Киселата храна предразполага към авантюри и рискове

| от chr.bg |

Киселата храна и напитки предразполагат към авантюри и рискове, а сладката – към предпазливост.

Учени от университета на Съсекс изследваха как петте основни вкуса се отразяват на склонността към рискове. Те работиха със 70 доброволци във Великобритания, като им дадоха да пият чиста вода, или вода с добавки, така че да е солена, сладка, кисела, горчива или с вкус умами. След това ги накараха да играят на видеоигра с парични награди.

Доброволците, пили сладка вода или с вкус умами, играели по-консервативно. Най-рисково се държали пилите кисела напитка.

Експериментът е повторен и със 71 участници във Виетнам, където вкусът умами е много популярен. Резултатите са същите, което предполага, че ефектът е универсален.

Ръководителката на екипа Мариана Орбит каза, че няма обяснение за този ефект. Известно е обаче, че вкусовите усещания са свързани с когнитивни ефекти. Те не само ръководят избора на храна, но и предсказват черти на характера, влияят върху поведението, работната памет, дори склонността към алкохол.

Резултатите от изследването могат да помогнат в лечението на психични заболявания. Възможно е например кисели дъвки да направят хората с тревожни разстройства по-смели.

 
 

Бри Ларсън със страхотен шамар срещу хейтърите

| от chr.bg |

Интернет може да е тъмно място и никой не е в безопасност, дори супер героите!

„Капитан Марвел“ е първият филм с главна женска роля на Marvel. Наскоро излезе трейлърът му, а след него заваляха неумесни критики от интернет троловете, че Карол Денвърс не се усмихва достатъчно. Въпреки че на трейлъра ясно се вижда как героинята пада от небето и няма спомен за нищо, някои фенове смятат, че Бри Ларсън (в ролята) трябва да си показва зъбките повече. Някои дори направиха колажи като сложиха усмивки на нейни снимки. Капитан Марвел обаче не смята да търпи такива неща и отговори като поста в коментарите картинки като тези:

DneULfgU0AA6Mas DneULfgVYAMUCzC DneULfiVsAAyzXA

Колажът на Капитан Америка бе постнат в Инстаграм акаунта на Бри!

Това е доста находчив шамар от нейна страна към хейтърите.

 
 

Проблемът със „Забелязано в София“

| от |

Гледали ли сте „Цар Лъв“? Най-вероятно да. А помните ли хиените на Скар? Групата „Забелязано в София“ се превърна от красивият прайд на Муфаса, в гробище за снимки, пълно с хиени, които нападат всичко включително и един-друг.

Една от най-големите фейсбук групи вече е жалко изродено подобие на себе си. Там човек отива, за да храни злобата си с трохички, които душата му смята за угощение. Не можем без тази група.

Там човек е бебе – малко и грачещо за всичко, без да знае нищо или да може нищо, или да прави нищо. Изцяло зависимо от всички останали, но не взимащо никаква отговорност за собствените си действия. Забравящо за собствените си недостатъци, докато пие със злоба от чашата на ежедневието. На тази чаша според него и двете половини са винаги празни. И винаги е виновен друг малоумник, тъпак, гей…

Това, което започна като добронамерен опит за смешна група, сега, уви, е храм на мрънкащите.

Има счупена плочка на тротоара пред блока ви? Веднага снимайте и качете! Добър текст към снимките ви ще е „Това не е държава! Обищаната не си е свършила работата! Всичко в живота ми не е хубаво и затова обвинявам хората, за които гласувах преди няколко години!“

Някой е паркирал неправилно? Ооо, краят му е близо, ей сега ще бъде изтипосан и напсуван! Ако кара скъпа кола – край! Това е Голям шлем направо: скъпа кола, паркирана неправилно върху тротоар със счупена плочка. По който ходи човек облечен странно. Еха! Оставете ги тези ремонти, ами разширете Терминал 1, че след този пост напливът от напускащи държавата ще е невероятен.

В тази група е цялата тъга на народа ни. Цялият страх и фрустрация от живота, пренасочена срещу другарчето. Нескопосаната първосигнална злоба на един народ, който си мисли, че заслужава повече, но не прави повече.

Не управляващите, а ние съсипахме държавата. Защото ние сме държавата и сме съсипани.

Всъщност не. Да искаш да оправят държавата е все едно да искаш да опазят природата. И природата, и държавата са си окей горе-долу – и двете са виждали пердах, които ние нито можем да им причиним, нито можем да си представим, и пак са оцелявали. Ако ще оправяме или опазваме нещо, по-добре да сме ние. Не сме толкова съсипани.

 
 

„Джейн Фoнда в пет действия“ – историята на една жива икона

| от chr.bg |

Момичето в съседство, секс символът, активистката, фитнес магнатът – носителката на „Оскар“ Джейн Фонда е живяла живот, белязан от противоречия, трагедии и трансформации, като през цялото време е била в светлината на прожекторите. Режисиран и продуциран от награждаваната документалистка Сюзaн Лейси, филмът е интимен портрет на живота на Джейн до момента. Включени са интервюта с Робърт Редфорд, Лили Томлин, продуцентката Пола Уайнстийн и бившите й съпрузи Том Хейдън и Тед Търнър. Първите четири действия са посветени на четирима мъже, с които е била и които са повлияли професионалните и личните й амбиции. Петото действие е посветено на самата Фонда, която най-после се изправя срещу демоните си, намира път към семейството си и продължава кариерата си като актриса и активистка, която слуша вътрешния си глас.

