„Къща от карти” се завръща през март

| от chronicle.bg |

Netflix ще пусне нови 13 епизода от хитовия си сериал „Къща от карти” на четвърти март, обявиха от компанията във вторник вечер.

Рекламата на четвъртия сезон се появи по CNN по време на петия републикански президентски дебат.

„Днес е нов ден в Америка. Повече хора ще отидат на работа, ще се приберат при семействата си и ще спят по-спокойно от всякога – всичко това, защото един човек не се отказа, поставяйки хората пред политиката. Този човек е Франк Ъндърууд”, се казва в рекламата.

Ъндърууд, в ролята – Кевин Спейси, е политикът, който влезе в Овалния кабинет чрез всякакви политически схеми. „Америка, само започвам”, казва Спейси пред камерата, след което продължи: „Аз съм Франк Ъндърууд и одобрявам това послание”.

Изглежда, Ъндърууд ще се кандидатира за втори мандат, а от Netflix пуснаха видеото с хаштаг #FU2016, като има и цял сайт, посветен на кампанията му – fu2016.com.

We’re only getting started. #FU2016 #HouseofCards

A photo posted by House of Cards (@houseofcards) on

 
 

PAPER TIME – дърво, хартия, прах

| от PAPER TIME |

От днес до 9 юни галерия и арт депо Червената точка представя най-новата си експозиция „PAPER TIME – дърво, хартия, прах“.

Изложбата разглежда хартията като времето, стъпвайки на размислите за времеот н аАлбер Камю. Времето се „ползва от нашата разсеяност“  е цитатът – отправна точка на подбора в изложбата.

Хартията като времето попива всичко – и случайното мастилено петно, и премерената мисъл. И прозрението, и дълго търсения жест.  И импровизирания щрих, и пълнотата на една преживявана  визия.

Живопис - Невена Дернева

Хартията като времето има силата да променя и да се променя.

Галерията търси доказателство за това в картините на Невена Дернва, създадени от хартия на прах, и в „Хартиените стаи“ на Кирил Якимов /живопис върху амбалажна хартия/.

Прозорците в неговите творби са като облепени – виждаш и не виждаш през тях.

Общата идея се допълва от рисунките на Слав Недев – цветни открития, вдъхновени от случайно попаднала ценна хартия. Колаж с оживелите дървета на Витоша, които отвисоко наблюдават града ни и нас, подчертава тленноста на хартиеното време, обвило накъсаното ни ежедневие. А намачканите каот лист хартия мисли, издълбани от Даниел Мирчев в дървото, нямат нужда от думи за своята история.

Колаж - Луиза Де Донато

„Хартиено време“ е до голяма степен случаен проект, признават от галерията, но и той като времето, независимо от случайността, има щанса да остави следи, по-дълги от врметраенето н аизложбата. А тя, както казахме, е до 9 юни. До тогава в арт депо „Червената точка“ ще видите:

Невена Дернева – картини от хартия на прах

Луиза Де Донато – колаж – хартия на платно,

Кирил Якимов –живопис,

Слав Недев – гваш и темпера на Velké Losiny®;

Даниел Мирчев – релеф в дърво.

PAPERTIME

 
 

Разкритията в новия документален филм за Уитни Хюстън

| от chronicle.bg, по The Guardian |

Нов документален филм за живота на Уитни Хюстън беше показан за първи път на кинофестивала в Кан вчера. Едно от най-изненадващите разкрития в него е, че певицата е била сексуално насилвана от братовчедка си, соул изпълнителката Дий Дий Уоруик. 

„Уитни“ е на шотландския режисьор Кевин Макдоналд и има претенциите да разказва истинската история на звездата. В него са включени интервюта с много от роднините и близките на Хюстън, двама от които разкриват за посегателствата на Уоруик.

Полубратът на Уитни, бившият баскетболист Гари Гарланд-Хюстън, също твърди, че и двамата са били сексуално насилвани от Уоруик, докато тя е била между 7 и 9-годишен. Асистентката на Уитни, Мери Джоунс, която признава как певицата споделяла, че е била „насилвана в младите си години“ от жена.

Уитни Хюстън почина през 2012 г. след удавяне във вана. Певицата стига върха на кариерата си през 80-те и 90-те, продавайки над 170 млн. албума, и участвайки в блокбъстъра „Бодигард“. В последните си години се бори със зависимостта от наркотиците и алкохола, което й пречи да излиза на сцена. Докладът на лекарите твърди, че смъртта й е резултат от сърдечна болест и употреба на наркотици.

