shareit

Когато Чаушеску “продаваше“ германци

| от |

„Нефтът, германците и евреите са най-важните експортни стоки на Румъния“, обичал да казва Чаушеску. В периода 1968-1989 година румънският диктатор „продал“ на Германия близо 200 хиляди етнически германци, разказва в свой материал Дойче веле.

В края на 1989-та, броени дни преди Коледа, румънците се вдигат на въстание срещу диктатора Николае Чаушеску. Бунтът, започнал в Тимишоара, бързо залива и останалите части на страната. Сблъсъците със силите на реда взимат над 1 000 жертви. Само в Сибиу, известен като град на етническите германци, умират 100 души. В крайна сметка Чаушеску е свален. Желязната завеса пада и в Румъния – само няколко седмици след рухването на Берлинската стена.

chaushesku

Радостта от падането на режима е голяма. Облекчението сред етническите германци – също. И те, подобно на останалите румънци, са били държани „под ключ“ в обеднялата балканска държава. Онези, които в годините на комунизма са искали да се изселят в Германия, са били „продавани“ от Чаушеску – той ги пускал да си тръгнат срещу солидни парични суми от Германия. „Нефтът, германците и евреите са най-важните експортни стоки на Румъния“, обичал да казва Чаушеску. След падането му от власт голяма част от етническите германци напускат Румъния завинаги.

Историята на германците в Трансилвания

Вследствие на това масово изселване град Сибиу, който векове наред носи немското име Херманщад, губи голяма част от жителите си. Докато през 1977 година в града живеят 25 000 етнически германци, през 1992-ра броят им е едва 6 000. Днес те са само 1 500. При това години наред Сибиу е процъфтяващ център в Трансилванска Саксония.

В ранното Средновековие областта Трансилвания е обект на чести нападения от страна на конни номадски народи. С много усилия унгарските крале успяват да умиротворят региона. Скоро в областта се заселват хора от Елзас и Лотрингия, Фландрия и Люксембруг, Бавария и Саксония. Един от новодошлите саксонци, мъж на име Херман, основава селището Херманщат. Хората, които се заселват там, бързо стават известни под името трансилвански саксонци (на немски: Siebenbürger Sachsen; по българските земи ги наричали „саси“). С течение на времето те развиват своя собствена култура, сдобиват се с множество привилегии, осигурени им лично от краля, и се разграничават от своите негермански съседи.

hermannstadt

Множество германци се заселват и в други части на днешна Румъния: става дума за т.нар. банатски шваби, буковински германци и др. Навсякъде им се носи славата на работливи и старателни хора.

Окрилени от идеите на националсоциализма

В края на Първата световна война Румъния вече е населявана от най-различни народи. Трансилванските саксонци правят всичко възможно, за да запазят някогашната си привилегирована роля. В Херманщат обаче те са вече малцинство – през 1941 например там живеят 30 000 румънци и 23 000 германци.

Много от трансилванските саксонци съзират спасение в националсоциализма – и най-вече в неговата идеология за превъзходството на германската раса. Пък и нали Хитлер не спира да се представя като покровител на всички германци в чужбина. Дирижирани от Берлин, мнозина трансилвански саксонци се включват във войната. Когато обаче Червената армия навлиза в Румъния, десетки хиляди етнически германци са депортирани в Съветския съюз.

Колко „струва“ един етнически германец?

След Втората световна война германците в комунистическа Румъния, които по онова време са близо половин милион, са смятани за „предатели“. Нищо чудно, че повечето от тях не искат нищо друго, освен да напуснат държавата на Чаушеску.

В края на 1960-те години румънският диктатор сключва с Германия една изключително изгодна сделка, която – разбира се, се пази в пълна тайна. За всеки изпратен в Германия етнически германец Румъния получава от Бон до 8 000 германски марки. До падането на комунизма близо 200 000 етнически германци напускат по този начин Румъния.

Днес в Румъния живеят по-малко от 40 000 етнически германци. В Сибиу, някогашния Херманщат, те са близо 1 500. Един от тях – Клаус Йоханис, е кмет на града. И то от 12 години насам. Което може да се интерпретира и като символ за това, че раните от миналото са вече зараснали.

