Кого слушат македонските медии?

| от |

Македония избира президент на 13 април. Правозащитниците се опасяват, че медиите точно в този момент ще демонстрират най-сериозните си проблеми. А те са известни отдавна и вместо да се оправят, се задълбочават, предава Дойче веле.

VMRO DPMNE party celebrated 20 years of existence

Във всеки предизборен период медиите играят ключова роля за формирането на обществено мнение. Вестниците, радиото, телевизията, а все по-често и интернет упражняват сериозно въздействие върху решението на избирателите на коя партия и на кой кандидат да дадат доверието си.

В последните години оценките на няколко международни организации за свободата на информацията в Македония непрекъснато се влошават. През март и април международните наблюдатели особено внимателно следят предизборните публикации. В момента германският клон на „Репортери без граници“ се интересува от кампанията в навечерието на изборите за президент.

„Опасяваме се, че в разгара на предизборната кампания още по-ясно ще проличат съществуващите проблеми на македонските медии,“ казва Кристиян Мир от „Репортери без граници“. Той обяснява, че рекламите се използват като лост за въздействие върху медиите и журналистите. Схемата, която има предвид Мир, е добре позната и в България: критичната политическа журналистика понякога се жертва заради интересите на един или друг рекламодател.

Трите най-сериозни проблема

„Миналата година медийната ситуация в Македония драматично се влоши, това показват нашите наблюдения. Критичните точки са три. Първо: зависимостта на медиите от правителството, която функционира през рекламите и става все по-голяма. Правителството е най-големият рекламодател, а това създава огромен проблем за независимостта на журналистиката. Когато медиите са икономически зависими от правителството, на дневен ред излиза автоцензурата. Вторият проблем е високата степен на агресия в македонската блогосферата – агресия, която се проявява най-вече чрез речта на омразата. Третата ни грижа е свързана с Томислав Кежаровски, който беше осъден заради журналистическо разследване, публикувано още през 2008 г. Едно такаво драконовско наказание за независима журналистическа работа не е нищо друго, освен срам за свободата на информацията,“ казва Кристиян Мир.

В годишната класация на „Репортери без граници“ за свободата на медиите Македония заема тревожното 123-то място. Ето защо организацията настоява за по-силен ангажимент на Европейския Съюз в полза на медийната свобода в Македония.

„В последния доклад на ЕС за напредъка на Македония към еврочленството имаше общи наблюдения за състоянието на медиите в страната. ЕС обаче трябва да се занимава не само с общата рамка, а и с отделните случаи – само така може да има напредък по посока на укрепване на свободата на информацията в Македония и в региона. Настояваме за това, поучени от опита с други държави, които се присъединиха към ЕС. При предишните евроразширявания свободата на медиите и на информацията не беше сред решаващите критерии за членство. Колко важен е този критерий, установяваме едва сега на фона на драматичната ситуация в България или Румъния“, коментира Кристиян Мир. Нека да припомним, че в последната класация на „Репортери без граници“ България падна до тревожното 100-то място.

 
 

Червените коси на Холивуд, които обожаваме: Част 2

| от chronicle.bg |

Преди време ви показахме любимите ни червенокоски от киното. Червеното ни е любимо, затова продължаваме. 

Естествено, че когато става въпрос за женската коса, всички цветове са хубави. Е да, но червеното (във всички негови нюанси) си е най-хубаво. Наречете го банално, тривиално или както искате, то си е нашият любим цвят. Защото е секси, защото е рядко срещано, защото когато й отива, е най-подходящият цвят за нея. Всъщност това е единственият цвят, при който не ни пука дали е естествена или не. Ако й отива червено, може да се боядисва колкото си иска.

Днес сме на червена вълна. Ей така, без повод. Понеделнишки. Защото те превземат екрана. Тази година, миналата, всяка година.

Имаме Кейт Мара в House of Cards, Чесика Частейн в The Death and Life of John F. Donovan (излиза в началото на 2018 г.), Ейми Адамс в „Лигата на справедливостта“, Ема Стоун, където се сетите и още много. Вижте червената галерия горе, в която сме събрали още от най-яките червенокоси актриси от днес… и вчера (защото едно време си бяха добри).

 
 

Как разбрах, че не трябва да шофирам пияна

| от Евелина Бонева |

Ако трябва да съм честна, да пия по две-три бири или по две-три чаши вино и да шофирам ми се случваше редовно. „Случваше се“ е тъп израз. Да пиеш алкохол и да шофираш след това не е нещо, което „ти се случва“, а нещо, което решаваш и зависи от теб.

И ако си го правил няколко пъти и не е имало последствия, рискът да помислиш, че това е ОК, е доста голям. Защото всички билбордове с надписи „Не карай пил“, Facebook кампании с ужасяващи снимки на катастрофи и доброжелателни съвети на близки и приятели, няма да разубедят човека, който е решил, че няма никакъв проблем да се прибере вкъщи с колата след две бири.

