Кметът Живко Тодоров получи сертификат за звезда с името Стара Загора от мениджмънта на „Загорка“

| от |

По повод 20-та годишнина на пивоварна Загорка и многолетната обвързаност на компанията със Стара Загора, кметът на града Живко Тодоров получи сертификат за звезда, която носи името на града на липите. Сертификатът бе връчен по време на специална церемония в Зеления склад на компанията в Стара Загора от изпълнителния директор на „Загорка“ АД Николай Младенов и тримата негови предшественици – Димитър Алексиев – управляващ директор за Централна Европа в HEINEKEN, Ян Дерк ван Карнебеек – президент ЦИЕ & главен търговски директор в HEINEKEN, Рууд ван Ден Ейнден – старши директор продажби за Азия и Близкия Изток в HEINEKEN.

Zagorka_20godini_chast_ot_Heineken-The_4_GMs_Kmetat_Jivko_Todorov_Tom_van_Oorschot

В знак на признателност и желание за дългосрочно сътрудничество, те осиновиха истинска звезда и я нарекоха Стара Загора. Николай Младенов обясни, че „звездата на HEINEKEN е символ на петте съставки на бирата – вода, хмел, малц, мая и магия; и винаги е била отличителна, както за марката Хайнекен, така и за компанията HEINEKEN. Средствата от символичния акт ще се инвестират в изследване на звездите.

От 1994 г.  до момента Загорка е реализирала обем на продажби в размер на 25 млн. хектолитра. В резултат на успешната си търговска политика компанията отчита за периода и 1,6 млрд. лева приходи от продажби.

Общо инвестициите са над 260 млн. лева, от които 200 млн. за модернизацията на пивоварната. Успоредно с това, компанията е и водещ голям данъкоплатец с платен за периода данък печалба от над 28 млн. лева и внесен акциз на стойност 150 млн. лева.

По време на събитието първият генерален мениджър на Загорка след нейната приватизация през 1994 г. – Димитър Алексиев, постави акцент върху ключовите за неговия период в Загорка постижения. Сред тях са изграждане на нова структура, модернизиране на производствените съоръжения и разширяване на емблематичното портфолио на Загорка като Ариана, Хайнекен и Амстел, както и първите реализирани 1 млн. хектолитра пиво в историята на компанията.

Ян Дерк Ван Карнебеек от своя страна сподели най-значимите събития за компанията по време на неговото управление. В този период Ариана се превръща в най-продаваната българска марка бира (2009 г.), ЗАГОРКА става лидер по обем и стойност (2006 – 2009) и удвоява печалбата си цели два пъти съответно през 2006 и 2008 г.

Предшественикът на настоящия генерален мениджър на Загорка – Рууд Ван Ден Ейнден, разказа и своята история в Загорка. Компанията успява да постигне най-висок пазарен дял, продажбите на Ариана надхвърлят 1 милион хектолитра (2012), въвеждат се ключови иновации като Zagorka Fusion, Zagorka Rezerva и Ариана Радлер. През този период се открива и единственият музей на бирата в България в действащо предприятие, Загорка поставя началото на дарителската си програма под формата на публичен конкурс –  Загорка Зелен Фонд и стартира кампанията за отговорно шофиране без употреба на алкохол „Карай трезво!“.

Екипът на Загорка бе поздравен за юбилея от Н. Пр. Том ван Оорсхот – посланик на Кралство Холандия в България и от кмет на Стара Загора Живко Тодоров.

 
 

Как разбрах, че не трябва да шофирам пияна

| от Евелина Бонева |

Ако трябва да съм честна, да пия по две-три бири или по две-три чаши вино и да шофирам ми се случваше редовно. „Случваше се“ е тъп израз. Да пиеш алкохол и да шофираш след това не е нещо, което „ти се случва“, а нещо, което решаваш и зависи от теб.

И ако си го правил няколко пъти и не е имало последствия, рискът да помислиш, че това е ОК, е доста голям. Защото всички билбордове с надписи „Не карай пил“, Facebook кампании с ужасяващи снимки на катастрофи и доброжелателни съвети на близки и приятели, няма да разубедят човека, който е решил, че няма никакъв проблем да се прибере вкъщи с колата след две бири.

Седях на пейката в районното редом до един симпатичен травестит, прибран за кражба. Предвид хелоуинския ми костюм, за редовите полицаи представляваше затруднение да преценят колко точно са травеститите на пейката. Беше студено като „на Вала“, вонеше на пикня, отегченият полицай във фоайето не искаше да си говори с мен, а травеститът фъфлеше, че много го било страх да не го помислят сега за педераст. Умирах от скука, а телефонът ми беше заключен заедно с другите ми вещи в някакъв шкаф с катинар. От едната килия се чуваха пиянски стонове на някакъв бедстващ човек, портиерът упорстваше, че в районното не се пуши, а една руса полицайка, която изобщо не приличаше на Камерън Диас, крещеше, че „й писнАло с тоя Хелоуин, немало ли останАли българи в тая държавата“.