 
 
Коментарите са изключени

Биомимикрията: Естественият учител на модерния дизайн

| от |

През 1989 популярните японски влакове Шинкансен се изправят пред проблем. Те са наистина бързи със скорост от почти 270 км/ч, но всеки път, когато излизат от тунел, създават силна звукова експлозия, която сериозно притеснява околните квартали. Затова е съставен екип инженери, които да проектират по-тих, по-бърз и по-ефективен влак.

Този екип обаче има едно тайно оръжие: хобито на главния мениджър на отдела за техническо развитие е да наблюдава птици (орнитолог).

В новия подобрен влак извитите и назъбени пера на сова вдъхновяват платформата на пантографа, който свързва влака с жиците горе. Гладката форма на тялото на пингвина, която му позволява да плува и да се плъзга съвсем лесно, помогна за намаляване съпротивлението на вятър.

Sacred kingfisher nov08

 

Земеродно рибарче

А носът на влака е направен по човката на земеродното рибарче – птица, която се гмурва във водата, за да хваща рибки, при което едва се чува звук. Получената нова машина е по-бърза, по-ефективна и много по-тиха. Тя дори чупи световните рекорди за скорост, до голяма степен благодарение на различни птици.

Жанин Бенюс, който създава термина „биомимикрия“ през 1997, смята че дизайнери и инженери имат много какво да научат от природата. Тези уроци могат да дойдат от различни места и същества като например: изучаване на тунелите на прерийните кучета могат да помогнат за изграждане на по-добри системи за вентилация, кожата на акулата – при създаване на устойчиви на бактерии пластмасови повърхности за болници, или създаване на вятърни турбини по същия модел, по който се формират пасажите от риби.

Има три основни начина, по които биомикрията бъде полезна. Първо, дизайнът може да имитира форма – например, може да се направи боя, която помага на повърхностите да се самопочистват като листата на лотос. Второ, чрез имитиране на поведение, като например създаване на мрежа от превозни средства подобна на мравки в мравуняк или пчели в кошер. И накрая, имитация на способността на една екосистема да усвоява сама отпадъците си. „Екосистемите правят това наистина добре“, обяснява Бенюс. „Имате, да речем, един труп на на земята в гората. Той се усвоява от гъбата, която го изяжда, тази гъба се изяжда после от мишка, която се изяжда след това ястреба…“

Именно това перфектно равновесие е крайната цел на биомимикрията. 

 
 
Коментарите са изключени

Пруският крал с армията от гиганти

| от |

Армията на всяка държава е от особена важност. тя е гарант за предстоящите мирни времена, дори и никога да не влезе в употреба. Войникът често се представя като левиатан с безгранична сила, а в средновоковието, когато рицарите и тежката пехота са били в основата на полесражението, размерите имали значение. Едва след посещението на Чингис Хан става ясно, че 10 добре дисциплинирани армейци могат да неутрализрат всяка заплаха, а след като тази военна единица е представяна много често като благородна, но историческите архиви не показват нищо по-различно от средностатистически бабаит със сериозно количество персонал, който да помага.

Фредерик Уилям 1-и от Прусия е известен като „войнишкия крал“. Неговото внимание към войската е било огромно, а военната дисциплина го е мотивирала да загърби охолния живот и да бъде много близо до войската. Повечето му пари отивали за училища и болници, но голямата му страст била насочена в една друга територия. Легендарната 6-та пруска дивизия имала само едно изискване към кандидатети си – височината. Минималната за членуване била 188 сантиметра, но според тях, колкото по-висок е човек, толкова по-добре. Хиляди мъже били потърсени из цяла Европа, за да може да се включат във въпросната дивизия. Демонстрацията на тази дивизия била кръстена логично „Гигантите от Постдам“.

Langer_Kerl_James_Kirkland

Снимка: By Johann Christof Merck – Own work, Wuselig (talk · contribs), 2007-09-08, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=3082974

И докато застрашителните левиатани изглеждали впечатляващо под строй, историците не са много убедени, че размерите са от особено значение. Дългите ръце биха помогнали за по-лесното зареждане на пушката, ала не трябва да забравяме, че така стават и още по-лесна мишена за околните. Един от най-високите членове бил Джеймс Киркланд с височина от 216 сантиметра. Фредерик бил готов да приветства всеки гигант, а в замяна предлагал дипломатически услуги. Повечето вербувани високи другари нямали никаква военна подготовка и те самите не се интересували от армейската кариера, но когато говорим за сформиране на армия, свободата на избора все още не била толкова достъпна, колкото бихме желали да бъде. Лудостта на пруския крал достигнала нови измерения с постяването на червени шалове на всяко дете, което се е родило във високо семейство. Шалът бил индикация, че детето е подходящ избор за въпросната дивизия.

