– 7: Мики Рууни (93 г.), дете-звезда на Холивуд той създава с Джуди Галранд една от митичните двойки в историята на американското кино. Актьор с изключително дълголетие, той е също режисьор, продуцент, сценарист и композитор.

640px-Mickey_Rooney_still

-17: Габриел Гарсия Маркес (87 г.), колумбийският писател е носител на Нобелова награда, смятан е за един от най-големите испаноезични писатели и въплъщава душата на „магическия реализъм“. Романът му „Сто години самота“ от 1967 г. беше продаден в над 30 милиона копия.

Hace-Gabriel-Garcia-Marquez-cumplio_CLAIMA20120707_0137_191

Май

-25 май: Генерал Войчех Ярузелски (90 г.), силният човек в комунистическа Полша, той въвежда извънредно положение в опит да смаже профсъюза „Солидарност“ на Лех Валенса. След това започна преход към демокрация, който щеше да доведе до успеха на първия независим профсъюз в съветския блок.

voicheh qruzelski

Юли

– 7: Едуард Шевернадзе (86 г.), бивш грузински премиер, като министър на външните работи на СССР той беше един от архитектите на края на Студената война заедно със съветския лидер Михаил Горбачов. Президент на независима Грузия през 1995 г., той подава оставка през 2003 г. по време на „Революцията на розите“.

shevernadze

-13: Надин Гордмиер (90 г.), южноафриканска писателка, носителка на Нобелова награда за литература за 1991 г., тя поставя перото си в услуга на борбата срещу апартейда.

-13: Лорин Маазел (84 г.), американски диригент, той дирижира Нюйоркската филхармония и Щатсопера във Виена.

-16: Джони Уинтър (70 г.), американски китарист и блус певец, една от легендите на фестивала в Уудсток.

Johnny_Winter

Август

-11: Симон Лейс (78 г.), белгийски писател, чието истинско име е Пиер Рикманс, той осъжда реалностите на културната революция в една от най-известните си творби „Новите дрехи на президента Мао“.

-11: Робин Уилямс (63 г.), американски актьор, носител на Оскар за поддържаща роля през 1998 г. за „Добрият Уил Хънтинг“, той се самоуби чрез обесване. Филми като „Добро утро, Виетнам“ (1987 г.), „Обществото на мъртвите поети“ (1990 г.) му донесоха световна слава.

robin

-12: Лорън Бакол (89 г.), американска актриса от златната ера на Холивуд, наричана „Погледът“. Тя беше омъжена за легендата Хъмфри Богарт.

-19: Джеймс Фоули (40 г.), американски журналист, отвлечен през ноември 2012 г. в Сирия. Първият от серията западни заложници, убити от джихадистката групировка „Ислямска държава“, която разпространи видео с обезглавяването му.

– 24: Ричард Атенбъроу (90 г.), британски режисьор и актьор, носител на Оскар за най-добър режисьор през 1983 г. за филма „Ганди“.

Септември

-12: Иън Парсли (88 г.), историческа фигура на най-неотстъпните радикални протести в Северна Ирландия, бивш ръководител на Демократичната юнионистка партия.

Октомври

-4: Жан-Клод Дювалие (63 г.), бивш диктатор в Хаити (1971-1986 г.). Той наследява властта от баща си Франсоа Дювалие преди да замине в 25-годишно изгнание във Франция.

20141004213859-1

Ноември

-19: Майк Никълс (83 г.), американски актьор и режисьор, носител на Оскар за най-добър режисьор за „Абсолвентът“ с Дъстин Хофман. През 1966 г. филмът му „Кой се страхува от Вирджиния Улф“ с участието на Елизабет Тайлър и Ричард Бъртън спечели пет Оскар-а.

-27: Филис Дороти Джеймс (94 г.), британски писател, автор на двадесетина полицейски романа. Неговият главен герой Адам Далглиеш, инспекторът-поет от Скотланд ярд, му донесе световна слава.

Декември

-5: Кралица Фабиола (86 г.), аристократка от испански произход, ревностна католичка, вдовица на крал Бодуен Белгийски. /АФП.БГНЕС

fabiola

 
 

Ема Томпсън: „Нуждаем се от повече роли за възрастните актриси“

| от chronicle.bg |

59-годишната Ема Томпсън призова шоубизнеса за повече роли, в които да могат да влизат възрастни актриси на големия екран.

