Картоненият Lexus

| от chronicle.bg |

 

Японският автомобилен бранд Lexus показа реплика на своя IS седан, създаден от 1, 700 изрязани с лазер листове картон.

Колата е вдъхновена от изкуството ‘оригами’ и е построена в Лондон от сериозен екип професионални дизайнери.  Разбира се, автомобилът е предимно маркетингов фокус, целящ да привлече вниманието върху луксозната марка и определено работи.

Моделиерите са използвали дигитален 3D модел на IS, предоставен от Lexus, който е бил разчленен на няколко части – основно тяло, табло, седалки и колела. Днес е последният ден, в който тя може да бъде видяна на изложението на дизайнерите в Бирмингам. Ако нямате път натам, може да добиете представа как изглежда истински Lexus от картон от галерията ни.

 

 
 

Кои са номинирани за „незасивимите Оскари“?

| от chronicle.bg, по БТА |

Драмата „Призови ме с твоето име“ за съзряването на двама млади влюбени мъже води по номинации за наградите „Независим дух“ с шест на брой, предадоха световните информационни агенции. Във водещата категория за най-добър филм освен „Призови ме с твоето име“ са номинирани още „Бягай!“, „Лейди Бърд“, „Ездачът“ и „Проектът Флорида“.

С по пет номинации за отличията, наричани „независими Оскар-и“, са филмите „Бягай!“ и „Добри времена“. Следват продукциите „Лейди Бърд“ и „Ездачът“ с по четири.

Сред номинациите за „Призови ме с твоето име“ са за най-добър филм, най-добър актьор (Тимъти Шаламет) и най-добър актьор в поддържаща роля (Арми Хамър). Наградата за най-добър актьор Тимъти Шаламет ще си оспорва с Харис Дикинсън за „Плажни плъхове“, Даниел Калуя за „Бягай!, Робърт Патинсън за „Добри времена“ и Джеймс Франко за „Катастрофалният артист“.

Носителката на приза за най-добра актриса ще бъде избрана измежду Салма Хайек за „Беатрис на вечеря“, Франсис Макдорманд за „Три билборда извън града“, Марго Роби за „Аз, Тоня“, Сирша Ронан за „Лейди Бърд“ и Реджина Уилямс за „Живот и нищо повече“.

Режисьорският приз ще си оспорват Шон Бейкър за „Проектът Флорида“, Джонас Карпиняно за „A Ciambra“, Лука Гуаданино за „Призови ме с твоето име“, Бени и Джош Сафди за „Добри времена“ и Клои Чжао за „Ездачът“.

Изненадващо извън номинираните останаха филмът „Формата на водата“ на Гилермо дел Торо, спряган за претендент за „Оскар“, и режисьорката Грета Геруиг за „Лейди Бърд“. Геруиг получи номинация в категорията за сценарий.

Наградите „Независим дух“ се присъждат от организацията „Независимо кино“. Те се връчват на оригинални и провокативни нискобюджетни филми. Продукциите могат да участват в надпреварата, ако бюджетът им е под 20 милиона долара със значителна подкрепа от независими източници извън холивудската студийна система.

Отличията са смятани за едни от ключовите по пътя към „Оскар“-ите. Последните четири филма, спечелили награди „Независим дух“ – „Лунна светлина“, „Спотлайт“, „Бърдмен“ и „12 години в робство“, бяха отличени и с най-престижните призове в света на киното.
Отличията „Независим дух“ ще бъдат раздадени за 33-и пъти на 3 март 2018 г. в Санта Моника, Калифорния – ден преди най-бляскавото събитие в света на киното – наградите „Оскар“.

 
 

Най-добрите филми на Тарантино

| от chr.bg |

Куентин Тарантино е режисьор, сценарист, актьор и продуцент с един от най-уникалните стилове в света на киното.

Той е известен и с щедра употреба на насилие, театрални количества кръв и дълги бойни сцени, супер саундтраци и придирчивост към актьорите, с които работи.

Тази година стават 25 години от „Reservoir Dogs“ и по този случай ще погледнем наза към творчеството на Тарантитно. Ще видим какво е направил от тогава до днес и ще подредим работата му по качество.

Кой филм ли е номер 1?

 
 

Дебора от Big Brother: в тинята, където й е мястото

| от Цветелина Вътева |

Това, че шоуто „Big Brother“ в същината си напомня „Игрите на глада“ и е способно да срине нечий живот изобщо не е новина, но въпреки това някои случки, които се разиграват в Къщата и на телевизионния екран, раздвижват обществената перисталтика.

Поредната жертва на Големия брат, е певицата Дебора – мис Видин, мис Северозападна България, фолк певица, известна с песента „Буба лази“ (според собствените й твърдения). Снощи тя бе изгонена от Къщата, след като поиска да напусне, обидена от дадения й прякор Мис Махмурлук, и в състояние на афект напсува Big Brother. А днес се появи в предаването „На кафе“ при Гала с тъмни очила, под тях – насинено око, разплакана, с твърдението, че трима души са я пребили пред дома й и признанието, че алкохолът й помага да се справи с паническите атаки, от които страда.

Цялата псевдотерапевтична среда, в която видяхме певицата – първо в изповедалнята на Big Brother, а и после и в „На кафе“, увеличава с телевизионната си лупа проблемите на една жена, които никак не са уникални. Псувнята по Големия брат може и да е безпрецедентна, но паник атаките, наливането с алкохол в опит за преодоляването им, истериите и насилието над жени са ужасно далеч от безпрецедентността. Те са ежедневие.