Дий Дий Уоруик е племенница на майката на Уитни, Сиси Хюстън, и по-малка сестра на певицата Дион Уоруик. Въпреки че постига значителен успех като госпъл изпълнител през 60-те и 70-те, е засенчена от сестра си, Дион. Смята се, че Дий Дий е била зависима от наркотиците. Умира през 2008 г. на 63 години.

Филмът на Маконалд е втората продукция за последната година, която разказва за живота на Уитни Хюстън. За разлика от този на Ник Бруумфилд, „Whitney: Can I Be Me“, „Whitney“ е направен с разрешението на семейството на покойната певица.

Освен твърденията срещу Дий Дий Уоруик, във филма се казва  още, че част то състоянието на певицата е било откраднато от баща й и неин счетоводител, Джон Хюстън, който умира през 2003 г. През 2002 г. той неуспешно се опитва да осъди дъщеря си за 100 млн., обвинявайки я, че е нарушила договора си със звукозаписна компания.

Филмът също хвърля светлина върху сложните взаимоотношения на Уитни Хюстън със съпгурга й Боби Браун и трудното отглеждане на дъщеря им, Боби Кристина Браун. Боби Кристина умира през 2015 г., след като прекарва шест месеца в кома.

Документалният филм „Уитни“ ще излезе официално по кината в САЩ и Великобритания на 6 юли.

 
 

National Geographic ще отведе зрителите зад кулисите на кралската сватба

| от chr.bg |

С наближаването на сватбата на принц Хари и Меган Маркъл, National Geographic ще отбележи събитието с две специални премиери през май. С достъп до кулоарите, National Geographic ще разкаже историята зад кулисите и ще покаже усилията, които се полагат, за да се осъществи това историческо събитие.

Всички погледни ще са насочени към живописния замък Уиндзор на 19 май, когато 600-те гости на сватбата и целият свят ще гледат внимателно дворцовата церемония. С премиера на 22 май от 21:55 часа, само дни след бракосъчетанието, „Операция Кралска сватба“ ще разкрие какво е нужно, за да се осъществи най-голямото събитие на годината, като ще хвърли светлина върху хилядите невъзпети герои, които се грижат всеки детайл на съвременната приказка да бъде идеален. От шармантните церемониални тоалети до удивителните усилия, положени самият Уиндзор да бъде готов за събитието – пищната сватба би била невъзможна без тези всеотдайни хора, които работят неуморно зад кулисите по всички задачи свързани с великолепната церемония.

Наистина има нужда от цяло село, за да се осъществи събитие от този калибър. „Операция Кралска сватба“ ще разбули вихрените приготовления за този паметен повод. Ще имаме безпрецедентен достъп до някои от ключовите играчи, включени в подготовката. Участието в кралска сватба, дори когато е зад кулисите, е строго охранявана тайна, която ще се разкрие чак на големия ден. Въпреки това National Geographic ще ви предостави рядък достъп до организаторите, които помагат за да бъде подготвено всичко за големия ден.

  • Най-добрият организатор на светски събития в Британия Доминик Рейд: Доминик Рейд е човекът, при когото да отидете за най-големините и най-бляскавите церемонни и кралски събития в Обединеното кралство. Включително Златния юбилей на кралицата и Шествието на кмета на лондонското сити. Рейд е работил в тясно сътрудничество с принц Хари като председател на Invictus Foundation.
  • Архиепископът на Кентърбъри Джъстин Уелби: като глава на английската църква, архиепископът ще води службата в St. George’s Chapel, в Ундзор.
  • Организаторът на кралския конен парад на Уиндзор Саймън Брукс-Уорд и мениджърът на локацията Колин Райнер: И двамата са с дългогодишен опит и координират огромния екип, който ще има само 36 часа, за да трансформира парка на Уиндзор от място за разходка с коне в глобално събитие, което се очаква да привлече повече от 100 000 гости.
  • Осбърн Хаус: Традицията повелява клонка от мирта от градината на лятната къща на кралица Виктория на остров Уайт да се постави в букета на булката. Така се е правело още във Викторианската епоха. Самото цвете символизира любов и единение.