Носителката на две статуетки „Оскар“ в момента играе ролята на съдия в Семейния отдел на лондонски съд, която си има свои семейни проблеми в лентата „The Children Аct“ (Законът за детето). Тя трябва да решава съдбите на множество непълнолетни деца и на техните семейства.

На премиерата на филма Ема Томпсън обясни, че е приела ролята, тъй като е била заинтригувана от съдбата на героинята си, сдобила се с власт в един много мъжки свят.

Когато произнесем думата съдия, първо си представяме мъж. Харесах историята за тази съдийка и веднага се включих в проекта“, казва Томпсън. Тя изтъкна, че липсата на достатъчно добри роли за актрисите, които не са в първа младост, е проблем, който очаква своето решение, било то и в дългосрочен план.

"The Meyerowitz Stories" UK Premiere - 61st BFI London Film Festival
Getty Images

„Мъжете в нашия бранш не са поставени по същия начин. Нещата не са се променили от много дълго време. Но понякога се появяват някои добри роли и това ме изпълва с надежда“, коментира звездата от „Имението Хауърдс Енд“, Остатъците от деня“, „Разум и чувства“ т.н.

 
 

5 неща, които не знаете за Коко Шанел

| от chronicle.bg, по Vouge |

Габриел (“Коко”) Шанел е казала: „Модата е преходна, но стилът е вечен“. На 19 август се навършват 135 години от рождението на известната модна икона. Дори век по-късно легендата за тази стилна дама продължава да вълнува хората по света.

По случай тази дата ви предлагаме пет малко известни факта за живота на Коко Шанел.

1. Започва кариерата си, като прави шапки – прости и сламени, без украсите, популярни по онова време. Тя казва, че жените са носели огромни самуни на главите си, конструкции от пера, импровизирали с плодове и пера. „Най-лошото от всичко, което ме отврати, беше, че техните шапки не пасваха на главите им“, казва тя. Отваря първия си магазин през 1910 година и го нарича Chanel Modes. Продава шапки, които не просто стават пример за стил, но и остават нейна запазена марка.

2. Chanel No. 5 е един от първите аромати, наречени на нейно име, а петицата се отнася до щастливото й число. Според „легендата“ през 1920 година Шанел наема Ърнест Бо – роден в Русия френски гражданин и бивш парфюмер на руските царе, да създаде първия й парфюм. След 10 месеца работа, Бо й представя 10 различни флакончета, номерирани от едно до пет и от 20 до 24. Шанел избира петият, може би заради някакво суеверно усещане. „Представих колекцията си рокли на 5 май, петия месец в годината и ще оставим този парфюм да запази петицата в името си; ще му донесе късмет“, казва тя тогава на Бо. И наистина носи късмет. До 1929 година това вече е най-продаваният парфюм в света и един от най-непреходните аромати в историята. Дори днес някъде по света нов флакон се купува на всеки 30 секунди.

коко шанел

3. Според един от най-известните цитати на Шанел, всяка жена трябва да има перли. Но самата дизайнерка често е носела смесица от истински и фалшиви перли. В средата на 20-те години на миналия век тя пуска колекция бижута, направени от верижки, мъниста и стъкло, с което прави революция в пазара на бижута. Твърди се, че Шанел е осъзнала нуждата на жените от по-достъпни финансово бижута, които по-лесно да могат да носят. „Бижутата не са направени, за да придават на жените аура на богатство, а да ги направят красиви“, е казала Шанел веднъж.

4. През 1929 година Коко Шанел създава си дамска чанта, която предизвиква скандал за времето си. Причината – има дръжка за през рамото – нещо, считано за непристойно по това време. Шанел обаче казва, че й е писнало да носи портмонетата си в ръка и да ги губи.

5. Когато Коко Шанел откривала фалшификати на свои дизайни, тя не просто не се притеснявала от това, а ги подкрепяла. Веднъж моделиерката се натъкнала на съвсем точни копия на свои модели, създадени с по-евтини материали. Вместо да се възмути, тя решила да се възползва от безплатната реклама. Дори връщайки се в Лондон, тя организира ревю в тесен кръг, като в поканите посочва, че гостите могат не просто да водят със себе си своите шивачи, но и да правят скици и записки.

 
 

Храната е по-вкусна, когато е сервирана върху ленена бяла покривка

| от chronicle.bg |

Eкип учени от университета в Копенхаген установи, че когато ястието е сервирано върху снежнобяла ленена покривка, то ни се струва по-вкусно.