Следващата стъпка била и развъждането на високи хора. Персоналът на Фредирик трябвало да гарантира, че високите мъже ще срещнат адекватно високи жени, за да се продължи рода и съответно да се попълняти дупките в армията. И най-интересното в цялата работа, че армейците никога не са влизали в бой. Кралят бил изключително миролюбив. Армейците пък получили още по-високи шапки, за да изглеждат достатъчно заплашително. Кралят дори имал интерактивна система на заплащана – колкото по-висок е войникът, толкова повече пари получава. Фредерик 2-и също получил живота на баща си. Живеел като спартанец, имал серия от младежи, които да отбира за приятели и да тренират различни военни маневри. Очевидно това не е било най-мечтаното детство и Фредирик младши решил да избяга.

За жалост високите момчета го заловили и върнали при баща му. Младежите, които помогнали за бягството, бързо били осъдени на смърт. А самият царски син се озовал в затвора. Дори в последните си дни, кралят наредил на неговата дивизия от високи мъже да марширува в стаята му и да го пази. Фредерик 2-и все пак използвал войниците, но не ги запазил в един батальон, а ги разделил в различни дивизии и разширил кралството. Днес може да срещнете възстановка на тази армия в Постдам, местните жители (без значение от височината, слагат одеждите и маршируват през града).

 
 
Коментарите са изключени

Димитър Балев – един от най-успешните кметове на Видин

Димитър Балев е дребен, слаб, болнав, но изключително работлив, улегнал и интелигентен мъж, което ще го направи един от най-успешните кметове на Видин. Но нека да започнем с хобито му.

Роден е на 10 септември 1863 година в Охрид, тогава в Османската империя. През 1875 година, докато учи във второкласното видинско училище, с помощ от негов учител е изпратен в Букурещ при Любен Каравелов. След Освобождението на България през 1878 първоначално е занимава изключително с пчеларство. Започва в „Образцов чифлик“ при Карл Бец, през 1896 година участва в учреждението на Видинското пчеларско дружество, а 3 години по-късно, през 1899, година помага за организирането на първата пчеларска изложба. Той също така работи със списание „Пчела“ и посещава пчеларски конгреси и международни изложби. Дори през 1903 година спечелва няколко награди – от Международния пчеларски конгрес и на пчеларска изложба във Виена. В хода на пчеларската си кариера разработва нов вид кошер, носещ неговото име – Балев кошер – който също е отличен с няколко награди. През 1912 година участва и на Всеславянския пчеларски събор в Москва.

На 45 години, на 17 юли 1908,  той става кмет на Видин като ще изпълнява длъжността до смъртта си на 15 януари 1915. Противоположно на общоприетото дори за онова време правило по-заможните да получават кметски кресла, той достигна до длъжността като беден човек.

Той построява сградите, където и до днес се помещават училищата „Любен Каравелов“ и „Св. св. Кирил и Методий“, както и парка „Владикина бахча“. За просветната политика на Димитър Балев пише учителката Мария Кръстева във в. „Видински общински вестник“, бр. 145 от 20 януари 1935 година.

„Балев винаги поставяше на първо място учебно-възпитателното дело, защото образованието, освен че въздига човека на висотата, на която трябва да се намира като духовно същество, но в същото време то е най-силният лост за повдигане материалното състояние както на отделните хора, така и на целия народ. Любовта и вярата в децата и младите хора бе за него необходимост. С встъпване в общинския дом той изтръгна децата от прашните и пусти мегдани и ги отправи за пръв път към уредените игрища, паралелки и топки, доставени от Швеция. Той предвиди суми от общинския бюджет за ученически екскурзии и създаде при всяко квартално училище училищна градина, а предвидената сума за ученическата колония и трапезария ежегодно се увеличаваше, за да задоволи 225 бедни ученици с безплатен обяд и 250 – с топли дрехи и обувки.“

Успехът на кметуването на Димитър Балев се крие в културно-просветната му политика. Той настоява за задължително първоначално образование, като общината дава безплатно нужните учебници и ученически потреби на всички деца. В това начинание получава доста противници, но той все пак следва текста на конституцията. А за изпълнението й са нужни не само училищни сгради, учители, отопление, но и учебници и ученически помагала.

