Когато си беден, парите са скъпи

| от |

Това е универсална истина, която важи и за страни със средно добри финансови институции, като САЩ. Какво сe случва с тези, които са извън системата? А те са повече от колкото са гласували за Обама. 10 на сто от парите на семействата, които не са в банковата система отиват в напразни разходи, които да я заменят. Това са парите, които харчат за храна.

65

70 милиона американци са извън банковата система и това им отнема голяма част от времето, енергията и ресурсите, които така или иначе нямат. И отново решението може да бъде в технологиите, но и в желанието на обществото да реши този проблем.

Един от основните принципи на прогресивната икономика е, че една богата страна би трябвало да направи, за да улесни живота на бедните.

Това означава, да се осигурят облекчения в здравеопазването, достъпа до храна, по-ниска лихва, грижата за децата и достъпно образование. Това важи и за безработните, но и за тези, които работят, но печелят под 10,000 долара, те са освободени от данъци.

Но има и елементи, поради които в Америка е невероятно скъпо да сте бедни. Барбара Айнрих пише в книгата  си „Nickel and Dimed“, че много работни места са ниско платени, а работниците на практика нямат бъдеще. Това затруднява достъпа до кредитиране,  дългосрочни финансови планове, както и спестяване на някакви пари, за да може да вземат кредит, защото приоритет са най-неотложните нужди.

Нейният извод: Скъпо е да си беден. Когато нямаш достатъчно пари, те стават скъпи.

В САЩ 70 милиона американци не разполагат с банкова сметка или достъп до традиционните финансови услуги. Това са повече хора, отколкото населението на щатите Калифорния, Ню Йорк и Мериленд заедно. Това са повече отколкото гласувалите за Барак Обама (или Мит Ромни) по време на изборите през 2012. Това означава, че винаги, когато нещо трябва да се плати, те трябва да направят това в брой, или да използват чекове, които често осребряват при покупка. Вместо кредитна история, която отговаря на изискванията за банкови кредити, те имат история, която само ги дескридитира и не им предоставя достъп до банкови услуги. Вместо ниски лихви, те трябва да плащат три или четири пъти по-високи лихви от нормалното. Така, без достъп до каквото и да е банково обслужване работата с пари става всекидневен ангажимент, който отнема много време, енергия и изминати километри, нещо, което анализаторите наричат ​​“архипелаг на алтернативното финансиране“.

За това разказва и документалният филм „Spent: Looking For Change“ (Изхарчено търсейки промяна), продуциран от компания за кредитни карти. Изследването заключава, че използването на заложни къщи, краткосрочни заеми „до заплата“, услуги за осребряване на чекове, означава разходи от 89 милиарда долара годишно, които отиват за комисиони и лихви за използването на такива видове алтернативни финансови услуги . 10 на сто от парите на семействата, които не са в банковата система отиват за такси и комисионни. Това е толкова, колкото тези семейства харчат за храна.

Това е аларма и система, но и предизвикателство за технологията, която има потенциал да замени инфраструктурата на банките, чрез цифрови предплатени сметки, които позволяват онлайн плащане, които позволяват директно използване на чекове, без да разполагат с пари . За да спасят хората от лапите на лихфарите банките могат да намерят начини да измерват кредитоспособността на клиентите по друг начин, пишат  от TheAtlantic.

 
 

10 филмови франчайза, които трябва да умрат

| от chronicle.bg |

Помня когато „Breaking bad“ (или както го наричат патриотите: „В обувките на Сатаната“) приключи. Как камерата се издига над падналия Уолтър Уайт без никой да знае жив ли е, умрял ли е. Защото ако е жив, може би ще има продължение!

Няма да има продължение на „Breaking Bad“. Това ме кефи безумно във Винс Гилигън. Взе нещо, направи го много хубаво, завърши го и го остави. И това е. „Better Call Saul“ е отделен проект, предстоящият игрален филм по франчайза, пак ще е отделен проект. Няма продължения, няма цедене на левчета, няма съсипани фенски сърца.

Колко мъдро е това!

И колко много още хора могат да вземат пример. Малко въображение, наистина малко – не ти трябва особено много въображение, за да измислиш екшън – и малко пари и хоп! ето ти нов филмов франчайз за развиване. Изисква се безумно малко старание да се преместиш от старите лаври.

В галерията ни днес подредихме 10 филмови франчайза, с които трябва да се приключи.

 
 

Какво ни причинява скуката

| от chronicle.bg |

Защо въобще имаме такава привидно негативна и негативна емоция като скуката? Тя е втората най-потискана емоция след гнева.

Но скуката всъщност е много интересна.

Тя кара хората да да се занимават с неща, които наистина имат значение за тях, вместо с това, което е пред тях. Ако никога не изпитвахме скука, щяхме да сме постоянно изненадани – от дъжда, от вкуса на закуската ни, от всичко.

Санди Ман, авторка на книгата „The Upside of Downtime: Why Boredom Is Good“, прави експеримент като дава на група хора най-скучната задача, за която може да се сети – да преписват телефонни номера. След това ги кара да измислят възможно повече приложения на две хартиени чаши. Те се справят не особено оригинално – саксии и играчки. След това обаче тя ги кара не да преписват телефоните, а да ги прочитат на глас – задача, която е много по-трудно да вършиш механично. След това отново поставя хартиените чаши пред тях и този път резултатите им са изключително креативни – обеци, телефон, всякакви видове музикални инструменти…

Хората, на които им е скучно, мислят по-креативно.

