Кметът на Струмица : „Ще получите Струмица само на картичка”

| от |

Кметът на Струмица и лидер на опозиционния Социалдемократическия съюз на Македония (СДСМ) Зоран Заев отговори чрез Facebook на декларацията на „Атака”. В краткия си отговор Заев е написал: „Ще получите Струмица само на картичка”. „В Струмица живеят хора, които говорят македонски език, които пеят македонски песни, играят македонски хора, пишат, четат и мислят на македонски и стоят прави, когато се свири македонският химн. Тези, които искат Струмица да стане част от България, да оставят адрес, защото може да им я изпратим само на картичка… А на картичката ще пише „Поздрави от Македония”, написа Заев.

zaev

Декларацията на ПП „Атака” във връзка с годишнината от Ньойския договор, според която България трябва да поиска от Сърбия и Македония частите, населени с българи, да бъдат върнати на България предизвика широки коментари в сръбската и македонската преса, предаде агенция Фокус.

„Добросъседство пред вратите на българския парламент: Атака иска български територии от Македония и Сърбия, но не и от Гърция”, така е озаглавил материала си скопският вестник „Дневник”.

„Депутатите от партия „Атака”, която подкрепя управляващата коалиция в България, е подготвила декларация, която внесе в парламента и с нея иска „територии от БЮР Македония и Сърбия, населени с българско население, и които са й били отнети. Според партията Ньойският мирен договор, подписан на вчерашния ден преди 94 години, е несъществуващ и с оглед на това, че на България й били отнети Западните покрайнини те сега трябва да й бъдат върнати. „В искането и декларацията обаче не са включени териториите, които по силата на договора били отнети на България и били присъединени към Гърция”, коментира изданието и посочва, че обяснението на „Атака” е, че Македония тогава не съществувала като субект, а Сърбия не е правоприемник на Кралство СХС. Въпросът трябва да бъде решен преди Сърбия да стане член на ЕС, а Македония да стане член на ЕС след като бъде уредено връщането на струмишкия регион в рамките на България”, заявил депутатът от „Атака” Адриян Асенов. Изданието посочва, че освен „Атака”, която подкрепяла правителството на Пламен Орешарски, на подобна позиция била и извънпарламентарната партия ВМРО, на Красимир Каракачанов, който заявявал, че желаел Македония, като част от България да бъде член на ЕС, което според него би било прекрасно, но за съжаление невъзможно. „Това не е за първи път „Атака” да отправя подобни искания. Лидерът на партията Волен Сидеров преди две години заплаши партия ГЕРБ на Бойко Борисов, че ще блокира границата със Сърбия, тъй като са били върнати автобуси с негови привърженици от сръбската граница. „Атака” досега няколко пъти е искала отменяне на Ньойския договор, но безуспешно”, пише вестникът.

„Македония трябва да върне Струмица на България, ако иска да стане член на ЕС”, е заглавието на скопския вестник „Вечер”. Македония да върне Струмица на България, от която била откъсната преди 94 години с Ньойския мирен договор, ако Скопие иска българска подкрепа за членство в ЕС. Това условие вчера постави в българския парламент националистическата партия „Атака”, пише македонският вестник ”Вечер”. В декларацията прочетена в Народното събрание се посочва, че през 1919 г. е подписан унизителен за страната договор, по силата на който много българи остават извън страната.

„Македония да стане членка на ЕС само ако върне Струмица на България”, е заглавието на телевизия „Алфа”, Македония. Македония може да стане член на ЕС, само ако върне Струмица на България. Това съобщи македонската телевизия Алфа, като коментира декларацията на партия „Атака” прочетена в Народното събрание, с която се иска териториите в Сърбия и БЮР Македония, населени с българи, да бъдат върнати на България. „Въпросът трябва да бъде решен преди Сърбия да стане член на ЕС, а Македония да стане член на ЕС след като бъде уредено връщането на струмишкия регион в рамките на България”, заявил депутатът от „Атака” Адриян Асенов. От „Атака” още заявили, според телевизията, че условието за българската подкрепа за членство в ЕС трябва да бъде „Македония да върне Струмица на България”.

„Българска партия иска македонски и сръбски части от територията”, е заглавието на вестник Нова Македонија.
„Атака” иска Струмица за България, за да получи Македония подкрепа за ЕС – е заглавието на телевизия „Канал 5”.
„Българската десница: Искаме части от Сърбия и Македония”, е заглавието на телевизия А1Он.
„Македония да върне Струмица на България, ако иска в ЕС?!”, е заглавието на MK news.
„Българската националистическа „Атака” поиска Струмица, в замяна на подкрепа на Македония за ЕС”, е заглавието на електронното издание „Таратур”.
„Българска партия поиска унищожаване на Ньойския договор”, е заглавието на електронното издание „Денешен”.