Белев е изключително взискателен и към учителите. Те се подбират с конкурс, но и им предоставя всички възможни улеснения и средства, на които общината е способна, за да работят по-лесно, като едно от тези средства е често подценяваното внимание. На учителите от крайните видински квартали е на разположение кметският файтон, който да ги вози до училищата и обратно, „за да имат повече сили за децата“.

По негово време за пръв път се назначава училищен лекар за основните училища – служба, която за жалост след неговата смърт ще се закрие.

Но друга също любопитна, смела негова идея (макар и неосъществено) е мостът Видин – Калафат. Видинският общински съвет свиква събрание, на което се правят обсъждания във връзка с тази идея и се избира комисия, която да отправи прошение до министър-председателя и министъра на обществените сгради. Посещава се Калафат, а след като по-късно Калафатски общински съветници посещават Видин, се взима решение за съвместни действия.

Умира на 15 януари 1915 година. След смъртта му Видинското пчеларско дружество е кръстено на негово име. Димитър Балев е герой в българския сериал „Дървото на живота“.

За него и службата му Д-р Бърни Бончев Денев пише:

„Тъжен е споменът за него при мисълта, че и сега, двайсет години от земното му изчезване, колко сме далеч от него, далеч по-ниско, не по-високо. Животът му бе скромен, изгубен от декоративната повърхност, ала спечелил в дълбочина, във вътрешно значение и духовна мощ. С кротостта на човека, който се надява, той мъжествено се отдаде за благото на децата и на съгражданите си с цялото си естество, подчинено на мисълта и със съзнанието колко борбата е победоносна, колко страданието е божествено, колко взаимната любов е сладка. Делото му е недостигнато, неосъществено. С упорита надежда ще трябва да го поемем и завършим, като не преставаме да го благославяме.“

 
 
Коментарите са изключени

Райските градини на Адам Пърпъл

| от |

През 1975 един артист от Манхатан на мястото на отломки от разрушена сграда решава да създаде градина. Вдъхновението му идва, когато вижда деца да си играят сред тези отломки. Адам Пърпъл започва да изработва зелено пространство (наречено по-късно Райската градина) без да знае, че то в крайна сметка ще нарасне до 15 000 квадратни метра.

Той превръща срутените тухли в тротоари, създава горен слой почва от изгорена дървесина и оборски тор от Сентръл парк и оформя идиличното си зелено пространство в разширяващ се кръг. Отначало градинката изглежда смазвана от заобикалящите я полуразрушени стени, но с времето съседни сгради започнаха да се събарят една след друга и градината се разширява с все повече пръстени.


Вижте тази публикация в Instagram.

Публикация, споделена от Jackfruit Research & Design (@jackfruitlive) на

Тя не е само парк за отдих, но и истинска градина – с краставици, аспержи, чери домати, черни малини и десетки плодоносни дървета. Адам я разглежда като произведение на изкуството и израз на основни човешки права и потребности, отглеждани от и за обществото, черпейки своите материали от останките на града. Адам и неговата партньорка Ева, вдъхновени от писатели като Хенри Дейвид Торо и Ралф Уолдо Емерсън (все любители на природата), са възприемани от някои като странни аутсайдери, но от много от местните жители – и като зелени граждани с визия.


Вижте тази публикация в Instagram.

Публикация, споделена от Eli Morgan Gesner (@ocularge) на

Роден под името Дейвид Лойд Уилки, прозвището на Пърпъл идва заради цвета, с който винаги се облича (Пърпъл – purple – лилаво). Той също така е студент по журналистика и ветеран от армията, и почива през септември 2015 г. Личният му живот (и смърт) е оцветен и от обвинения в домашно насилие.

Самата Райска градина в много отношения е авангардна критика към градоустройственото планиране. Проектът отразява много ориентирани към гражданите идеи за проява на здрав разум, подкрепяни във въздействащата книга на Джейн Джейкъб „The Death and Life of Great American Cities“, публикувана през 1961. Въпреки че в крайна сметка е унищожена, градината все пак остава в идеята за ърбън градинарство.

 
 
Коментарите са изключени