Д-р Цзън Лю провел експерименти в реална обстановка с 250 клиенти във френски ресторант. Ястията им били сервирани върху хубави бели ленени покривки или върху хартиени с ниско качество. След това участниците в експериментите трябвало да дадат оценка за това колко е била вкусна храната им.

При едни и същи ястия, тези, които били сервирани върху ленени покривки, се сторили на клиентите с 10 процента по-добри на вкус.

Според Цзън Лю, атмосферата е толкова важна за храненето, колкото и самите кулинарни специалитети. Хубавата обстановка, покривките, кърпите, чашите, посудата и приборите създават амбианс, който придава допълнителна стойност на храната. И добрите ресторантьори никога не пренебрегват именно тези детайли.

 
 

Секс скандали и разврат в средновековна България

| от Радослав Тодоров |

Да разгледаме слабо известните, но затова пък доста интригуващи сведения относно порочния живот във Второто Българско царство, които могат да се открият из летописите.

По данни на Никита Хониат например деспотът на Струмица Добромир Хрис се отличавал с особена свирепост и разпасаност. Въпреки че българската му съпруга била жива, той се оженил за дъщерята на протостратора Мануил Камица през 1198 г. На сватбената трапеза Хрис не спирал да се тъпче и налива с вино. В един момент като забелязал, че булката не посяга към чашата я накарал да пие с него. При отказа й той вбесен й креснал „нито яж, нито пий“ и я напсувал на български, нещо в което явно сме били добри още по онова време. През 1201 г. същият Хриз без притеснение взел като трета жена внучката на император Алексий ІІІ, вдовицата на Иванко, убиеца на Асеня и се сдобил по този начин с малък, но аристократичен харем.

Семейно-брачните отношения в онези времена са достойни за „Декамерон“ на Бокачо, стига средновековната българска земя да беше родила някой, който да опише целият низ от трагедии, трагикомедии и откровени комедии, разигравали се из Българско през ХІІ-ХІV век. И все пак сред прашните съдебни архиви на Охридската архиепископия изскачат чутовни пикантерии.

Като откровен анекдот например звучи историята на призренския селянин Георги. Той се оженил за Омбрада от село Долни Полог, дъщеря на някой си Радослав. Но по едно време двамата се развели по взаимно съгласие, отказвайки се под клетва от каквито и да е претенции между семействата на двамата съпрузи. След развода Георги се оженил за някоя си Чернокоса от Призрен, с която явно още по време на първия си брак е имал връзка. Омбрада също се омъжила за друг и имала от него деца. След като минали 18 години, Георги внезапно изоставил Чернокоса, която му родила 8 деца и отново взел междувременно овдовялата Омбрада. Той се оправдавал, че Чернокоса го била омаяла с магия и така го откъснала от първата му жена.

Жените обаче също не изоставали от мъжете в участието в средновековните родни латиносериали. Някоя си Ирина от Прилепско зарязала законния си съпруг Йоан и избягала в Прилеп, където 6 месеца живяла както й сърце и душа иска. Мъжът й завел дело да му бъде върната, но когато Ирина била докарана насила в село Вода на съд, тя се хвърлила в реката, за са се удави. Когато я извадили мокра като кокошка от водата, тя се развикала, че не може и не иска да живее повече с Йоан. Подобна мелодрама разиграла и Ана от Преспа.

След кратък брак с някой си Нико тя избягала от него. Колкото и мъжът й да я търсел и да я молел да се върне при него, тя постоянно бягала от дома. Накрая заявила на охридския архиепископ, че ако не бъде разведена, щяла да се хвърли в някоя пропаст или да се обеси. От същия род е и историята на една друга Ирина, дъщеря на воденчанина Михаил. Тя била влюбена в някой си Георги Холавра, обаче родителите й я омъжили против волята й за жених на име Георги Куцоногия. Него Ирина така и не успяла да обикне, постоянно бягала при Георги Холавра и по цели месеци не се вясвала у дома. Всеки път като я връщали насила при мъжа й, Ирина стояла по 2-3 дни и отново зачезвала. В отговор на жалбата на Георги Куцоногия жена му заявила пред охридския архиепископ, че ако не получи развод, ще се хвърли от някоя скала или ще се обеси.

