Катрин Деньов и нейната версия на #MeToo

| от chronicle.bg |

#MeToo движението в Холивуд е в кулминационната си фаза. „Златните глобуси“ бяха черни от главата до петите, речите бяха изпълнение с феминистка решителност, в което няма нищо лошо, разбира се. Проблемът в такива ситуации, особено когато те се разиграват на територията на САЩ, е , че фокусът лесно може да бъде изместен и една кампания с благородни цели да бъде опорочена и превърната в обикновен „лов на вещици“. Както е на път да се случи.

В противовес на схващането на почти цял Холивуд преди дни един от гигантите на киното отвъд Атлантика започна кампания с обратен знак. Катрин Деньов обедини 100 французойки, които публикуваха писмо във френския вестник Le Monde. Основната му цел е да напомни, къде е границата между престъплението и ухажването и да накара хората да помислят върху това, в какво се превърна хаштагът #MeToo. Тези масови движения вече наподобяват по-скоро тоталитаризъм и вследствие на обвинения, пратени на посоки, кариерите на някои от големите имена в киното са сривани.

„Изнасилването е престъпление. Но настоятелните и непохватните свалки не са престъпление, нито упорството е шовинистична агресия.“ се посочва писмото, подписано с дата 8 януари. „Като резултат от скандала с Харви Уайнстийн, се предприеха сериозни мерки и се даде гласност на проблема с насилието над жените, особено на работното им място, където много често мъжете са на власт. Това беше необходимо. Но идеята на това нещо се обърна наопаки.“

В писмото се твърди, че движението е довело до кампания, която поставя обвинените под общия знаменател на сексуални насилници без да им дава шанса да се защитят. Това псевдоправосъдие взе своите жертви – мъже, които за наказание вече не могат да упражняват професиите си и са принудени да се оттеглят от публичния живот. А в действителност става въпрос за докосване на коляно, опит за целувка, вметване на „интимни“ намеци по време на вечеря или двусмислени съобщения със сексуални препратки към жени, които не са споделяли същите чувства.

Един от аргументите, които подписаните използват е, че вместо да овласти и еманципира жените, движенията #MeToo и #Balancetonporc (във Франция) служат на интересите на „враговете на сексуалната свобода“ и тези, които вярват, че жените са „отделни същества от човека, деца в кожите на възрастни, настояващи да бъдат защитени.“ В писмото се допълва, че жените е възможно да имат престижна кариера и в същото време да се наслаждават от факта, че са обект на желание от страна на мъжете и не е задължително да се приема като господство на патриархата.

На практика ефектът от двете движения е довел до ограничаване на сексуалната свобода. Пример за това е новият закон в Швеция, според който преди сексуален акт двете страни трябва да са подписали протокол за съгласие и по този начин всичко се свежда до юридическа процедура. Другият пример, който жените дават, е на философа Руен Ожиан, който защитава свободата да обидиш някого, като съществена за артистичността. По същия начин се защитава правото да безпокоиш някого, което е неразривно свързано и със сексуалната свобода. Въпреки, че авторите на писмото не посочват кое е сексуална злоупотреба и кое не, те призовават да не бъркаме непохватен опит за свалка със сексуално насилие.

Изявлението бързо беше подложено на критики в социалните мрежи и реакциите към него са разнопосочни. Азия Ардженто, една от жертвите на Харви Уайнстийн, е сред критиците на жените от Франция.

На другата страна на спектъра е Кристина Хоф Сомърс, която използва термина „жертвен феминизъм“ и цитира цитат от писмото, придружено от коментар.

Във Франция хаштагът #Balancetonporc събра хиляди привърженици след като журналистът Сандра Мюлер го използва през октомври в публикация в Twitter, съобщаващ за непристойно поведение към нея от страна на френски продуцент. Последвалите открития дадоха начало на дискусии за промени в законодателството на страната, според които на мъжете ще им бъдат налагани глоби за агресивен подход към жените, непристойно поведение на публично място и стриктни мерки за случаите, в които са замесени малолетни участници. Обсъжда се и въвеждане на долна възрастова граница, под която лицата не могат доброволно да имат сексуални връзки. До това предложение се стигна след като френски прокурори отказаха да обвинят 28-годишен мъж в изнасилване, след като е правил секс с 11-годишно момиче.

