Китайски пари за Източна Европа

| от |

Китай има излишъци от пари, а Източна Европа – безброй строежи, за които не й достигат средства. Сътрудничеството е взаимноизгодно, но най-големите ползи извлича Пекин, пише Дойче веле. Пример за това е новият мост на Дунава в Белград.

Както се казва – парите никога не спят. Само когато са в движение, те могат да носят печалби. В Пекин познават много добре тази мъдрост на финансовия свят и я прилагат методично. Гигантските валутни резерви на Китай достигат почти четири трилиона долара. „В момента се наблюдава известно забавяне на растежа в Китай. В тази ситуация Пекин се опитва да раздвижи местната икономика, вместо да държи капиталите си в облигации на различни чужди страни“, казва белградският инвестиционен експерт Милан Ковачевич.

В сръбската столица днес /16.12./ започва среща на държавните и правителствени ръководители на 16 държави от Централна и Източна Европа, на която ще присъства и китайският премиер Ли Къцян. Посткомунистическото пространство от Прибалтика до Черно мора и Адриатика отдавна привлича китайските инвестиции и износ. Политиците от т.нар. „нови“ членки на Европейския съюз и от петте държави, които са на прага на членството, охотно биха се възползвали от далекоизточните финансови ресурси. „Тези страни могат да спечелят и от китайската икономическа експанзия“, твърди експертът Ковачевич.

Търговският обмен все още е скромен

След Будапеща, Варшава и Букурещ, срещата в Белград е вече четвъртата поред за групата 16+1 /държавите от Централна и Източна Европа, плюс Китай/. Но търговският обмен между Китай и споменатите вече европейски държави, възлизащ на 43 милиарда евро годишно, се равнява на този между Китай и Италия. „Равнищата на търговия са все още ниски, но растат много бързо“, казва германският макроикономист Кристиан Дрегер. Действително – размяната на стоки в последните десет месеца е нараснала десеторно, но потенциалът е още по-голям: в Пекин очакват, че в следващите години обменът ще надмине 100 милиарда евро.

От гледна точка на страните в Централна и Източна Европа, сътрудничеството с Китай не е винаги е безпроблемно – тъй като търговията се развива крайно асиметрично – в полза на азиатския експортен гигант. „От Европа е трудно да се изнася в Китай, защото развитите европейски държави вече подхраниха тамошната конкуренция с машини и техника“, казва Ковачевич. Почти невъзможно е на китайците да се продават европейски потребителски стоки – поради ниските цени в страната, произтичащи от ниското заплащане. Кристиан Дрегер от своя страна вижда шансове най-вече в аграрната сфера. „Чрез китайските инвестиции може да се постигне постепенен напредък и при промишлените продукти“, допълва икономистът.

Дрегер и Ковачевич са единодушни, че сътрудничеството между държавите от Централна и Източна Европа и Китай е мотивирано от чисто икономически причини. Някои европейски политици обаче са на друго мнение. Китай се стреми да противопостави европейските държави едни на други, смята бившият еврокомисар по търговията Карел де Гухт. А експертът по азиатските въпроси Рихард Турчани отбелязва, че групата 16+1 в никакъв случай не е насочена срещу Европейския съюз, макар да заобикаля Брюксел. „Нито Китай, нито централно- и източноевропейските страни са мотивирани да отслабват Общността. Вместо да критикуват партньорите си без убедителни аргументи, западноевропейските държави би трябвало да ги разбират“, препоръчва Турчани.

Мост – внос от Китай

Тридневната среща в Белград вероятно ще протече както и предишната в Букурещ: представителите на европейските страни ще предлагат различни свои проекти и ще се надяват да привлекат вниманието на китайското правителство или на бизнесмените. През 2013, например, сръбското правителство бе предложило общо 50 идеи. В последните години на срещите между Китай и източноевропейските държави се обсъждаха предимно големи проекти в сферата на инфраструктурата – железопътен мост между Белград и Будапеща, автомагистрали в Черна гора, ядрени реактори в Румъния, химически предприятия в Унгария, пристанища в Хърватия и България.

