Когато есента задуха по прозореца

| от Дилян Ценов |

Не можеш да сложиш етикет на отиващото си лято. То е нещо едновременно хубаво и неприятно. Хубаво, защото вече си се уморил от жегите. Уморен си от пътуванията, от непрестанното бързане нанякъде. И сега знаеш, че е време за почивка. Дори екстровертът в нас понякога има нужда да презареди и това обикновено се случва в края на лятото.

Есента никога не идва без предупреждение. Известява намеренията си да покрие земята с изгорели листа и вода много преди да започне да се стъмва рано. И макар понякога да се радваме на няколко дни циганско лято, от един момент на годината е ясно, че трябва да извадим блузите с дълъг ръкав, междусезонните връхни дрехи и тънките шалове(които ще се удебеляват с времето).

Тъжно е, защото всяко лято си има история. И колкото и да си изморен, не искаш то да свършва. Ако може да го удължиш дори с малко, ще го направиш. Ако можеш да изживееш флирта пак, ще го изживееш. Ако можеш да прекараш още една такава почивка, още едно къпане в морето, ще го направиш. Това е тъжното. Когато си живял на max през цялото време, неизменно те обзема тъга на финала.

Идват нови неща с всяка нова есен. Нови проекти в работата. За някои нова академична или учебна година. Новият театрален сезон. Поредната Коледа, подаръци, украса, ако си късметлия – семейство и приятели.

Съвсем скоро, както гласи популярното клише, „лятото ще изгори листата на дърветата“ и клоните им ще бъдат оголени. Романтиката пак ще излезе на преден план. Онази, есенната романтика с чая или кафето с канела, ароматното греяно вино, пуловерите, одеялата, огънят и неминуемо – добрата книга. И тъгата. Тъгата на ромолящия по прозореца дъжд, която е една от най-приятните. Тъгата от мрака, който все по-рано ще се спуска и някои ще го използват за прикритие, за да излязат навън, а други ще се затворят там, където през лятото нямат време да бъдат.

Есента е бавен сезон. Може би дори по-бавен от зимата. През зимата все бързаш нанякъде, към топлото, към вкъщи, към работата, нямаш толкова време да седнеш и да размишляваш. Есента обаче е някъде по средата на гамата между бялото и огненото. Тогава имаш достатъчно време да мислиш за всичко.

И тя , както и лятото идва със своите обещания. И тя е красива като пролетта, но с обратен знак. И в това няма нищо лошо. Красиви са както зелените, така и оранжевите, така и оголените дървета. Магична е лятната буря, магичен е и тихият есенен дъжд. Красиви са летните флиртове, красив е и есенният секс със своята неподправена тъга.

Красивата есен още не е тук. Но държи да знаем, че идва. Като Чехова героиня, която хем искаме да видим, хем знаем, че бързо ще й се наситим. Тя праща своя лакей (вятърът), който тропа по прозореца и ни казва, че господарката е пристигнала на гарата и скоро ще дойде в имението. Направете й място. Тя няма да е като гостът, когото изпратихте преди малко, но няма и да ви разочарова.

 
 

Внучката на Грейс Кели e готина точно колкото баба си

| от chr.bg |

През 1998 година, когато дъщерята на Грейс Кели – принцеса Стефани, роди третото си дете, Камил, нещо липсва от акта й за раждане, а именно – името на бащата. Тръгват слухове, че той е бившият бодигард на Стефани Жан-Реймонд Готлиб. Това, а и самата липса на записан баща, гарантира, че Камил няма никога да застане на трона на Монако. Полубрат й и полусестра й, Луис и Паулин Дукрет, са съответно 12-ти и 13-ти на опашката.

Камил в момента е на 19 и открито е взела носи фамилията на баща си – Готлиб. Тя отбеляза и рождения му ден със снимка в Инстаграм, на която са двамата до хаштага #TelPereTelleFille – от фрнски „Какъвто бащата, такава и дъщерята“.

 

The best part of me

Публикация, споделена от Cam (@camillerosegottlieb) на

 

The best part of me Публикация, споделена от Cam (@camillerosegottlieb) на

 

Въпреки, че има сините очи и русата коса на баба си, Камил притежава собствен стил. Тя носи татуировки по тялото си и 3 годни живее в цирка, докато майка й излиза с дресьор на слонове. Въпреки това и Камил и Грейс Кели споделят еднакво силна любов към животните.

 

Best Friends or Twins ?

Публикация, споделена от Cam (@camillerosegottlieb) на

 

Fluffy selfie

Публикация, споделена от Cam (@camillerosegottlieb) на

 

The same person but not the same pose

Публикация, споделена от Cam (@camillerosegottlieb) на

 
 

Елизабет II и Филип отбелязват платинена сватба

| от chronicle.bg |

Британската кралица Елизабет II и съпругът й – Единбургският херцог Филип отбелязват днес платинена годишнина – 70 години от сватбата си.

