shareit

Катрин Деньов и нейната версия на #MeToo

| от chronicle.bg |

#MeToo движението в Холивуд е в кулминационната си фаза. „Златните глобуси“ бяха черни от главата до петите, речите бяха изпълнение с феминистка решителност, в което няма нищо лошо, разбира се. Проблемът в такива ситуации, особено когато те се разиграват на територията на САЩ, е , че фокусът лесно може да бъде изместен и една кампания с благородни цели да бъде опорочена и превърната в обикновен „лов на вещици“. Както е на път да се случи.

В противовес на схващането на почти цял Холивуд преди дни един от гигантите на киното отвъд Атлантика започна кампания с обратен знак. Катрин Деньов обедини 100 французойки, които публикуваха писмо във френския вестник Le Monde. Основната му цел е да напомни, къде е границата между престъплението и ухажването и да накара хората да помислят върху това, в какво се превърна хаштагът #MeToo. Тези масови движения вече наподобяват по-скоро тоталитаризъм и вследствие на обвинения, пратени на посоки, кариерите на някои от големите имена в киното са сривани.

„Изнасилването е престъпление. Но настоятелните и непохватните свалки не са престъпление, нито упорството е шовинистична агресия.“ се посочва писмото, подписано с дата 8 януари. „Като резултат от скандала с Харви Уайнстийн, се предприеха сериозни мерки и се даде гласност на проблема с насилието над жените, особено на работното им място, където много често мъжете са на власт. Това беше необходимо. Но идеята на това нещо се обърна наопаки.“

В писмото се твърди, че движението е довело до кампания, която поставя обвинените под общия знаменател на сексуални насилници без да им дава шанса да се защитят. Това псевдоправосъдие взе своите жертви – мъже, които за наказание вече не могат да упражняват професиите си и са принудени да се оттеглят от публичния живот. А в действителност става въпрос за докосване на коляно, опит за целувка, вметване на „интимни“ намеци по време на вечеря или двусмислени съобщения със сексуални препратки към жени, които не са споделяли същите чувства.

Един от аргументите, които подписаните използват е, че вместо да овласти и еманципира жените, движенията #MeToo и #Balancetonporc (във Франция) служат на интересите на „враговете на сексуалната свобода“ и тези, които вярват, че жените са „отделни същества от човека, деца в кожите на възрастни, настояващи да бъдат защитени.“ В писмото се допълва, че жените е възможно да имат престижна кариера и в същото време да се наслаждават от факта, че са обект на желание от страна на мъжете и не е задължително да се приема като господство на патриархата.

На практика ефектът от двете движения е довел до ограничаване на сексуалната свобода. Пример за това е новият закон в Швеция, според който преди сексуален акт двете страни трябва да са подписали протокол за съгласие и по този начин всичко се свежда до юридическа процедура. Другият пример, който жените дават, е на философа Руен Ожиан, който защитава свободата да обидиш някого, като съществена за артистичността. По същия начин се защитава правото да безпокоиш някого, което е неразривно свързано и със сексуалната свобода. Въпреки, че авторите на писмото не посочват кое е сексуална злоупотреба и кое не, те призовават да не бъркаме непохватен опит за свалка със сексуално насилие.

Изявлението бързо беше подложено на критики в социалните мрежи и реакциите към него са разнопосочни. Азия Ардженто, една от жертвите на Харви Уайнстийн, е сред критиците на жените от Франция.

На другата страна на спектъра е Кристина Хоф Сомърс, която използва термина „жертвен феминизъм“ и цитира цитат от писмото, придружено от коментар.

Във Франция хаштагът #Balancetonporc събра хиляди привърженици след като журналистът Сандра Мюлер го използва през октомври в публикация в Twitter, съобщаващ за непристойно поведение към нея от страна на френски продуцент. Последвалите открития дадоха начало на дискусии за промени в законодателството на страната, според които на мъжете ще им бъдат налагани глоби за агресивен подход към жените, непристойно поведение на публично място и стриктни мерки за случаите, в които са замесени малолетни участници. Обсъжда се и въвеждане на долна възрастова граница, под която лицата не могат доброволно да имат сексуални връзки. До това предложение се стигна след като френски прокурори отказаха да обвинят 28-годишен мъж в изнасилване, след като е правил секс с 11-годишно момиче.

През март Катрин Деньов публично защити Роман Полански, който беше обвинен в изнасилване на 13-годишно момиче (случката се разиграва през 1977 г.) Последваха още две обвинения за сексуален тормоз от жени, които твърдят, че са били изнасилени от режисьора преди да навършат пълнолетие. „Това е случай, който вече е решен. Между Полански и това момиче е имало съгласие.“

В заключението на писмото, авторите отново се връщат на идеята за насилието, което жените сами си упражняват, и призив към тях да приемат горчивите страни на свободата. „Инциденти, които засягат тялото на жените, не е задължително да засягат нейното достойнство и не бива да правят жените да изглеждат като вечни жертви. Нашата вътрешна свобода не може да бъде насилена. Но тя идва със своите рискове и отговорности.“

 
 
Коментарите са изключени