Няколко часа по-рано…

Беше 30 октомври и по улиците бродеха вещици. Чудовища, Франкенщайни, булки-трупове, проститутки от 60-те пр. Аз лично се бях пременила като 70-тарска кокаинова майка с прическа a la Петя Буюклиева, сребърна блуза, златни гуменки, спортен клин и скандално нескопосан, но за сметка на това обилен грим. С мен беше и „синът ми“ – безумно млад колега, който също бе предрешен в сребърна блуза с голи рамене, впит панталон и сини сенки. Отивахме на седемдесетарско служебно парти, на което виното се лееше като на някой от купоните на Пан.

Няколко часа песни, танци и селфита по-късно, реших да си взема drink&drive, за да не рискувам. Още един час по-късно си казах „Абе нищо ми няма, ще си ходя с колата, не ми се вози сега в таксита, а и трябва да й плащам зелена зона утре…“

На булевард „България“ забелязах, че зад мен кара полицейска кола с включени светлини. Нямат ли си друга работа тия…

Последва банален сценарий: „Добър вечер, аз съм еди кой си…ще духате“. „Опааа, не е добър резултатът от дрегера, госпожа“, „А ще може ли нещо тука да измислим…“

И последната капка вино се беше отекла от мозъка ми, когато акостирахме в Окръжна болница, където учтиво се съгласих да ми вземат кръвна проба и полегнах на зелената постелка на едно легло, точно до окървавен пимп с уплашена физиономия. Явно проститутките го бяха изоставили, а полицаите не бяха поискали да ги менажира.

След кръвната проба – районното. Трябва да кажа, че се вълнувах от факта, че имам възможността да се возя в патрулка и все пак бих предпочела да съм си вкъщи и да спя. В районното ми беше интересно, признавам. Първите два часа. Забавлявах се на отчаянието, което предизвиках у полицайката, която ме обискира и трябваше да опише поотделно всичките ми гримове, и се възмущавах на отказа на дежурния да ми каже коя зодия е. Обясних на всички присъстващи как в районното е отвратителна мизерия и трябва да си поискат пари от държавата за ремонт, вдигнах скандал, че става течение и тормозих полицая във фоайето с въпроси дали дежурният, който трябва да ме освободи е буден.

После обаче се отегчих. А и се сетих, че телефонът ми е изключен, а близките ми може да звънят и да се разтревожат. Нямам нищо против да прекарам една нощ в районното, но не искам мъжът ми да пропуши крек, защото в 2 съм му писала, че си тръгвам, а в 5 още ме няма.

Затова се налагаше да си тръгна. След кратка театрална постановка, придружена от грозни заплахи, се озовах навън в 6 сутринта, в ранната първоноемврийска сутрин, по лежерна блуза от сребърен брокат и златни гуменки със скъпоценни камъни и махнати връзки.

Направих най-логичното. Не, не се обадих на някой да ме вземе. Нито се прибрах с първия трамвай. Тичах в свежия, режещ въздух, бодра и трезва като репичка, докато не стигнах до колата си. Качих се, прибрах се с нея и заспах.

Новият ден донесе нови знания, събрани в шепа думи: адвокат, разследване, досъдебно производство, газхроматичен анализ, затвор, „ГРОЗИ ТЕ затвор“, над едно и две, под едно и две, присъда, лаборатория, акт т.н.

След вълната „майкавишбнавсчките“ се поуспокоих и се замислих. Ами ако Вселената, Бог, ангел-хранителят ми са били плътно зад мен и са накарали катаджиите да ме спрат малко преди на пътя пред мен да изскочи още някой пиян хелоуинец? Или секунда преди да се разсея и да не видя, че от пряката вдясно с бясна скорост изхвърча друг автомобил? Или минута преди куче да пресече булеварда? Май извадих късмет.

Не само. Май извадих дяволски късмет. Е, известно време ще опознавам отблизо прелестите на градския транспорт и ще тормозя хората, които съм возила преди да ми връщат услугата, но какво пък…На фона на това, което можеше да се случи, двайсетина минути в тролея не звучат като плаване по водите на Стикс.

И със сигурност знам, че повече няма да се кача зад волана на няколко чаши вино. Най-малкото защото ако ме хванат, ще вляза в затвора, а перпективата да съм един своеобразен Граф Монте Кристо в Сливенския, който стърже с жълтите си, дълги нокти чертички за календар по стената на килията, докато отвън го чакат отривисти лезбийки с кол, не ми допада.

Но не само заради това. А защото осъзнах, че да караш след като си пил е не само тъпо, но и рисковано. Толкова рисковано, че като го правиш залагаш на червено човешки животи: и твоят, и този на близките ти, и този на други хора. А може да ти се падне черно. И нищо не си струва този риск. Абсолютно нищо.

Билбордите и кампаниите няма да ви го кажат, така че да го разберете. Но аз ви го казвам, защото минах през това. В районното е студено. В градския транспорт е криво. Таксиметровите шофьори са неприятни.

Но ако това не може да ви убеди, се замислете за друго. Както казваше една моя приятелка: „Куцо е да пукнеш“. Не по-малко куцо е да убиеш някой друг. А таксита и drink&drive…дал Бог.

Ползвайте ги.

