Когато си беден, парите са скъпи

| от |

Това е универсална истина, която важи и за страни със средно добри финансови институции, като САЩ. Какво сe случва с тези, които са извън системата? А те са повече от колкото са гласували за Обама. 10 на сто от парите на семействата, които не са в банковата система отиват в напразни разходи, които да я заменят. Това са парите, които харчат за храна.

65

70 милиона американци са извън банковата система и това им отнема голяма част от времето, енергията и ресурсите, които така или иначе нямат. И отново решението може да бъде в технологиите, но и в желанието на обществото да реши този проблем.

Един от основните принципи на прогресивната икономика е, че една богата страна би трябвало да направи, за да улесни живота на бедните.

Това означава, да се осигурят облекчения в здравеопазването, достъпа до храна, по-ниска лихва, грижата за децата и достъпно образование. Това важи и за безработните, но и за тези, които работят, но печелят под 10,000 долара, те са освободени от данъци.

Но има и елементи, поради които в Америка е невероятно скъпо да сте бедни. Барбара Айнрих пише в книгата  си „Nickel and Dimed“, че много работни места са ниско платени, а работниците на практика нямат бъдеще. Това затруднява достъпа до кредитиране,  дългосрочни финансови планове, както и спестяване на някакви пари, за да може да вземат кредит, защото приоритет са най-неотложните нужди.

Нейният извод: Скъпо е да си беден. Когато нямаш достатъчно пари, те стават скъпи.

В САЩ 70 милиона американци не разполагат с банкова сметка или достъп до традиционните финансови услуги. Това са повече хора, отколкото населението на щатите Калифорния, Ню Йорк и Мериленд заедно. Това са повече отколкото гласувалите за Барак Обама (или Мит Ромни) по време на изборите през 2012. Това означава, че винаги, когато нещо трябва да се плати, те трябва да направят това в брой, или да използват чекове, които често осребряват при покупка. Вместо кредитна история, която отговаря на изискванията за банкови кредити, те имат история, която само ги дескридитира и не им предоставя достъп до банкови услуги. Вместо ниски лихви, те трябва да плащат три или четири пъти по-високи лихви от нормалното. Така, без достъп до каквото и да е банково обслужване работата с пари става всекидневен ангажимент, който отнема много време, енергия и изминати километри, нещо, което анализаторите наричат ​​“архипелаг на алтернативното финансиране“.

За това разказва и документалният филм „Spent: Looking For Change“ (Изхарчено търсейки промяна), продуциран от компания за кредитни карти. Изследването заключава, че използването на заложни къщи, краткосрочни заеми „до заплата“, услуги за осребряване на чекове, означава разходи от 89 милиарда долара годишно, които отиват за комисиони и лихви за използването на такива видове алтернативни финансови услуги . 10 на сто от парите на семействата, които не са в банковата система отиват за такси и комисионни. Това е толкова, колкото тези семейства харчат за храна.

Това е аларма и система, но и предизвикателство за технологията, която има потенциал да замени инфраструктурата на банките, чрез цифрови предплатени сметки, които позволяват онлайн плащане, които позволяват директно използване на чекове, без да разполагат с пари . За да спасят хората от лапите на лихфарите банките могат да намерят начини да измерват кредитоспособността на клиентите по друг начин, пишат  от TheAtlantic.

 
 

Бехати Принслу показа снимка на новородената си дъщеричка

| от |

Бехати Принслу качи в интернет първата снимка на дъщеричката си Джио Грейс, която се появи на бял свят миналата седмица, съобщи Контактмюзик.

28-годишната Принслу и съпругът й, фронтменът на групата „Марун 5″ Адам Лавин се сдобиха с втора дъщеря и Бехати качи първата й снимка в Инстаграм. На нея се виждат крачетата на новороденото. Бехати, която има също 15-месечна дъщеря Дъсти Роуз от Адам Лавин, е написала под снимката „Джио Грейс Лавин, 2/15/18. Тя има пръстите на краката на баща си.“

Gio Grace Levine 2/15/18 She’s got her dads toes

Публикация, споделена от Behati Prinsloo Levine (@behatiprinsloo) на

38-годишният Адам Лавин и съпругата му, които са женени от 2014 г., оповестиха през септември м.г., че очакват второ дете. Изпълнителят на хита „Sugar“ разкри в „Шоуто на Елън де Дженерис“ през ноември, че второто му дете също ще е момиченце, предава БТА.

То вероятно няма да е последното отроче в семейството им, тъй като вокалистът на „Марун 5″ неотдавна заяви, че иска да има много деца. „Бехати няма сестри, нито братя – поясни той. – Тя иска да има много деца, а и моето желание не се различава от нейното.“

 

 
 

Британският „кино-хирург“ Карл Дерик ще преподава сценарно писане в София

| от chronicle.bg |

Създаването на сценарии звучи като дълъг процес, запазен само за професионалисти. Карл Дерик ще разбие този мит по време на работилница за кино-писане, която ще се проведе в София през март.

