Когато злото няма граници

| от |

След прожекцията на последния филм на канадския режисьор Денис Вилньов на фестивала в Кан – „Сикарио“, критиците и феновете са във възторг. Това е очаквано – Вилньов все пак е правил великолепния „Prisoners“, който е един от най-добрите трилъри на 2013-а.

Това важи и за „Сикарио“. Емили Блънт прави най-добрата роля в кариерата си до момента, но по никакъв начин не може да се мери с Бенисио Дел Торо и Джош Бролин. 

Тримата влизат в ролите на специални агенти – тя от ФБР, те от тайна служба, за която не се говори, като след ударно начало в къща пълна с трупове, тримата, заобиколени от силни войници, поемат тайна мисия в посока Мексико, някъде на границата с Щатите, с цел да отрежат главата на звяра на наркокартелите и да внедрят свой човек там евентуално.

Емили Блънт е изключително добър агент, който влиза в специалната група, създадена от Бролин, за да им помогне зад границата, под претекст, че познава добре онова, с което се борят и същевременно лично провокирана от купчините мъртви тела, които картелите оставят след себе си.

Факт е, че Емили Блънт е изключителна в тази си роля. Тя е опъната струна от нерви, трескавост и неразбиране на онова, в което й се налага да се забърка. Дел Торо и Бролин от друга страна са точно толкова добри, колкото се очаква от актьори от техния калибър. Те са на нива над онова, за което някои актьори могат само да мечтаят.

Казано с прости думи, без излишен патетизъм и напомпаност, „Сикарио“ е едно от най-добрите неща, което може да видите в киното от последните месеци. Той хем носи онази лека провокация и комерсиализъм, на който американското кино неизбежно е обречен, хем не го прави. „Сикарио“ принадлежи към онова позабравено и занемарено кино, в което няма герои, няма батални сцени, няма девойки в беда (нека участието на Емили Блънт не ви обърква), няма добър и лош.

Жанрът на реалистичното кино, което разказва брутални истории, не се занимава с бит и ежедневие, е отредено да се гледа предимно в Европа. Затова пък американците някак се чувстват длъжни да награждават този тип филми. Те знаят, че малко хора ще ги гледат, с пъти по-малко от тези, които ще гледат „Отмъстителите“, например, но какво от това. Фестивали като този в Кан са направени за тях. Кино като това не е за всеки и не трябва да бъде.

То няма чувство за хумор, нито излишен драматизъм. Няма за цел да се хареса на широката публика, нито да показва красиви хора, красив секс, готини жени или красиви мъже и залези. То ще ви предложи сурова, бавна и напоителна реалност, без да има претенции, че ви разказва някакви истини за живота и онова, което става отвъд него.

„Сикарио“ е режещ, остър, оставя те без дъх и ако не внимаваш, може да изпуснеш нещо важно, а в него всичко е важно. Всеки детайл в сценария на Тейлър Шеридан е на мястото си. Самият Шеридан е актьор, като „Сикарио“ е първият сценарий, който реализира. Няма излишни сцени, няма излишни неща, персонажите са ясни, точни и реалистични в малката вселена, която Вилньов създава.

Дали „Сикарио“ ще влезе в наградния сезон? Мога да се обзаложа, че да. И за разлика от повечето филми от този месец, наистина ще е заслужил мястото си там.

Някои смятат, че лентата е прекалено профилиран филм за почитателите на трилър и криминални истории. Наистина, войната с картелите не е толкова ярък проблем тук, колко е в Америка, но филмът на Вилньов го прави по начин, който да те заинтригува. Той е толкова реалистичен, колкото всеки проблем, с който хората могат да се сблъскат.

„Сикарио“ е модерна, изпипана и излъскана до блясък игра на котка и мишка. Тя не е просто напрегната, а е на друго ниво. От голите тела, зазидани в къща в средата на нищото, през тайните тунели, до Бенисио Дел Торо опрял пистолет в гърлото на Емили Блънт, филмът е онова, което хората наричат просто добро кино. 

„Сикарио“ е по кината от петък.

 
 

Готови ли сте за Натали Портман във „Vox Lux“?

| от chronicle.bg |

Тази година очакваме две обещаващи заглавия на широкия екран, в които ще видим историите на две поп певици. Едното е „A Star Is Born“, където в главната роля е Лейди Гага, а другото е рядко споменавания филм (засега) „Vox Lux„, който се надяваме, че ще бъде поредното голямо заглавие за Натали Портман след изключителния „Джаки“, който й донесе номинация за „Оскар“ миналата година.

Vox Lux“ разказва историята на Селест (Натали Портман), световно известна поп звезда, която се изправя пред миналото си часове преди голям концерт. Зрителите се връщат 15 години назад, за да се запознаят с възходите, паденията и пътят до голямата слава на певицата.

В началото на годината стана ясно, че Руни Мара, която трябваше да играе главната роля, ще бъде заменена от Портман. Изпълнителката Sia е автор на саундтрака, а Брадли Корбет е режисьор на музикалната драма. Това е вторият филм на Корбет след дебюта му „The Childhood of a Leader“.  Вчера от екипа показаха първия кадър на Натали Портман в ролята на Селест.

Премиерата на филма е на тазгодишното издание на кинофестивала във Венеция, който ще се състои между 29 август и 8 септември.

Поддържащите роли се поемат от Джъд Лоу, Дженифър Ел и Стейси Мартин.

Въпреки че филмът ще бъде показан във Венеция,  а премиерата по киносалоните се очаква да бъде през септември.