Когато ни е скучно, търсим по-стимулиращи занимания. Затова умът ни започва да блуждае, което стимулира креативността. Когато оставим умът ни да се лута, излизаме от съзнателното и навлизаме в несъзнателното. Това позволява мозъкът ни да прави различни невронни връзки.

Скуката е великият начин, по който мозъкът кара сам себе си да създава нови връзки, с които да си помага в сложните моменти. 

В момента все повече и повече експерименти и изследвания се водят около скуката и бляновете, които предизвиква. С модерните технологии ще имаме изчерпателна картинка съвсем скоро.

За сега знаем, че когато мислим за нещо конкретно и когато сме в блян, използваме две различни части на мозъка ни и различни невронни мрежи. Когато сме в блян използваме т. нар. „мрежа по подразбиране“ – тогава мозъкът ни е „в почивка“, това съвсем не означава, че не работи.

Остава още много за изучаване, но едно е сигурно – когато ни е скучно, мозъкът ни съвсем не спира да работи.

Default_Mode_Network_Connectivity

 
 

Серина Уилиямс – скандалът с „жената“ на годината

| от chronicle.bg |

Тенис звездата Серина Уилямс стана жена на годината на GQ, но корицата на списанието предизвика бурни обществени дискусии. Причината е, че думата жена е сложена в кавички.

37-годишната Шампионка, както я наричат от списанието, се появява на една от четирите корици на декемврийския брой, озаглавен „Мъж на годината“.

GQ, който за първи път слагат женска част в наградите си Мъж на годината през 2003 година, слага Серина заедно с рекордите Майкъл Б. Джордън, Хенри Голдинг и Джона Хил.

През февруари Уилямс казва пред CNN, че едва не умира, когато ражда дъщеря си миналата година, и въпреки това след няколко месеца вече била на корта. Дори успя да стигне до финала на Wimbledon и US Open, като загуби и двата.

Целият проблем с корицата на списанието идва от незнанието за навиците на дизайнера Виргил Абло. Думата „woman“ е написана ръкописно от него, а той често обича да използва кавички. Абло работи заедно с Уилямс и Nike за спортния екип на тенисистката, върху който имаше думите „Serena“ и „Logo“, и двете в кавички.

Serena-Williams-new-ad-e1535541815443

Миналата година в отворено писмо в сайта reddit, Уилямс казва, че е била наричана мъж заради мускулатурата си: „Наричали са ме мъж, защото изглеждам много силна… Казвали са ми, че не съм за женския спорт, че трябва да играя с мъжете, защото изглеждам по-здрава, отколкото другите момичета. (Не, аз просто работя много здраво и съм се родила с това тяло, с което се гордея.)“

 
 

Започнаха снимки на филма „Хензел и Гретел“

| от chronicle.bg |

Orion Pictures съобщи, че продукцията им „Хензел и Гретел“, в ролите София Лилис и Сами Ликей, започна снимки в Дъблин. Оригиналната приказка за братче и сестриче, отвлечени от човекоядна вещица е кой знае колко стара, но най-любимата ни версия, разбира се, е тази на братя Грим от 1812 година.

През 1893 година приказката излиза на опера, а през 1932 персонажите участват в кратък филм на Disney „Babes in the Woods“. Тим Бъртън снима историята, отново за Дисни, но лентата му се пуска само веднъж по The Disney Channel. Скорошните адаптации на историята акцентират върху хорър елемента като една корейска продукция от 2007 и „Hansel and Gretel: Witch Hunters“ от 2013 година с Джеръми Ренър и Джема Артъртън.

Новият „Hansel and Gretel“ също ще акцентира върху хоръра. София Лилис, която намери слава с играта си в „IT“, ще е Гретел. Новакът Сами съответно ще бъде Хензел. Ролите зад кадър пък са: Осгуд Пъркинс е режисьор, а той и Роб Хайс заедно са автори на сценария. Ето кратък синопсис от студиото:

Преди много време, в далечна приказна провинция, младо момиче завежда малкия си брат в тъмните гори в търсене на храна и работа, но попадат в мрежа от ужасяващо зло.

Във филма играят още Чарлз Бабалола („Black Mirror“) като ловецът, Алис Криг („Star Trek: First Contact“) и Джесика Де Гоу („Arrow“) като вещиците канибали.

В главната роля е току-що появилата се на небосклона Лилис. Тя се очаква да играе Бевърли и в продължението на „IT“ – „IT: Chapter Two“, с Джесика Частейн в ролята на възрастната Бевърли. Лилис се появява и в харесвания „Sharp Objects“ на HBO.

Режисьорът Пъркинс си е изградил име на любител на хорърите, ще видим какво ще направи. Филмът ор 2013 „Hansel and Gretel: Witch Hunters“ имаше комедийни тонове, но като цяло не впечатли особено. Тази мода на преоткриване на класически приказки с екшън елемент идва от „Snow White and the Huntsman“ от 2012 година, който успя да изкара $396 милиона в боксофиса.