Когато злото няма граници

| от |

След прожекцията на последния филм на канадския режисьор Денис Вилньов на фестивала в Кан – „Сикарио“, критиците и феновете са във възторг. Това е очаквано – Вилньов все пак е правил великолепния „Prisoners“, който е един от най-добрите трилъри на 2013-а.

Това важи и за „Сикарио“. Емили Блънт прави най-добрата роля в кариерата си до момента, но по никакъв начин не може да се мери с Бенисио Дел Торо и Джош Бролин. 

Тримата влизат в ролите на специални агенти – тя от ФБР, те от тайна служба, за която не се говори, като след ударно начало в къща пълна с трупове, тримата, заобиколени от силни войници, поемат тайна мисия в посока Мексико, някъде на границата с Щатите, с цел да отрежат главата на звяра на наркокартелите и да внедрят свой човек там евентуално.

Емили Блънт е изключително добър агент, който влиза в специалната група, създадена от Бролин, за да им помогне зад границата, под претекст, че познава добре онова, с което се борят и същевременно лично провокирана от купчините мъртви тела, които картелите оставят след себе си.

Факт е, че Емили Блънт е изключителна в тази си роля. Тя е опъната струна от нерви, трескавост и неразбиране на онова, в което й се налага да се забърка. Дел Торо и Бролин от друга страна са точно толкова добри, колкото се очаква от актьори от техния калибър. Те са на нива над онова, за което някои актьори могат само да мечтаят.

Казано с прости думи, без излишен патетизъм и напомпаност, „Сикарио“ е едно от най-добрите неща, което може да видите в киното от последните месеци. Той хем носи онази лека провокация и комерсиализъм, на който американското кино неизбежно е обречен, хем не го прави. „Сикарио“ принадлежи към онова позабравено и занемарено кино, в което няма герои, няма батални сцени, няма девойки в беда (нека участието на Емили Блънт не ви обърква), няма добър и лош.

Жанрът на реалистичното кино, което разказва брутални истории, не се занимава с бит и ежедневие, е отредено да се гледа предимно в Европа. Затова пък американците някак се чувстват длъжни да награждават този тип филми. Те знаят, че малко хора ще ги гледат, с пъти по-малко от тези, които ще гледат „Отмъстителите“, например, но какво от това. Фестивали като този в Кан са направени за тях. Кино като това не е за всеки и не трябва да бъде.

То няма чувство за хумор, нито излишен драматизъм. Няма за цел да се хареса на широката публика, нито да показва красиви хора, красив секс, готини жени или красиви мъже и залези. То ще ви предложи сурова, бавна и напоителна реалност, без да има претенции, че ви разказва някакви истини за живота и онова, което става отвъд него.

„Сикарио“ е режещ, остър, оставя те без дъх и ако не внимаваш, може да изпуснеш нещо важно, а в него всичко е важно. Всеки детайл в сценария на Тейлър Шеридан е на мястото си. Самият Шеридан е актьор, като „Сикарио“ е първият сценарий, който реализира. Няма излишни сцени, няма излишни неща, персонажите са ясни, точни и реалистични в малката вселена, която Вилньов създава.

Дали „Сикарио“ ще влезе в наградния сезон? Мога да се обзаложа, че да. И за разлика от повечето филми от този месец, наистина ще е заслужил мястото си там.

Някои смятат, че лентата е прекалено профилиран филм за почитателите на трилър и криминални истории. Наистина, войната с картелите не е толкова ярък проблем тук, колко е в Америка, но филмът на Вилньов го прави по начин, който да те заинтригува. Той е толкова реалистичен, колкото всеки проблем, с който хората могат да се сблъскат.

„Сикарио“ е модерна, изпипана и излъскана до блясък игра на котка и мишка. Тя не е просто напрегната, а е на друго ниво. От голите тела, зазидани в къща в средата на нищото, през тайните тунели, до Бенисио Дел Торо опрял пистолет в гърлото на Емили Блънт, филмът е онова, което хората наричат просто добро кино. 

„Сикарио“ е по кината от петък.

 
 

Мартин Скорсезе ще прави филм за Боб Дилън

| от chronicle.bg |

След високо дадена заявка с „No Direction Home: Bob Dylan“ (2005 г.) и години на слухове, преди дни вече стана ясно, че Мартин Скорсезе отново ще екранизира историята на големия Боб Дилън. 