 
 

Глен Клоуз за Скарлет Йохансон: „Всеки трябва да може да играе всеки“

| от chronicle.bg |

Великата Глен Клоуз получи последната си от общо шест номинации за „Оскар“ преди 5 години. Ролята й беше на жена, която се представя за мъж, за да се издигне в ирландското общество на XIX век. Актрисата се справи брилянтно с ролята си. От екипа на филма „Алберт Нобс“ още тогава заявяват, че ролята на Глен Клоуз не е на транссексуална.

По повод последните полемики в развлекателната индустрия относно това кои актьори, какви роли могат да играят, актрисата от „Опасни връзки“ коментира, че разбира напрежението, образувало се около Скарлет Йохансон. Преди седмици Йохансон получи редица критики, защото беше избрана да играе транссексуална роля. В резултат на тези критики тя беше принудена да се оттегли от проекта.

Мнението ми е, че хора, които продуцират и режисират филми на такава тематика, трябва да осигурят работа на транссексуалните актьори… но също така трябва да имат възможността да вземат най-добрия човек„, казва Глен Клоуз, цитирана от IndieWire. „Актьорството е занаят… и лично аз смятам, че всеки трябва да може да играе всеки.

Миналия месец стана ясно, че Йохансон ще играе известният Данте „Текс“ Гил във филма „Rub & Tug“ – реална личност, която живее през 70-те години на миналия век, държи  масажистки салон и таен публичен дом. След това редица транссексуални актьори критикуваха избора на хетеросексуална актриса за ролята на транссексуален персонаж. След малко повече от седмица Скарлет Йохансон се оттегли от филма, а все още не е избран неин заместник за ролята.

На този фон продължават да се чуват гласове, които настояват ролите на хомосексуални и транссексуални да бъдат играни само от такива актьори. Такъв е случаят с Руби Роуз отпреди няколко дена. Актрисата, която се определя като „gender fluid“ беше избрана да играе Batwoman, чийто персонаж е на еврейка лесбийка. Руби Роуз беше заклеймена в социалните мрежи,  а настояванията са за ролята на еврейка лесбийка да бъде избрана актриса еврейка и лесбийка. В резултат Роуз изтри профила си в Twitter.

В същото време някои актриси, като Глен Клоуз, с подобни изказвания доказват, че все още има трезви умове в развлекателната индустрия, които разбират същността на истинското актьорско майсторство.

 
 

Как Мадона промени музиката завинаги

| от chronicle.bg |

Тя има 300 млн. продадени албума, печалбата от турнетата й е над 1 милиард долара и е една от най-известните жени в историята. Днес Мадона Луиз Чиконе, Кралицата на попа, има става на 60 години.

Позната или непозната на днешните поколения, атакувана или възхвалявана, Мадона е Икона. Неоспорима. Тя променя не само световната популярна култура, а културата изобщо. Жена, която за дългата си кариера, е устоявала на всякакви атаки.

Без влиянието на Мадона днешната музика, мода и концепция за знаменитостите не биха съществували изобщо.

Мадона променя стереотипите за по-възрастните жени и се изправя срещу остарелите представи за това, че жените на години не трябва да говорят открито за сексуалността си. Тя има връзка с по-млади мъже, а професионалните й успехи продължават – Мадона е певицата с най-големи продажби за всички времена. Когато получава наградата „Жена на годината“ на „Билборд“ през 2016 г., изброява в благодарствената си реч правилата, които се е очаквало да спазва като певица.

„Не остарявай, защото възрастта е грях. Ще те критикуват, хулят и определено няма да звучиш по радиото“. През цялата си кариера тя се противопоставя на тези норми, с които се очаква да са съобразяват жените.

Още с издаването на дебютния си сингъл „Everybody“ през 1982 г. Мадона се превръща в глобално явление. Откакто издава едноименния си албум през 1983 г., е направила 10 концертни турнета. Вписана е в Книгата на рекордите на Гинес като певицата с най-големите продажби за всички времена. Тя е най-богатата певица, работеща в САЩ – със състояние от 600 милиона долара. След нея са Селин Дион с 400 милиона долара и Барбра Стрейзанд. Най-популярната песен на Мадона в Spotify е „Like a Virgin“, a след нея са „Hung Up“ „Holiday“, „La Isla Bonita“, „Like a Prayer“. Най-дълго в класациите се задържа албумът й „Immaculate Collection“.

По повод рождения ден на една от най-влиятелните жени в историята на популярната култура вижте в галерията горе как тя промени музиката завинаги.

 
 

Лишиха бившата порно звезда Чичолина от депутатска пенсия

| от chronicle.bg |

Легендата на европейското порно и бивш член на италианския парламент Чичолина се оказа с блокирана пожизнена депутатска пенсия.

Бившата порнозвезда от унгарски произход Илона Сталер, известна като Чичолина, ще търси отговорност от лицата, които я лишиха от депутатска пенсия, като за целта ще се обърне към прокуратурата, пише в. „Кориере дела сера“.

За решението на налоговата служба съобщи адвокатът на бившата порнозвезда Лука ди Карло. По неговите думи сметката на 66-годишната Сталер била блокирана в банковия отдел на италианския парламент. Замразяването станало по искане на данъчните служби. А това противоречало на италианското законодателство.

Чичолина не била платила свои данъчни задължения в размер на 100 хиляди евро. По думите на Ди Карло според местните закони пожизнените пенсии не могат да бъдат запорирани или конфискувани.

Родената през 1951 година в Будапеща Илона Сталер е дъщеря на чиновник от МВР на Унгария. В Италия тя разви кариера в порнобизнеса, а през 1987 година влезе в италианския парламент с листата на Радикалната партия.