През март Катрин Деньов публично защити Роман Полански, който беше обвинен в изнасилване на 13-годишно момиче (случката се разиграва през 1977 г.) Последваха още две обвинения за сексуален тормоз от жени, които твърдят, че са били изнасилени от режисьора преди да навършат пълнолетие. „Това е случай, който вече е решен. Между Полански и това момиче е имало съгласие.“

В заключението на писмото, авторите отново се връщат на идеята за насилието, което жените сами си упражняват, и призив към тях да приемат горчивите страни на свободата. „Инциденти, които засягат тялото на жените, не е задължително да засягат нейното достойнство и не бива да правят жените да изглеждат като вечни жертви. Нашата вътрешна свобода не може да бъде насилена. Но тя идва със своите рискове и отговорности.“

 
 

Как хърватите станаха всенародни любимци

| от |

Един български футболен отбор може да бъде пълен с чужди играчи, но пак е български. Пак викаме за него. Когато печели, печели целият български народ. Един световно известен играч, чиито заслуги все по-малко са свързани с мястото, където е роден, е повод за национална гордост. Въпреки че самият той се връща в родината си веднъж годишно. Нищо. Той си остава българин…

Но когато на едно място се играе финал на Светововно първенство между французи и хървати, нещата излизат от контрол. На терена са гадните „франсета” и нещата придобиват съвсем друг отенък. Родният патриот не разбира префинения им език, не одобрява мъж да се жени за „майка си” и като цяло се дразни на успеха на другите. На всичкото отгоре на терена са хърватите и той започва необяснимо как да се свързва с тях, само защото са … „наши момчета”. Защото са от Балканския полуостров. Може да не знаеш къде точно се намира Хърватия, коя е столицата й, през кои държави трябва да минеш, за да отидеш там, но… те са наши момчета. На практика още на това ниво се заражда всенародната любов към хърватите, която кулминира вчера с публикуването на фалшивата новина, че хърватският футболен отбот ще дари заплатите си на деца в нужда.

Не искаме да убеждаваме никого, че Франция заслужено се превърна в световен шампион. И че успехите й във футбола (впрочем и във всяка друга сфера) не се крепят на един финал, а на стотици изиграни мачове, десетки години работа и още хиляди фактори. Не можеш ти на Балканеца да му казваш, че неговото не е най-добро. Съдията е педераст, франсетата спечелиха купата, хърватите обаче спечелиха сърцата ни.

Изведнъж, под влияние на футболната еуфория или неясно какво, хърватите се превърнаха в наш идол и модел за подражание. А Колинда Грабар-Китарович за няколко нощи стига обиколи света благодарение на социалните мрежи. Но докато навсякъде възхваляваха спортсменската й постъпка да поздрави французите в съблекалнята и президента Макрон и да изкрещи “Vive la France”, у нас тя се прочу с друга своя постъпка, много по-значима за българина. Колинда е уникална, защото е лишила политиците от материални удобства. Продала е правителствения самолет, 35 броя Mercedes Benz, предназначени за министрите, намаля заплатата си наполовина, намаля тези на посланниците, увеличава минималната работна заплата и други такива. Тази непотвърдена информация се появи в няколко сайта и фейсбук профили и не може да бъде приемана за достоверна. Но дори и невярна, е показателна, за това на какво се възхищаваме у нас.

„Защо у нас нямаме такива политици“, пита фейсбук раздавачат на акъл на кило. Защо наистина, питаме и ние? Защо нямаме политици, които да раздадат правителствените автомобили на народа, да намалят заплатите си, да се изнесат в палатки пред парламента и да ходят на работа с градския транспорт? Това може да се окаже много добре за средностатистическия българин. Разбира се, той няма „да се оправи”, защото политиците се возят във форд фокус и защото ходят до парламента с метрото… с тези пари не може да се оправи държава. Но удоволствието, което ще изпита човекът от народа от това, че на политиците са ощетени, ще бъде неопусиемо. И това дори ще му е достатъчно, което е най-жалкото. Да орежат заплатите, да се смесят с нас, а през останалото време могат да правят каквото пожелаят. „Нали не го гледаме да слиза от мерцедеса и се вози с градския”. Корупцията по всички етажи на властта не е проблем, нали? Проблем е, че тия идиоти се возят в скъпи коли.

А вчера в интернет отново се наду поредният балон с излизането на фалшивата новина, че хърватският отбор ще дари заплатите си на нуждаещи се деца, за да могат да отидат на море. И отново се надигнаха яростни възгласи на одобрение към тези велики мъже, които пак се отказват от своите ПАРИ, за да помогнат на някого. Страхотна нация са хърватите, нали? Бяха безпощадно ощетени от съдията Питана, президентът им продава самолети и вдига заплати, че и отбора, и той дава пари не народа!

Само че, този път предобрихме манджата. Защото се оказа, че новината е фалшива и е продукт на гнева на журналиста Игор Премужич, който „забранява” на политиците да се смесват с футболната тълпа, защото заради тях, по негови думи, страната е в толкова лошо икономическо положение. Критките са и към президента на страната. Новината всъщност няма, тъй като отвореното писмо на Премужищ е публикувано преди няколко дена, още преди финалът на световното. Но кой гледа за такива подробности – важното е , че хърватите „спечелиха сърцата ни”.

