Каролев vs. Пламен Димитров заради пенсии

| от |

Тази сутрин в студиото на Нова телевизия се стигна до бой заради пенсионните промени! Словесните престрелки от студиото на „Здравей, България“ стигнаха до физически сблъсък. 

Икономистът Владимир Каролев и президентът на КНСБ Пламен Димитров се сбиха на излизане от студиото. Поводът – вноските за втора пенсия. Според Владимир Каролев парите от фондовете не трябва да отиват в НОИ, а напротив – постепенно да се увеличат вноските в частните фондовете.  Сблъсъците – макар и не физически обаче започнаха още в ефир.

В Twitter Владимир Каролев първоначално отрече да е имало нещо повече от словесен спор.

Няма друга държава в ЕС, в която косвените данъци от данъчните приходи да са близо три четвърти от данъчните приходи. Което значи, че косвените данъци пълнят хазната и от тях плащаме всички разходи. В това число и 5 млрд. лв. от 9-милиардните разходи, които има държавното обществено осигуряване. Този модел на финансиране води до тотална несправедливост”. Това заяви в студиото на „Здравей, България” президентът на КНСБ Пламен Димитров.

По думите му, за да се балансира НОИ, трябва плавно и полека да възстановим 7 процентни пункта на осигуровките. Това означава вдигане на осигурителната база и на вноските, обясни Димитров, цитирайки доклад на Световната банка. Той се обяви за излизане на светло на доходите.

„В България към края на третото тримесечие има наети 2 250 000 души. От тях 550 000 са на бюджетна издръжка. В страната има 2 181 000 пенсионери, а 2 681 000 пенсии се получават общо. В същото време пенсиите за инвалидност са 909 000 – все едно че е имало война. За последните години средната продължителност за получаване на пенсията е нараснала с 5 години. Затова има и повече пенсионери, отколкото заети. Средната възраст за пенсиониране у нас е 56,9 години, докато в ЕС тя е 61,5 години. При това положение няма как да има високи пенсии – икономиката е смачкана и няма кой да пълни фондовете”, заключи председателят на Асоциацията на индустриалния капитал в България Васил Велев.

Според него трябва да има минимална възраст за пенсиониране за всички хора.

„8 млрд. лева, които сега са в частни пенсионни фондове поетапно като един язовир с отворени шлюзи ще изтекат към НОИ и ще бъдат изхарчени”, обяви Васил Велев.

По думите му ще се намерят независими анализатори, които да обяснят, че никой не е спечелил срещу държавата.

„Когато се конкурира държавата с частен фонд, държавата е хем играч, хем съдия. Тя променя правилата, тя прави законите. Няма как да спечели някой срещу държавата. Винаги може да се направи така, че пенсията, която ще плаща държавата, да е по-голяма от тази, която ще плати частният фонд. Защо – ще увеличи данъците, ще промени правилата, ще промени коефициентите. И тогава много хора ще си преместят партидите от частния фонд в НОИ и те ще бъдат изядени като сирене”, заключи Васил Велев.

 
 

Филмите на Дисни, които направиха детството ни приказка

| от chronicle.bg |

Още точно 5 години и „The Walt Disney Company“ става на 100! На 16 1923 година братята Уолтър и Рой Дисни основават „Disney Brothers Cartoon Studio“ – това е първоначалното име на компанията. През годините то става „The Walt Disney Studio“, а после и „Walt Disney Productions“преди финално да се смени през 1986.

Уолтър Елиас Дисни не е просто кинаджия. Една от най-влиятелните личности в киното на миналия век е създател на стотици светове, в които растат милиони деца по света. Помните ли видеокасетите от 90-те, дублирани от един единствен мъж, който озвучаваше всички персонажи? Днес е странно, но тогава това правеше детството ни. Сядахме на дивана и се радвахме, когато можем вече сами да превъртим касетата без да викаме възрастните.

Кой може да отрече очарованието на тези стари анимационни ленти, в които първоизточникът са били хартията и моливът? В които дори можеш да видиш щритихите с течение на филма. Това е по-прекрасно и от най-изпипаната 3D анимация. Не искаме да ставаме по-носталгични, отколкото вече сме, но днешните анимации биха могли да си вземат един или два урока от онези, излезли изпод ръката на самия Дисни… който е роден на днешната дата между другото.