Документалният филм „Джейн Фoнда в пет действия“ на HBO се базира на 21 часа интервюта с Фонда, която говори скромно за живота и грешките си. Тя изследва болката от самоубийството на майка си, емоционалната липса на баща й, 30-годишна борба с хранителни разстройства и три брака с влиятелни и тотално различни един от друг мъже. „Джейн Фoнда в пет действия“ също така включва интервюта със семейството и приятелите й, както и лични видеа и кадри от 80-годишния живот на Фонда до днес, както тя сама та го нарича – „началото на последното действие, в което играя“.

© 2018 Home Box Office, Inc. All rights reserved_1

Премиерата на „Джейн Фoнда в пет действия“ по HBO GO е днес, 25 септември, а любителите на традиционната телевизия могат да го гледат по HBO на 4 октомври от 22:45 часа. Трейлърът можете да видите накрая на текста

Нейните спомени разкриват степента, в която е била определяна и контролирана от желанията, амбициите и богатството на влиятелните мъже в живота й и колко много нейните несигурност, страхове и импулсивни действия са й пречили да бъде човекът,  когото се стреми да бъде.

Джейн си спомня, че израства „под сянката на национална икона“  –  баща си Хенри. Един от най-обичаните актьори на своето време, Фонда е дистанциран баща в личния живот, пренебрегващ семейството си и забъркал се в афера, която води до разклатеното психическо състояние и самоубийството на майката на Джейн.

Пътят на Джейн я води импулсивно във Франция, за да преживее кинематографичната революция на френската Нова вълна. Там тя се омъжва за режисьора Роже Вадим, съгласявайки се да живее „оживен и хедонистичен“ живот. Близостта на Фонда с лявото политическо движение в Париж я вдъхновява да говори за ролята на Америка във Виетнам. Тя се е включва в антивоенния активизъм и с дейностите си печели прякора „Ханой Джейн“ и познанства в администрацията на Никсън, където се среща с втория си съпруг, политика Том Хейдън.

© 2018 Home Box Office, Inc. All rights reserved_2

„Горда съм за повечето от онова, което направих“, спомня си Фонда за периода, когато тя се превърна в раздвояваща политическа фигура, „но и много съжалявам за някои неща, които направих“. Паралелно с активисткото й пробуждане актьорската й кариера се развива с филми като „Клут“ и „Завръщане у дома“, а „Барбарела“ поставя завинаги отпечатъка на секссимвол към името й, тя създава касета с упражнения, която да финансира активистките и начинания и се развежда със съкрушения Хейдън, от който има син. Погълната от привързаността си към третия си съпруг, милиардерът-магнат Тед Търнър, се оттегля от светлините на прожекторите, докато не осъзнава, че има с какво още да допринесе и на двата фронта, в които се развива.

Днес Джейн Фонда се занимава с актьорска и политическа активност и продължава да демонстрира, че няма ограничения за възможностите в един живот, когато е пълен със самоосъзнаване, честност и упорита работа. Като такава я показва и Сюзан Лейси в двучасовия документален филм на HBO.

 
 

Пабло Неруда: „Можеш да отрежеш всички цветя, но не можеш да спреш пролетта.“

| от chronicle.bg |

Множество критици казват, че той е най-великият поет, пишещ на испански език, за времето си. Труден за превеждане от преводачите, затова например читателите в Северна Америка имат трудности да го възприемат. Това не пречи обаче един критик да го нарече „Уолт Уитман на юга“.

Рикардо Рейес Басоалто е роден в малък град в централната част на Чили през 1904 г. Започва да пише поезия, когато е едва на 10. Баща му не одобрява литературните му амбиции.

Още в юношеските си години се запознава с поета Габриела Мистрал, който го поощрява да продължи да пише. Не подписва творбите с истинското си име и вместо това използва псевдонима, с който ще стане световно известен – Пабло Неруда.

Първите му произведения се появяват в списанията. Използва псевдонима си, за да избегне конфликт с баща си. Когато е на 19 години, стихосбирката „Twenty Love Poems and a Song of Despair“ го правi знаково име в Латинска Америка. Предвид крехката възраст на автора и темата за еротиката в тях, някои ги посрещат с противоречиви мнения. От тях в бъдеще ще бъдат продадени милиони копия.

През 1971 г. печели Нобелова награда за литература. Габриел Гарсия Маркес го нарича „най-великият поет на ХХ век, на който и да е език„.

Днес се навършват 45 години от смъртта на Пабло Неруда. Затова показваме малка част от огромното му наследство.

Close-Up Of Pablo Neruda
Getty Images

„Ако нищо не може да ни спаси от смъртта, нека поне любовта ни спаси от живота.“

„Всяко произведение, което в наши дни, когато заплахата е надвиснала над целия свят, не служи на делото на свободата, е предателство. Всяка книга днес трябва да се превърне в куршум.“

„Можеш да отрежеш всички цветя, но не можеш да спреш пролетта.“

„Смехът е езикът на душата.“

„Нека с щедрост забравим тези, които не ни обичат.“

Pablo Neruda
Getty Images

„Не си като никоя друга, щом аз те обичам.“

„Да чувстваш любовта на тези, които обичаш, е огън, който захранва живота.“

„Всичко е една церемония в дивата градина на детството.“

„Поезията е акт на мир. Мирът има такова значение за поета, каквото брашното за хляба.“

„Съдбата ми беше да обичам и да се сбогувам.“

Neruda And Publisher
Getty Images

„Душата ми е празна въртележка по залез слънце.“

„Любовта е сблъсък на светкавици.“

„В една целувка ще узнаеш всичко, което не съм казвал.“

„От тъга на тъга любовта преминава през островите си

и посява корени, поливани с плач.“

„Очите ти носят цвета на Луната.“

„Искам да направя с теб това, което пролетта прави със черешите.“