Фактите са факти. Хърватия достигна наистина високо ниво на това Световно първенство и ще остане в историята. Футболистите са герои. Само че, национални, не регионални. На Хърватия, не на Балканския полуостров. Президентът на страната показа достойно поведение, но не като дава пари на „бедния” народ, а като стисна ръката на Макрон и френския отбор.

Това са фактите. Останалото са фалшиви или непотвърдени новини и наша интерпретация. Напълно логична интерпретация между другото, имайки предвид резултатите от социологическо проучване, дело на Център за анализи и маркетинг, излезли вчера. Според тях 66% от анкетираните посочват като основен проблем на страната ниските доходи. Просто така… ниски доходи. Това, че „аз, ти, той…“ нямаме пари в джоба. Чак на трето място идва корупцията по високите етажи на властта, а на пето е престъпността. Предвид тази информация, кой би забелязал едно достойно „Vive la France? Важното е, че Колинда Грабар-Китарович дава пари на народа си и ние обичаме и нея, и хърватите. Нали са наши момчета!

 
 

300 гейове разбиха спартанците в битката при Левктра

| от Радослав Тодоров |

В контекста на съвременните оживени полемики около термина „джендър”, прайдовете, ролята и правата на ЛГБТ общността в обществото е интересно да погледнем какви са били те през Античността.

Ако съвременния типичен гей обикновено е крехък мъж носещ розови ризки и работещ във фризьорски салон да кажем, то в Древна Елада той е бил далеч по-различен, дори съвсем противоположен на днешния.

В гръцката област Беотия, където се намира град Тива гейовете се явяват воинска прослойка от доблестни и уважавани мъже. За това говори многократно описваният от древните автори Свещен отряд на Тива.

Това е военна част от елитни бойци, съставен от 150 хомосексуални двойки, представляващ ядрото на тиванската армия. Отряда е сформиран от пълководеца Горгид през 378 пр.н.е. Той е създаден с идеята, че един влюбен мъж би имал мотивация да се сражава по-яростно и по-сплотено рамо до рамо с партньора си, пред когото не би искал да се изложи. Камо ли пък да побегне и да го изостави в боя, колкото и да е критично положението.

Трябва да се отбележи, че общественото мнение за хомосексуалните през Античността в цяла Елада е като цяло толерантно, а по-късно и в Рим. Макар при спартанците това да не е характерно, но за тиванците пък е. А при атиняните е характерна дори педофилията с млади момченца.

2

Изключение сред тези порядки прави известната и уважавана хетера (компаньонка) Фрина от Теспия. Тя обаче е предпочитана от мъжете не толкова поради външната си женска красота, колкото поради своята висока компетентност в политиката и философията, което за разлика от останалите жени в елинското общество я прави желан събеседник и за чисто „мъжки” приказки.

Въобще в повечето области на Елада на почит е атлетичността на мъжката физика и съответно самите мъже й се възхищават и боготворят в доста по-голяма степен от общоприетото днес. При олимпийските игри тогава всички участници се състезават чисто голи. Като само мъже имат правото да участват в тях, както и само мъже имат право да ги наблюдават като публика. На олимпийските игри участва и самият Александър Македонски, а и неговите хора впоследствие възприемат типичните елински вкусове и поведение спрямо мъжете.

Така по подобен начин и в Тива голяма част от иначе коравите и свирепи воини обичат и се възхищават на себеподобните си. Именно от такива е съставен Свещения отряд и впоследствие практиката показва, че той е изключително ефективен.

След Пелопонеските войни Спарта доминира над Елада и установява властта си включително и в Беотия където се намира Тива. През 371 пр.н.е. тиванците въстават водени от лидера си Епаминонд. Още в ранните си години той дава пример за бъдещия Свещен отряд като в една битка излага на краен риск своя живот за да спаси този на партньора си Пелопид, което ги сплотява за цял живот.

3

Епаминонд е прочут като доблестен воин с невероятна физика, но и като невероятно добър пълководец и тактик. А също и с още по-редки и ценни качества като неподкупност и липса на жажда за повече власт. Той никога не се жени през живота си въпреки обществения и политически натиск над него да остави наследници, най-вече синове разбира се. На това обикновено той отговаря, че победата при Левктра е негова дъщеря, която ще живее вечно.

Сблъсъкът при Левктра се завръзва на 6 юли 371 пр.н.е. когато в Беотия пристига спартанският цар Клеомброт заедно с 10 000 хоплити (тежковъоръжени пехотинци) от Пелопонес за да подчини отново областта. Беотийците, които пресрещат нашественика са на брой едва 6000, но разполагат с по-добра конница от пелопонеската, както и с по-добър стратег в лицето на Епаминонд.