 
 

Джерард Бътлър осинови българско бездомно куче

| от chronicle.bg |

Актьорът Джерад Бътлър е осиновил кученце от България. Той пусна снимка с новия си любимец във Facebook.

„Благодарен съм за новото малко кученце в живота ми. Тя беше бездомна и я видях, докато снимах на планина в България. Открадна сърцето ми“, пише актьорът в социалната мрежа.

Актьорът е бил няколко пъти в България и е споделял, че много харесва страната ни.

 Бътлър е известен с ролите си в „300“, „Фантомът от операта“, „Код: Олимп“ и др., а все още може да го гледате по кината в апокалиптичната лента „Геобуря“.
 
 

Armin van Buuren и Fedde Le Grand празнуват Коледа в София

| от chronicle.bg |

На 22 декември SOLAR Christmas ще донесе празнични емоции на феновете на електронната музика в България. Шестото издание на събитието на Yalta Club ще качи за пръв път на една сцена две от най-легендарните имена на световната денс сцена, а именно Armin van Buuren и Fedde Le Grand.

Холандският диджей Armin van Buuren събра повече от 10 000 души с миналогодишното си гостуване у нас. Шоуто му „Armin Only Embrace” беше една от най-скъпите продукции, стъпвала в столичната зала. През миналата година Armin van Buuren издаде мини албума Old Skool, включващ негови версии на световноизвестни денс класики.

През 2017 г. той издаде три хита: I Need You с Garibay и Olaf Blackwood, Sunny Days с Josh Cumbee и You Are със Sunnery James & Ryan Marciano, което се превърна в химн на съвместната им лятна резиденция в Hï в Ибиса. Тази година Armin отпразнува и 20 години на сцена със специално шоу с две дати в Amsterdam ArenA, а лейбълът му Armada Music зае седма позиция в класацията на Mixmag „Топ 50 лейбъла на десетилетието“.

Armin Only

Зад пулта в Арена Армеец ще се качи и Fedde Le Grand. 11 години след като разби всички класации с Put Your Hands Up (For Detroit), той е по-зает от всякога. През 2017 г. FLG вече имаше участия в Маями, Франкфурт, Лондон и много други.

Тази година Fedde издаде песента Dancing Together. Въпросното парче означава не само едно ново начало за холандеца и продукцията му, но също бележи и ново начало за Darklight Recordings, тъй като лейбълът се присъединява за колаборация към лейбъла на Armin Van Buuren – Armada Music.

Photo By Emil Kazakov

Ограничено количество билети за SOLAR Christmas са вече в продажба в OMV, YALTA CLUB и в мрежата на Eventim.bg на цени от 60 лева (стандартен) и 90 лева за VIP билет.

От началото на месец декември цените на билетите ще са на стойност 70 лева (стандартен) и 100 лева за VIP билет.

 
 

Политическите лидери и техните уроци гледаме на Киномания 2017

| от |

Освен „Смъртта на Сталин” (който разглежда основно събитията и задкулисните интриги след кончината на диктатора), организаторите на Киномания са подготвили още три филма, свързани с живота и решенията на влиятелни политически лидери.

Чърчил” вече имаше прожекции в „Люмиер Лидл” и „Евросинема”, но пропусналите го имат още три възможности да го видят – в кината G8, Одеон и Дом на киното. Филмът е на режисьора Джонатан Теплицки и се съсредоточава върху 96-те часа преди десанта в Нормандия, когато британският премиер Уинстън Чърчил се бори с опасенията си за възможните жертви в положение на силна изолация от страна на сюъзниците. Зад иконичната фигура и въодушевляващите речи се крие човек, преживял присмеха на политическите си противници и военни провали – импулсивна, често деспотична личност. Само подкрепата на брилянтната, макар и нервна съпруга Клементайн може да удържи физическия и психически колапс на Чърчил.

Филмът е с участието на Брайън Кокс и Миранда Ричардсън.

Друг политически лидер – президентът на Аржентина, може да видят зрителите на Киномания в „Среща на върха”, копродукция на Аржентина, Испания и Франция. Филмът на режисьора Сантяго Митре е с участието на Крисчън Слейтър, Елена Аная, Рикардо Дарин (в ролята на президента Ернан Бланко), Долорес Фонси, Паулина Гарсия, Ерика Риваси др.

По време на среща на латиноамериканските президенти, на аржентинския лидер му се налага да се справи с личен проблем, който може да окаже въздействие върху кариерата му на политик. Напрегнат, но и забавен, филмът предлага интригуваща дисекция на политиката като бизнес, в който никога не си сигурен с кого или за какво се договаряш.

Къщата на вицекраля” пък ни пренася в Индия през 1947 г., където последният вицекрал на държавата, лорд Маунтбатън, е натоварен да надзирава прехода на Британска Индия към независимост, но се сблъсква с куп конфликти преди радикалната промяна.

Режисьор на историческата драма е Гуриндер Чада, чието семейство също е жертва на трагичните събития след края на Британската империя. Чрез филма си тя изследва задкулисните политически маневри, каква роля са имали Маунтбатън и съпругата му, както и как са протекли преговорите между политическия елит, когато те се срещат в къщата на вицекраля по повод предстоящата независимост.