Карл Дерик има 26 години опит в кино- и ТВ-индустрията, а от 12 години работи като “хирург на сценарии”. Продуцентските къщи търсят помощта му за истории, които се нуждаят от подобрения. В момента работи по два свои собствени проекта – бюджетен свръхестествен трилър и мултимилионна научнофантастична продукция. Дерик е бил и режисьор на втори снимачен екип, работил е като специалист по грим и специални ефекти, фотограф, музикант и скулптор. Участвал е в създаването на филмите от поредицата “Хари Потър”, “Гладиатор”, “Мумията се завръща”, “Братя Грим”, “007 Златното око”, “Гордост и предразсъдъци и зомбита”.

karl-in-action-4

“Повечето сценарии са замислени и написани много слабо. Трябва да променим това,” споделя Дерик. Неговият начин да се бори с посредствените истории е създаването на серията семинари и работилници за творческо писане “The Write Stuff”. През март в София ще се проведат две такива събития.

На 10 и 11 март е планиран курс, в който Дерик споделя основите за писане на сценарии. Участниците ще научат как да постигнат добър ритъм за своята история, как да изберат героите си, какви са ключовите елементи на добрия диалог и още много детайли от процеса.

Karl_directing

На 17 и 18 март ще се проведе практическа работилница, в рамките на която участниците заедно създават свой собствен сценарий. В реално време се преминава през целия процес на измисляне и планиране на филм, започвайки буквално от нищото. „В края на тези два дни ще имаме завършена концепция, сюжет, структура, герои, дори части от диалога. И всеки участник може да ги използва както прецени, дори да заснеме свой филм с тях,“ обяснява Дерик.

Както курсът, така и практическата работилница са подходящи дори за напълно начинаещи без опит в писането за кино. Познанията и опитът, придобити в рамките на “The Write Stuff”, могат да се приложат и далеч отвъд създаването на сценарии – за всякакви форми на творческо писане и разказване на истории.

karl-in-action-1

Семинарът “The Write Stuff” се провежда в DaDa Cultural Bar в София (ул. Георги Бенковски 10) на 10 и 11 март, а практическата работилница ще се случи една седмица по-късно, на 17 и 18 март. До 28 февруари са активни преференциални цени за ранна регистрация, а местата са ограничени.

 
 

Софи Търнър или Санса Старк?: И двете стават на 22

| от chronicle.bg |

По-известна като Санса Старк (засега) , Софи Търнър определено има всички шансове за златно актьорско бъдеще пред себе си.

Тя е млада, красива, играе добре, активно се появява на всякакви събития, на които е постлан червен килим.

Неслучайно Търнър е номинирана за награда „Млад актьор“ и три награди на „Гилдията на киноактьорите“. Родена е на 21 февруари 1996 г. в Нортхамптън, Англия. На двегодишна възраст се премества да живее в град Уоруик. Софи учи в девическото училище The King’s High School в Уоруик  и от тригодишна възраст е член на театралната трупа „Playbox Theatre Company“ в Уорикшър.

Дебютната й роля е през 2011 г. в сериала на HBO – „Игра на тронове“, където влиза в кожата на Санса Старк – по-голямата дъщеря на Нед и Кейтлин Старк, която от доверчиво и заблудено девойче, се превръща в силна и умна млада жена, готова да играе играта на тронове.

Тя е насърчена от учителят си по актьорско майсторство да се яви на кастинга за сериала. Софи всъщност е натурална блондинка и заради сериала боядисва косата си в оранжево-кестеняво заради ролята на Санса.

През 2013 г. играе главнa роля във филма „Другият аз“. През същата година участва в телевизионния филм „Тринайсетата приказка“ – по едноименната новела на Даян Сетърфийлд.

През 2015 г. участва в екшън комедията „Особено опасни“. И сме сигурни, че ще я гледаме в още много продукции и с интерес ще следим развитието й.

Дотогава – Хепи бърдей, Софи. И галерия за вас с някои от най-яките й снимки.

 
 

Теодор Ушев: „По-добре да бъдеш добър човек, отколкото да бъдеш знаменитост“

| от chr.bg |

Днес Теодор Ушев направи среща-разговор с медии в Софийска градска художествена галерия. Там ще бъде открита и новата изложба на твореца.

„За технология: Това е един специално разработен софтуер, който позволява във виртуалната реалност не само да рисувате картини, но и тези картини да се анимират. Тоест всичко, което рисувате, да се движи. Това се вижда през специалните каски за миксирана реалност.“

На влизане на втория етаж на Галерията ни посреща тъмен салон с изрисувани платна от много тънко фолио по стените. Цилиндрични „кабини“ от същото фолио висят от таван, а в една от тях Теодор говори пред огромна група журналисти и камери. Първото ни впечатление е смесица от колебание какво се случва и убеденост, че определено се случва нещо интересно.

„Всиички картини, всичко, което в продължение на 6 месеца съм рисувал, ще бъде унищожено след изложбата. Това е едно преживяване, което е за мига.“

Изложбата се открива на 20 февруари и ще продължи 3 седмици. Следват събития във Франция и Канада, всяко едно от които ще бъде с нови различни картини и текстове.

„Какво правим с лицемерието, какво правим с фалша? Аз смятам, че в момента всичко е фалшиво – играем една фалшива игра, политиците са ни фалшиви, правителството е фалшиво, президентът е фалшив. И единственото, което е истинско, е тази виртуална реалност.

Чрез такива акции можем да накараме хората да започнат да действат, защото всичко зависи от нас. Единственото лошо нещо е хората, които не вярват и не действат. И затова правя тази инсталация. От това нищо не печеля. Отне ми много усилия – в България е 10 пъти по-трудно, отколкото където и да е другаде по света. Просто бюрокрацията и бумащината са стигнали такова ниво! В тази държава няма производство на съгласие. Съгласието е изчезнало.