Медиите в Сърбия също коментират темата. Българската екстремно дясна партия „Атака” поиска части от Сърбия и Македония, в които живеят българи да се присъединят към тяхната страна и този въпрос да бъде решен преди европейската интеграция на Белград и Скопие, коментира Radio-televizija Srbije /RTS/ . „Сърбия и БЮР Македония не могат да се считат за правоприемници на Сърбо-хърватско-словенската държава. Сърбия не беше приета за правоприемник на Югославия от ООН и от международната общност, а БЮР Македония дори не е призната под конституционното си име”, се казва в декларацията на „Атака”.
„Сърбия не е наследник на СФРЮ”, е заглавието на материала на сръбското радио b92.
„Български националисти искат територии от Сърбия и Македония”, е заглавието на Радио Свободна Европа.
„България иска части от Македония и Сърбия, в замяна на подкрепа за ЕС”, е заглавието на Вечерње новости.

 
 

Книгите, които чакаме да излязат в България

| от chronicle.bg |

Тази есен българският книжен пазар ни предлага богат избор от заглавия, имена и жанрове, чуждестранни и български. Въпреки това все още има романи, които не са превеждани на български език.

А ние си искаме заглавията. И ги искаме възможно по-скоро. Защото тези от тях, които бяха адаптирани за малкия или големия екран през годината възбудиха интереса ни. Другите си ги харесваме и от преди това. Силно се надяваме българските издателства скоро да ги добавят към каталозите си.

В галерията горе можете да видите онези романи, които са супер добри, но засега можете да ги четете само в оригинал (дано е за кратко).

 
 

Джиджи Хадид няма да дефилира в Китай заради видео в Instagram

| от chronicle.bg, по БТА |

Моделът Джиджи Хадид отмени участието си в предстоящото годишно дефиле на „Викторияс сикрет“ в Шанхай след протестите в Китай, предизвикани от видео, в което тя имитира извити надолу очи, предаде Франс прес.

Вестта е втората непредвидена пречка за американската компания за бельо преди планираното за понеделник нейно дефиле в Шанхай. По-рано бе съобщено, че три руски манекенки и украински модел не са получили визи за Китай.

Според сп. „Форбс“ 22-годишната Джиджи Хадид е сред 5-те най-високоплатени манекенки в света. Тя не даде никакво обяснение за оттеглянето си от дефилето. „Разочарована съм, че няма да посетя Китай тази година“, е написала Джиджи на страницата си в Twitter. „С останалите момичета от „Викторияс сикрет“ сме като семейство и ще бъда с тях в мислите си.“

За компанията „Викторияс сикрет“, която откри първите си магазини в Китай, дефилето в понеделник е първото, организирано извън САЩ и Европа.

През февруари в Instagram бе публикувано видео, на което се вижда, че манекенката присвива очи, докато държи бисквита с формата на Буда. Това шокира потребители на интернет в Китай. Оповестяването през август, че Джиджи ще участва в дефилето в Шанхай, предизвика нова вълна от негодувание – китайски потребители на интернет я обвиниха в расизъм и написаха, че тя не е добре дошла в Китай

 
 

„Проблемът не е в цигарите“, каза той и запали фаса от земята

| от Евелина Бонева |

Ставам сутринта на 16 ноември. Влизам в хола, паля цигара и чета, че било ден против тютюнопушенето. Писна ми от тия против нещо си. Ден против алкохола, ден против секса, ден против канализационните шахти.

Никога не съм се опитвал да откажа цигарите и не мисля и да се опитвам. Знам, че са вредни, но реално не ми пречат. Доставят ми удоволствие, част са от идентичността ми, успокояват ме, дават ми самочувствие и не мисля, че ми пречат или че аз преча на някого с тях.

Оправям се за работа набързо, взимам душ, слагам храна на котката и излизам. Точно съм стигнал до първия етаж и се сещам, че не съм взел боклука, а имам някакъв страх, че няма да съм загасил някой фас, боклукът ще се подпали и котката ще изгори. Връщам се до четвъртия етаж, подпирам се на вратата и дишам две минути преди да вляза. Проклетите стълби все едно стават все по-високи и все повече, може би все пак трябва да започна да мисля за смяна на жилището с място, на което има асансьор. Събувам се, защото мразя да влизам вкъщи с обувки и всичките им бактерии, взимам проклетия боклук и отново слизам.

Тръгвам по улицата, днес съм с тролея. Виждам го отдалеч и понеже закъснявам, тичам, за да го хвана, само че явно не съм достатъчно бърз и го изпускам. Дишам тежко, паля цигара.

Пристигам в офиса, отварям си мейла. 16 непрочетени съобщения, май ще изпуша една цигара и после ще ги отварям. Отивам в кухнята, мамка му! Забравил съм си запалката. Обикалям офиса да искам от колегите запалка, но никой няма! Проклетите непушачи с тяхната претенция и снизходителна физиономия, когато казват „Нямам огънче“. Загрявам котлона в кухнята, на който колежките си топлят обедните супи, паля оттам, само че си опарвам пръста.

Налага се да сляза до аптеката да си купя лепенка, защото ме боли.