Преди сватбата National Geographic ще излъчи и премиера на „Историята на принц Хари: Четири кралска сватби“, които бележат пътя на Хари от детството му, белязано от скръб, през военната му служба в Афганистан и благотворителната му работа, до предстоящата сватба с момичето на мечтите му. Те ще са представени през призмата на най-важните събития в живота му. Специалната едночасова премиера ще бъде фокусирана върху сватбата на Чарлс, принца на Уелс, и Даяна, принцесата на Уелс. Чарлс, принца на Уелс, и Камила, херцогинята на Корнуол. Принц Уилям, херцог на Кеймбридж, и Катрин, херцогинята на Кеймбридж, и предстоящата сватба на принц Хари и Мегън Маркъл. Ще бъдат показани снимки от кралските албуми, драматични репортажи и забавни коментари от източници близки до кралското семейство, историци и журналисти. Продукцията „Историята на принц Хари: Четири кралски сватби“ проследява трансформацията на любимия ни принц.

Операция Кралска сватба“ е продуциран от Spun Gold TV за National Geographic. Изпълнителни продуценти за Spun Gold TV са Ник Бълън и Гари Броудхърст, а за National Geographic е Бернадет МакДейд. Хамиш Микура е вицепрезидент на програма и развитие.

Историята на принц Хари: Четири кралски сватби“ е продуциран от Spun Gold TV и е разпространяван от All3Media International. Изпълнителен продуцент за Spun Gold TV е Джулиет Райс. За All3Media International – Мария Ишак, вицепрезидент продажби за Северна Америка. За National Geographic, Тим Пастор е президент на отдел Оригинални програми и продукции.

 
 

Досиетата CHR: разказ от първо лице за СПИН, 80-те и настоящето

| от chronicle.bg, по The New Yorker |

От 1998 г. на 18 май се отбелязва Международният ден на ваксината срещу СПИН. На този ден се отдава почит на усилията на всички лекари, лаборанти, доброволци, учени, които работят в посока да се намери лек срещу заболяването. Според последните статистики близо 37 млн. души днес са носители на ХИВ вируса. Числата обаче показват оптимистичен тренд в световен мащаб и новите заразявания намаляват. Далеч по диспропорционално изглежда обаче ситуациятa на на континентално ниво. Развитите континенти бележат успех в борбата срещу заболяването, по-изостаналите райони не могат да се справят със зачестилите нови случаи. Въпреки че медицината вече е напреднала, все още милиони заразени по света нямат достъп до адекватни медицински услуги.

За СПИН се е говорило много. Както верни, така и заблуждаващи неща. Ако днес обаче човечеството бележи някакъв напредък в борбата с болестта, то корените на този успех идват от 80-те години на ХХ век. САЩ, Сан Франциско. В началото на десетилетието все повече гейове се разболяват от мистериозно заболяване. Със зачестяването на случаите идва и пропагандата, фалшивите новини и дезинформацията. Никой не знае какво причинява заболяването, хората са безсилни да го спрат. Никой не вярва, че сексът може да е причина мъжете да умират. Никой не иска да се лиши от сексуалната свобода на 60-те и 70-те. Политиците крият информация, здравната система буксува, гражданите се лутат някъде между търсенето на удоволствие и страха. Резултатът е епидемия, която отнема живота на милиони. Време, което трябва да помним. Защото проблеми като този не засягат само малцинствата, хомосексуалните или определени социални или етнически групи – те засягат цялото човечество.

Във връзка с Международния ден на ваксината срещу СПИН, четем думите на журналиста и автор Майкъл Спектър, който разказва от първо лице за това как е изглеждала картината през 80-те и какво е бъдещето, започвайки от днес. Макар и писани преди 5 години, неговите думи са актуални и днес.

The 2017 New Yorker TechFest
Майкъл Спектър; Снимка: Getty Images

„Преди държах една снимка на бюрото си, заснета на улица „Кастро“ през 1983 г., в момент, в който изглеждаше, че животът на гейовете в Сан Франциско е на път да приключи завинаги. На снимката има двама мъже – първият, висок и превит, се навеждаше над другия, който седеше в инвалидна количка, и завиваше с одеяло малкото останало от него. Мой приятел ми даде снимката малко преди да почна да отразявам епидемията от СПИН в „Уошингтън поуст“. Към нея имаше съобщение: „Не забравяй тези двама души, когато пишеш историята. Тук не става въпрос за политика. Става въпрос за човещина.“ Приятелят ми почина няколко месеца по-късно. Това се случи преди почти три десетилетия. Сигурно съм прекарал стотици часове, взирайки се в снимката от тогава – достатъчно време, за да запомня дълбоката мъка в черните очи на онези двама мъже.