Новият документален филм, който все още не се знае кога ще се появи на екраните, се казва „Rolling Thunder Revue: A Bob Dylan Story“  и е вторият филм на Скорсезе, в който централно място заема Дилън.

Netflix, които застават зад проекта, публикува следния синопсис:

Rolling Thunder Revue: A Bob Dylan Story“ запечатва бунтарския дух на Америка през 1975 г. и радостната музика, която Дилън изпълнява през есента на тази година. Полудокументален филм, полуконцерт, филмът е единствено по рода си преживяване от големия Мартин Скорсезе.

Самият Дилън има участие във филма със свои интервюта, което се случва изключително рядко. Предвид имената, които участват в турнето на музиканта Rolling Thunder (Алън Гинсбърг, Мик Ронсън, Джоан Байз) документалният филм вероятно ще бъде епичен разказ за американската музика и изкуство, намиращи се в повратна за културата точка на ХХ век.

Към момента няма достатъчно информация относно проекта. Вероятно той ще излезе едва след The Irishmen – настоящият проект на Скорсезе за Netflix, насрочен за тази година. Според Variety, можем да се надяваме за премиерна дата през тази есен.

 
 

Toyota възражда легендарната Supra

| от chronicle.bg |

Toyota отново иска да спечели шофьорите, които искат нещо повече от просто да отидат на работа. Поглеждайки назад към миналото си, компанията обяви завръщането на легендарния спортен модел Toyota Supra. Това стана на Detroit Auto Show.

Новият модел е разработен съвместно с BMW и тестван от самия изпълнителен директор Акио Тойода на няколко състезателни писти по света (включително, разбира се, и Нюрбургринг).

maxresdefault

Моделът Supra стана нарицателно за улични състезания и дрифтове през 70-те години. Четвъртото поколение в момента се счита за най-търсено като скоро една кола беше продадена за $120 000 на сайта за класически автомобили BringaTrailer.com.

Освен скорост и возия, феновете харесват Supra и заради това, че лесно носи на тунинг. Подходящи ръце могат да извадят астрономична мощност от 6-те цилиндъра на двигателя. Това й отреди място и в автомобилния кино франчайз „The Fast and Furious“.

171030131232-1969-toyota-2000gt-exlarge-169

Вдъхновението за Supra идва от Celica, както и от Toyota 2000GT (от края на 60-те години, на снимката), която днес може да достигне цена от над $1 милион по аукционите.

Новата Supra технически е доста подобна на BMW Z4. Тя има 335 конски сили от 6-те си цилиндъра, разработен от BМW, и 8-степенна автоматична скоростна кутия (без опция за ръчна). Максималната скорост е 250 км/ч, а от Toyota твърдят, че колата ще достига 100 км/ч за малко над 4 секунди.

BMW Z4 пък ще излезе през март с две опции – 255 коня от 4 цилиндъра и 382 коня от 6 цилиндъра.

Ще можем да си купим новата Supra официално чак през лятото за скромните $50 000. Първия брой от вече беше създаден и продаден на аукцион като парите отиват за благотворителност.

 
 

Големите актриси заслужават големи сериали

| от chronicle.bg |

Преди няколко десетилетия трансферът на един актьор от киното в телевизията е означавал само едно – потъване в забрава. Малкият екран се е смятал за поле за развитие на залязващи актьори, а продукциите са се приемали за по-некачествени от тези, които киното е създавало.

Последните пет години обаче, ситуацията драстично се промени. Днес вече редица звезди от киното правят своите първи стъпки на малкия екран и това се отразява повече от добре както на техните кариери, така и на телевизията като цяло.

За един от пионерите в това течение от последните няколко години се смята Раян Мърфи, който заедно с Брад Фалчък създаде „American Horror Story“. Сериалът позволи на Джесика Ланг да възроди кариерата си, да влезе в ново амплоа и да бъде обикната от ново поколение фенове, което иначе много трудно биха гледали великолепни филми като „Франсис“ или „Ах, този джаз“. А тя пък допринесе със своя висок статут към това сериалът да се издигне.