Да не говорим, че класиките на „Дисни“ ще бъдат екранизирани за игралното кино все повече и повече. Вече имаме „Пепеляшка“ и „Красавицата и Звяра“, предстои и „Мулан“.

Силно се надяваме, че тези любими анимации, няма да бъдат забравени скоро. Припомняме ви няколко от тях, защото отраснахме с тях, имахме прекрасно детство (за което частично са виновни те) и искаме и днешните деца да го имат. Вижте ги в галерията горе.

 
 

Спирането на „Iron Fist“ е добра новина за Marvel

Когато Netflix спря “Marvel’s Iron Fist”, никой не беше изненадан, Сериалът имаше кофти история и разочарова както критици, така и фенове. Тогава никой не симпатизираше на Дани Ранд (Фин Джоунс). Но сега, след края, Дани вече има шанс да изгрее!

Най-добрият епизод с Iron Fist не е епизод на „Marvel’s Iron Fist“, a „Luke Cage“ – епизод „The Main Ingredient“ от сезон 2. В него Дани влиза във фризьорския салон и прекарва малко време с Люк (Майк Колтър), който се чувства раздвоен.

В „The Main Ingredient“ Дани не е точно сайдкик. Но истината е, че героят му не е достатъчно развит, за да износи собствен сериал. Netflix и Marvel за съжаление обаче го спряха на най-интересния момент от креативна гледна точка.

Минисериалът на Netflix „The Defenders“ от миналата година създава динамика между Дани и Люк.  Все още чакаме потвърждение за сезон 3 на „Luke Cage“, но да вкарат Дани в този сериал и да спрат неговия има доста логика. Сезон 2 свърши с това как Люк приема тъмната си страна и решава да бори криминалния подземен свят на Харлем отвътре. Ако има някой, който би му бил отличен помощник, то това е Дани.

 
 

„Безкрайната градина“: не пипай нищо и бъди готов да видиш себе си

| от Дилян Ценов |

В продължение на десетилетия вече родното кино се надпреварва как най-добре да покаже на екран тежкия живот на малкия човек от Източна Европа. Докато някои режисьори и сценаристи все още си мислят, че това е интересно за световната публика, един от най-известните български режисьори в чужбина ни дава глътка свеж въздух. Това в няколко думи представлява филмът „Безкрайната градина“, с който театралният режисьор Галин Стоев дебютира в киното. Тази година заглавието заема специално място в програмата на CineLibri.

Всичко започва от пиесата на Яна Борисова „Приятнострашно“, която Галин Стоев поставя в Театър 199. В сценичната версия участват Радена Вълканова, Стефан Вълдобрев, Вежен Велчовски, Сженина Петрова и Владимир Пенев. Девет театрални сезона след премиерата на пиесата се появява и филмът по нейни мотиви. Режисьорът не взима нито един актьор от спектакъла. Тук всичките са млади актьори или натуршчици – Мартин Димитров, Димитър Николов, Глория Петкова, Елица Матева. Контрапункт на тази свежа група от млади хора е покойният Никола Анастасов, за когото това е последна роля в киното. Сценарият е дело на Яна Борисова и Галин Стоев. С кинематографията се захващат други двама майстори: Борис Мисирков и Георги Богданов.

maxresdefault (1)

За любителите на синопсисите, в които А среща Б, а В прави нещо трето, ще кажем, че историята разказва за двама братя, Виктор (Димитър Николов) и Филип (Мартин Димитров), които все още се справят с последствията от преживяна в миналото трагедия. Виктор работи в цветарница заедно с младата Ема (Елиза Матева), Филип е пиар на кмета на София и е обвързан със Соня (Глория Петкова) – успял мъж, който се опитва да помогне на брат си. В цветарницата, където Виктор работи обаче, има нещо специално – в задната част на помещението, скрита от околните, се крие тайната градина на Ема. И от тук започва всичко…

Най-прекрасното в „Безкрайната градина“ е неговата противоречива природа. По много параграфи не можем да наречем това добър филм – той има няколко основни недостатъка, които биха спънали всеки материал за киното. И въпреки това, той е натоварен с очарование и заряд, които нямат общо със сантименталността, или още по-малко със сляпото възхищение (което трябва да признаем, че върлува у нас) към режисьора, който идва от Франция и затова трябва да го хвалим. Не. Галин Стоев се справя добре с дебюта си в киното, просто защото е добър режисьор. И защото независимо от контекста или средствата, може да извади заспалото у нас.