Като се връщам на бюрото, пристига шефът, който иска някакви неща. Това ме изнервя и ми се допушва, мамка му! Свършили са ми цигарите. Слизам до долу, времето никак не е готино. Вали суграшица, тротоарът е една огромна локва с кал. Взимам си цигари и се връщам в офиса. Преди да започна да бачкам, си прехвърлям цигарите в табакерата, защото гнусните, порнографски снимки с операции на бели дробове и давещи се деца ме отвращават.

Синът ми е на 3 години, а не съм забелязал да се дави от цигарения дим вкъщи. Дави се, когато е болен, което се случва през една седмица, когато ходи на детска градина. А децата там не пушат. Изводът? Проблемът е в детските градини, а не в родителите-пушачи.

Фейсбук е пълен с призиви да не се пуши днес, защото е ден против тютюнопушенето. Майка им стара, все едно светът няма по-големи проблеми и точно цигарите са най-голямата драма. Или все едно непушачите не умират от рак. Дядо ми пушеше като комин, а живя до 88. Брат му също пушеше и умря от рак на 49. Изводът? Все едно е.

Следобед имаме оперативка и когато се опитвам да взема думата, се задавям и кашлям 20 минути. Докато се съвзема, оперативката е свършила и всички най-досадни задачи са делегирани на мен. Никаква колегиалност.

Краят на работното време е близо, довечера съм на парти. Сипвам си едно малко уиски, паля цигара и е време да тръгвам.

Жена ми идва да ме вземе с колата, мрънка, че като вляза, колата се усмърдява на цигари. То и нейният дъх не е много готин сутрин, ама нищо не казвам.

Партито е в няк’ъв салон за „ивенти“, където не се пуши. Липсват ми старите времена, когато се пушеше навсякъде. Жена ми казва, че тогава е трябвало да си пере дрехите, с които е била на заведение същата вечер и да си мие косата, защото й вони възглавницата. На мен никога нищо не ми е воняло, аман от претенции.

Излизам навън да пуша, а времето вече съвсем се е скапало, вали сняг и е сигурно -30 градуса. Умирам от студ, освен това няма кой да ми прави компания. Здравословното стана модерно. И какво? Да не би хората да са станали по-здрави?

Вече съм подпийнал малко, тръгваме си и вървим към таксито. По пътя си изпускам фаса, а ми е последен. Срам не срам, вдигам го от земята и си го допушвам.

„Добре бе, не влизаш в обувки вкъщи, защото има бактерии, переш хавлиените кърпи през ден, а пушиш фас от земята, не разбирам“, мрънка жена ми.

„Не разбираш, защото не си пушач, затова не разбираш“.

Малко ме изнервя. Май ще спрем на някоя бензиностанция да си взема цигари за вкъщи.

Лягам си малко кисел. Жена ми е спряла да се цупи и май се опитва да ме прелъстява, само че съм ужасно изморен. Тя обаче настоява. Изпълнявам съпружеските си задължения, само че се изморявам драматично, а тя не иска да е отгоре. Женският егоизъм няма край. Имам чувството, че ще умра всеки момент. Може би мъжете след 30 трябва да са по-внимателни със секса, реално това е много сериозна физическа активност, която води до задух и сърцебиене.

Когато сърцето ми възвръща нормалния си ритъм, заспивам веднага. Чувал съм, че хората, които са отказали цигарите, често сънуват, че пушат. А аз сънувам, че съм на онзи плаж с надвесена над хамак палма, който сте виждали на всички картички и уолпейпъри. Лежа на хамака, гледам небето и пия коктейл от кокосов орех. Добре е , че нямам намерение да спирам да пуша.

 
 

Любимите ни „бижута“ на Джани Версаче

| от chronicle.bg |

Помните ли Карла Бруни, Кейт Мос, Клаудия Шифър, Наоми Кембъл, Синди Крауфорд, Хелена Кристенсен? В онези години, когато те владееха не само модния подиум, но и милиони сърца по света. Включително това на Джани Версаче. Дизайнерът, който взима всички гореизброени имена и ги прави свои музи. А те позират до него на снимки както години по-рано манекенките на Ив Сен Лоран се снимат до своя откривател.

Връзката между модел и дизайнер (при истинските дизайнери) е повече от работа – тя е необходимост. Не просто да имаш красива жена, на която да нахлузиш дрехата, а да създадеш силует, вдъхновен от тази жена, силует само за нея. Той ще й стои така, че тя ще изпъкне и ще привлича погледите. А това в крайна сметка ще накара хората да обичат и двете – и дрехата, и модела.

Над моделите на Джани Версаче сякаш има ореол, който винаги ги представя в най-добрата светлина, дори двадесет години след смъртта на дизайнера. Все още първата асоциация, когато чуем имената им, е „секси“. Някак не можем да си представим Наоми Кембъл като стара баба или дори жена на средна възраст. Да не говорим, че все още си мечтаем за среща със Кейт Мос.

По повод наближаването на премиерата на „Убийството на Джани Версаче“ си припомняме неговите „бижута“. Ако сте ги позабравили, незабавно прегледайте галерията горе – за ваше добро е, не че нещо…