Но и тези проекти носят полза най-вече на кредитора – Китай. Добър пример в това отношение е мостът над Дунава в Белград, който ще бъде тържествено открит в сряда /17.12/. Кредитът за строежа е от китайска банка, китайска фирма е изпълнител на проекта, а и работниците, и строителните материални са предимно от Китай. „Мостът на практика е изцяло внос от Китай“, констатира сръбският експерт Ковачевич. При това китайските фирми не плащат за проекта нито мита, нито данъци, потвърждава сръбското Министерство на транспорта за Дойче веле. Кристиан Дрегер все пак изтъква положителната страна за региона: „Та нали мостът остава в Източна Европа и подобрява достъпността до съответния регион. В този смисъл може да се очаква и увеличен прираст на местната икономика“.

 
 

Питър Сетера oт Chicago с първи концерт у нас

| от chronicle.bg |

Питър Сетера e oт артистите, чиято музикална кариера се развива бързо, а успехите не спират да го застигат. Стартира професионалния си път през 1967 г. с група Chicago, с която издават 17 албума и печелят редица отличия.

Безспорният хит, написан от Cetera за десетия албум на бандата „If you leave me now” взима награда Грами и се превръща в първия сингъл хит номер 1 на групата. През 1986 година Сетера започва соловата си кариера, с която се записва в музикалната история с хита „The Glory of Love”, номиниран с Грами и част от саундтрака на хитовия филм „Карате кид 2“. Парчетата „The Next Time I Fall” с Amy Grant, “Feels Like Heaven” с Chaka Kahn, “After All” с Cher oт филма „Нов шанс“, както и песента “No Explanation” от мега хитовата лента „Хубава жена“.

В момента Сетера е на световно турне със своята банда и споделя музиката от 8-те си солови албума, както и най-големите хитове, написани с група Chicago.

PeterCetera_ Visual

В България ще имаме удоволствието да го чуем за първи път на живо на 9 ноември в зала 1 на НДК, а билети могат да бъдат закупени от 22 май, на цени от 60 до 140 лв. в бензиностанции OMV, билетен център НДК и мрежата на Eventim.bg

 
 

КНСБ: „Опа, грешка, сори, на четиричленно семейство му трябват 2,40лв. на месец“

| от chronicle.bg |

„Вярно, че обявихме, че 2340лв. са достатъчно за четирима души, за да си живеят добре, но се оказа, че сме допуснали грешка в изчисленията и всъщност на едно семейство са му необходими 2,40лв. на месец“, казаха от КНСБ.

На въпрос на адекватен журналист дали тази сума не е малко занижена, представителите на синдиката отговориха:

„Всъщност не. 2,40 е цената на 30литра домашно вино, а след щателни проучвания нашите експерти установиха, че българите реално нямат потребност от друго. Българската пирамида на Маслоу е малко по-различна, защото нашенците открай време са корави“.

Според изчисленията 60 стотинки са достатъчни за една човешка единица, за да живее нормално.

„Ако някой получава под тази сума, можем да помислим и за социални помощи. С по-малко от 60 стотинки на месец в България не може да се живее нормално. Все пак едно пакетче дъвки е 1,10, а един билет за градския транспорт – 1,60.“, категорични са от ведомството.

2,40лв. е оптималната сума за четиричленно домакинство. Тя покрива всички базисни потребности, без да разглезва.

„А какво правим тези, чиито жени искат да ходят по молове?“, пита един от четиримата протестиращи пред парламента, който застана зад идеята, че за да се отглеждат българчета, е необходимо главата на семейството да взима поне 48лв. заплата.

„Моловете са зло. По-добре насочете жената към по-здравословни забавления“, отговориха от Института по изследване добруването на българите.

*Текстът е художественица измислица – плод на въображението на автора

 
 

Почина писателят Филип Рот

| от chronicle.bg |

На 85 години почина американският писател Филип Рот. Причина за смъртта му е сърдечна недостатъчност, посочил литературният му агент Андрю Уайли.

Рот е носител на наградата „Пулицър” през 1998 г., присъдена му за романа „Американски пасторал”.
Той е автор на над 30 книги, сред които романите „Синдромът Портной”, „Писателят призрак”, „Човешкото петно”, „Призракът излиза” и „Животът ми като мъж”.

Роденият в Нюарк, щата Ню Джърси Рот бе прозорлив наблюдател на американското общество и недостатъците му. Той многократно бе споменаван сред фаворитите за Нобеловата награда по литература, но така и не я получи, отбелязва Франс прес.