4d21Infinite-Garden-filmstill-Color-01

Най-силната черта на филма е неговият образ. Картината. Това, което винаги е било най-важно в киното. Мисирков и Богданов успяват майсторски да представят всичките думи на Яна Борисова в картини. Тук не можем да не споменем и работата на Юлиян Табаков като художник и на сценаристите (Яна Борисова и Галин Стоев), които трансфомират всички условности в театъра и ги превръщат в конкретика, за да може добрият театрален продукт да се превърне в кино. В „Безкрайната градина“ декор, камера и режисьор са в перфектно взаимодействие, за да получи зрителят картина, която говори като персонаж. Няма да бъде пресилено да кажем, че някои кратки откъси във филма напомнят на филм на Уес Андерсън – контрастът, симетрията (или асиметрията), цветовете. За всичко това „Безкрайната градина“ може да бъде пример за добро българско кино, каквото от много време не бяхме виждали по екраните. Именно този ярък образ влияе на зрителя и работи в услуга на персонажите – показва ги по-добре, разкрива част от характера им. Доразказва вече намекнатото.

А намекнатото тук е прекалено много. Прекалено намекнато и недоизказано. Това е и моментът, в който „Безкрайната градина“ се препъва. Прекалено много образи, недостатъчно действие. Няма как да бъде казано по-кратко. Прекалено много хора с проблеми, но какво се променя като следствие на тези проблеми, не става ясно, освен при един от героите.

42426821_1382097705226170_6462877232934158336_n

Има и друг аспект на този въпрос обаче. Европейското кино (и особено френското) отдавна са доказали, че е възможно филм извън класическата драматургична рамка да бъде добър. Не е необходимо да има конфликт, действие, събития и всичко останало. Зависи от публиката. „Безкрайнта градина“ изисква друга настройка. Това е. Изисква отваряне на сетивата за красивото. Само тогава зрителят, заедно с актьорите, може да потърси убежище в някоя тайна градина. Да се спаси от демоните и от света, който е неприветлив. Просто трябва да бъдем готови да видим себе си там, да не пипаме нищо и да не бягаме, защото ще се събудим… И още няколко правила, с които ви съветваме да се запознаете като гледате.

„Безкрайната градина“ е хубав филм. Далеч не най-добрият, но определено най-обнадеждаващият от последните години. А нали това всъщност е смисъла на изкуството? Да излезеш променен, да събуди в теб дремещи усещания, лица, демони. „Безкрайната градина“ може да го направи. Това е хубав филм, след който виждаш света по различен начин. Някак по-плътен и по-смислен.

Информация за прожекциите на „Безкрайната градина“ на CineLibri 2018, вижте тук

 
 

Най-странните контрацептиви в историята

| от chr.bg |

Добре, че е глупостта ни, за да не изчезнем.

Днес през 1951 година, когато мексиканският химик Луис Ернесто Мирамонтес Карденас е едва на 26, той регистрира последния етап от синтезирането на норетиндрон. Така се дава началото на противозачатъчното хапче.

До края на живота си през 2004 година Луис ще запише повече от 40 национални и международни патента в областта на фармацевтичната химия, органичната химия, нефтохимията и атмосферната химия. През 1964 година хапчето е избрано от патентното ведомство на САЩ за едно от най-важните изобретения от 1794 до 1964. Името на Луис се нарежда до това на Пастьор, Едисън, Бел и братята Райт в „Залата на славата“.

За да подчертаем важността на това събитие в галерията ни днес ще ви покажем само няколко от най-странните контрацептиви, които човечеството е използвало преди хапчето и модерният презерватив.

Приятно разглеждане!