Редица други актьори получиха възможност да разгърнат актьорския си потенциал благодарение на телевизията. Клайв Оуен и Стивън Содърбърг в „The Knick“, Джъд Лоу в „Младият папа“, Дейвид Линч, който се завърна към телевизията с „Twin Peaks: The Return“. „Истински детектив“ даде платформа на прекрасния Матю Макконъхи, Колин Фаръл, Уди Харелсън… И въпреки че в началото, както повечето неща в Холивуд, предимно мъже се възползваха от ползите на трансфера от кино към телевизия, днес вече има значително по-голямо покритие на женски персонажи в страхотни сериали.

Най-представителният пример за това е сериалът „Големите малки лъжи“, в който Никол Кидман, Рийз Уидърспуун, Зоуи Кравиц и редица други актриси успяха да се откроят. Как обаче се стига до тук?

В открита дискусия наскоро Никол Кидман обяснява откъде тя и Рийз Уидърспуун са се вдъхновили да поемат пътя на изпълнителни продуценти на този сериал. Всичко започва отчасти с Джейн Кампиън и минисериалът „Top of the Lake“.

„По това време имаше само „Истински детектив“, в който главните роли бяха мъжки, а ние искахме да направим нещо с жени в главните роли и действието да се развива в Америка.“ казва Кидман, цитирана от W Magazine, и допълва, че сериалът на BBC Top of the Lake е бил финалният ритник, който ги е накарал да оформят желаната цел и да тръгнат към нея. „Не ни предлагаха достатъчно сложни роли и това породи желание сами да създаден възможност за нас и нашите приятелки.“

Според думите на Кидман – а и според тези на Елизабет Мос („Top of the Lake“, „Историята на прислужницата“) – телевизията все още е мястото, където един актьор или актриса може да отиде, когато киното го забрави. Разликата е там, че днес това може да бъде обърнато в полза на актьора, заради увеличените му правомощия над продукцията. В много случаи става така че някои от големите звезди са и изпълнителни продуценти на сериалите.

Другата причина е възможността на телевизията да развие и разкаже подробно сложни и вълнуващи истории, да включи в тях контрастиращи си персонажи, които също да бъдат развити. И публиката разбира това – „Големите малки лъжи“ бяха абсолютен хит, а в момента очакваме втория сезон. Фактът, че Мерил Стрийп влиза в него е достатъчно показателен. „Историята на прислужницата“ се превърна в цяло културно явление, което вдъхнови редица протести по света.

Това, което привлича все повече актьори към телевизията, е възможността да развият даден персонаж до неговия максимум и да разплетат историята му. Според Никол Кидман именно малкият екран е мястото за хубави женски роли в момента.

Към думите на Кидман се присъединява и Джесика Ланг, в свое интервю за списание AARP. В него актрисата говори за отношението на Холивуд към възрастните актриси. „Там няма равенство. Мисля си колко прекрасни актриси от моето поколение все още правят стойностна и важна работа в киното. Отиват в телевизията. Отиват на сцената. Това е желанието да правиш нещо смело. Да се предизвикаш.“

И за повечето актриси, без оглед на репутация или статут, телевизията е мястото, където това предизвикателство може да се случи.

 
 

„The Social Network“ може да има продължение

| от chronicle.bg |

Почти 10 години след премиерата на „The Social Network“, филмът е с една стъпка по-близо до продължение. Аарън Соркин, който спечели Оскар за най-добър адаптиран сценарии за работата си по лентата, каза пред Associated Press, че вече има достатъчно събития около Facebook, за да започне сценарий за продължение. Продуцентът Скот Рудин също е навит.

„Знам доста повече за Facebook от 2005, отколкото за Facebook в днешно време, но съм сигурен, че има достатъчно нови събития за втори филм“, каза Соркин. „Случиха се много интересни драматични неща, откакто нашият филм свърши с делото на близнаците Уинкълвос и Едуардо Саверин…. Получавал съм повече от един мейл от Рудин с някаква статия за социалната мрежа и въпрос не е ли време за продължение.“

„The Social Network“ беше представен през есента на 2010 година и получи 8 номинации за Оскар и $240 милиона в световния боксофис. И Соркин, и режисьорът Дейвид Финчър бяха похвалени за работата си като и двамата се подготвяха за нов проект – „Steve Jobs“. Финчър обаче се отказа след като преговорите със Sony за заплащането му не завършиха с общо съгласие. Финчър не е режисирал филм от „Gone Girl“ през 2014 година. В момента той работи по новия сезон на „Mindhunter“ за Netflix.