Само преди няколко месеца Филип Рот каза в интервю за в. „Либерасион“, че Доналд Тръмп „страда от тежък нарцисизъм и е компулсивен лъжец, невежа и самохвалко, човек, който се води от реваншизъм и вече е малко сенилен“.

„Няма граница за опасностите, които лудостта на този човек може да причини“ – каза писателят.

През януари 2017 г. Филип Рот направи подобен жлъчен портрет на Доналд Тръмп и пред New Yorker.

Що се отнася до решението си да спре да пише, обявено през 2012 г., Филип Рот казва през 2017 г, че разказването на истории „вече не е същността на живота му“.

„Странно е. Никога не бих си представил, че това може да ми се случи“, признава тогава авторът на „Американски пасторал“.

 
 

Най-гледаните филми у нас този уикенд

| от chr.bg |

Продължението на приключенията на супергероя Уейд – „Дедпул 2″, съвсем очаквано се хареса най-много на зрителите, сочат обобщените данни от киносалоните у нас. Филмът, изпъстрен с цветни и недотам прилични фрази, в който героят на Райън Рейнолдс се появява и без гащи, е гледан от 31 212 зрители и има 338 852 лева приходи за първите три дни у нас.

На второ място след десет дни на екраните продължава да е българският „Революция Х“. Морското турне на едноименната група, позната и от телевизионния сериал, е гледано от вече 25 331 зрители и има 212 686 лева приходи.

Трета позиция е за престоялия три уикенда на първо място „Отмъстителите: Война без край“. Битката на супергероите от комиксите на „Марвел“ с титана Танос е гледана от общо 133 814 зрители и има 1 528 337 лева приходи след четвъртата седмица по екраните у нас.

Комедията „Зад борда“ е на четвърто място в топ 10. Филмът с Еухенио Дербес и Ана Фарис в главните роли, който повтаря сценария на едноименната комедия от 1987 година, но с разменени роли на героите, е гледан от 8 491 зрители и има 86 179 лева приходи за десетте дни у нас.

На пето място е екшън-комедията „Такси 5″. Познатата история, в която банда крадци обичайно са преследвани от полицията и таксиметров шофьор, но този път с наполовина нови герои, е гледана от 71 440 зрители и има 627 251 лева приходи след месец и половина по екраните у нас.

Шесто място е за „Зайчето Питър“, създаден по едноименната книга на Биатрикс Потър, излязла през 1901 година. Игрално-анимационната история за взаимоотношенията между палавия заек и фермера Макгрегър е гледана от 82 498 зрители и има 676 236 лева приходи за двата месеца у нас.

На седма позиция сред най-гледаните филми у нас е „Пчеличката Мая: Игрите на меда“. За петте седмици по екраните у нас продължението на пълнометражната анимация отпреди четири години е гледано от 21 118 зрители и има 190 833 лева приходи.

Осмо място заема екшънът „Rampage: Унищожителите“, създаден по видеоиграта от 80-те години, в която маймуни и чудовища разрушават градовете. Филмът с Дуейн Джонсън е месец и половина на екраните и за това време е гледан от 42 332 души и има 460 951 лева приходи.

На девето място е комедията „Диагноза: Секси!“. Историята, в която героинята на Ейми Шумър след удар във фитнеса се превръща в най-красивата жена в собствените си очи, е гледана от 13 222 зрители и има 119 529 лева приходи за месец на екраните у нас.

Руската анимация „Сръчковците: Строго секретно“ е на десето място по зрителски интерес. Разказът за това как миниатюрните същества, живеещи в уредите и машините, трябва да спрат своят другар Файер преди да пусне енергийната гривна, която може да разрушава всичко, е гледан от 6 166 зрители и има 49 212 лева приходи за трите седмици у нас.

Трите останали премиери от миналия уикенд са извън първите десет най-гледани филма. Унгарският „За тялото и душата“, който беше номиниран за Оскар за най-добър чуждестранен филм тази година, е гледан от 929 зрители и има 6 840 лева приходи. Българската детска история „Случаят Кюри“ на Андрей Хадживасилев е гледана от 205 зрители и има 1 032 лева приходи. Руската драма „Собибор“, направена по действителната история за едноименния концентрационен лагер през 1943 година, е гледана от 218 зрители и има 1 646 лева приходи.