Той предприема неочакван от врага и от общоприетото подход. Дотогава бойния строй наречен фаланга винаги е построяван в права линия и с разполагане на най-елитните части в дясното крило („крилото на честта”), където Клеомброт разполага елитния си отряд от 700 спартанци, а на лявото си крило – по-неопитните войници на пелопонеските си съюзници.

Епаминонд обаче решава да разположи ядрото си, заедно със Свещения отряд, в левия си фланг (тоест срещу десния на Клеомброт), а по-слабия си десен да дръпне на по-задни позиции. Така докато достигне врага до по-слабите му задни позиции той губи време и се разпилява, паралелно с това и тиванската конница успява да надделее над пелопонеската.
Отделно поради по-малобройните си сили той не се старае да ги разтегне така, че да покрият целия по-дълъг противников боен ред, ами ги скупчва по-близо, особено в ядрото, където подсилва дълбочината на строя – въвеждайки цели 50 редици от хоплити с копия, вместо стандартните между 8 и 12.

Така силния фланг атакува двойно по-бързо, докато слабия отстъпва и увлича врага.

Скоро след челния удар на двете фаланги пада убит спартанският цар Клеомброт, елитните спартанци все още се държат достатъчно здраво и удържат, докато Пелопид не въвежда в боя срещу тях Свещения отряд и не резбива фалангата им обръщайки ги в бягство. Виждайки какво става на десния фланг моментално се разбягват и пелопонесците от центъра и от левия фланг. В битката загиват над 4000 пелопонесци и само 300 беотийци. Смайващо е и, че отрядът на легендарните спартанци дава цели 400 убити от общо 700, катастрофална загуба от която те дълго след това не успяват да се възстановят и тяхната слава постепенно започва да залязва.

Парадоксалното е, че в зората на тяхната слава и могъщество, когато се води най-емблематичната тяхна битка при Термопилите през 480 пр.н.е. срещу безкрайните персийски орди на Ксеркс спартанците са само 300 хоплита. Точно толкова колкото са и тиванците от Свещения отряд, които ги разбиват при Левктра.

Тяхната слава и доминация обаче трае доста по-кратко, едва около четвърт век. След внезапната смърт на Епаминонд в битката при Мантинея тиванците се връщат към традиционната си отбранителна политика и скоро след това Атина ги измества от водещата им позиция в Елада, много от съюзниците на Беотия започват да се откъсват от влиянието й преминавайки на страната на Спарта или Атина.

4

Така Елада отново влиза в период на изтощителни политически и военни противоборства, докато накрая от север не се появяват македонците водени от Филип ІІ, бащата на Александър. Който междувпрочем в младините си пребивава за известен период в Тива и вероятно именно от тиванската фаланга взима и доразвива бъдещия модел на страховитата македонска фаланга, която под ръководството на сина му ще разбие всички армии от Босфора до Индия в следващите десетилетия.

Това бележи и края на Свещения отряд, който също е прегазен от многобройните македонски войски в битката при Херонея през 338 пр.н.е.

Нито един боец от тристата тиванци от отряда не се предава, всичките остават да се бият докрай и умират заедно рамо до рамо с партньорите си. Откривайки телата им след битката Филип заявява пред хората си: „Ще убия всеки, който се осмели да каже, че тези мъже са вършили нещо низко!”

 
 

Скоро ще ядем изкуствено месо

| от chr.bg |

Учени от холандската прохождаща компания „Моса мийт“ получиха финансиране от 10 млн. долараза стартиране на промишленото производство на изкуствено телешко месо, което ще служи за пълнеж на хамбургери, пише в. „Дейли мейл“.

Новата продукция може да се появи на пазара през 2021 г., а първите клиенти на „Моса мийт“ ще станат ресторантите. Методът за създаване на изкуствено месо е сравнително прост.

Синтетичното телешко се получава чрез стволови клетки от мускулна тъкан на обикновени крави. След това клетките, които притежават способността да се регенерират, се култивират в разтвор с хранителни вещества. Подобна храна първоначално беше разработена за космонавтите, но много скоро пролича нейният търговски потенциал.

Специалистите изтъкват, че след няколко години подобни продукти ще престанат да бъдат нещо необичайно, а освен изкуствено телешко е възможно да се появи и изкуствено пилешко месо.

 
 

Робин Уилямс и най-хубавите му бързи шеги

| от chr.bg |

Човекът беше гений!

Обикновено правим подобни галерии, когато някой има рожден ден или годишнина от кончината му. Робин Уилямс се ражда на 21 юли 1951 година и почива на 11 август 2014 г. Глаерията ни няма нищо общо с датите на живота му.

Има общо с хумора му. От шегите, които събрахме, няма да отворите херния от смях. Ние не можем да предадем с преведен текст, каквото Уилиямс правеше на сцената. Но шегите са за да вкарат малко от Робин в живота ви.

Защото „всички имаме по една искра лудост и не трябва да я губим“!