сел2

За разлика от двете Ирини и Ана, Хриса, племенница на някой си Георги Спата, лично познат на охридския архиепископ Димитър Хоматиан, предприела по-крайни действия. Тя се опитала да отрови мъжа си и себе си, защото повече не можела да търпи живота с него.

Всеобщото веселие в „Долната земя Охридска“ не се свеждало само до извъбрачни авантюри. Не били редки случаите, в които напук на забраните на църковния канон мъже живеели без никакво стеснение с наложници. Например богатият охридчанин Георги Десислав имал много незаконни деца от различни наложници.

Нещата загрубели дотам, че в завещанието си той приписал повечето от състоянието си на незаконните си деца и ощетил законния си син Констан. Жителят на Сопот Хрисойоан пък първоначално бил определил законния си син за наследник на цялото си имущество, но когато приел монашеството, съставил ново завещание, в което за наследници били обявени и законният му син, и незаконните му синове.

Имало случаи и на пълни крайности. В Янинска епархия един мъж след смъртта на жена си почнал да живее отново с една от предишните си наложници, като изоставил на произвола на съдбата законното си дете, което било на съвсем невръстна възраст. Чужда жена се смилила над пеленачето и го взела в дома си да го откърми.

Подобно нещо се случило и в град Верея. Бащата на някой си младеж на име Мелия след смъртта на съпругата си си взел наложница, която му родила деца. Тях той много обичал, а законния си син Мелия ненавиждал и го лишавал от дрехи и храна. Наложницата дори се опитвала да убие Мелия, който от страх потърсил убежище при охридския архиепископ Димитър Хоматиан.

Сред духовниците, слава богу не сред всички, се ширели пороци не по-малки от тези на миряните. От въпросите на епископа на Драч Михаил Кавасилас до Димитър Хоматиан се разбира, че в тамошната епархия сред свещениците имало незаконнородени, както и такива, които вършели богослужения преди да са били ръкоположени. Кавасилас споменава и за свещеник, който се оженил без разрешение на епископа, а след това се покалугерил, за друг свещеник, който откраднал златен кръст и го продал.

Свещеникът Владимир от Прилепско и дяконът Михаил Хризоверг от село Арменохор (Леринско), пък имали незаконни деца и до последно отричали, че кръшкали с любовници. Някой си пък Леон Хрис се разболял и никакви дози „Трибестан“ не му помагали да вдигне самолета. Жена му почнала да живее с любовници, а той се замонашил. След време обаче оздравял (явно трибестанът подействал), поискал да напусне манастира и взел за съпруга друга жена.

Магията също била неизменен спътник в живота на средновековния българин и изобщо на населението на Балканите. В Янинско например мъж имал две наложници преди да встъпи в брак. След венчилото той не искал да живее съгласно брачния договор в дома на родителите на жена си (то кой ли обича да е заврян зет), а наел отделна къща, където взел една от предишните си наложници като слугиня.

Скоро по ъглите на къщата съпругата му започнала да намира разни магически предмети като змийски глави увити с косми от косата й. От тези чародейства жената се разболяла, а мъжът й се преместил в друга къща близо до дома на наложниците си. Десет дни по-късно съпругата му умряла, а бившият й благоверен си присвоил цялата й зестра, без да му мигне окото.

сел1

Тук навлизаме в несъмнено най-пикантната част и с усмивка можем да установим, че нищо ново не сме открили през последните 700 години. Например някоя си влахиня Джола, проститутка в Охрид, прелъстила акрита (граничаря) Хрис и дотолкова му взела ума, че той зарязал семейството си в родния си град Костур и дошъл в Охрид да търси препитание, където заживял с проститутката.

Но това са дреболии на фона на другите документирани забавления на миряни и клирици в Охридската архиепископия. Пред архиепископа например били изправяни стари мъже блудствали с моми, мъже спяли със стринка си, или с братовчедката на братовата си жена, или с балдъзата си.

Някой си монах Нифон от Гребена пък бил хомосексуален и с помрачен от мъжеловска ревност разсъдък извършил убийство. За друг гей съобщил на Димитър Хоматиан епископът на Драч, който питал какво наказание да му наложи заради това, че уважил (не ще да се е минало само с един път) арабин.

Други, като Николай Алмириот от Прилепско, вършели същите неща, но поне със собствените си жени. Въпросният Николай бил фен на аналния секс и понеже жена му твърдо отказвала, мъжът й я изтезавал сурово, за да получи разрешение за това.