Ако има някакъв позитив от това, че една жена, която очевидно се нуждае от помощ и подкрепа, бе стъпкана в телевизионната кал, то това е прозрението, което може да удари някои хора, че Дебора е съвършено оформен прототип на жената-жертва на насилие.

Тя е слаба, психически неуравновесена, кастрирана от самоувереност, неспособна на самоуважение, емоционална лабилна, готова да каже „Обичам те“ на някой, когото не познава. Все неща, които карат човека да страда, и то да страда зверски. Неща, за които страдащият няма вина. И които го превръщат в лесна мишена за всички агресори, насилници и садисти, които надушват психичния дисбаланс у жените както акулите надушват кръв.

Онова, което видяхме при Гала, с изключение на самата Гала, която реагира искрено съчувствено и адекватно, е една показателна миниатюра за това с какво се сблъскват хората с чести психични проблеми у нас: пълно и тотално неразбиране, стената на Пинк от „Пинк Флойд Стената“, уж състрадателни, но всъщност укоризнени погледи. Докато певицата се изсипа емоционално и тотално се разля от рамките на приемливото поведение, коментаторите на Big Brother се държаха като набори на 90-годишен покойник на погребението му: с едно тихо, но натрапчиво внушение: „Много ми е мъчно, но повече се радвам, че не съм аз в ковчега“.

Това е и големият проблем с домашното насилие. Не насилниците и не жертвите, а третите лица: съседите, които чуват виковете, но мълчат. Минувачите, които виждат, но не се обаждат. Зрителите, които гледат и се тюхкат, но след това си лягат с онази същата мисъл: „Много ми е мъчно, но повече се радвам, че не съм аз“.

Не ме разбирайте погрешно: Дебора е на социалното дъно. Тя не се вписва в нито един шаблон на „успеха“. Тя е простовата, хистерична, невъздържана и не особено интелигентна. Но с извинение за популизма, преди да бъдем прости или софистицирани, хистерични или непоклатими, невъздържани или обрани, интелигентни или тъпи, ние сме първо хора.

И когато някой човек страда, не е ли здравата, първосигнална реакция да изпитаме емпатия? Явно не.

Шоуто си гледа рейтинга и това е нормално: разбира се, че Big Brother ще покаже Дебора как пие чаша след чаша вино, разбира се, че ще й даде прякор „Мис Махмурлук“. Всяка пукнатина в някой от съквартирантите, през която може да влезе провокация на кукловода, трябва да се използва. И това не е подсъдимо (дори морално), защото това е същината на това риалити и всеки, който влиза в него трябва да е наясно с рискове, които поема.

Голямата драма с Дебора не е в Big Brother, а в това, че нейният случай бързо надникна в мозъка на обществеността и през коментарите във Facebook и заглавията на жълтите медии стана ясно каква свинщина е вътре. Какъв примитивизъм, удобно заключен в позицията „Тя си е виновна, мани я тая пияница“.

Много обичаме да си чешем езиците за това колко е важно да се ограничи домашното насилие, колко е разпространено сексуалното насилие, и как хората не бива да бъдат стигматизирани заради временни психични разстройва, през които минават. Но ето че на ТВ екрана излезе една Дебора, с всичката си простота и антипатичност, и бързо ни показа, че можем само да си чешем езиците.

Но когато пред нас се появи жертва на насилие и на психичен проблем, всичко, което можем да направим е словесно да я смачкаме в тинята. Където й е мястото, нали.

 
 

Теленор призовава бизнеса в България да работи с хората с увреждания

| от chr.bg |

Теленор призова бизнеса в България да работи по-активно с хората с увреждания, като сподели с представители на социално-ангажирани компании своя ценен опит от работата си по програмата Open Mind, както в България, така и на централно ниво. Представители на телекома разказаха за това какви са стъпките, които една организация трябва да направи, за да бъде успешна за всички заинтересовани страни подобна инициатива, какви са спецификите при адаптирането на сградата, подбора на служителите, работата с тях и развитието им като личности и професионалисти.

Инициативата Open Mind дава възможност на хора с увреждания да повишат квалификацията и конкурентоспособността си чрез работа. Теленор обяви старта на третото издание на програмата, в което тази година трима нови служители ще се присъединят към екипа на телекома. Днес те бяха представени от главния изпълнителен директор на компанията Оле Бьорн Шулстъд и бяха приветствани от колегите си в звена „Клиентски жалби“, „Обслужване на клиенти“, „Устойчиво развитие“. Те ще работят по конкретен проект за период от две години, а Теленор ще им осигури отворена и достъпна работна среда и съответното за заеманата позиция финансово възнаграждение. През този период участниците ще могат да обогатят знанията и уменията си, да се учат от най-добрите професионалисти в Теленор и да натрупат опит и увереност. След приключване на участието си, те ще получат възможност да останат на постоянна работа или подкрепа за професионална реализация извън компанията.

Telenor Open Mind_1

Програмата за хора с увреждания се провежда ежегодно като част от дългосрочната стратегия по корпоративна отговорност на Теленор и глобалната инициатива на Теленор Груп Open Mind. През 2015 година компанията посрещна първите петима участници в програмата, които работиха в дирекциите „Управление на процеси“, „Правни отношения“, „Финанси“, „Технологии“ и „Грижа за клиента“, а през 2016 следващата вълна от участници – отново петима на брой се присъединиха към екипите на „Човешки ресурси“, „Грижа за клиента“, „Маркетинг“.

Telenor Open Mind_2