Седях на пейката в районното редом до един симпатичен травестит, прибран за кражба. Предвид хелоуинския ми костюм, за редовите полицаи представляваше затруднение да преценят колко точно са травеститите на пейката. Беше студено като „на Вала“, вонеше на пикня, отегченият полицай във фоайето не искаше да си говори с мен, а травеститът фъфлеше, че много го било страх да не го помислят сега за педераст. Умирах от скука, а телефонът ми беше заключен заедно с другите ми вещи в някакъв шкаф с катинар. От едната килия се чуваха пиянски стонове на някакъв бедстващ човек, портиерът упорстваше, че в районното не се пуши, а една руса полицайка, която изобщо не приличаше на Камерън Диас, крещеше, че „й писнАло с тоя Хелоуин, немало ли останАли българи в тая държавата“.

Няколко часа по-рано…

Беше 30 октомври и по улиците бродеха вещици. Чудовища, Франкенщайни, булки-трупове, проститутки от 60-те пр. Аз лично се бях пременила като 70-тарска кокаинова майка с прическа a la Петя Буюклиева, сребърна блуза, златни гуменки, спортен клин и скандално нескопосан, но за сметка на това обилен грим. С мен беше и „синът ми“ – безумно млад колега, който също бе предрешен в сребърна блуза с голи рамене, впит панталон и сини сенки. Отивахме на седемдесетарско служебно парти, на което виното се лееше като на някой от купоните на Пан.

Няколко часа песни, танци и селфита по-късно, реших да си взема drink&drive, за да не рискувам. Още един час по-късно си казах „Абе нищо ми няма, ще си ходя с колата, не ми се вози сега в таксита, а и трябва да й плащам зелена зона утре…“

На булевард „България“ забелязах, че зад мен кара полицейска кола с включени светлини. Нямат ли си друга работа тия…

Последва банален сценарий: „Добър вечер, аз съм еди кой си…ще духате“. „Опааа, не е добър резултатът от дрегера, госпожа“, „А ще може ли нещо тука да измислим…“

И последната капка вино се беше отекла от мозъка ми, когато акостирахме в Окръжна болница, където учтиво се съгласих да ми вземат кръвна проба и полегнах на зелената постелка на едно легло, точно до окървавен пимп с уплашена физиономия. Явно проститутките го бяха изоставили, а полицаите не бяха поискали да ги менажира.

След кръвната проба – районното. Трябва да кажа, че се вълнувах от факта, че имам възможността да се возя в патрулка и все пак бих предпочела да съм си вкъщи и да спя. В районното ми беше интересно, признавам. Първите два часа. Забавлявах се на отчаянието, което предизвиках у полицайката, която ме обискира и трябваше да опише поотделно всичките ми гримове, и се възмущавах на отказа на дежурния да ми каже коя зодия е. Обясних на всички присъстващи как в районното е отвратителна мизерия и трябва да си поискат пари от държавата за ремонт, вдигнах скандал, че става течение и тормозих полицая във фоайето с въпроси дали дежурният, който трябва да ме освободи е буден.

После обаче се отегчих. А и се сетих, че телефонът ми е изключен, а близките ми може да звънят и да се разтревожат. Нямам нищо против да прекарам една нощ в районното, но не искам мъжът ми да пропуши крек, защото в 2 съм му писала, че си тръгвам, а в 5 още ме няма.

Затова се налагаше да си тръгна. След кратка театрална постановка, придружена от грозни заплахи, се озовах навън в 6 сутринта, в ранната първоноемврийска сутрин, по лежерна блуза от сребърен брокат и златни гуменки със скъпоценни камъни и махнати връзки.

Направих най-логичното. Не, не се обадих на някой да ме вземе. Нито се прибрах с първия трамвай. Тичах в свежия, режещ въздух, бодра и трезва като репичка, докато не стигнах до колата си. Качих се, прибрах се с нея и заспах.

Новият ден донесе нови знания, събрани в шепа думи: адвокат, разследване, досъдебно производство, газхроматичен анализ, затвор, „ГРОЗИ ТЕ затвор“, над едно и две, под едно и две, присъда, лаборатория, акт т.н.

След вълната „майкавишбнавсчките“ се поуспокоих и се замислих. Ами ако Вселената, Бог, ангел-хранителят ми са били плътно зад мен и са накарали катаджиите да ме спрат малко преди на пътя пред мен да изскочи още някой пиян хелоуинец? Или секунда преди да се разсея и да не видя, че от пряката вдясно с бясна скорост изхвърча друг автомобил? Или минута преди куче да пресече булеварда? Май извадих късмет.

Не само. Май извадих дяволски късмет. Е, известно време ще опознавам отблизо прелестите на градския транспорт и ще тормозя хората, които съм возила преди да ми връщат услугата, но какво пък…На фона на това, което можеше да се случи, двайсетина минути в тролея не звучат като плаване по водите на Стикс.