Никой от предшествениците на сегашната кралица на британския престол не е отбелязвал толкова голяма годишнина от семейния си съюз. Още през октомври Бъкингамският дворец даде да се разбере, че не се предвиждат никакви публични тържества по повод годишнината. 91-годишната Елизабет и 96-годишният Филип ще останат на днешния ден в замъка Уиндзор.

Телевизия Скай Нюз обяче съобщи, че все пак ще бъде организирано празнично тържество за най-близките приятели и членове на кралското семейство. В събота Бъкингамският дворец разпространи официална снимка на 91-годишната кралица и 96-годишният й съпруг във връзка с тяхната „платинена сватба.“

 
 

Червените коси на Холивуд, които обожаваме: Част 2

| от chronicle.bg |

Преди време ви показахме любимите ни червенокоски от киното. Червеното ни е любимо, затова продължаваме. 

Естествено, че когато става въпрос за женската коса, всички цветове са хубави. Е да, но червеното (във всички негови нюанси) си е най-хубаво. Наречете го банално, тривиално или както искате, то си е нашият любим цвят. Защото е секси, защото е рядко срещано, защото когато й отива, е най-подходящият цвят за нея. Всъщност това е единственият цвят, при който не ни пука дали е естествена или не. Ако й отива червено, може да се боядисва колкото си иска.

Днес сме на червена вълна. Ей така, без повод. Понеделнишки. Защото те превземат екрана. Тази година, миналата, всяка година.

Имаме Кейт Мара в House of Cards, Чесика Частейн в The Death and Life of John F. Donovan (излиза в началото на 2018 г.), Ейми Адамс в „Лигата на справедливостта“, Ема Стоун, където се сетите и още много. Вижте червената галерия горе, в която сме събрали още от най-яките червенокоси актриси от днес… и вчера (защото едно време си бяха добри).

 
 

Българско военно чудо: Непревземаемият Одрин пада

| от chronicle.bg |

Четвъртият филм от документалната поредица „Българско военно чудо“ хвърля светлина върху сражението, което мнозина описват като връх във военната история на България – превземането на Одрин.

Действието се развива в началото на Балканската война през октомври 1912 г. Тогава командването на генерал Никола Иванов има за задача да блокира Одрин – най-важният комуникационен възел в Източна Тракия. Той контролира единствената жп линия от и за България, което го превръща в изключително ценен ресурс.

След неуспешен щурм през октомври, се преминава към обсада на града. Това обаче е почти невъзможна мисия, защото крепостта разполага с 45 км отбранителна линия, гарнизон от около 75 000 души с 600 оръдия от различни калибри. По план запасите им трябва да стигнат за 6 месеца. Командващият одринския гарнизон Шукри паша твърдо вярва, че Одрин е непревземаема крепост. Обективните предпоставки също подкрепят твърдението му, но от съдбата на Одринската крепост зависи изходът на войната. Одрин трябва да бъде превзет на всяка цена.

Българското правителство обаче не подкрепя идеята за щурм, защото ще доведе до огромен брой жертви, а шансът за успех е минимален – изчисленията на Военния съвет показват, че една атака ще коства между 10 и 15 000 убити. Всички усилия на армията ни жънат провал след провал. Нещо трябва да се промени.

Тази промяна идва в лицето на генерал Вазов. Той е назначен за командир на Източния сектор. Негова е идеята за ненадейна атака, без никаква артилерийска подготовка през Източния сектор, откъдето да се сломи „непревземаемата крепост”. Турците не очакват нападение оттам и е направено всичко възможно да бъдат заблудени. Цял февруари е използван за скрито преместване на обсадната артилерия в Източния сектор, а в началото на март всички приготовления са готови.

Главното командване обаче все още се колебае да даде зелена светлина и предлага алтернатива. На своя глава генерал Георги Вазов заповядва атака за превземане на града. Когато негов подчинен му заявява, че ще изпълни дълга си, той отговаря: „Дълга ли? Смятате ли, че е достатъчно, ако ние утре изпълним само дълга си? След едно поражение всеки страхливец може да се оправдае, че е изпълнил добросъвестно дълга си. Слава, слава или смърт ни чака утре!”

Дългоочакваният ден настъпва на 12 март, когато е направена първата крачка към една драматична борба. Подробностите и развръзката може да проследите в четвъртия епизод от „Българско военно чудо“

Документалната поредица е част от образователната инициатива на сдружение „Българска история“ и ЗАД „Армеец“, която цели да покаже по вълнуващ начин миналото на страната ни и да превърне историята в интересен учебен предмет. Филмите от „Българско военно чудо“ се прожектират и пред ученици и учители в десетки градове в страната по време на открити уроци, които авторите на проекта изнасят. Видеата се предоставят и безвъзмездно за образователни цели, за да може повече учители да обогатят учебните си часове с документалните филми.