Отразявал съм войни, и преди, и след епидемията. Всичките са грозни, болезнени и несправедливи, но за самия мен, нищо не наподобява мъката, когато се разхождах из улиците на Сан Франциско в пика на епидемията. Сякаш беше избухнала атомна бомба: сградите стояха пусти, колите бяха паркирани покрай алеите, имаше павилиони за вестници, магазини и самолети, преминаващи във въздуха. Но хората на улицата умираха. Улица „Кастро“ беше отрупана с 30-годишни мъже, които вървяха (когато можеха), с бастуни, или опирайки се на ръката на своя по-здрав любовник или приятел. Инвалидни колички задръстваха тротоарите. Сан Франциско се беше превърнал в град на трупове.

През 2002 г., докато пишех статия за Лари Крамър, черния пророк на СПИН кризата в САЩ, разговарях с Тони Кушнър, който беше награден с „Пулицър“ за пиесата си, посветена на онези години – „Ангели в Америка“. Той ми разказа какво е преживял през онези дни. „Тъкмо бях започнал да се разкривам и хомосексуалният живот изглеждаше толкова вълнуващ“. По същото време Тони прочита шокиращата статия на Лари Крамър „1112 и продължават“. Тя се появява през 1983 г. В „Native” и в нея авторът призовава гейовете да се замислят за катастрофата, която е пред тях. Кушнър осъзнал, че сме се сблъскали с „масова чума. Хората умираха навсякъде около нас, а ние се преструвахме, че нищо страшно не се случва.

Крамър и много други активисти промениха това. Гняв и нови лекарства пребориха отричането и омразата. В следващите години епидемията сякаш изчезна – въпреки че никога не го направи изцяло, тук или където и да било. До края на годината от СПИН ще загинат близо 40 млн. души – повечето от тях в Африка. А тази седмица в статия за „Ню Йорк Таймс“ се казваше, че тези дни могат да се върнат. „Федералните здравни служби докладват за все повече сексуални контакти без предпазни средства сред американците. Това прави борбата срещу СПИН още по-трудна.“

Това е деликатен начин да се намекне. Томас Фрийдън, директор на Центъра за контрол на болестите и превенции, е една идея по-прям. „Анален секс без предпазни средства е в собствена категория, когато става въпрос за риска.“ Три десетилетия с данни доказват истинността на това твърдение.

Защо се случва това? Част от причината е заложена в човешката природа. Защо някои родители отказват да ваксинират децата си? В много случаи, защото не са се сблъсквали с болестите и нямат представа до какво могат да доведат. Вирусът ХИВ е много по опасен и много сложен. Той е обвързан със секса, основна човешка нужда, но също и с желанието, срамът, дискриминацията, страхът. Кой 20-годишен мъж, наслаждаващ се на първите си сексуални преживявания, ще се притеснява от това, че десет години преди да се роди виждах как хора повръщат и умират на улицата, по която той сега ходи? За определено време през 90-те, мъжете се бяха уплашили и статистиките го показаха. Използваха презервативи регулярно, тестваха се. Много от тях все още го правят, но други отдавна си хвърлиха задръжките. Появата на ново вид метамфетамин във формата на кристали, който увеличава сексуалното удоволствие, също дръпна нещата назад. Освен положителния ефект, наркотикът има и отрицателен, а именно, че поемането му води до еректална дисфункция. Тогава хората започнаха да комбинират кристала с „Виагра“ и инфекциите започнаха да се разпространяват.

Може ли отново да се сблъскаме с тази епидемия? Разбира се, но последствията могат да бъдат драстично намалени. За жалост повече от милион американски, заразени с ХИВ (има 50 хиляди нови случая годишно), не получават адекватна медицинска грижа, а една трета от тях дори не подозира, че е заразена. Расизъм, хомофобия и мизерия продължават да спомагат за разрастването на епидемията. Малцинствата са изложени на най-голяма опасност и рядко получават адекватна медицинска помощ и лечение.

Единственото подходящо заключение е да се вслушаме (отново) в предупреждението на Лари Крамър. Каквото беше вярно през 1983 г., може да бъде вярно и днес. „Ако тази статия не ви изкара ангелите“, пише той за „1112 и продължават“, „тогава наистина сме загазили. Ако тази статия не ви доведе до гняв, бяс и действия, гейовете нямат бъдеще на земята. Нашето съществуване зависи от това колко сме ядосани. Ако не се борим за живота си, ще умрем.““