И със сигурност знам, че повече няма да се кача зад волана на няколко чаши вино. Най-малкото защото ако ме хванат, ще вляза в затвора, а перпективата да съм един своеобразен Граф Монте Кристо в Сливенския, който стърже с жълтите си, дълги нокти чертички за календар по стената на килията, докато отвън го чакат отривисти лезбийки с кол, не ми допада.

Но не само заради това. А защото осъзнах, че да караш след като си пил е не само тъпо, но и рисковано. Толкова рисковано, че като го правиш залагаш на червено човешки животи: и твоят, и този на близките ти, и този на други хора. А може да ти се падне черно. И нищо не си струва този риск. Абсолютно нищо.

Билбордите и кампаниите няма да ви го кажат, така че да го разберете. Но аз ви го казвам, защото минах през това. В районното е студено. В градския транспорт е криво. Таксиметровите шофьори са неприятни.

Но ако това не може да ви убеди, се замислете за друго. Както казваше една моя приятелка: „Куцо е да пукнеш“. Не по-малко куцо е да убиеш някой друг. А таксита и drink&drive…дал Бог.

Ползвайте ги.

 
 

Култовите персонажи от началото на телевизията до днес

| от chronicle.bg |

Когато телевизията се появява в средата на миналия век, всички медии изпадат в паника, най-вече киното. Телевизията ще ги убие. Пресата, печата като цяло, киното. Всичко вече е достъпно за обикновения човек, той може да върши няколко неща едновременно, докато гледа филм, слуша новини или музика. Може би само рекламният бизнес се радва, че ще достига до много по-голяма аудитория и ще разполага с много повече средства, предимно визуални.

То не било толкова страшно. И вестници имаме още, и книги имаме, и радио що-годе още имаме, а пък киното – то пак си е добре.

За наше щастие телевизията ни е дала едни от най-добрите художествени продукти под формата на сериали. А добрият сериал, в повечето случаи, неминуемо води до ярки герои, които оживяват отвъд екрана и частица от тях започва да живее в нас самите.

Феновете разбират какво е да мислиш за доктор Хаус, часове, дни, месеци след като сезонът е приключил. Или какво е да откриваш прилики между The X-Files и реалния живот. Или когато си бил дете, и си гледал за първи път „Спасители на плажа“, а след това си мечтал да срещнеш я Дейвид Хаселхоф, я Памела Андерсън на плажа в Несебър. Или пък баба ти, която се възмущава от Стефани Форестър и въздиша по Рич… Хубави времена бяха.

Днес е световният ден на телевизията. Тя е всеобхватно поле. Благодарни сме й за хиляди неща. За детството, за информацията. Дразним й се, че ни манипулира и все говорим как „не гледаме телевизия“. Е не е точно така! Сериали гледате все пак.

На световния ден на телевизията си припомняме малка част от любимите ни телевизионни персонажи. С тях отраснахме, с тях се смяхме и дори днес се усмихваме, когато се сещаме как бързахме да се приберем, за да ги гледаме. Чувствайте се свободни да добавите и вашите предложения като коментари. Ще ги включим след това в нашата галерията.

 
 

Пет дни на ниските цени организира Bulgaria Air

| от chronicle.bg |

Около нарастващата еуфория към предстоящите големи разпродажби в края на ноември, тази година националният превозвач „България Ер“ също готви специална изненада за всички пътуващи, но много по-голяма и по-дълга! От 24 до 28 ноември включително авиокомпанията стартира кампания с билети на доста ниски цени.

Специалната изненада тази година е, че в рамките на тези 5 дни всеки ще може да купи промоционални самолетни билети за всички директни полети на „България Ер“ с тръгване от София, без ограничения в дестинацията или периода на пътуване, и да ги използва до края на 2018 г. По този начин пасажерите могат да инвестират в бъдещите си пътувания, като купят повече билети на ниски цени и ги използват за полети отсега до края на следващата година. За по-голяма гъвкавост при планирането, датата на полета може да бъде променена по всяко време при много добри условия.

BGAir

Най-изгодните еднопосочни самолетни билети ще бъдат до Рим, Милано и Атина – еднопосочните ще струват 49 евро, а двупосочните 99 евро. Полетите в едната посока до Берлин, Франкфурт, екзотичната Ларнака и красивата Барселона пък ще струват само 59 евро, а тези до Виена, Лондон и Мадрид – 69 евро.

В промоционалната кампания са включени още билети за Прага, Амстердам, Цюрих, Тел Авив, Лисабон, Париж, Палма де Майкорка, Малага и Москва.

Петдневната кампанията на „България Ер“ започва точно в 00.01 часа на 24 ноември и ще продължи до 00.00 часа на 28 ноември.